slide1 n.
Download
Skip this Video
Loading SlideShow in 5 Seconds..
Хертвигово влагалище,клетки водачи,цервикална дезинтеграция PowerPoint Presentation
Download Presentation
Хертвигово влагалище,клетки водачи,цервикална дезинтеграция

Loading in 2 Seconds...

play fullscreen
1 / 97

Хертвигово влагалище,клетки водачи,цервикална дезинтеграция - PowerPoint PPT Presentation


  • 163 Views
  • Uploaded on

Хертвигово влагалище,клетки водачи,цервикална дезинтеграция. Цервикална зона Цимент Циментобласти Циментоцити Зъбен фоликул. Формиране на диафрагма на хертвиговото влагалище. Напречен срез на цимент. Безклетъчен цимент Клетъчен цимент Циментоцити

loader
I am the owner, or an agent authorized to act on behalf of the owner, of the copyrighted work described.
capcha
Download Presentation

PowerPoint Slideshow about 'Хертвигово влагалище,клетки водачи,цервикална дезинтеграция' - yvon


An Image/Link below is provided (as is) to download presentation

Download Policy: Content on the Website is provided to you AS IS for your information and personal use and may not be sold / licensed / shared on other websites without getting consent from its author.While downloading, if for some reason you are not able to download a presentation, the publisher may have deleted the file from their server.


- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - E N D - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
Presentation Transcript
slide1
Хертвигово влагалище,клетки водачи,цервикална дезинтеграция
slide2
Цервикална зона
  • Цимент
  • Циментобласти
  • Циментоцити
  • Зъбен фоликул
slide3
Формиране на диафрагма на хертвиговото влагалище
slide4
Напречен срез на цимент
  • Безклетъчен цимент
  • Клетъчен цимент
  • Циментоцити
  • Линии на апозицията-показват период на покой в депозита на цимент
slide5
Слой цимент-надлъжен срез
  • Шарпееви влакна
  • Линии на покой
  • Периодонтални лигаменти
slide6
Слой цимент-надлъжен срез
  • Шарпееви влакна
  • Линии на покой
  • Периодонтални лигаменти
slide7
Циментоцити
  • Паякообразни клетки с множество израстъци
  • Насочват се към периодонциума и се поместват в каналикули
  • Разполагат се в лакуни
slide8
Шарпееви влакна в ацелуларния цимент

-Проникващите дебели колагенови влакна от периодонциума в цемента се наричат Шарпееви.

-Те са перпендикулярни на корена

-Проникват между циментобластите

slide9
Периодонциум
  • Лигаменти
  • Кръвоносни съдове
  • Нерви
  • Лимфни съдове
  • Клетки
  • Влакна
  • Тъканна среда
slide10
Коси влакна в периодонциума
  • Фибробласти сред влакната
  • Кръвоносни съдове
slide12
Кератинизация на оралниа епител– процес на превръщане на клетките в кератинни сквама

некератинизирана

специализирана

кератинизирана

slide13

прикрепена -дъвкателна

Свободна-покривна

Специализирана -по езика

Различни видове лигавица
slide14
Стратифициран – слоест сквамозен епител
stratum corneum
Stratum corneum
  • Съставен от кератинни сквами, които на електронен микроскоп имат формата на изцяло кератинизирани плоски клетки с липса на ядро и прекъснати дезмозомални мостчета.
slide17
Епителни контактиКохезия - посредством дезмозоми
  • Интрацелуларна плака -дезмоплакини
  • Цитокератинни филаменти
  • Трансмембранни протеини -дезмоглеини
slide18
Епителни контактиАдхезия – посредством хемидезмозоми
  • Трансмембранни протеини свързани с екстрацелуларен матрикс
slide19
Епителни контактиGup - връзки -отвори между клетките
  • Междуклетъчните пори се ограждат от 6 белтъчни субединици, наречени конексони;
  • Те преминават през клетъчните мембрани и оформят междуклетъчна комуникация.
slide20
Епителни контактиФокален контакт
  • Интрацелурарни филаменти-актин, посредством белтъчни молекули –интегрин;
  • Те се свързват за екстрацелуларен фибронектин.
slide21
Фокален контакт
  • Интрацелурарни филаменти-актин, посредством белтъчни молекули –интегрин;
  • Те се свързват за екстрацелуларен фибронектин.
slide23
Субмукозната съединителна тъкан се различава по съотношенията на съставните й елементи
  • Lamina propria

Папиларен слой

Ретикуларен слой

  • Submucosa
slide25
Ретикуларни влакна
  • - Финни аргирофилни влакна /85% колаген и 15% липиди/;
  • Основното вещество в тях е ретикулин;
  • Ретикуларните влакна обгръщат клетките в съединителната тъкан и осъществяват връзка с тях ;
  • Те се намират около мастните клетки, единичните мускулни клетки и капиляри;
  • Свързват се с ендотела и осигуряват статично положение на кръвоностните съдове.
slide26
Еластични влакна
  • Много тънки /0,1-0,2 μм/, образуват анастомози помежду си и имат накъдрен край;
  • Изградени са от еластин, който не се разрушава от протеолитични ензими;
  • В свободната лигавица еластичните влакна са малко.
slide28
Епително прикрепване

Клетките от str. вasalae, се свързват чрез

хемидезмозоми с “вътрешна базална ламина”,

а тя се свързва с емайла посредством

слюнчени протеини,

които покриват емайла в шийката на зъба.

  • Аташманът контактува със зъба и със съединителната тъкан на гингивата;
  • Образува епителен маншет около зъба, който е най-дебел в дъното на

сулкуса /10-30 клетки/;

  • В апикална посока той изтънява до няколко клетъчни слоя.

Клетките се свързват една с

друга посредством дезмозоми

и Gup-връзка.

slide29
Гингивално прикрепване към зъбната повърхност
slide34
Слюнчените жлези са изградени от ацини
  • Те представляват грозд от пирамидални жлезисти клетки, които биват:
    • серозни клетки,
    • муцинозни клетки,
    • смесени алвеоли.
  • Секретът им се събира в терминален колекторен канал;
  • Той завършва с екскреторен канал.
slide36
Секреторна серозна клетка
  • Запълнени са със секреторни гранули в апикалния край;
  • Секретират

“зимогенни гранули”- прекурсори на амилазата.

slide37
Секреторна муцинозна клетка
  • Овално ядро;
  • Муциногенни везикули

(мукозен секрет);

  • Преобладават в сублингвалните жлези;
  • Муцинът е основният лубрикант.
slide38
Биофилм
  • Триизмерна структурна общност от МО, адхерирала по твърда повърхност, с каналчеста система за трансорт на течности, субстрати, отпадни продукти и сигнални молекули.
slide43
Г-пръчки, облигатни анаероби
  • Fusobacterium
  • F.nucleatum–изолира се от гингивален кревис, тонзили, акутен улцеративен гингивит;
slide45
Фузоспирилен комплекс
  • При улцеративен гингивит и ангината на Венсант;
  • Откриват се в напреднали деструктивни периодонтални заболявания.
slide46
Гъбите съществуват в две основни структурни форми
  • Бластоспори -едноклетъчни със сферична или овална форма;
  • Хифи - многоклетъчни с различни специализирани структури според функциите им, изградени от хифи.
    • Псевдохифи - вериги от много бластоспори, образувани чрез пъпкуване.
    • Кандидата образува такива псевдохифи и може да съществува в двете форми – нарича се диморфна.
candida
Candida
  • Бластоспори -едноклетъчни със сферична или овална форма;
slide49
Механизми за устойчивост на МО в микросредата
  • МО във външните участъци на микросредата са заобиколени от течна среда и хранителни в-ва;
  • МО във вътрешността на микросредата са със забавен метаболизъм и растеж поради липса на хранителни в-ва и 02- -устойчивост към АБ;
  • Отрицателно зареденият матрикс привлича и инактивира (+) АБ молекули;
  • Q-S сигнална система индуцира производство на ензими -супероксидна дезмутаза и каталаза, които разграждат токсичния 02-.
slide50
Начална колонизация
  • Зъбна пеликула- 1час след почистване

Адсобция на S.sanguis

  • 2-дневна плака-
  • Палисадни колонии от коки
  • Начално образуване на матрикс
  • и коагрегация
slide51
Зараждане на конфугурации на “царевичния кочан”

Коковидни бактерии под форма на царевични кочани

  • Подреждат се около пръчковиден МО
slide52

Филаментозна зъбна плака

Филаментозни микробни колонии
  • Царевичен кочан: около централен филаментсе разполагат коковидни клетки

Грам –МО( пръчковидни )

slide54
Субгингивална плака
  • Надлъжен срез на субгингивална плака на 2 месеца;
  • Г- анаероби и спирохети;
  • МО се подреждат под формата на четка за зъби.
slide55
Гингивална плака

Присъстват епителни клетки,различни М.О. и мигрирали левкоцити от гингивалния сулкус.

slide57
Движения
  • Извършват се оклузално през криптите на костта до оралната мукоза;
  • Движенията осигуряват пространство за нарастващия корен;
slide59
Пенетрация
  • Проникването на коронката през слетия епителен слой позволява навлизане в устата;
  • На повърхността на емайла остава само слой от вътрешния емайлов епител – cuticula dentis;
  • Тя се разкъсва от дъвкателните сили и се замества от рellicula dentis /мукополизахариден филм от слюнката/.
slide61
Промени в областта на корена
  • Краят на образувания коренов дентин се покрива с епителиална диафрагма;
  • Фибробластите образуват колагенови влакна около корена, вмъквайки се в цимента;
slide62

2-ри етап

5-ти етап

4-ти етап

3-ти етап

slide63
Растежна зона – витална и устойчива ембрионална тъкан
  • В растежната зона има кръвоностни съдове и нерви.
  • Външната й част граничи с алвеоларната кост.
  • Епителната диафрагма е ┴ на надлъжната ос на корена.
slide64
Растежна зона – витална и устойчива ембрионална тъкан
  • В растежната зона има кръвоностни съдове и нерви.
  • Външната й част граничи с алвеоларната кост.
  • Епителната диафрагма е ┴ на надлъжната ос на корена.
slide65
Къси коренови стени
  • В страничните участъци около изградените коренови стени има:
  • периодонциум,
  • алвеоларна кост с кортикалис и спонгиоза.
slide66
4 етап – изградени коренови стени, но неизграден апекс
  • Зъбът е пробил и е във функция;
  • Кореновите стени са достигнали дължината си;
  • Задебелени, леко конвергиращи;
  • Неизграден апекс, широко отворен;
  • Растежната зона намалява.
slide67
5 етап – Затваряне на апекса
  • Апексът е изграден;
  • Периодонциумът е изграден, не само по протежение на кореновите стени, но и в областта на апекса;
  • Растежна зона липсва.
slide68

Остеокласти по време на кореновата резорбция

slide69
Начало на кореновата резорбция
  • Фибробласти от периодонциума на вр. зъб се превръщат в фиброкласти;
  • Циментобластите се превръщат в циментокласти;
  • Участие на многоядрени гигантски клетки в резорбцията.
slide72
Начална кавитация в емайла
  • Оценка в дълбочина на кариозна лезия в емайла и начална лезия в дентина.
caries incipiens
Хистопатология на caries incipiens
  • Наблюдава се тъмна зона в подповърхностния слой на емайла;
  • В нея са подчертани линиите на Ретциус;
  • Подчертават се и напречните стриации;
  • Емайловата структура е запазена;
  • Видимо непроменен е външният слой на емайла.
slide74

Киселинна дифузия

Acid infiltration

SEMS Haikel et al.1983

Емайлови призми P

Загубата на интерпризматичен емайл създава ефект на “микропори” S

slide76
“Кавитация” на начална кариозна лезия
  • В един момент се нарушава цялостта и на повърхностния слой и се наблюдава “кавитация”.
slide77
Втори стадий (под микроскоп)
  • Оформяне триъгълно петно.
  • То има конична форма с връх, насочен към емайло-дентиновата граница и основа - към емайловата повърхност.
  • Върхът на конуса се нарича „напредващ фронт” на кариозната лезия или на киселинната деминерализация.

Тяло на кариозното петно

slide78
Кариозна лезия в емайла(под микроскоп)

Повърхностна зона

Тяло на лезията

Тъмна зона

Нормален емайл

slide79
Реминерализация в лезията
  • Извършва се:
  • В повърхностната зона;
  • В тъмната зона;
  • Голяма тъмна зона говори за съществена и дълго продължаваща реминерализация.
slide80
Напредваща кариозна лезия
  • Добре изразена тъмна зона във фронта на напредващата лезия.
slide81
Прекавитиран емайлов кариес
  • Тъмната зона е достигнала почти до емайло-дентиновата граница;
  • Формира се втора тъмна зона вътре в тялото на лезията
  • Начало на засягане на повърхността.
slide82
Кавитиран емайлов кариес
  • Засягане на повърхностния слой;
  • Наличие на два конични върха;
  • Процесът наближава емайло-дентиновата граница.
slide83
Началната кариозна лезия в ямки и фисури
  • Подповърхностната лезия във фисурите се развива билатерално от двете страни на устието на фисурата.
  • Тези две лезии могат да се задълбочават с различна скорост, а могат и да се съединят в дъното на фисурата.
slide84
Фисурен кариес
  • Напредва до дъното на фисурата;
  • Засяга дентина

на много по-широка основа.

slide88
Форма на дентиновия кариес-конус
  • Когато напредващият фронт на емайловата кариозна лезия достигне емайло-дентиновата граница, която е чувствително по-слабо минерализирана от емайла, киселините се разливат по нея на широка основа.
slide89
Кариес в дентина
  • Напредването на кариозния процес в дентина става по пътя на дентиновите тубули.
slide90
Форма на кариозната лезия в дентина
  • Тъй като процесът напредва по тубулите, промените в дентина имат конична форма, като върха на конуса е към пулпата, а основата му – към емайло-дентиновата граница.
slide91
Дентинов конус
  • При еднакъв брой засегнати дентинови каналчета, кариозната лезия е широка на повърхността, а с навлизане в дълбочина, тя се стеснява.
slide92
Зони на дентиновия кариес

1. Повърхностна зона на напълно разрушен дентин;

2. Зона на бактериална инвазия;

3. Зона на деминерализация;

4. Зона на склеротичен дентин;

5. Зона на мастна дегенерация на одонтобластните израстъци.

slide93
Образуване на каверни
  • Стените на дентиновите тубули на места изтъняват дотолкова, че се разрушават и се получава сливане на група каналчета.
  • На тези места се наблюдава кавернозно разширение на каналчетата, което е запълнено с навлезлите микроорганизми.
slide94
Склеротичен дентин
  • При добра защита под развиващия се процес се образува склеротичен дентин;
  • Склеротичните каналчета не се оцветяват.
slide95
Мъртви пътища в дентина
  • Бързият кариозен процес предизвиква различна реакция в пулпо-дентиновия комплекс;
  • Пулпата отлага цалцифициран материал на повърхността и той запълва тубулите;
  • Дентиновите тубули се прекъсват и не се хранят.
slide97
Фисурен кариес със засягане на дентина
  • Когато кариозният процес достигне до дентина,той се разпростира в ширина;
  • Червената зона е деминерализиран участък;
  • Около нея има зона на склеротичен дентин;
  • В емайла такава защита няма.