Празниците на свободна България

1. Празниците на свободна България Презентация на Десислава Ивова Янкова

2. На 22 септември България чества едно значимо събитие от новата си история. На тази дата през 1908 г. страната ни, една от най-старите в Европа, обявява своята независимост.

3. Този акт става възможен едва 30 години след освободителната за България Руско-турска война от 1877-1878 г. Край на войната слага подписаният на 3 март 1878 г. Санстефански мирен договор. Берлинският договор определя Княжество България като васално на Османската империя, а Южна България под името Източна Румелия получава административна автономия, но остава под политическата и военната власт на султана.

4. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.

5. В началото на ХХ век се установила благоприятна почва за решителни мерки за обявяване на независимостта на нашата държава. Великите сили имат по-наложителни дела за решаване - решението на Австро-Унгария да наруши Берлинският договор, анексирайки провинциите Босна и Херцеговина, поражда се спор за Мароко между Франция и Германия, а през лятото на 1908 г. е извършен младотурски реформистки преврат.

6. На фона на така В Международна обстановка на 22 септември 1908 г. в черквата "Св. 40 мъченици" в старата столица Велико Търново със специален манифест е  обявена Независимостта на България, а княз Фердинанд приема титлата цар на България. Отслужен е молебен за благоденствието на българската държава. Един акт, символизиращ продължението на Второто българско царство.

7. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.

8. Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България през месец април 1909 г. С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави.

9. България става царство и пълноправен участник в международните отношения. Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.

10. ТРЕТИ МАРТ - СЪДБА Казано е от изконни времена - на олтара на Свободата се извършва най-мистичната и най-реалната евхаристия.

11. Трети март - ден на Освобождението! Трети март като съдба на нашия национален дух е историческа провиденция, чакана столетия, и се изрази в осезаема жертвеност ижертвена готовност, осъществена чрез ръката и волята на руското войнство и дързостта на родовата ни, на българската памет.

12. Освобождението още не означава свобода - макар че на 3-ти март 1878 г. в Сан-Стефано се подписа Прелиминарен договор. За свободата се започва една голяма битка - от Учредителното събрание 1879 г. до последното 24-то обикновено народно събрание - 1944 г.

13. Но в характеристиката на нашия народ е вложено върховното право на история. Кръв и земя хранеха дървото на бунта. Жаждата за освобождение не го лиши от търпение, без да губи морална отговорност.

14. Имал е три свещени неща: Род - царствен и вековен; Вяра - верност към Сина Божий и любов за прощение; Език - като молитвен мълвеж и бунтовни песни, чутовни герои, които стъпят от Пирин на Хемус.

15. Това неограничено въображение хранеше идеята за бъдещето и мечтата за свобода. Ето защо той остави бунтовни клади като Чипровци, църковни костници като Батак, Перущица; светилища на прокобата - Къкринското ханче; столици на правителства - Ловеч, Панагюрище; имена като Паисий, Раковски, Левски, Ботев, Каблешков, Волов, Бенковски и много други.

16. На Шипка и до днес стоят и ни говорят за освобождението - един паметник, един храм и една картина - "на Шипка всичко е спокойно". Те всички са равни пред Историята с жертвата си, макар и различни с приноса си. Там родовата памет във волята на опълчението е най-достойната и чиста страница от историята на бъдещето.

17. Берлинският конгрес - 1879 г., смути, обезобрази образа на Освобождението и измени хода за свобода, брулена от чужди ветрове, и покъса знамето за етническа цялост. Затова казвам, че Трети март не е празник, а съдба!

18. Берлинският конгрес - 1879 г., смути, обезобрази образа на Освобождението и измени хода за свобода, брулена от чужди ветрове, и покъса знамето за етническа цялост. Затова казвам, че Трети март не е празник, а съдба!

19. Тогава ще питаме какви витални сили е носил българският народ, че когато му избодоха очите на Беласица, той прогледна със сърцето си - и чуждия позор исторически не се повтори. Защото България имаше и има съзнание за бъдеще, бъдеще, което носи името СВОБОДА!