29.09.1547-23.04.1616

1. Мигел де Сервантес Сааведра 29.09.1547-23.04.1616

2. Биография • Ранни години • Мигел де Сервантес е роден в Алкала де Енарес край Мадрид, вероятно на 29 септември1547 година (Архангеловден), и е кръстен на 9 октомври. Баща му, Родриго, е бръснар-хирург, който намества кости, прави кръвопускания и извършва други прости медицински манипулации.[1] Майка му е третата дъщеря на разорен благородник, който е принуден да продаде дъщеря си на баща му. Бракът на родителите му е труден и е съпътстван от няколко извънбрачни връзки на бащата. • Сведенията за първите години на Сервантес са оскъдни. Изглежда прекарва по-голямата част от детството си, пътувайки от град на град със своите родители. По това време се влюбва в младата кръчмарка Хосефина Каталина де Перес и двамата планират да избягат заедно, но баща ѝ ги залавя и им забранява да се срещат. Запазени са съдебни документи за поставянето под възбрана на баща му, заради неизплатени дългове, според които семейството е много бедно. • Според някои биографи на Мигел де Сервантес той учи в Университета на Саламанка, но за това няма запазени доказателства. Според други предположения той учи в йезуитско училище в Кордова или Севиля, но и това не е сигурно.

3. Площад “Мигел де Сервантес” в родния му град

4. Военна служба и пленничество • Причините, по които Мигел де Сервантес напуска Кастилия, също са неясни, като основните хипотези са, че заминава, за да продължи образованието си или за да избяга от правосъдието.[2] Така или иначе, заминаването му за Италия не е необичайно за младите испанци по това време. Той пристига в Рим през 1569 година, където вероятно се запознава с италианското ренесансово изкуство, което по-късно оказва влияние върху собственото му творчество. За известно време е служител на кардинал Джулио Акуавива. • През 1570 година той се записва в полк на Испанската морска пехота, разположен в Неапол, по това време част от испанските владения. След едногодишен престой там, през септември 1571 година отплава с кораба „Маркеса“, част от флота на Свещената лига, удържал на 7 октомври победа срещу османците в битката при Лепанто. По време на боя Сервантес получава три огнестрелни рани — две в гърдите и една в лявата ръка, която остава неподвижна. По-късно той говори с гордост за участието си в битката, за която смята, че ще промени хода на европейската история. • След битката при Лепанто Сервантес остава в болница в продължение на шест месеца, след което се връща на служба.[3] Следващите години прекарва като войник в Неапол, като участва в експедициите до Корфу и Наварино и в боевете, при които османците завладяват Тунис и Ла Голета през 1574.[4] • На 6 или 7 септември 1575 година Сервантес отплава от Неапол за Барселона с галерата „Сол“, носейки със себе си препоръчителни писма до крал Филип II.[5] На сутринта на 26 септември, когато корабът доближава каталонския бряг, той е нападнат от алжирскипирати. В боя голяма част от екипажа е избита, а оцелелите, сред които и Сервантес, са пленени и отведени в Алжир.[6] Той прекарва следващите пет години като роб, като прави четири неуспешни опита да избяга. В крайна сметка през 1580 година е откупен от родителите си с помощта на Тринитарианския орден и се завръща в Мадрид. Престоят на Сервантес в плен е отразен на няколко места в произведенията му.

5. Битката при Лепанто на 7.10.1571 година

6. Филип II-крал на Испания и Португалия

7. Литературна дейност • Връща се в Испания на 33-годишна възраст и въпреки военните му заслуги и бедите му в Алжир, е назначен на служба в семейство на благородник, което е обичайното възнаграждение за ветерани като него. Решава да стане писател и написва изумителен брой стихотворения между 1582 и 1585 година. От тях са оцелели само няколко. Неговият пасторален роман „Галатея“ (1585) го прави известен, но постъпленията от неговата продажба са недостатъчни, за да го издържат. Затова Сервантес постъпва на работа в държавната аднинистрация, първоначално като доставчик на продукти за флотата на Испанската Армада, а по-късно — като бирник. Правителството го вкарва в затвора няколко пъти, защото не може даде задоволително обяснение за липсата на данък по време на неговата събирателска дейност. • Вероятно по време на неговите престои в затвора у Сервантес възниква идеята за история за мъж, който се мисли за странстващ рицар (рицар, който дири приключения) и се опитва да върши чудните подвизи, описани в средновековните рицарски романи. През 1605 г. първата част от неговия роман е издадена под заглавие „El ingenioso hidalgo Don Quijote de la Mancha“ („Хитроумният идалго Дон Кихот от Ла Манча“). Тя има такъв отличен прием, че само за две седмици след публикуването ѝ в Мадрид излизат и три пиратски издания. Донякъде заради тях, донякъде заради неумението да ръководи финансовите си дела, Сервантес така и не забогатява от огромния успех на работата си. Дон Кихот е преведен първо на английски език през 1612 година. • Novelas Ejemplares („Поучителни повести“, 1613) е сборник от 12 новели. Предговорът е известен с единствения словесния портрет, който Сервантес прави на себе си, а също и със заявлението му, че е първият, който пише новели ("ha novelado") на испански език. Самите новели са разнородни, някои критици ги делят на реалистични и идеалистични. Една от тях, „Лиценциатът Видриера“ ("El licenciado Vidriera"), е близка по замисъл до „Дон Кихот“. Друга новела, „Циганката“ ("La Gitanilla") възпроизвежда мотива за отвлеченото и отгледано от циганите момиче, което по-късно се превръща в красива танцьорка. В сравнение с италианските ренесансови сборници с новели от типа на Декамерон Сервантесовите „Поучителни повести“ са по-дълги, с по-усложнен сюжет и повече психологизъм.

8. Мигел де Сервантес Сааведра

9. Втората част от Дон Кихот е публикувана през 1615 и преведена на английски през 1620. През 1616 Сервантес завършва алегоричния роман Persiles y Sigismunda (1617), четири дни преди неговата смърт. Книгата е публикувана следващата година. • „Дон Кихот“, най-важната творба на Сервантес, описва приключенията на идеалистичен испански благородник, като следствие от четене на много разкази за рицарството, започва да вярва, че той самият е рицар, който трябва да се бори срещу несправедливостите на света. Той пътува със своя оръженосец, Санчо Панса - необразован, но прагматичен селянин. Оседланият кон на Дон Кихот е стар, раздърпан кон, който е назован Росинант. Дон Кихот пътува в търсене на приключението, посвещавайки неговите действия на доблест, към елементарно селско момиче, което той нарича Дулсинея, и я вижда като неговата дама. Той си възлага задачата да защитава сираци, девойки и вдовици, да брани безпомощното и давайки като причина — истината и красота. Неговото въображение често избягва с него, така че той вижда вятърни мелници като великани, групи на овце като армии на враг и гостилници като замъци. Романтичният възглед на Дон Кихот за света, както и да е, е често уравновесен от по-реалистичния възглед на Санчо Панса. • „Дон Кихот“ е оригинално планиран като сатира на средновековните разкази за рицарството. Завършена, творбата представя богата илюстрация на испанския живот и съдържа много философски вниквания. Търсенето на Дон Кихот е видяно като алегория на вечния човек, търсещ добрина и истина в лицето на неопределени препятствия. Неговият идеализъм изглежда да бъде лудост в свят, който понякога разглежда героизъм и любов като форми на лудост и това води много читатели да смятат Дон Кихот за трагедия въпреки неговия сатиричен стил и много комични епизоди. • „Дон Кихот“ има огромно влияние върху развитието на фикцията в прозата. Творбата е преведена на всички съвременни езици и се появява в няколкостотин издания. Тя е също тема в разнообразието на работите от други полета на изкуството, включвайки опери от италианския композитор Giovanni Paisiello и френския композитор Jules Massenet; симфонично стихотворение (част от мюзикъл предизвикващ изображения на други художествени, но немузикални, произведения) на германския композитор Рихард Щраус, подвижни илюстрации от немския режисьор G. W. Pabst и руския режисьор Grigori Kozintzev; балет от американския хореограф George Balanchine; мюзикъл, Човекът от Ла Манча (1965), с музика от американския Mitch Leigh. Темата също вдъхновява произведения от френски художници на XIX век — Honore Daumier и Gustave Dore.

10. Илюстрация към романа “Дон Кихот” от Густав Доре Оноре Дамиер-”Дон Кихот възкачил старата си кранта Росинант”

11. Романът “Дон Кихот” • Творбата се смята за една от най-емблематичните в испанската литература. На български е известна в превода на Тодор Нейков. • Към днешна дата съществуват много адаптации на романа, като основният текст също бива многократно преиздаван. През 2005 година книгата празнува 400-годишнина, която се отбелязва подобаващо по света. Испанското правителство пуска в обращение монета от 2 евро, на гърба на която е изобразен рицарят с леген за бръснене на главата, стара ризница и копие.

12. Дон Кихот-рицарят на печалния образ ...и неговата дама на сърцето- Дулцинея /скулптура в Мадрид/

13. Историята на дон Кихот разказва за приключенията на испанския идалго дон Кихот и неговия оръженосец – Санчо Панса. Алонсо Кехана е един обикновен благородник, вманиачен в четенето на рицарски истории и книги. • Неговите приятели и роднини го вземат за луд, когато ненадейно главният герой променя името си на дон Кихот и се самопровъзгласява за рицар. Дон Кихот поема на път из земите на тогавашна Испания, яхнал своята кранта – коня Росинант, за да изобличава злото и да защитава бедните и нещастните от неправдите. • Дон Кихот е видимо луд за останалите хора. Той вижда кръчмите като омагьосани замъци, а техните сервитьорки - като прекрасни принцеси. Във вятърните мелници му се привиждат образи на тиранични великани, изпратени от злите сили. Въобразява си, че съседското момиче – обикновена селянка, е девствената принцеса Дулсинея, на която той е обрекъл сърцето си във вечна любов. Заглавната страница на първото издание

14. Санчо Панса – неговият слуга - вижда, че господарят му е малко луд, но се придържа към илюзията, надявайки се да спечели богатства • В процеса на развитие на историята и двамата герои преживяват метаморфоза, като възприемат част от основните черти на другия. Техните приключения са смешни и забавни, като в повечето случаи вършат повече пакости, отколкото добрини. В края на историята, на смъртния си одър, дон Кихот осъзнава, че се е вживял в невъзможна илюзия, но неговият оръженосец го моли да не се отказва. • Романът на Сервантес все още се счита за актуален. През различните епохи романът е бил тълкуван по различни начини. Така например когато за първи път книгата излиза – публиката я възприема като комична история. След Френската революция романът се разглежда по съвсем различен начин, етичният модел е обърнат - индивидът може би е прав, докато всъщност обществото греши. През 19-и век романът се счита за „журналистически“ коментар за общественото положение. Чак през 20-и век става ясно, че „Дон Кихот“ е не само уникална морална творба, но и първият истински съвременен роман.

15. На испански „кихот“ се използва като епитет за „непрактичен идеалист“. Много популярен на различни езици е и един израз от книгата - „да се бориш с вятърни мелници“. След Кубинската революция новото правителство основава издателска къща, наречена „Институт на кубинската книга“. Целта на издателството е да отпечатва книги с голяма литературна стойност, които да се разпространяват на достъпна за обществото цена. Първата книга, която излиза от печатниците на института, е „Дон Кихот“ на Сервантес. Санчо Панса е герой от романа Дон Кихот де Ла Манча на испанския писател Мигел де Сервантес. В романа той е верния оръженосец на дон Кихот и за разлика от своя господар е слабо образован, но здраво стъпил на земята реалист. Използва често поговорки в своите монолози (т.нар. "санчизми"). Образът на Санчо Санчо Панса е прост, но добродушен селянин,съгражданин на Дон Ких0т. Подмамен от обещанията на идалгото да го направи губернатор на остров, той се съгласява да придружава дон Кихот в качеството на оръженосец. По време на пътешествието им, той често проявява здрав разум и се опитва да спре господаря си от извършването на безразсъдни подвизи. Хитър и находчив, той често се опитва по нечестен начин да получи своето. Въпреки това той е привързан към господаря си и дълбоко го уважава за неговата начетеност. На испански думата "панса" (panza) означава "търбух" и в испанската литература образът му се разглежда като олицетворение на народа (Мигел де Унамуно). Любопитни подробности Статуя на Санчо Панса в Мадрид

16. Известни санчизми • Където една врата се затваря, друга се прозира (Donde una puerta se cierra otra se abre) • Не е важно с кого си роден, а с кого живееш (No con quien naces, sino con quien paces) • През нощта всички котки са черни (De noche todos los gatos son pardos)

17. Изготвил: Бисер Минчев, гр. Бургас