Русе 19 април 2006 г.

ЗДРАВНО ОСИГУРЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ПРЕПОДАВАТЕЛИ и НА ЧУЖДЕСТРАННИ ПРЕПОДАВАТЕЛИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Русе 19 април 2006 г.

І. Видове • Здравното осигуряване е задължително и доброволно • А. Задължителното здравно осигуряване е дейност по набирането на средства от задължителни здравноосигурителни вноски, осъществявано от НАП, тяхното управление и разходване за здравни дейности, което се осъществява от НЗОК и РЗОК. Задължителното здравно осигуряване предоставя основен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. • Б. Доброволното здравно осигуряване е допълнително и се осъществява от акционерни дружества, регистрирани по Търговския закон и получили лицензия при условията и по реда на ЗЗО.

ІІ. Някои от общите принципи на задължителното здравно осигуряване: 1. задължително участие при набирането на вноските; 2.участие на държавата, осигурените и работодателите в управлението на НЗОК; 3.солидарност на осигурените при ползването на набраните средства; 4.равнопоставеност при ползването на медицинска помощ; 5. договаряне на взаимоотношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ; 6. основен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК; 7. свободен избор от осигурените на изпълнители на медицинска помощ

ІІІ. Кръг на лицата задължително осигурени в НЗОК/за целите на презентацията/: 1. всички български граждани, които не са граждани и на друга държава; • 2. българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на РБ; • 3. чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено постоянно пребиваване в РБ, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който РБ е страна.

ІV. Възникване на задължението за осигуряване • 1. за всички български граждани - от влизането на закона в сила /от 1.07.1999 г./, а за новородените - от датата на раждането; • 2. за чужденците - от датата на получаване на разрешението за постоянно пребиваване; • 3. за чуждестранните студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации у нас - от датата на записването в съответното висше училище или научна организация /считано от 1.01.2007г./

възникване: 1. за чуждестранните студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации у нас - от датата на записването в съответното висше училище или научна организация; 2. за лицата по т.1 и 2 - от датата на заплащането на здравноосигурителната вноска. Правата на осигурения са лични и не могат да бъдат прехвърляни. V. Правата на осигурените

1. да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК; 2. да избират един изпълнител на медицинска помощ, сключил договор с РЗОК; 3. на спешна помощ там, където попаднат; 4. да получават информация от РЗОК за договорите, сключени от нея с изпълнителите на медицинска помощ; 5. да участват в управлението на НЗОК чрез свои представители; 6. да подават жалби пред директора на съответната РЗОК при нарушения на закона и на договорите. Задължително осигурените имат право:

А/. Работа по трудови правоотношения Съгласно Закона за висшето образование длъжностите: 1. хабилитирани преподаватели - доцент и професор; 2. нехабилитирани преподаватели - асистент, старши асистент и главен асистент. се заемат с трудов договор за неопределено време. VІ. Задължително здравно осигуряване на научно-преподавателския състав във висшите училища в РБ

3. Длъжностите на нехабилитираните лица, на които се възлага само преподавателска дейност за неспециалисти по езиково обучение, спорт, изкуство и други, са преподавател и старши преподавател и се заемат със срочни или трудови договори за неопределено време при условия и по ред, определени в правилниците на висшето училище. За лицата, получаващи доходи от трудови правоотношения здравноосигурителните вноски се внасят върху дохода, върху който се внасят вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно Кодекса за социално осигуряване. Вноската се внася от работодателя и от осигурения в съотношение: - 2006 г. - 65:35

а/. осигурителният доход е полученото възнаграждение по трудовия договор, съобразен с основната икономическа дейност и квалификационни групи професии, за които е въведен минимален месечен размер по дейности и групи професии, който е минимален осигурителен доход за тях /приложение към чл.8 от ЗБДОО за 2006 г./. За целите на осигуряването се прилага НКПД, който е отменен, считано от 1.01.2006 г.; б/. спазва се ограничението на максималния месечен размер на осигурителния доход за съответната календарна година – 1 400 лв. Особености:

в/. За лицата, ползващи неплатен отпуск по свое желание,които не подлежат на осигуряване на друго основание, ЗОВ се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица /1/2 от 220 лв. за 2006 г./, определен със ЗБДОО за съответната година, като вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице. Когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете или поради производствена необходимост и престой, ЗОВ са за сметка на осигурителя.

г) осигурителят внася вноските едновременно с изплащането на възнагражденията, включително и за авансови плащания, като частта от осигурителните вноски, която е за сметка на осигурените лица, се внася при изплащане на възнагражденията им и не се удържа от авансовите плащания, освен в случаите, когато за съответния месец е изплатен само аванс. Вноската се внася чрез осигурителя до края на месеца, следващ този, за който се отнася – в случаите нанеплатен отпуск;

За осигурените по трудови договори, които получават едновременно с това и възнаграждение за работа без трудово правоотношение, се дължат ЗОВ, независимо от размера на възнаграждението, след намаляването му с нормативно признатите разходи /35 %/. Частта от вноската, която е за сметка на наетото лице, се удържа при изплащане на възнаграждението за извършената работа. Вноските се внасят върху сбора от доходите по трудовия и по гражданския договор по предвидения от закона ред за всеки вид доход. Месечният осигурителен доход /сборът на доходите по различните правоотношения/ не трябва да надвишава определения максимален осигурителен доход за съответния период. Б/. Работа по трудови и граждански договори едновременно

В/.Работа само по граждански договори /не подлежат на осигуряване на друго основание по ЗЗО/: а) ЗОВ се внасят, ако полученото възнаграждение (от един или повече възложители) за календарния месец е равно или по-голямо от МРЗ за страната, след приспадане на нормативно признатите разходи. Вноските се дължат от възложителя на работата и изпълнителя в съотношение 65:35; б) когато се получава възнаграждение за календарния месец по-ниско от МРЗ след намаляването му с нормативно признатите разходи, те се осигуряват сами по реда на чл. 40, ал. 4 от ЗЗО. Възложителите на работата в тези случаи не удържат и не внасят здравноосигурителни вноски за изплатените от тях възнагражднения. В/.Работа само по граждански договори /не подлежат на осигуряване на друго основание по ЗЗО/:

ЗОВ се внасят, ако полученото от тях възнаграждение (от един или повече възложители) за месеца е равно или по-голямо от МРЗ за страната, след намаляването му с нормативно признатите разходи. Дължимата от наетото лице част се удържа при изплащане на възнаграждението. В тези случаи сборът от получаваната пенсия и възнаграждението не трябва да бъде по-голям от максималния месечен осигурителен доход, определен за периода. Когато пенсионерите получат възнаграждение за месеца по-ниско от МРЗ след намаляването му с нормативно признатите разходи, ЗОВ за тази дейност не се дължат. Вноски по реда на чл. 40, ал. 4 от ЗЗО в случая не се внасят. Г/. За получаващите пенсии, които полагат труд без трудово правоотношение

при получаване на възнаграждение за работа без трудово правоотношение ЗОВ не се внасят от възложителя и не се удържат от възнаграждението. Лицата декларират тези доходи в годишната данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ и внасят ЗОВ върху тях при определяне на окончателния размер на осигурителния доход. ЗОВ се внасят върху избран от тях месечен доход в размер между минималния и максималния осигурителен доход за съответния период. Вноските могат да се внасят всеки месец до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят или авансово. Тази група лица извършва годишно изравняване на осигурителния си доход. Д/. За самоосигуряващите се лица (упражняващи преподаването като свободна професия)

А/. ако лицето работи в чужбина по трудово правоотношение с български осигурител Задължително следва да се осигурява по българското законодателство. ЗОВ се внасят върху изплатените възнаграждения от изпращащата организация до 10-то число на всеки календарен месец, следващ месеца, за който се отнасят. ЗОВ се изчисляват върху левовата заплата и върху левовата равностойност на валутната заплата по курса на БНБ към датата на плащането, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната календарна година. VІІ. Осигуряване на български преподаватели в чужбина

Лицето може да се осигурява за своя сметка, като писмено декларира пред посредника, който действа като осигурител за него, желанието да се осигурява за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт върху избран осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната календарна година. ЗОВ вноски са дължими върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗДОО за съответната година /чл.40, ал.4 от ЗЗО/. Б/. ако лицето е изпратено на работа в чужбина чрез посредничеството на българска организация, но е сключило там договор според законодателството на другата държава

не могат да се осигуряват по нашето законодателство за ДОО. ЗОВ са дължими върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗДОО за съответната година /чл.40, ал.4 от Закона за здравното осигуряване/. В/. Българските преподаватели, работещи във Висши училища в чужбина без посредничеството на българска организация или ВУЗ

За да се определи коректно статуса на едно лице, за него следва да са подадени данни, отразявани в информационната система на НОИ, използвана от НАП за осъществяване на функциите й, вменени със ЗНАП – по реда на Наредба Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица /в сила от 1.01.2006 г./. За работещите по трудови и граждански правоотношения осигурителите и техни клонове и поделения представят в компетентната ТД на НАП декларации по образец 1, 3 и 5 съгласно приложения № 1, 2 и 3. В декл.обр. №1, кутийка 27 се отразява дохода, върху който се дължат ЗОВ. VІІІ. здравноосигурителен статус

Самоосигуряващите се лица също подават тези декларации, като това може да става по техен избор: а/. Всеки месец не по-късно от 10 дни след внасяне на дължимите ОВ за съответния месец; б/. еднократно за всяка календарна година в случай, че са избрали да се осигуряват само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. Декларацията се подава до 20 февруари за всяка календарна година с данните за януари, в случай че осигуряването продължава от предходната година или е възникнало от първи януари. Данните се въвеждат в регистъра на осигурените лица въз основа на информацията от платежните документи за внесените осигурителни вноски.

Може и да се внесат авансово осигурителни вноски за фонд „Пенсии” и за здравно осигуряване за определени от лицето периоди през календарната година, като данни се подават с декл. образец № 5, съгласно приложение № 3 от Наредба Н-8/2005 г. Декларацията се подава само за пълни календарни месеци с еднакъв месечен осигурителен доход - до 10 дни след внасяне на осигурителните вноски. Считано от 1.01.2006 г. самоосигуряващите се лица представят декл.обр.6 /приложение № 4/, в която се включва и размера на ЗОВ – еднократно до 15 април за дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година.

Ако декларациите обр.1 или 5 не са подавани за съответни периоди, лицето ще се счита за такова с прекъснати права. Лица, които са длъжни да внасят ЗОВ за своя сметка, заплащат оказаната им медицинска помощ, ако не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 15 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Осигурителните права на тези лица се възстановяват от датата на заплащане на дължимите вноски, като сумите, платени за оказаната медицинска помощ, не се възстановяват.

Коригиране на периоди в здравноосигурителния статус на работниците на упражнилите правото си по чл.40а от ЗЗО, представят удостоверение от МВР за датите на влизане и излизане от страната, с оглед освобождаването от внасяне на ЗОВ за календарните години, през които лицето е пребивавало по-малко от 183 дни в страната. Чуждите граждани, на които е разрешено постоянно пребиваване на територията на страната студент или докторант /такива са до отписване от ВУ, при успешно завършване курса на обучение и при напускане или преместване/.

Правна рамка С решение на своя факултетен съвет всяко висше училище може да привлича за научно-преподавателска дейност за определен срок като гост-преподаватели учени и преподаватели от чужбина. Отношенията на гост-преподавателя с висшето училище се уреждат с договор за срок не повече от една година, който може да бъде подновяван /чл.52, ал.3 от Закона за висшето образование/. Редът и условията за назначаване чуждестранните преподаватели на работа в страната се уреждат с двустранни спогодби /чл.86 от Правилника за прилагане на Закона за научните степени и научните звания/. ІХ.Задължително осигуряване на чуждестранни преподаватели в Република България

А/. Ако е сключен трудов договор с командирован у нас чужд гражданин – преподавател, задължителното осигуряване следва да се осъществи по реда на чл.40, ал.1, т.1 от Закона за здравното осигуряване, само ако има разрешение за постоянно пребиваване в Република България. Чужденец може да работи по трудово правоотношение или като командирован в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България след получаване на разрешение за работа в съответствие с изискванията, определени с акт на Министерския съвет или в международен договор, по който Република България е страна. Не се изисква разрешение за работа на чужденци с постоянно пребиваване в Република България.

Ако лицата работят единствено по граждански договор през месеца и са получили възнаграждение по-малко от минималната работна заплата за страната, след приспадане с нормативно признатите разходи, върху това възнаграждение не се дължат вноски, а лицето за същия месец трябва да внесе за своя сметка осигурителна вноска по реда на чл. 40, ал. 4 от ЗЗО/най-вероятно такива случаи няма да има/ Ако възнаграждението е по-голямо от посоченото, осигурителната вноска се внася върху полученото възнаграждение, но не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Б/.Ако е сключен граждански договор с лицето – чужд гражданин-преподавател:

А/. Съгласно § 19в от ПЗР на ЗЗО българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода от 1 януари 2000 г. – 31 декември 2004 г. и дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка за времето, през което са били в чужбина, могат да бъдат освободени от задължението за внасяне на тези вноски, ако не са направили свободен избор на изпълнител на медицинска помощ, сключил договор с РЗОК. Лицата лично или чрез упълномощено лице могат да подадат до 31 декември 2006 г. молба-декларация по ред, определен с инструкция, издадена от Изпълнителния директор на НАП, съгласувана с директора на НЗОК. Тук попадат лица, били в неплатен отпуск по свое желание и пребивавали в чужбина повече от 183 дни през една календарна година или са били на работа в чужбина без/с посредничество на някаква организация. ІХ. Освобождаване от задължение за внасяне на здравно-осигурителни вноски

Б/. Българските граждани, включително тези с двойно гражданство, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, считано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след предварително подадено заявление до НАП. Здравноосигурителните права на лицата след завръщането им в страната се възстановяват след изтичане на 6 последователни месеца, през които лицето е било осигурявано. или след еднократно заплащане на сума в размер на 12 ЗОВ, определени върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗДОО към момента на внасянето на вноските. Еднократното внасяне на 12 вноски не освобождава от задължението за погасяване на вноски за стари периоди, нито от текущото внасяне.

Студентите трябва да отговарят на следните условия, за да подлежат на здравно осигуряване за сметка на Републиканския бюджет: - да бъдат приети редовна форма на обучение; - да не подлежат на здравно осигуряване на друго основание; - да нямат навършена 26-годишна възраст. Докторантите трябва да са приети редовна форма на обучение по държавна поръчка и да не подлежат на здравно осигуряване на друго основание. Докторантите подлежат на осигуряване по този ред независимо дали се обучават във висше учебно заведение или не и независимо от възрастта. ВУЗ внася ЗОВ за целия период, през който лицата имат статут на студенти или докторанти в размер на 6 на сто върху половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Х.Ред за здравно осигуряване на студенти

Българските студенти, изпратени в чужбина по спогодби, по които РБ е страна за периода на обучение до навършване на 26 години подлежат на осигуряване от Републиканския бюджет. За българските студенти в чужбина до навършване на 26 години ЗОВ се внасят само за периодите, през които са в страната. До края на 2002 г. ЗОВ се внасят от неосигурените членове на семейството. От 2003 г. тези лица внасят осигурителни вноски по реда, определен в чл. 40, ал. 4 от ЗЗО. За сметка на Републиканския бюджет се осигуряват и чуждестранните студенти, учащи у нас по силата на двустранни спогодби, по които страна е БР. Чуждестранните студенти, на които е разрешено постоянно пребиваване в страната, се осигуряват по реда на чл. 40, ал. 4 от ЗЗО, ако нямат друго основание за внасяне на ЗОВ.

Извършва се чрез възстановяване на разходи или чрез абонаментно обслужване. Дейността по доброволно здравно осигуряване се осъществява чрез предлагане, сключване и изпълнение на здравноосигурителни договори. Здравноосигурителният договор задължително съдържа: 1. име, адрес, код по БУЛСТАТ на страните; данни за съдебната регистрация, номер и дата на издаване на лицензията на здравноосигурителното дружество; 2. здравноосигурителните пакети, включени в договора, вида, обхвата и условията за предоставяне на здравните услуги и стоки; 3. размера, сроковете и начина на заплащане на здравноосигурителната премия; 4. общите условия на здравноосигурителните пакети, включени в договора. ХІ. Доброволното здравно осигуряване

Русе 19 април 2006 г.