1 / 25

5.1. Ковалентно свързване на аминокиселините в олипептидната верига

5.1. Ковалентно свързване на аминокиселините в олипептидната верига. . Слайд 5.2 . Хидрофилни аминокиселини. 5.3. Хидрофобни аминокиселини. 5.4. Специални аминокиселини. 5.5. Цистеиновите молекули участват в образуването на дисулфидни мостове.

doctor
Download Presentation

5.1. Ковалентно свързване на аминокиселините в олипептидната верига

An Image/Link below is provided (as is) to download presentation Download Policy: Content on the Website is provided to you AS IS for your information and personal use and may not be sold / licensed / shared on other websites without getting consent from its author. Content is provided to you AS IS for your information and personal use only. Download presentation by click this link. While downloading, if for some reason you are not able to download a presentation, the publisher may have deleted the file from their server. During download, if you can't get a presentation, the file might be deleted by the publisher.

E N D

Presentation Transcript

  1. 5.1. Ковалентно свързване на аминокиселините в олипептидната верига

  2. . Слайд 5.2. Хидрофилни аминокиселини

  3. 5.3. Хидрофобни аминокиселини

  4. 5.4. Специални аминокиселини

  5. 5.5. Цистеиновите молекули участват в образуването на дисулфидни мостове

  6. 5.6. Основна структура на рибозомите при прокариотите и еукариотите

  7. Слайд 5.7. Трите роли на РНК в белтъчната синтеза. иРНК се транслира в белтък със съвместното действие на тРНК и рибозомата, която е съставена от три молекули рРНК и много белтъчни молекули. Антикодоните на тРНК са комплементарни на кодоните на иРНК. Образуването на пептидната връзка се катализира от едната от РНК молекулите.

  8. Слайд 5.8. Движение на тРНК и иРНК през рибозомата

  9. 5.9. Етапи в процеса на транслация

  10. 5.10. Инициация на транслацията

  11. 5.11. Елонгация. Свързване на тРНК в две позиции на иРНК

  12. 5.12. Модел на 70 S рибозомата на E. coli. Каналът, през който се провира растящата полипептидна верига е позициониран противоположно на повърхността на свързване между малката и голямата субединица.

  13. Фиг. 5.13. Терминационният етап в процеса на транслация

  14. Слайд 5.14. Модел на белтъчна синтеза на кръгова полизома и рециклиране на рибозомните субединици.

  15. α-С атом N-край С-край Амиден азотен атом Карбонилен С-атом 5.15. Първична структура на трипептид

  16. Водородна връзка Водородна връзка β- sheet α- helix 5.16. Вторични структури в организацията на белтъците

  17. 5.17. Третична (а) и четвъртична (б) структура на хемаглутинина, повърхностен белтък при вируса на инфлуенца. Дългата мултимерна молекула има 3 идентични субединици (четвъртична структура), всяка от които е съставена от две полипептидни вериги, НА1 и НА2.

  18. чаперони (Hsp) чaперонини 5.18. Чаперони – белтъци, участваши във вормирането на пространствената белтъчна структура

  19. 5.19. Нуклео-белтъчни структури и нагъване на белтъка. Разстоянието между базите в НК (сините хоризонтални линии) и АК-ите в белтъка (червените точки) е почти същото (А). Това предполага възможността за пространствено подреждане между тях (Б).

  20. Защита от протеази Регулиране на активността в колагена в мембранните рецептори в протромбина Фиг. 5.20. Общи модификации на аминокиселинните остатъци в белтъците

  21. Фиг. 5.21. Функции на белтъците: катализ на химичните реакции (ензими), транспорт на малки молекули и йони, улавяне и реакция на промени в средата (сигнални), контрол на белтъчната активност (регулационни), организация на генома, липидната двуслойна мембрана и цитоплазмата (структурни), генериране на сила за движение (моторни)

  22. Features of Enzyme Catalyzed Reactions Фиг. 5.22. Влияние на ензима върху активационната енергия на химичната реакция

  23. Фиг. 5.23. Конформационни промени в протеин киназа А, индуцирани от свързването със субстрата

  24. Слайд 5.24. Схема на линейните молекулни мотори, действащи в мускулите и еукариотните флагели. Моторният белтък се свързва в единия си край към цитоскелетна нишка, а в другия край с някакъв товар. Хидролизата на АТФ в първия край води до движение на моторния белтък в една посока чрез повтарящ се цикъл от конформационни промени.

  25. 5.25. Антиген-антитяло взаимодействие

More Related