Възможности за моделиране на новата ОСП през 2015-2020 г.

Възможности за моделиране на новата ОСП през 2015-2020 г. Николай Вълканов И.П.И Институт за пазарна икономика

Българското селско стопанство може да усвои над 15 млрд. лв. до 2020 г. • Общата стойност на произведената земеделска продукция за 2011 и 2012 г. е на стойност - 15,9 млрд. лв. • Създадената Брутна добавена стойност от отрасъла за годините 2007, 2009-2012 г. е равна на тази сума • 15 млрд. лева (или по 2,2 млрд. лева на година) могат да помогнат много, но могат и да навредят много • Дългосрочни ефекти И.П.И Институт за пазарна икономика

Субсидиите изглежда нямат положително влияние върху Брутната добавена стойност • БДС на един хектар ИЗП е намаляла с 15% през 2012 г. спрямо 2006 г. • Защо? И.П.И Институт за пазарна икономика Източник: НСИ, собствени изчисления

СЕПП води до неравнопоставеност между отделните сектори и изкривява стимулите • Връзката между субсидиите и инвестициите в отглеждане на млади дръвчета и животни е отрицателна • Редица научни изследвания за прилагането на СЕПП в новите страни членки показват сходни ефекти • Фермерите определят като основен проблем по-високите субсидии в други държави членки (проучване на ИПИ) Източник: Държавен фонд „Земеделие”, Евростат, собствени изчисления И.П.И Институт за пазарна икономика

Неравнопоставенността между секторите наложи отделянето на национални средства • Националните доплащания за животни нараснаха двойно за четири години от 53 млн. лв. през 2009 г. до 112 млн. лв. през 2012 г. • Но има ли ефект плащането на глава животно?

Ефектите от прилагането на СЕПП през 2007-2013 г. са противоречиви • Повишено търсене на земя – 250% ръст на общите арендни плащания в земеделието и 133% ръст на цената на земята • Засилена концентрацията в земеползването – 4900 стопанства (2% от всички) обработват 84% от земята • Субсидиите не изпълняват основната си роля – подкрепа на доходите. 6,5% от бенефициентите получават 78% от средствата Източник: Report on the distribution of direct aids to agricultural producers (financial year 2011) И.П.И Институт за пазарна икономика

ОСП следва да обслужва цели както на общностно, така и на национално ниво И.П.И Институт за пазарна икономика

Възможностите за гъвкавост, които новата ОСП предоставя са значителни: • Възможност за прехвърляне на 15% от средствата за ДП към ПРСР или на 25% от средствата по ПРСР към ДП Задължителни схеми: • Плащане на площ • “Зелено” плащане • Млад фермер • Минимален таван от 5% на плащанията над €150 000 Доброволни схеми: • Преразпределително плащане • Обвързано с производството • Необлагодетелствани райони • Или заместваща останалите схеми Опростена схема за малки стопанства (до 5 ха) – от €500 до €1250 И.П.И Институт за пазарна икономика

Вариант І – „Колкото повече – толкова повече” (субсидии) Източник: ИПИ И.П.И Институт за пазарна икономика

Подобрение се очаква по една от заложените цели, а по четири - влошаване И.П.И Институт за пазарна икономика

Очаквани ефекти: • Отговаря на очакванията за повече субсидии от страна на фермерите • Липсват достатъчно стимули за диверсификация на производството (съответно ръст на БДС/ха) • Глад за земя поне до 2016 г. и ръст на общите арендни плащания до 12% през 2016 г. от 10,8% през 2012 г. • Запазването на плащането на глава добитък едва ли ще доведе до качествени промени в животновъдството • Основната част от плащанията ще продължат да се концентрират в най-големите стопанства

Вариант ІІ – „Най-малкото съпротивление” Източник: ИПИ И.П.И Институт за пазарна икономика

Неутрален откъм ефекти – не се очаква значително подобрение или влошаване И.П.И Институт за пазарна икономика

Очаквани ефекти: • Отговаря на вече комуникираните и възприети параметри и осигурява приемственост • По-равномерно разпределение на субсидиите между секторите • Относително силна концентрация на плащанията в най-големите стопанства • Качествена промяна в животновъдствотото едва ли ще се наблюдава при запазване плащането на глава • Инвестиционната активност ще се запази на нивата от предходния период

Вариант ІІІ – „Повече инвестиции и проектно финансиране” И.П.И Институт за пазарна икономика

Очакваме подобрение по всички основни цели – национални и на ниво ЕС И.П.И Институт за пазарна икономика

Очаквани ефекти: • Значително по-равномерно разпределение на финансовите стимули • Повече капиталови разходи • “Замразяване” стимулите за разрастване на свръх-едрите стопанства на базата на подпомагане • Обвързването на плащанията с произведена и реализирана продукция ще доведе до повече стимули за ефективните стопанства и изсветляване на търговията • По-балансирано използване на земята • По-балансирано развитие на селските райони

Изводи и препоръки • Преките плащания на площ имат твърде спорен ефект и влиянието им трябва дабъде ограничено • Въпреки някои слабости и риск от злоупотреби, ПРСР се явява по-добър инструмент за увеличаване капиталообразуването • Обвързаната подкрепа следва да става на базата на произведена и реализирана продукция (литър мляко, килограм месо, тон плодове/ зеленчуци) • По ПРСР трябва да се гарантира еднаквото третиране на отделните сектори по отношение достъп до програми и разглеждане на проекти • Може да се обмисли таван на ДП от 100% за горницата над 150 000 евро с проверка за свързани лица и произход на капитала • Премахване на ДП и НД на ниво ЕС след 2020 г. и фокусиране на подпомагането изцяло на проектен принцип за инвестиции и научно-развойна дейност И.П.И Институт за пазарна икономика

Възможности за моделиране на новата ОСП през 2015-2020 г.