Презентация

1. Презентация

2. Копривщица Един български град

3. ИСТОРИЯ НА ГРАД КОПРИВЩИЦАВ края на XVI век, гонени от османските поробители, група будни българи напускат родните си селища Етрополе, Самоков, Търново и други и се заселват в сърцето на Средна гора, в подножието на върховете Богдан и Буная сред живописната котловина на река Тополница. Защитени от високите планински масиви и буйните гори на Средногорието, отдалечени от главните пътища на империята, копривщенци развиват значителна стопанска дейност. Голямата надморска височина – 1100 метра, здравият климат, обширните пасища и обилната вода благоприятстват за процъфтяването на скотовъдството и абаджийството. Обработените кожи и вълна са продавани далеч от пределите на османската държава, чак в Австрия, Италия, Багдад, Египет. Това помага на жителите да се замогнат материално и за създаването на условия за активни промени в техния обществен и културен живот.Със забогатяването на копривщенските граждани постепенно се разширяват и техните жилища, като много от тях се изграждат на два етажа. В долния етаж на дървената къща около отвода – преддверието, те помещават собата и одаята (стаята), докато на втория разполагат пруста (разпределителната холна стая), по-широката и добре уредена соба, до която прикачват и втората си одая. Чардакът става все по-привлекателен и започва да заема почти централно място в открития етаж на сградата. Откритата конструкция и талпената обшивка, майсторът заменя с измазаната фасадна плоскост, на която още по-силно се открояват добре обрамчените с дъски прозорци.

4. Както няма достоверни сведения за възникването на град Копривщица, така няма и единна теория за произхода на името му. Ето няколко от най-разпространените и известни версии: История за произхода на името на град Копривщица

5. Наличие на руда Едно от твърденията се основава на предположението, че в града се добивал железен пирит. Остарялите названия на руда и рудник са „рупа” и „рупище”. Доказателствата за наличието на рудодобив в града не са много, но има документи, в които се упоменава връзката на Копривщица с рудата. Възможно е тя да е пренесена от друго място - в миналото, на ежегодно провеждал се панаир, копривщенци били наричани „купците”. При словосъчетание между „рупа”, „рупище” и „купци”, „коуп” се образуват названия, много близки до днешното име на града – „копрупци”, „копрупище”, „копрупщенци”. • Купречици Месността, в която се намира гр. Копривщица, е прорязана от много поточета и реки. Те извират от близките хълмове, преливат едни в други и се събират в коритото на р. Тополница. Възможно е от това „скупчване” на речици да произлиза и името на града.

6. Старо предание разказва, че в годините след падането на България под турска власт /1393 г. / в красивата средногорска местност се заселват бежанци – потомци на стари родове и скотовъдци със своите големи стада. • Копривата • Поради богатата на вода местност и подходящия климат в Копривщица и около нея вирее много коприва. Приликата на името на това растение с името на града е в основата на една от теориите за произхода на названието на Копривщица. Професор Иречек споменава, че между първите заселници имало една красива българка от село Рила. Тя получила от султана ферман, с който се давали големи привилегии на селището. Във фермана Копривщица била наречена“Аврат Алан”, което в превод от турски език означава “Женска поляна”.

7. Копривщица играе първостепенна роля в епохата на Българското Възраждане. Първото килийно училище тук е открито още през 1810 година. През 1822 година копривщенският първенец Вълко Чалъков дава една къща за нуждите на първото обществено училище, а след това дарява средства и градина в центъра за построяване на нова по-широка сграда. Главен учител става Неофит Рилски. През 1846 година със съдействието на Найден Геров се отваря първото в страната класно училище, а през 1850 година - и девическо училище. Бележити просветители, книжовници и писатели от Копривщица са Найден Геров, Йоаким Груев, Веселин Груев, Христо Пулеков, Любен Каравелов, Найден Попстоянов. Дарителството е отличителна черта на тогавашните копривщенци. Те строят чешми, църкви, училища. Помагат със свои средства за издръжка на манастира и изписването им, за печатане на книги. От 1965 година Копривщица е постоянен домакин на съборите на народното творчество, които се провеждат на всеки пет години в красивата местност "Войводенец". Тук на 20 -ти Април 1876 г. е изстрелян първият куршум срещу турския поробител и е поставено началото на Априлското въстание, довело до освобождението на България. Копривщица е съкровищница на българската възрожденска архитектура. Обявена е за град-музей (1952 г.), за архитектурен и исторически резерват ( 1971 г.). През 1978 г. е призната за селище на вътрешния и международния туризъм.

8. През 1870 година Левски основава тук таен революционен комитет. Копривщица дава на България Любен Каравелов - гениален творец, уникален народопсихолог, величав борец за народна свобода и независимост; големия държавники бележит политически деец Петко Каравелов; нежния лирик Димчо Дебелянов. Копривщица става люлка на Априлското въстание от 1876 година. От тук тръгва кървавото писмо на огнения революционер Тодор Каблешков. Копривщенци вземат участие в българското опълчение и Руско-турската освободителна война, в Сръбско-българската война, Илинденско-Преображенското въстание, Балканската войнa. Мост-паметник “Първа пушка”

9. Любен Каравелов Къщата на Любен Каравелов по времето, когато е живял в нея. Любен Каравелов е роден в град Копривщица. Учи първоначално в килийното тамошно училище, след това в училището на Христо Пулеков ,използващо взаимоучителния метод на преподаване. През 1850 г. се премества в училището на Найден Геров в Пловдив. Малко по-късно е изпратен от баща си да учи в гръцко училище за период от две години. После се прехвърля да учи в българско училище, чете и руски автори.Изпратен в Одрин да учи за чирак, Каравелов се завръща в Копривщица, а 1856 г. го изпращат в Цариград.

10. Паметник-бюст на Каравелов. Започват да издават списание "Братски труд", където Л. Каравелов печата първите си стихотворни опити - "Загорец", "Желание", "Пастир" и революционната статия "Славяне в немско". Участва в студентските вълнения (1861) и бива последовател на руските революционни демократи като влиза в техен забранен кръжок. Поставен е под полицейски надзор (1859). Не успява да се яви на изпити, но чете много Белински, Херцен и Чернишевски (революционни авторитети и образци на критиката и философията), Гогол, Шевченчко и Вовчок, други литературни автори. Пише статии в "Наше время", "Московские ведомости" и "Русская речь". Пише повестите "Войвода", "Неда", "Сирото семейство", "Дончо" и "Българи от старо време". След покушението срещу Александър Втори, Любен Каравелов заминава за Белград (1867), откъдето изпраща кореспонденции за руските вестници. В 1857 г. заминава за Москва през Одеса, но не се записва в кадетския корпус, а се записва като слушател в Историко-филологическия факултет на Московския университет -поради наклонност към литература, история и славянски езици. Особено влияние му оказват обществените идеи сред бурната студентска младеж като част от руската интелигенция. Тук живее и работи заедно с българите К. Миладинов, Р. Жинзифов, В. Попович, Н. Бончев и др. Образуват българската дружина "Братски труд". По време на своето пребиваването в Цариград, Каравелов не се интересува от търговските дела, напротив той проявява отношение спрямо политически въпроси свързани с Кримската война. Паралелно с това си записва и материали за изследователска работа по фолклор и етнография.

11. Къща-музей на Любен Каравелов, гр.Копривщица От 1869г. се установява в Букурещ с намерение да редактира свой вестник. Възторжено посреща идеята за създаване на Българското книжовно дружество (днешната Българска академия на науките). Редактира вестник "Свобода" (1869-1873), където съавтор му става Христо Ботев (1872-1873). По-късно двамата редактират вестник "Независимост" (1873-1874). По това време Любен Каравелов оглавява Българския революционен централен комитет в емиграция. След трагичната гибел на Апостола на свободата Васил Левски, Любен Каравелов ревизира своите младежки революционни възгледи и започва да издава списание "Знание", научно-популярни книги и сборници. Печатница ; къща-музей на Каравелов, град Копривщица

12. (1857-1867) Москва - Л. Каравелов издава "Памятники народного быта болгар" (1861), "Страницы из книги страдании болгарского племени. Повести и рассказы (1868), "Българи от старо време" (1867). • (1868-1869) Белград - на сръбски език издава "Крива ли е съдбата", "Сока" и "Наказал я Бог". • (След 1869) Букурещ - "Три картини из българския живот" ("Мамино детенце", "Прогресист" и " Извънреден родолюбец"), повестите "Хаджи Ничо" и "Децата не приличат на бащите си". Стая в къщата на Каравелов

13. Любен Каравелов е известен енциклопедист, поет, писател, журналист, пише библиографски трудове, статии по нумизматика, лексикография, българска литература, култура, политическа история, допринася много за развитието на обществената мисъл в България в своето време. Публикува и под много псевдоними. Умира в град Русе на 21 януари 1879г. Интериор на одая в Каравеловата къща Гостна –Каравелова къща, гр.Копривщица Интериор на стая в дома на Каравелов

14. Бенковски-паметник,гр.КопривщицаБенковски-паметник,гр.Копривщица Горещ родолюбец, със свободолюбив и непокорен характер, Бенковски се сближава с дейците на българското национално-освободително движение. Към средата на 70-те години на XIX век се озовава в Букурещ, където става пламенен привърженик на революционно-демократичните и освободителни идеи на българската национална революция. През лятото на 1875г. е включен в групата на Стоян Заимов , натоварена да запали Цариград във връзка с подготвяното въстание в България. По това време той приема името Бенковски , като използва паспорта на полски емигрант в Турция. След завръщането си в Румъния участва в заседанията на Гюргевския революционен комитет. Определен за помощник на Панайот Волов, апостол на IV революционен окръг, в първите дни на 1876 заедно с него преминава Дунав край Оряхово и се отправя към селищата в Панагюрския революционен окръг. ГЕОРГИ БЕНКОВСКИ По време на подготовката за въстание изпъкват забележителните агитаторски способности на Бенковски. Със своята активна дейност , неизтощима енергия , решителност, силна воля и делови качества той се налага като ръководител на революционната организация , като смел вожд на народа във въоръжената борба за освобождение. Подготвя и ръководи Събранието в Оборище на представителите на революционните комитети, изисква да се дадат пълномощия на апостолите да ръководят въстанието , възглавява комисията , която изработва конкретен план за хода на въстанието с указния за тактика , за отношение към мирното турско население и пр. На 20 април 1876г. след получаване на "кървавото писмо" на Тодор Каблешков , Бенковски провъзгласява въстанието в Панагюрище. Организира голям конен отряд, наречен "Хвърковатата чета на Бенковски" начело на който обикаля селищата в окръга, провъзгласява бунта, води сражения с потери и турски войски, напътства и организира въстаническите сили. След разгрома на въстаниците при връх Еледжик и Панагюрище Бенковски се отправя с малка чета за Стара планина. Става жертва на предателство и пада убит на 12 май 1876г. когато преминава река Костина в Тетевенския балкан. Истинското му име е Георги Груев Хлътев. Роден е между 1841 и 1844г. в Копривщица. Георги Бенковски е един от организаторите и ръководителите на Априлското въстание 1876г. в Панагюрския революционен окръг. Произхожда от търговско - занаятчийско семейство. След ранната смърт на баща си е принуден да напусне местното училище и става терзийски и абаджийски чирак. Още твърде млад заминава на гурбет в Мала Азия , където се занимава с търговия; пътува из различни райони на Османската империя.

15. Димчо Дебелянов Димчо Дебелянов е роден на 28 март 1887 год. в гр. Копривщица. Бил е последното, шесто дете в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина. Кръстен е на дядо си Динчо Дебелян. През 1904 г. семейството му се преселва в гр. София, наема квартира на ул. "Оборище" 46. 1906 г. в сп. "Съвременност“ са отпечатани първите публикувани творби на поета: "На таз, която в нощи мълчаливи", "Когато вишните цъфтяха" и др. които са подписани с името ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ. Бил е на 19 години. Негов кумир по това време е бил Пенчо Славейков, малко по-късно и Яворов. В края на октомври 1912 г. Димчо Дебелянов постъпва в казармата на 22 пехотен тракийски полк в гр. Самоков. Две години по-късно е произведен в чин подпоручик. На 29.01.1916 год. Димчо Дебелянов пристига на фронта където престоява около осем месеца. Загива на 2 октомври 1916 г. в боя близо до Демир Хисар като командир на рота, навършил 29 години и 6 месеца. Родната къща на Димчо Дебелянов е реставрирана и през 1958 г. е превърната в къща-музей. През 1896 год. след смъртта на баща му, се изселват в гр. Пловдив при най-големия му брат Иван. Там записват Динчо ученик в "Жълтото училище". Първите години на гимназията учи в мъжката гимназия "Александър I", където пише първите си стихотворения, които после унищожава. През 1907 год. и през следващите само девет години от краткия му живот Димчо Дебелянов сътрудничи на "Българска сбирка", "Съвременник", "Нов път", "Оса" и много др. В хумористичните издания той печата сатирични творби с псевдоними: Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор и др. Есента на 1907 год. се записва в юридическия факултет, следващата година се записва в историко-филологическия факултет - литература, но следва само две години. Дебелянова къща-музей. Копривщица Порта- Дебелянова къща.гр.Копривщица Двор-Дебелянова къща,гр,Копривщица

16. Тодор Каблешков Къща-музей на Каблешков, гр.Копривщица Тодор Лулчев Каблешков е роден на 1 (13) януари 1851 г. в родолюбивото и заможно семейство на чорбаджи Лулчо Дончев Каблешков. Баща му притежавал стотици глави едър и дребен добитък, обширни ливади, ниви и гори, занимавал се с търговия. Чичовците му – Цоко Дончев Каблешков и Тодор Дончев Каблешков също били сред богатите българи, чорбаджии с голямо влияние сред обществото. Цялата Каблешкова фамилия се ползвала с доверието на турската власт, но имала и почитта на българите от техния край. От малък Тодор Каблешков остава без майка и неговото възпитание било поверено на леля му Пена, сестра на баща му и жена на прочутия копривщенски войвода Дончо Ватаха. От нейните песни и разкази той научава за теглилата на поробените българи, за безстрашните хайдути и за тяхната борба за освобождението на народа ни. В Копривщица Тодор Каблешков завършва с отличие училище при даскал Харитон Груев, брат на народния учител Йоаким Груев. От 1864 до 1867 г. продължава образованието си в пловдивското епархийско училище при опитния педагог Йоаким Груев. В големия град Пловдив юношата добива реална представа за тежкото положение на бедното българско население, тормозено и ограбвано от турските паши, от гръцките владици и от българските чорбаджии. Сам той изпитвал болката и унижението, причинени му от високомерието на наперените турчета и гърчета, които властвали над обикновените български деца. В резултат на свободолюбивото възпитание, получено в бащиния дом, и впечатленията от тежкото положение на поробените българи той решава да се отдаде в служба на народа и да се бори за неговата свобода. През 1867 г. Тодор Каблешков се разболява тежко, прекъсва образованието си и се завръща в Копривщица. Тук започва неговата обществено-просветна дейност. Основава младежко ученическо дружество за просвета и знания "Зора" и като негов председател организира театрални представления, просветни кръжоци, сказки и подготвя младежите за предстоящата борба.

17. През 1873 г. Тодор Каблешков постъпва като ученик- • телеграфист в Одринската железопътна гара на • Баронхиршовата железница, което предопределя и неговата • съдба като революционер-железничар. За кратко време той • усвоява новата специалност и е изпратен на служба в • железопътна гара Пловдив, където бързо изпъква със своята • образованост и култура. Преместен е в гара Белово като • телеграфист и скоро е повишен в началник на гарата. Чете произведенията на Раковски и Любен Каравелов, стиховете на Петко Р. Славейков, българските вестници "Право", "Македония", "Читалище" и друга прогресивна революционна литература. Пише стихове и свири на фисхармоника, дружи с други будни български младежи като Павел Бобеков от Панагюрище и Константин Величков от Татар Пазарджик. Ненавижда гръцките фанариоти и заменя рожденото си име Тодор, което е с гръцки произход, с българското Богдан. Паметник на Каблешков, Копривщица Заможният му баща го изпраща да продължи образованието си във френския лицей "Мехтеп султание" в Галата Сарай – Истанбул през 1868г. Тук Каблешков отново проявява своето трудолюбие и ученолюбивост, упорито изучава френски и турски език, обогатява познанията си за света и за човешкото общество. • Краткото му пребиваване в родния град е свързано с дейците на местния революционен комитет, със срещите с Васил Левски, с основаването на Българското машинно дружество "Трудолюбие" за подпомагане развитието на индустрията в Копривщица и в околността. • В своята революционна и просветна дейност Тодор Каблешков е подпомаган от втората си майка, която била председател на благотворителното женско дружество в Копривщица. • Нейната задача била да събира пари и да подпомага бедните девойки в тяхното образование, да закупува книги и вестници и да организира обучаването им,да ограмотява населението, защото само просветеният е годен за революция.

18. Съгласно плана на въстанието, разглеждан в Панагюрище от тримата революционни ръководители Г. Бенковски, П. Волов и Т. Каблешков, Копривщица е определена за опорен пункт на въстанието, където да се приеме населението от пловдивските села, за да бъде предпазено от зверствата на турците. Тодор Каблешков е предизвестен за решението на Оборище въстанието да бъде обявено на 1 май, но събитията се ускоряват. На 19 април в Копривщица пристига кърсердаринът Неджеб ага с десет конни заптии, за да арестува ръководителите на въстанието. Тодор Каблешков реално оценява обстановката, свиква военния съвет и решават незабавно да се вдигне въстанието. Това е изключително смело, но единственото правилно решение. На 20 април черковните камбани в Копривщица започват да бият, въстаниците обличат своите униформи, въоръжават се и по заповед на Каблешков се построяват в три групи. Две от тях се насочват към конака, където е отседнал Неджеб ага, а третата е изпратена на пътя за Пловдив, за да предотврати оттеглянето на турската команда. На 20 април черковните камбани в Копривщица започват да бият, въстаниците обличат своите униформи, въоръжават се и по заповед на Каблешков се построяват в три групи. Две от тях се насочват към конака, където е отседнал Неджеб ага, а третата е изпратена на пътя за Пловдив, за да предотврати оттеглянето на турската команда. През 1874 г. Каблешков си подава оставката като началник на гара Белово, за да се отдаде изцяло на революционното дело. Установява се в Татар Пазарджик като търговец и обикаля страната.Посещава София, Самоков и други градове, основава революционен комитет в Пирот, появява се в Македония, където в някои градове подпомага образуването на революционни комитети, укрепва организацията в Татар Пазарджик. Заедно с Волов посещава Клисура, Сопот, Карлово, Калофер и селата до Шипка. В Копривщица са съставени пет чети от по сто въстаници, създадена е тайна полиция и тайна поща, шият се униформи. Особено внимание се обръща на въоръжаването. Набавят се пушки и пищови, леят се куршуми, изработват се четири черешови топа и две от медните тръби на розоварните казани. Ушито и извезано е красиво атлазено знаме със златен лъв, който тъпче турския полумесец и още дванадесет по-малки знамена за отделните чети. В тази дейност активно участва учителката Мария Българова, първата и последна любов на Тодор Каблешков. На каменното мостче към конака пуква първата пушка и турското заптие Карахюсеин е убито, после пада и мюдюрина. Конакът е превзет и над него се развява въстаническото знаме. През 1875 г. с влошено здраве Тодор Каблешков се връща в Копривщица. Оглавява местния революционен комитет и е провъзгласен за помощник-апостол в Панагюрския революционен окръг. “КАЛЪЧЕВ МОСТ” Къща-музей на Каблешков

19. Въстанието е обявено. Цялото Средногорие е обхванато от революционната вълна. Управлението на Копривщица се поема от Военния съвет, ръководен от Тодор Каблешков. Силите на двете воюващи страни са неравностойни. Високият дух и героизмът на леко въоръжените бунтовници не е в състояние да се противопостави на многобройната и добре въоръжена турска войска. Очертава се мрачна перспектива - поражение на въстанието. При тази тежка обстановка Каблешков предлага най-разумното решение - въстаниците да се оттеглят в Стара планина с въоръжението си и с необходимите хранителни припаси, като продължат борбата срещу турците и предизвикат намесата на европейските страни. Жребият е хвърлен и Тодор Каблешков написва историческото „кърваво писмо” до Волов и Бенковски в Панагюрище, като изписва на него кръст от кръвта на убитите турци. Тодор Каблешков заедно с Панайот Волов, Георги Икономов и стотина други въстаници през нощта се отправят към Балкана, но на сутринта групата се разпада и Каблешков заедно с даскал Найден от Копривщица, Георги Търнев от Пловдив и Стефан, учител от Казанлък, достигат до Троянските колиби, където са предадени от българин и са заловени от турците. Последните двама са заклани от турците и главите им са набучени на кол, а двамата копривщенци вързани са подкарани към Троян. В Ловеч Тодор Каблешков и даскал Найден поп Стоянов са затворени в конашко влажно и мръсно помещение, пълно с дървеници, заедно с цигани конекрадци. Тук докарват и Захари Стоянов, заловен от турците в Троянския Балкан. Стая в дома на Каблешков

20. На 3 юни Тодор Каблешков, даскал Найден и Ботя Комитата, оковани във вериги, са подкарани към Търново. Каблешков е изтощен и не може да се държи на краката си, поради което турците го качват на кон. От Търново на път за Пловдив Каблешков е настанен в Габровския конак. Каблешков е поставен в заптийската стая при караула, а другите бунтовници са отведени в затвора. Чаушинът, виждайки окаяното му състояние, заповядал да му развържат ръцете. Към полунощ на 16 юни, когато всички заспиват, Тодор Каблешков става, взима един пищов на турско заптие и се прострелва в гърдите. Въпреки опитите на караула да спре изтичащата кръв, той издъхва. На 17 юни тялото на Каблешков, облечено в нови дрехи и покрито с цветя, в присъствието на много българи било опято от габровски свещеници. При покойника патриотичните габровци поставили за опело и костите на двама въстаници от четата на Хаджи Димитър, обесени в 1868 г. Гостна,къща-музей на Каблешков