9 2013 2014 n.
Download
Skip this Video
Loading SlideShow in 5 Seconds..
ПРЕЗЕНТАЦИЯ ПО ИСТОРИЯ НА ТЕМА: ИСТОРИЧЕСКА ЛИЧНОСТ PowerPoint Presentation
Download Presentation
ПРЕЗЕНТАЦИЯ ПО ИСТОРИЯ НА ТЕМА: ИСТОРИЧЕСКА ЛИЧНОСТ

Loading in 2 Seconds...

play fullscreen
1 / 14

ПРЕЗЕНТАЦИЯ ПО ИСТОРИЯ НА ТЕМА: ИСТОРИЧЕСКА ЛИЧНОСТ - PowerPoint PPT Presentation


  • 163 Views
  • Uploaded on

ИЗГОТВИЛ:ДЕНИС ПАШАЛИЙСКИ 9аКЛАС 2013-2014 година ПРОВЕРИЛ:БОРЯНА ГЪЛЪБОВА. ПРЕЗЕНТАЦИЯ ПО ИСТОРИЯ НА ТЕМА: ИСТОРИЧЕСКА ЛИЧНОСТ. Хенри VII. Лични данни. Роден 28 юни 1491 Гринуич, Англия Починал 28 януари 1547 Уайтхол, Лондон, Англия Предшественик Хенри VII

loader
I am the owner, or an agent authorized to act on behalf of the owner, of the copyrighted work described.
capcha
Download Presentation

PowerPoint Slideshow about 'ПРЕЗЕНТАЦИЯ ПО ИСТОРИЯ НА ТЕМА: ИСТОРИЧЕСКА ЛИЧНОСТ' - quincy-boyd


An Image/Link below is provided (as is) to download presentation

Download Policy: Content on the Website is provided to you AS IS for your information and personal use and may not be sold / licensed / shared on other websites without getting consent from its author.While downloading, if for some reason you are not able to download a presentation, the publisher may have deleted the file from their server.


- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - E N D - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
Presentation Transcript
9 2013 2014
ИЗГОТВИЛ:ДЕНИС ПАШАЛИЙСКИ

9аКЛАС 2013-2014 година

ПРОВЕРИЛ:БОРЯНА ГЪЛЪБОВА

ПРЕЗЕНТАЦИЯ ПО ИСТОРИЯ НА ТЕМА: ИСТОРИЧЕСКА ЛИЧНОСТ

slide2
Хенри VII

Лични данни

Роден 28 юни 1491

Гринуич, Англия

Починал 28 януари 1547

Уайтхол, Лондон, Англия

Предшественик Хенри VII

Потомци Мария I Тюдор (от Катерина Арагонска)

Елизабет I (от Ан Болейн)

Едуард VI (от Джейн Сиймур)

Наследник Едуард VI

Бракове

Ан Болейн

Джейн Сиймур

Ана Клевска

Катрин Хауърд

Катрин Пар

Династия Тюдор

Баща Хенри VII

Майка Елизабет Йоркска

slide3
Катрин Пар

Катрин Пар е родена около 1512 г. и е първо дете в семейстовото на сър Томас Пар и лейди Мод Грин. Месторождението ѝ също не е ясно. Би могло да е родена в бащиния ѝ замък Кендал в графство Уестморланд, или в Лондон, където семейство Пар има дом в района Блекфайерс.

Детството ѝ преминава в замъка Кендъл, който е владение на рода ѝ от 14 век. Рано губи баща си (1517 г.). Изучава чужди езици и философия, въпреки че тези науки не влизат в „учебната програма“ на знатните дами от 16 век.

Младата дама е дадена за съпруга когато е на 14 или 15 годишна възраст на 60-годишния лорд Едуард Боро. Сватбата се състои през 1526 г. Семейният ѝ живот е щастлив, въпреки че Катрин е почти два пъти по-малка от децата на своя съпруг. През 1529 г. съпругът ѝ умира и тя остава вдовица.

slide4
КатринХауърдАнна фон Клев

Мястото и датата на нейното раждане са неизвестни. Повечето изследователи считат, че Катрин Хауърд е родена около 1521—1523 г., но има и предположения, че това е станало в периода 1520—1525 г. Тя се омъжва за Хенри VIII на 28 юли 1540 г, почти веднага след като е уредено анулирането на неговия брак с предишната му съпруга Ана Клевска. След две години съжителство с Хенри VIII Катрин Хауърд е обезглавена поради обвинение в изневяра.

Анна е родена през 1515 в Дюселдорф. Тя е втора дъщеря на Йоан III — херцог на Клев, Юлих и Берг, граф на Марк и Равенсберг, и съпругата му Мария, графиня на Юлих-Берг. Бащата на Ана е силно повлиян от Еразъм Ротердамски, и играе скромна роля в Реформацията, опълчвайки се на Император Карл V. След смъртта на Йоан през 1539 най-големият брат на Ана — Уилям, наследява титлата граф на Юлих-Клев-Берг.

slide5

Джейн Сиймуре била третата съпруга на Хенри VIII и негова трета братовчедка. Умира в следствие на усложнения след раждането на нейното единствено дете Едуард VI, бъдещ крал на Англия.

Джейн Сиймур

Като кралица Джейн била строга и официална. Била близка само със своите женски роднини Ан Стенхоуп (съпругата на нейния брат) и сестра си Елизабет Сиймур. Бляскавият социален живот и екстравагантността в свитата на кралицата, които взели връх по времето на Ан Болейн, били заменени от строгите норми за благоприличие по времето на Сиймур. По отношение на политиката Джейн била консеративна. Нейната единствена намеса във вътрешните работи на страната била през 1536 г., когато тя помага за помилване на участниците в пилигримски бунт, но нейната молба била безжалостно отхвърлена от Хенри VIII, като той ѝ напомнил за съдбата на другите му съпруги, които имали смелостта да се бъркат в неговите дела.

След смъртта ѝ, тя била погребана в Уиндзорския замък. След кончината на Хенри, той е положен до Сиймур

slide6

Ан Болейн

Лични данни

Други титли:Маркиза на Пембрук

Родена ок. 1501/1507

Англия

Починала:19 май 1536

Тауър, Лондон, Великобритания

Подпис:Anne Boleyn

Брак:Хенри VIII

Потомци Елизабет I

Баща:Томас Болейн

(ок. 1477 – 1538/9)

Майка:Елизабет Хауърд

(ок. 1480 – 1538)

slide7

Ан Болейн и Хенри VIII сключват брак през януари 1533 г. През юни 1533 г. Ан е коронясана като английска кралица.

На 7 септември 1533 г. Ан ражда дъщеря - Елизабет I. Следват две неуспешни бременности. Тя не успява да роди на краля обещания син и враговете ѝ в двора се организират срещу нея, като използват нарастващия интерес на краля към Джейн Сиймур. Срещу Ан е поведено разследване по инициатива на Кромуел. Тя е обвинена във вещерство, кръвосмешение, изневяра, предателство, заговор срещу краля. Въпреки неубедителните доказателства срещу нея, Ан е осъдена и обезглавена в Лондонския Тауър на 19 май 1536 г.

Женитбата на Ан с Хенри VIII и нейната екзекуция са само началото на голяма политическа и религиозна промяна, каквато се оказва английската Реформация. Самата Ан Болейн е активен застъпник за църковната реформа.

slide8

Реформацията е обществено-религиозно движение в Западна Европа, което довежда до обособяването на протестантството като отделно направление на християнството. За нейни хронологични граници обикновено се приемат 1517 година, когато Мартин Лутер обявява своите 95 тезиса, и 1648 година, когато Вестфалският мирен договор слага край на продължителните религиозни войни в Европа.[1]

Първите ръководители на Реформацията, като Мартин Лутер и Жан Калвин, се противопоставят на доктрините, ритуалите и структурата на Римокатолическата църква и се обявяват за нейното реформиране. В резултат на намерилото широк отзвук движение се образуват нови национални протестантски църкви. Най-големите нови деноминации са лутеранството (в Германия и Скандинавския полуостров), калвинизма (в Германия, Швейцария, Нидерландия и Шотландия) и англиканството (в Англия).

Католическата църква реагира на реформацията с вътрешни реформи и организиран натиск срещу протестантството, известни като Контрареформация, в резултат на които тя успява да си върне влиянието в част от протестантските области. Като цяло северните части на Европа преминават към протестантството, а южните остават католически, а в разположените между тях региони се водят продължителни войни за преимущество на едно от двете направления в християнството.

slide9

Реформацията в Англия, за разлика от другите страни, протича „отгоре-надолу“ — по волята на монарха Хенри VIII, който се опитва да скъса зависимостта от папата и Ватикана, както и да укрепи абсолютната си власт. При Елизабет I е съставена окончателната редакция на англиканските символи на вярата (така наречените „39 тезиса“). В тях се признават както протестантските учения на „оправдание чрез вяра“, на Светото писание като единствен източник на вярата, така и някои католически догми. Църквата става национална и се превръща във важна опора на абсолютизма — тя е оглавена от краля, а духовенството му се подчинява като част от държавния апарат на абсолютната монархия. Богослужението се извършва на английски език. Отричат се ученията на католическата църква за индулгенциите, за почитането на икони и мощи, намален е броя на църковните празници.

slide10

В същото време се признават тайнствата на кръщението и причастието, църковната йерархия се запазва, както и литургията и пищните обреди, характерни за католическата църква. Както и преди, от населението се събира църковен десятък, който постъпва в полза на кралската хазна и на новите собственици на църковни земи.

В Шотландия, отначало идеите на Лутер срещат жесток отпор: парламентът се опитва да забрани разпространението на книгите му.[14]. Въпреки това, този опит е до голяма степен неуспешен. Само решаващото влияние на политически фактори (шотландските лордове чрез подкрепата на английското протестантство се надяват да се избавят от френското влияние) узаконява Реформацията.

slide11

Реформацията в Ирландия възприема формата на движение за реформи в религиозния живот и църковните институции, което е въведено в страната от английската администрация по повелите на крал Хенри VIII. Желанието му за анулиране на брака е известно като Големия въпрос на краля. В крайна сметка, папа Климент VII отказва искането и се налага Хенри VIII да предяви господството си над римокатолическата църква в Англия, за да придаде правна сила на желанието си. Английският парламент потвърждава върховната власт на краля. Това предизвикателство към папския престол води до разрив с римокатолическата църква. Към 1541 г., ирландският парламент се съгласява за промяна в статута на страната. Кралят желае тази промяна, тъй като феодът Ирландия му е предоставен от папството — чисто технически, Хенри VIII получава дотогава формално страната като феодално владение от папата.

slide12

Когато Хенри е отлъчен от римокатолическата църква, той счита, че титлата му на владетел на феода може да му бъде отнета. При приемането на Акта на ирландската корона от 1542 г., ирландския парламент, по заповед на Хенри, провъзгласява страната за Кралство Ирландия, а на него му дава титлата крал на Ирландия. Кралят също така урежда ирландския парламент да го обяви за глава на ирландската църква.

За разлика от другите подобни движения за религиозни реформи на европейския континент, различните фази на английската реформация в Ирландия се развиват до голяма степен благодарение на промените в политиката на управление, към които общественото мнение в Англия се приспособява постепенно. За разлика от там обаче, редица фактори усложняват и дори отхвърлят приемането на религиозните реформи в Ирландия и по-голямата част от населението там продължава да спазва римокатолическите църковни традиции.

slide13

Хенри VIII (на английски: Henry VIII) е крал на Англия от 22 април 1509 г. до 28 януари 1547 г., син и наследник на крал Хенри VII. Той е вторият крал от династията Тюдор и един от най-ярките представители на английския абсолютизъм.

Става крал на Англия през 1509 г. и през същата година се жени за първи път за Катерина Арагонска, вдовица на брат му Артър. Известен е предимно с многото си бракове. Жени се общо 6 пъти: негови съпруги, освен Катерина Арагонска, са Ан Болейн[1], Джейн Сиймур, Ана Клевска, Катрин Хауърд и Катрин Пар. Негови дъщери са кралица Мария I Тюдор (от брака му с Катерина Арагонска) и кралица Елизабет I (от брака му с Ан Болейн), които управляват една след друга след смъртта му. От брака му с Джейн Сиймур през 1537 г. се ражда бъдещият крал Едуард VI.

.

slide14

Хенри VIII се опира при управлението си на тесен кръг приближени (кардинал Уолси, а по-късно Томас Кромуел и Томас Кранмър). По време на неговото властване е проведена Реформацията, която той разглежда като важно средство за укрепване на абсолютизма и кралската хазна. Повод за Реформацията е отказът на папата да утвърди развода на Хенри VIII с Катерина Арагонска и женитбата му с Ан Болейн. През 1534 г., след скъсване на отношенията с папата, е провъзгласен от парламента за глава на английската (англиканската) църква, запазила католическите традиции Томас Мор, обявил се против Реформация, е екзекутиран(1535 г.). През 1536 г. и 1539 г. е проведена секуларизация и манастирските земи преминават в ръцете на аристокрацията. Съпротивата срещу тази политика е жестоко потушавана. Огромните разходи на двора и войните с Франция и Германия довеждат в края на управлението му до пълна икономическа и финансова разруха.

Хенри VIII умира на 28 януари 1547 г. на 55 годишна възраст.