ЕНЕРГИЙНА СТРАТЕГИЯ НА БЪЛГАРИЯ ДО 2020г . За надеждна, ефективна и по-чиста енергетика

1. ЕНЕРГИЙНА СТРАТЕГИЯ НА БЪЛГАРИЯ ДО 2020г. За надеждна, ефективна и по-чиста енергетика ТРАЙЧО ТРАЙКОВ Министър на икономиката, енергетиката и туризма 23.11.2009г.

2. ОСНОВОПОЛАГАЩ ДОКУМЕНТ НА НАЦИОНАЛНАТА ЕНЕРГИЙНА ПОЛИТИКА • Основание за разработване – Закон за енергетиката • Правомощия за разработване – МИЕТ • Правомощия за приемане – Министерски съвет • Правомощия за одобряване – Народно събрание (приета на първо четене промяна в Закона за енергетиката) • Последна приета стратегия – 2002 г. • Проект на нова Стратегия до 2020 г. – в процес на разработване • Екологична оценка на проекта – в процес на разработване

3. ЕВРОПЕЙСКИ ЕНЕРГИЙНИ ЦЕЛИ: “20-20-20” • 20% намаляване на емисиите на вредни парникови газове • 20% дял на ВЕИ в общото крайно потребление на енергия • 20% спестяване на енергия 3

4. ЕВРОПЕЙСКИ ЕНЕРГИЙНИ ЦЕЛИ: “20-20-20” • Овладяване на негативните промени в климата • Ограничаване на външната зависимост на ЕС от внос на енергийни ресурси • Сигурна и достъпна енергия за потребителите • Насърчаване на устойчивия икономически растеж 4

5. НАЦИОНАЛНИТЕ ЦЕЛИ - ПРИНОС КЪМ ЦЕЛИТЕ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА ЕС • Намаляване на емисиите на вредни парникови газове от централите и топлофикациите по пазарен начин, чрез участие в европейската схема за търговия • 16% дял на ВЕИ в общото крайно потребление на енергия • 50% намаляване на енергийната интензивност 5

6. ВЪЗОБНОВЯЕМИ ЕНЕРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИ – СТАТУС • Базова 2005 г. – 9,4% (вода и биомаса) в крайното потребление • Засилващ се инвеститорски интерес към електропроизводство от вятър и слънце • Загриженост за мрежата и нейното управление, екологията и цените • Тежки административни процедури

7. ВЪЗОБНОВЯЕМИ ЕНЕРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИ – ПОЛИТИКА • Планирано развитие на ВЕИ: • Оповестяване на географска карта за зоните с екологични ограничения, за свободния мрежови капацитет и неговото развитие • Гъвкави механизми за насърчаване на ВЕИ, отчитащи развитието на технологиите и намаляване на цените за потребителите • Критерии за устойчивост при биогоривата • Създаване на съвет за техническа инфраструктура към правителството за координация на развитието на ВЕИ • Намаляване на бариерите и осигуряване на прозрачни правила

8. ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ - СТАТУС • За периода 2001 – 2008 г. енергийната интензивност намалява с 27% • Енергийната интензивност на БВП е два пъти по-висока от средната за ЕС (при отчитане на паритета на покупателна способност) • Съотношението получена енергия / вложени ресурси за националния баланс е 49%, а за Европа - 64% • Целенасочена политика не е налице

9. ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ - ПОЛИТИКА • Насърчаване на прякото използване на природен газ и ВЕИ • Финансово укрепване и развитие на топлофикационния сектор • Насърчаване на спестяването на енергия по цялата верига на добив, трансформация и транспортиране • Намаляване на потреблението – сгради, транспорт, индустрия • Създаване на координация между институциите, с оглед хармонизиране на политиките за устойчиво развитие • Административно укрепване на Агенцията по енергийна ефективност • Финансово укрепване на Фонд “Енергийна ефективност”

10. ПРОЕКТИ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ – РОЛЯТА НА ДЪРЖАВАТА • Финансова и институционална подкрепа за: • Проектите за ВЕИ – административни облекчения, регулаторни, ценови и данъчни преференции, облекчено финансиране и кредитиране • Проектите за въвеждане на технологии за улавяне и съхранение на СО2 чрез предвидените общи европейски схеми • Основни финансови източници: • Планирана продажба на излишъка от емисии; средства от оперативни програми; Международен фонд “Козлодуй” • От 2013 – пренасочване на приходите от търговия с емисии на принципа “замърсителят плаща” към чисти проекти, за които грантовете могат да достигнат и до 100%

11. КОНКУРЕНТЕН НАЦИОНАЛЕН ЕНЕРГИЕН ПАЗАР – ПОЛИТИКА • Безпрепятствен и равнопоставен достъп до мрежата: • Отделяне на преносните оператори от дейностите по производство, снабдяване и доставка • Насърчаване на инвестициите в условията на прозрачен регулаторен режим – 10-годишни планове за развитие на преносните мрежи • Прозрачност на информацията за капацитета на мрежата, правилата за разпределянето му, пазара и др. • Свободен избор на доставчик – електроенергийна борса • Борба с енергийната бедност • Професионално укрепване на националния енергиен регулатор

12. НАЦИОНАЛЕН МОДЕЛ ЗА ОТДЕЛЯНЕ – “НЕЗАВИСИМ ПРЕНОСЕН ОПЕРАТОР” СЕГА ПРЕДПОЧЕТЕН МОДЕЛ

13. ЕНЕРГИЙНА СИГУРНОСТ – ПОЛИТИКИ • Разнообразяване на енергийните доставки, изграждане на необходимата инфраструктура • Укрепване на солидарността между държавите-членки и съгласуваност на отношенията на ЕС с трети страни • Подобряване на запасите от течни горива и хармонизирани механизми за реагиране при кризи • Спешни действия за енергоспестяване • Подобрено използване на местните енергоресурси 13

14. ЕНЕРГИЙНА СИГУРНОСТ - РЕЖИМИ • Статус: • 70% обща зависимост от внос • Почти пълна зависимост от внос на природен газ и нефт (едно трасе и един доставчик) • 54% зависимост от внос на електропроизводство • Режими за изграждане на нова инфраструктура: • Нови електропроизвоствени мощности • либерален режим – при решение на инвеститора • тръжен режим – по искане на Системния оператор • Национална енергийна мрежа: • лицензионен – на базата на планове, одобрени от регулатора • Трансгранични газови проекти

15. ЕНЕРГИЙНИ ПРОЕКТИ – РОЛЯТА НА ДЪРЖАВАТА • Институционална подкрепа за: • Ядрената енергетика – беземисиен ресурс за електропроизводство • Нови газови мощности – балансиране на вятърните централи • Активна държавна политика при: • Преговори за доставка на газ • Осъществяване на проекти па Южен газов коридор • Осигуряване на достъп до терминали за втечнен природен газ • изграждане на междусистемни връзки със съседните държави • Държавата ще контролира: • Изпълнението на стандартите за сигурност от операторите • Разширяване на капацитета за съхранение • Основни финансови източници • Собствени средства на компаниите и стандартни кредити • Стратегически инструменти на ЕС (ЕБВР, ЕИБ, План за икономическо възстановяване)

16. НАРАСТВАНЕ НА БВП С 69% СЕ ОСИГУРЯВА С 15% ПО-МАЛКО ЕНЕРГИЯ СПРЯМО 2005г. ПОДОБРЕНАТА ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ ВОДИ ДО 5 МЛН. ТНЕ ИЛИ 22,7% ГОДИШНО СПЕСТЯВАНЕ НА ЕНЕРГИЯ, ЕКВИВАЛЕНТНО НА 1 – 2 МЛРД. ЕВРО СЪОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ КРАЙНО И ОБЩО ПОТРЕБЛЕНИЕ НА ЕНЕРГИЯ ДОСТИГА ДО 58% ЕНЕРГИЙНАТА ИНТЕНЗИВНОСТ НА БВП НАМАЛЯВА ДВА ПЪТИ СПРЯМО 2005г. ПОТРЕБЛЕНИЕТО НА ЕНЕРГИЯ ОТ ВЕИ НАРАСТВА С 55% И НАДХВЪРЛЯ 16-ПРОЦЕНТОВАТА ЦЕЛ ПОГЛЕД КЪМ 2020г. В ЦИФРИ 16

17. В ЗАКЛЮЧЕНИЕ … • Ще преодолеем различията между България и другите държави-членки на ЕС в сферата на енергийната ефективност • Ще изпълним 16%-та цел за ВЕИ и ще спечелим от това • Ще осигурим пренасочването на мощен финансов ресурс за по-чиста среда и устойчив начин на живот • Ще гарантираме надеждна и достъпна енергия на справедливи цени • Ще създадем доверие към пазара от страна на потребителите

18. БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО! МИНИСТЕРСТВО НА ИКОНОМИКАТА, ЕНЕРГЕТИКАТА И ТУРИЗМА ул. “Славянска” № 8, София тел. +359 2 94071; факс 987 2190 www.mee.government.bg