ЗДРАВЕ В РИСК – РИСКОВ ПОДХОД В СОЦИАЛНАТА МЕДИЦИНА РИСКОВИ ФАКТОРИ

1. ЗДРАВЕ В РИСК – РИСКОВ ПОДХОД В СОЦИАЛНАТА МЕДИЦИНАРИСКОВИ ФАКТОРИ ДОЦ.Д-Р ПЕТКО САЛЧЕВ, ДМ

2. РИСК • Рискът е дадено събитие, условие или характеристика на индивида или на окръжаващата среда, което има статистически обоснована връзка с определен изход, който може да бъде изразен в различно здравно явление – инцидент, заболяване, трайна неработоспособност или смърт.

3. РИСКОВО ЗДРАВНО ЯВЛЕНИЕ • да бъде доказана неговата връзка с вероятността от възникването на определения изход, т.е. да предшества събитието, състоянието или характеристиката на индивида; • да има биологично обяснение; • връзката между състоянието и риска да бъда устойчива, повтаряема при еднакви условия; • след коригирането на риска, промените в изхода да са трайни; • връзката между риска и явлението трябва да бъде еднопосочна, корелационна и самостоятелна. Ако се установи втори признак, при отчитането на който, първата връзка изчезва, то първия признак не трябва да се определя като рисков, макар и да остава негов индикатор

4. Преценка за глобалния риск • позволява разделянето на хората в няколко групи, в зависимост от степента на индивидуални риск; • позволява разделянето на здравните явления в различни категории според риска; • позволява индивидите, попаднали в групи с висок риск да бъдат подлагани на специфични медицински и здравни мероприятия; • мотивира индивидите да се придържат към определени норми на поведение с цел намаляване на риска.

5. Опростена схема за здраве в риск

6. Рискови фактори • Ендогенни – това са фактори, които са формирани в самия организъм и са израз на неговата биология. Тези фактори могат да бъдат означавани като наследени (генетични, биологични и придобити). • Екзогенни – фактори на окръжаващата среда – природни (механични, химически, физически) и социални (обществено битови и професионално трудови) • Поведенчески – свързани с начина на живот – хранене, вредни навици, стрес, редуване на труд и почивка и т.н.

7. Ендогенни фактори Генетични ендогенни фактори: • хромозомни аномалии – напр. синдром на Даун; • нарушения в един ген – напр. таласемия; • мултифакторни нарушения – напр. spina bifida; • придобити нарушения – карцином, захарен диабет, глаукома, психични разстройства и др.

8. 2500 2000 1500 България ЕС 1000 500 0 1980 1985 1990 1995 2000 2005 2010 Конгенитални аномалии на 100 000 раждания Източник: World Health Organization, Regional Office for Europe, European health for all database (HFA-DB)

9. 130 120 110 100 90 България ЕС 80 70 60 50 40 1985 1990 1995 2000 2005 2010 Синдром на Даун при 100 000 раждания Източник: World Health Organization, Regional Office for Europe, European health for all database (HFA-DB)

10. Екзогенни фактори • фактори на окръжаващата среда; • фактори на социално-икономическата среда.

11. Фактори на окръжаващата среда • Глобални предизвикателства на околната среда през ХХІ век • 1. Нарастване числеността на населението; • . Икономически растеж; • . Производство и разпределение на храните; • . Изчерпване на енергията и ресурсите; • . Ерозия на почвите • . Обезлесяване; • . Недостиг на питейна вода; • . Замърсяване на въздуха; • . Химическите и токсичните отпадъци; • 0. Военните/ядрените заплахи, тероризъм и повишаващи се разходи за въоръжаване; • 1. Намаляването на озоновия слой; • 2. Глобалното затопляне; • 3. Неравенството на национално ниво – социално, икономическо и политическо; • 4. Неравенство между страните и регионите • Източник: WHO, 1992, Our Planet Our Health. Report of the WHO Commision on Health and nvironment.

12. Замърсяване на водата • Микробиологични – мътност, общ брой колиформи, вируси, Giardia, Lamblia, Cryptosporidium, Legionella; • Летливи органични химикали – трихлоретилен, тетрахлоретилен, въглероден тетрахлорид, винилхлорид, бензоли, етиленови и етанови съединения; • Синтетични органични вещества – пестициди (линдан, ендрин, 2,4-D), трихалометани, диоксин, полихлорирани бифенили (ПХБ); • Неорганични химикали – арсен, барий, кадмий, олово, живак, нитрати, нитрити, селен, никел, сребро, флуор, мед, цинк, талий, берилий, цианиди, алуминий; • Радиологични замърсители – радий, алфа и бета частици, естествен уран, радон.

13. Здравословни мероприятия • Националните, държавните и местните власти да се ангажират в управлението, финансирането и професионалните отдели за надзор на комуналните водни системи; • Общинските водни системи – управление на водните ресурси и техните изследвания в зависимост от качеството на водоизточника и методите на обработка да включват: • Високи стандарти по отношение на откритите водоизточници; • Физическа обработка (коагулация и филтрация); • Дезинфекция (хлориране) - редовно и задължително; • Контролиране и следене на остатъчния хлор; • Изграждане и поддържане на водохранилища и разпределителни системи; • Мониториране на ентеритните заболявания; • Изследване на подозрителните огнища на водопреносими болести; • Непрекъснат мониторинг чрез биологични и химически изследвания; • Осигуряване на безопасно разстояние между отходните и водоснабдителните тръби; • Защита на водопреносната система от вливания отвън; • Селските кладенци • Защита на кладенците от човешки и животински отпадъци; • Редовно или периодично хлориране. • Хигиенно-санитарно обучение: на всички нива на обществото, включително правителства, неправителствени организации, обществени и професионални общности и в училищата. • Събиране и обработка на отпадните води.

14. Твърди отпадъци • Източници на твърди отпадъци са населените места, селското стопанство, производството, мините. • Способите за управление на твърдите отпадъци са: • рециклирането, • разлагането, • изгарянето и • заравянето им в земята. Всеки от тях има своите предимства и недостатъци.

15. Тератогени и техните ефекти върху плода и новороденото

16. Основни замърсители на въздуха, източници и въздействие върху здравето и околната среда

17. Поведенчески фактори • храненето – режим и вид на хранене (преди всичко нерационалното); • обездвижването; • психотравмени преживявания, свързани със стреса; • вредните навици – тютюнопушене, употребата на алкохол и лекарствени средства; • поведението на пътя – травми при пътнотранспортни произшествия и др.

18. Влияние на храната върху човешкия организъм • Човешкото тяло се състои приблизително от 62% вода, 17% белтъчини, 13% мазнини, 6% минерали и 2% въглехидрати, като е доказано, че този състав може да се променя при стрес и при промяна на хранителния режим. • Най-важните хранителни групи са водно- и мастно-разтворимите макроелемени (въглехидрати, мазнини и белтъчини), микроелементите (минерали и витамини) и водата. Макроелементите са източник на енергия, докато микроелементите са необходими за усвояването на тази енергия.

19. оптимална зона 100% зона на риск зона на риск недостиг смърт свръх смърт Концентрация (количество) и приемане на храна Диапазон на приемане на хранителни вещества с оглед оптимално здраве Източник: Адаптирано по Mertz W. 1981

20. Индекс на телесната маса (ИТМ) • ИТМ = телесно тегло (кг) / (ръст в метри)2 Източник: National Health Lung and Blood Institute, 1988

21. Основни смущения при недохранване • ниско (поднормено) тегло – раждането на деца с ниско тегло (под 2500 г) • маразъм –състояние на тежка неспособност за развитие, поради ясно изразена недостатъчност на приема на енергия и белтъчини. Най-често при кърмачета между 3-9 месеца, поради ранно отбиване от кърмене и последващо гладуване; • квашиоркор – остра форма на недохранване, основно по отношение на белтъчините. Най-характерно при кърмачета и деца до 6 години. Синдром на протеинова недостатъчност, характеризиращ се със забавен растеж и развитие, апатия, стомашно-чревни разстройства, депигментация, едема, водеща до подуване на корема, мастна инфилтрация на черния дроб и суха кожа. • недостиг на витамини и минерали – уязвими групи са бременните и кърмещите жени, кърмачетата и прохождащите, както и застаряващите, особено бедните и болните.

22. Недостиг на витамини и минерали • Недостиг на витамин А – нарушения в зрението • Недостиг на витамин D – рахит и остеомалация • Недостиг на витамин Ъ – скорбут • Недостиг на витамин К – хеморагична болест на новороденото • Недостиг на витамин В – ниацин – пелагра; тиамин - бери-бери; фолат – дефекти на невралната тръба; В12 – макроцитна анемия • Недостиг на витамин D – остеопороза, anorexia nervosa; • Недостиг на желязо – желязодефицитна анемия; • Недостиг на йод – йодонедоимъчни болести

23. Основни нарушения при прекомерно хранене • затлъстяване • диабет • сърдечно-съдови заболявания • злокачествени заболявания – устна кухина и фарингса, ларингса, стомашно-чревния тракт, черния дроб и панкреаса и др.

24. Препоръчително дневно хранене Източник: Адаптирано по Willet, 1994

25. 4000 3500 3000 2500 1970 1980 1990 2000 2010 Среден брой калории на ден на едно лице в България (1970-2005) Източник: World Health Organization, Regional Office for Europe, European health for all database (HFA-DB)

26. Хранителни добавки • вещества, използвани в производството, преработването, опаковането, транспортирането или съхраняването на храната за: 1) за поддържане целостта на продукта; 2) за подобряване на хранителната му стойност (обогатяване с витамини и минерали); 3) поддържане вкуса и забавяне на развалянето му; 4) осигуряване ферментацията и 5) предпазване от киселинност/алкалност; 6) подобряване на аромата и/или желания цвят.

27. 4000 3000 2000 1000 0 1985 1990 1995 2000 2005 2010 Брой на случаите със салмонелоза в България (1970-2005) Източник: World Health Organization, Regional Office for Europe, European health for all database (HFA-DB)

28. Тютюнопушене • рак на белите дробове (около 20% от смъртността); • заболявания на дихателната система (около 80% от смъртността при хроничната обструктивна болест, астма, бронхит, пневмония); • сърдечно-съдови заболявания – около 20% от смъртността; • атеросклерозата

29. <= 50 <= 42 <= 34 <= 26 <= 18 Европейски регион 30.15 No data 2000 г. Min = 10 Процент на редовните пушачи сред популацията във възрастта на 15 години Източник: World Health Organization, Regional Office for Europe, European health for all database (HFA-DB)

30. Употреба на алкохол Вредни последици от консумацията на алкохол : • соматични увреждания, засягащи редица органи и системи – цироза на черния дроб, панкреатити, рак на устната кухина, фарингса, хранопровода, на стомаха и дебелото черво, мозъчен инсулт и т.н.; • психологични – привикване, тежки алкохолни опиянения, промяна на съзнанието, характеропатии и т.н.; • социални – насилие, престъпления, самоубийства и прочие.

31. 4 3 2 1 0 1970 1980 1990 2000 2010 Чист алкохол в литри Вино, изразено в чист алкохол в литри Бира, изразена в чист алкохол, в литри Консумация на чист алкохол, вино и бира в България на глава от населението (1970-2005) Източник: World Health Organization, Regional Office for Europe, European health for all database (HFA-DB)

32. Физическа активност • Физическата активност е „активно движение на тялото, осъществявано чрез мускулна сила, прилагана над средните ежедневни усилия и изразходване на енергия, която е над средните нива за извършване на ежедневните дейности на индивида.” • Тази физическа активност се изразява със степента, с която изразходваната енергия надвишава базовите нива на естествения метаболизъм.

33. Ниската физическа активност води до: • затлъстяване; • обездвижване; • соматични оплаквания, свързани с костно-мускулната система; • психосоциални проблеми.

34. Физиологични и патофизиологични процеси в човешкия организъмв следствие обездвижването • намаляване притока на кръв към сърцето, мозъка и бъбреците; • намаляване на продукцията на червени кръвни клетки и имунни тела; • намаляване на концентрацията на хемоглобина в кръвта; • намаляване на анаеробния капацитет; • намаляване на глюкозния толеранс; • намаляване на резистентността към инфекции и т.н. Соматичните и психосоциалните проявиса оплаквания от главоболие, тревожност, повишено тегло, повишено артериално налягане, по-чести инфекции, по-лесна уморяемост, загуба на интерес към работата и ежедневните дейности, раздразнителност и т.н.

35. Наркомании и зависимости Основните типове употреба в България (2004) са следните: • употреба на меки наркотици – канабис. Според различни данни от проучвания (2003 г.), опитвалите канабис някога са около 1,5% (93-96 000 души). • употреба на синтетични наркотици – по данни от проучвания (2003 г), опитвалите са в рамките на 67-68 000 души; • употреба на твърди наркотици – хероин и други инжекционни;

36. Основните причини, които се определят като водещи до употреба • от любопитство – 73,9 % • за удоволствие – 62,9 % • за откъсване от действителността – 16,2 % • от скука – 15,4 % • за да бъда приет(а) от другите (в компания, групата) – 4,2 %

37. Последици за здравето • смъртност, свързана с употребата – най-голям брой смъртни случаи са отчетени през 2000 г. – 41, от които 75% са мъже; • инфекциозни заболявания[1] – СПИН, вирусен хепатит, полово предавани болести, туберкулоза и др. Нивото на HIV инфекцията продължава да е ниско (2003 г.) – само един открит случай; нивото на хепатит е в границите на 5-6%, като хепатит С заема 59% от общия дял; • социални последици – социално изключване, противообществени прояви, престъпност. • [1] Данните са от лабораторията на Националния център по наркомании (2003 г)

38. Пътно-транспортни произшествия и травми Повишените рискове по пътищата са свързани: • с пътната инфраструктура – нарушени пътни настилки, липса на подходяща сигнализация, все по-увеличаващ се трафик и т.н.; • поведението на водачите на пътно-транспортните средства – неспазване на Правилника за движение, употреба на алкохол и други средства,недостатъчна подготовка, умора и напрежение, липса на култура на движението и т.н.; • поведението на пешеходците – недооценяване на рисковете при движение по улиците, недостатъчни мерки по образованието и придобиването на навици от страна на децата и т.н.

39. 15000 10000 Брой ПТП след употреба на алкохол Брой ПТП с травми Брой хора убити при ПТП 5000 0 1980 1985 1990 1995 2000 2005 2010 Брой убити и с травми при ПТП, брой ПТП след употреба на алкохол в България (1980-2005) Източник: World Health Organization, Regional Office for Europe, European health for all database (HFA-DB)

40. Рискова корелация (глобален риск) Примерен модел на рискова корелация за хроничните заболявания Източник: Модификация по Brownson и сътр., 1984