1 / 67

Аспекти на времето

Аспекти на времето. в Древен Египет. Мария Антонова Райна Златева Силвия Кременска. Книга на портите. 4-ти час 5-ти час 6-ти час. – At – миг, момент. Wb I. I; FD 1. – aHaw – продължителност. Wb I. 222; FD 48. – tr – време. – rk – време. Wb II . 457; FD 153.

elmo-osborne
Download Presentation

Аспекти на времето

An Image/Link below is provided (as is) to download presentation Download Policy: Content on the Website is provided to you AS IS for your information and personal use and may not be sold / licensed / shared on other websites without getting consent from its author. Content is provided to you AS IS for your information and personal use only. Download presentation by click this link. While downloading, if for some reason you are not able to download a presentation, the publisher may have deleted the file from their server. During download, if you can't get a presentation, the file might be deleted by the publisher.

E N D

Presentation Transcript

  1. Аспекти на времето в Древен Египет Мария Антонова Райна Златева Силвия Кременска

  2. Книга на портите 4-ти час 5-ти час 6-ти час

  3. – At – миг, момент Wb I. I; FD 1

  4. – aHaw – продължителност Wb I. 222; FD 48

  5. – tr – време – rk – време Wb II. 457; FD 153 Wb V. 313; FD 300

  6. – hAw – време Wb II. 477; FD 157

  7. – nHH – вечност Wb II. 299; FD 137

  8. – Dt – вечност Wb V. 507; FD 317

  9. Книга на кравата Piankoff, A. The Shrines of Tut-Ankh-Amun. New York 1955 Maystre, Ch. BIFAO 40 (1940), 114

  10. Разлики между Dt и nHH • Гардинър – “eternity in the past” и “eternity in the future”; • Дриотон, Шефер, Моренц – вечност в бъдещето; • Таузинг – “Jenseits und die Nacht ” и “Diesseits und den Tag”; • Т. Алън – “changelessness ” и “endless recurrence ”;

  11. Разлики между Dt и nHH • Бакир – “вечност след смъртта и края на света” и “вечност преди сътворението”; • Кристоф – ден и нощ; • Дж. П. Алън – “eternal reccurence ” и “eternal sameness”; • Рьотен – “вечност извън творението” и “вечност в пределите на творението”;

  12. Разлики между Dt и nHH • Ото – “завършеност” и “начало”; • Жабкар – взаимозаменяеми; • Леков – “линейност и константност” и “цикличната повторяемост на събитията”;

  13. Разлики между Dt и nHH

  14. Видове часовници Древен Египет

  15. Звездни часовници Деканни часовници Транзитни деканни часовници Часовници от Рамесидксия период

  16. Меркет • Най-старият познат астрономически инструмент – 600г. пр.р.Хр. • Два меркета се използват, за да се установи северно-южна линия чрез подравняването им с Полярната звезда. Служи за определяне на нощните часове и кога определени звезди пресичат меридиана. • Прави се от централното ребро на палмово листо. • Служел е за изравняване на основите на пирамиди и слънчеви храмове с важни точки и бил най-често точен до по-малко от половин градус. • Използвал се е от жреци-астрономи.

  17. Има намерен меркет, носещ името на Тутанхамун и на него пише, че е “индикатор за определяне на започването на фестивал и поставяне на всички хора в техните часове”; • “Аз знам движението на слънцето, на луната и на звездите, всяка на мястото си”;

  18. Надписът казва, че този меркет е принадлежал на свещеник, наречен Бес от храма на Хор в Горен Египет. 600 г. пр.р.Хр

  19. Гробница Рамзес IV, Долината на царете Преминаващите звезди се записват в таблици-диаграма, подравнени в квадрати, показващи седящата фигура на жреца-асистент. Такива таблици се срещат в гробници на царе от XX династия, показващи позициите на звездите през 12те часа на нощта в интервал от 15 дни.

  20. Ритуална сцена на Царя с богинята Сешат. “Аз държа клина. Аз взех дръжката на тоягата и скачих измервателната корда със Сешат. Аз обърнах моите очи към движението на звездите. Аз изпратих моя поглед до Голямата мечка ... застанал до неговия меркет. Аз направих устойчиви, стабилни четирите ъгъла на храма”

  21. Деканни часовници • Диагонални часовници, базирани на изгряването на деканите; • Съществуват 12 непълни и дефектни такива часовници на капаци на саркофази от IX, X, XII династии (2154-1783г. пр.р.Хр); • Показват как 12-те нощни часа се определят от изгряването и нощното движение на 36-те деканни часа (основно 12 звезди или съзвездия за 10 дневна “седмица” или декада ), допълнени с 12 така наречени епагоменални или триъгълни декани, първите 11 от тях споделят с последните 11 основни декана задачата за определяне на нощните часове през последните 11 десетилетия и всичките 12, от които се маркират часовете на нощта през 5-те апагоменални дни. • ТП – Унис : “Ти си над часовете, който е над Ре, приготви се за Унис”,”Унис изчисти нощта, Унис изпрати часовете ”; • Според Паркър се използват от поне XXIVв. пр.р.Хр; • Показват времето по цивилната година от 365 дни;

  22. Транзитни деканни часовници • Книга на Нут или Космологията на Сети I иРамзес IV; • Небесна карта в образа на богинята Нут; • Съдържа диаграми на слънчеви часовници с титлата “Познаване часовете на деня и нощта”; • За пръв път се появява в кенотафа на Сети I в Абидос, по-късно в гробницата на Рамзес IV, частично в гробницата на Мутирдис , папирус Карлсберг I и Iа; • Разполага се на западната част на тавана на гробниците срещу книга на Книга на нощта;

  23. Кенотаф Сети I

  24. Звездите изчезват за 70 дни в Дуат. След това изгряват за 80 дни на източното небе преди да са кулминация и да достигнат меридиана. „Работят“ 120 дни - тя започва с маркирането на даден час като преминават за 10 дни, започвайки от 12-тия час през първата декада и свършват с първия час на 12-тата декада. Тогава „работата“ започва отново и прекарват останалите 90 дни на западното небе. Стари звезди умират и нови се раждат на всеки 10 дни.

  25. Звезден часовник от Рамесидския период Рисуван е в гробниците през Рамесидския период- XX дин. Има 24 таблици (по две за месец) на 13 звезди. Като първата звезда бележи началото на нощта.Отчита времето на 24 полумесечни периоди. Само 3 звезди в него са същите или си приличат със звезди от деканните часовници – “Звездата на Собджу”, “Звездата на Хилядите”, “Звездата на Орион”; Гробница Рамзес IV, Долината на царете;

  26. Първият горен ред дава месеца и деня, после часа, името на деканната звезда и позицията на звездата за часа, нарисувана над асистента.

  27. Водни часовници Изтичащи водни часовници Вливащи водни часовници

  28. Воден часовник • Най-старият документиран часовник е от XVI век пр.р.Хр., описан в гробницата на Аменхат в западна Тива, за когото се твърди, че е изобретателят на водния часовник; • На надпис от такъв съд от Птолемейския период се казва,че се използва, когато деканите звезди не се виждат; • Най-стaрият намерен образец е от храма на Амун-Ре в Карнак от времето на Аменхотеп III;

  29. Храмът на Амун-Ре в Карнак, Аменхотеп III (1415-1380 пр.р.Хр)

  30. Птолемейски период, 320 пр.р.Хр.

  31. Вливащи водни часовници • Срещат се само в Едфу, открити са от Масперо през 1901г.; • Показват времето чрез воден поток, който изтича в съд от резервоар и се чете часа според нивото на водата по месечната часова схема; • Предимството им е, че ако резервоарът се държи пълен постоянно, струята падаща в часовника ще остане равномерно постоянна и водата ще се покачва константно;

  32. Късен Птолемейски период 664-30 пр.р.Хр

  33. Слънчеви часовници Измерващи дължината на сянката Измерващи посоката на сянката

  34. Слънчеви часовници, измерващи дължината на сянката • Пророчеството на Неферти – “Ре се отдели от хората; той свети така че часът (на зазоряването) може да бъде казан, но никой не може да каже кога обеда се появява, никой не може да разгадае (измери, номерира) неговата сянка”; • Първото и единствено египетско техническо описание на такъв часовник имаме от кенотафа на Сети I (1306-1290г пр.р.Хр.); • Най-старият познат слънчев часовник, измерващ дължината на сянката, е намерен в Египет от времето на Тутмос III около 1500г. пр.Хр. Състои се от две ленти от камък като едната от тях служи за стрелка, а на другата са маркирани часовете.Някои измерват по 5 часа – 5 преди обяд и 5 след като се обърне на обяд на запад, а други по 4. Имаме от управлението на Тутмос III (1306-1290г. пр.р.Хр) , Амехтотеп III (1386-1349 пр.р.Хр) и от Сайс, датиран 500 години по-късно;

  35. “Знаейки часовете чрез часовника, работещ чрез сянка (sṱat), чиято база (mrtwt) е 5 длани в дължина, височина ... с напречна греда (mrḫyt) на два пръста височина над главата (tp) на часовника, работещ със сянка (sṱat). Ще разделяш тези 5 длани на 4 части, маркирани на този часовник. Според приетото правило(n hp) ще сложиш 12 единици оттам за първия час; ще сложиш 9 оттам за втория час; ще сложиш 6 оттам за 3-тия час; ще сложиш 3 оттам за 4 час. Когато поставиш часовника на нивото на слънцето и главата е на изток, на която е напречната греда , сянката на слънцето ще е правилна на часовника. Когато четвъртия час приключи след като слънцето е застанало на отвора (wpt) (короната) на напречната греда, ще го обърнеш часовника неговата и основа сега ще бъде на изток ... Сумират се 8 часа, два часа са минали сутринта преди слънцето да изгрее на часовника и други 2 часа ще минат след като слънцето влезе (в Дуат), за да оправи локацията на нощните звезди .”

  36. 1.АменхотепIII2.Тутмос III3.Сайс 1 2 3

  37. От времето на Тутмос III West Berlin Museum № 19743

  38. Имена на часовете • 1ви – Изграващият; • 2ри – Встъпление на Единия; • 3тия - Пазителят на Нейно величиство; • 4то – Тайният; • 5тия – Горящият; • 6тия- Стоящият;

  39. Папирус ТанисIв. н.е – изобразява часовник, който отгоре е номериран с часовете, а отдолу са боговете покровители на отделния час;

More Related