E N D
Ръдиард Киплинг Приказки точно така 1865-1936
Джоузеф Ръдиард Киплинг е английски писател, роден на 30 декември 1865 г. в Бомбай, Индия. Баща му – Джон Киплинг, по професия декоратор и скулптор, е професор и ректор в Бомбайското художествено училище, а майка му сътрудничи на местните списания. Момчето прекарва ранното си детство сред екзотичната, пищна природа на Индия и по-късно определя този период като “златен век ”. Малкият Джоузеф е очарован от дивната индийска природа и омагьосан от чудните приказки на своята бавачка – индийка.
Когато става на 6 години, заедно със сестра си, е изпратен в Англия, родината на неговите деди, където двамата учат в частен пансион, за да получат добро образование. Собственичката на пансиона е жестока жена и се отнася много зле с децата. Тъжните и мъчителни преживявания през петте години в пансиона, бъдещият писател определя като “ад с всичките му мъки” и отразява в своята автобиография “Нещо за себе си”, която излиза една година след смъртта му.
От 1878 до 1882 г. юношата учи във военноподготвителен колеж в Девъншир. Там започва първите си литературни опити, а директорът на колежа преценява веднага таланта му и го насърчава да пише. Първият му сборник стихотворения “Училищна лирика” той пише на 16 години. Завръщайки се в Индия, на седемнадесет години, той се отдава на писателска и журналистическа дейност.
Като кореспондент на различни вестници, младият журналист посещава Япония, Южна Африка, Австралия, Нова Зеландия. Пише редовно разкази и стихотворения. Опознава живота на много страни и народи и започва да пише романи. На 25 години е вече известен писател. Популярен става не само в Индия, но и в цялата Британска империя и с шестте си сборника с разкази за серията “Библиотека на Индийските железопътни линии”, предназначена за пътешественици.
Живее известно време в САЩ, където през 1892 г. се жени за американката Каролина Балести и им се ражда дъщеря Джоузефин (Ефи). Започва да измисля приказки, за да я забавлява. Това щастливо събитие намира място в една от първите знаменити приказки на Киплинг – “Котката, която ходеше, където си ще”. Джоузефин и другите две деца на писателя са първите слушатели на неговите приказки.
Всяка вечер талантливият татко им разказва история, случила се в “далечните Минало-свършени времена”. Тя е толкова интересна, че на следващата вечер те искат да я чуят отново, без никакви изменения. Ако случайно вмъкне нещо ново или пък пропусне някоя дума, малката Ефи моментално го поправя. Затова английското заглавие на приказките е “Приказки точно така”, създадени в продължение на няколко години, издадени през 1902 г.
Приказките на Киплинг са наричани “домашни(семейни) приказки”. В уютна семейна обстановка децата заедно със своите родители най-напред се наслаждават на увлекателното четиво, изпъстрено с игра на думи и лесно запомнящи се стихчета. Неусетно, някак без да искат, малките читатели научават, че има екватор и Африка, че странни хора и животни живеят край Червено море, че през каменната епоха хората са обитавали пещери и какво ли още не. Удоволствието на българските деца от общуването с “Приказките” от Ръдиард Киплинг се дължи до голяма степен на великолепния превод на Валери Петров.
Ръдиард Киплинг създава огромно литературно творчество за деца и възрастни, но най-популярни сред малките читатели от всички континенти са неговите приказки в два тома “Книга за джунглата” (1894)и “Втора книга за джунглата” (1895), илюстрирани от бащата на писателя Джон Киплинг. В тяхпресъздава правдоподобно и увлекателно света на дивата природа, законите, които действат в нея и определят начина на живот на нейните обитатели.
Още първият разказ “Братята на Маугли” ни запознава с невероятните приключения на момчето Маугли, което попада сред джунглата и е отгледано от вълци. То се приспособява към живота в джунглата и научава езика на животните, защото има могъщи покровители - мечката Балу, черната пантера Багира, водачът на вълчата глутница Акела, огромният и мъдър питон Каа и други. С тяхна помощ Маугли побеждава враговете си, най-страшен от които е куцият тигър Шир Хан и спасяват родната джунгла от унищожителния набег на кучетата доули.
От цялата“Книга за джунглата”само вприказката“Рики-тики-тави”не серазказва за Маугли, а за подвига на един дребен хищник, който се среща само в Азия и понякога се опитомява от местните жители. Мангустата Рики-тики-тави води своята “велика война” с отровните змии – семейство кобри Наг и Нагаина. Действието се развива в голяма вила край градчето Сегуили, Индия. При едно лятно наводнение Рики е спасен от малкото момченце Теди и го оставят да живее във вилата. Мангустата, след много перипетии, унищожава цялото семейство на кобрите и спасява живота на всички обитатели на вилата. Нейни помощници са птицата-шивач Дарзи и мускусният плъх Чучундра.
Киплинг не е доволен от живота в САЩ и заедно със семейството си се връща в Лондон, Англия през 1902 г., където остава до края на живота си(1936). Връщайки се в родината си, Киплинг вече е считан за литературен наследник на Чарлз Дикенс. Тук той пише “Разкази ей така”, “Елфът от хълма Простаково”, както и сборника с детски разкази за историята на древна Англия.
Силата на приказките на Ръдиард Киплинг се крие и в това, че те развиват въобръжението, правят мисълта ни по-гъвкава, а самите нас - по-добри. Преди много години в Англия е създаден клуб “Приятели на Киплинг”, който съществува и днес. Ежегодно се обявява конкурс за две възрастови групи: 9-11 години; 12-15 години. Децата пишат продължение на приказка от Ръдиард Киплинг или пък измислят нова, но със същото заглавие.
Киплинг е автор на около 40 произведения за деца и възрастни: 13 тома разкази, 4 романа (“Светлината гасне”, Смелите моряци”,”Ким”), 3 книги с разкази за деца, няколко сборника пътни бележки, очерци, вестникарски статии и стотици стихотворения. Той е единственият английски автор, който приживе има четири пълни издания на своите произведения. Когато получава Нобеловата награда през 1907 г., РъдиардКиплинг е на 42 години и е най-младият Нобелов лауреат за литература.