1898 1923 n.
Skip this Video
Loading SlideShow in 5 Seconds..
Христо Смирненски 1898-1923 PowerPoint Presentation
Download Presentation
Христо Смирненски 1898-1923

Loading in 2 Seconds...

  share
play fullscreen
1 / 15
Download Presentation

Христо Смирненски 1898-1923 - PowerPoint PPT Presentation

581 Views
Download Presentation

Христо Смирненски 1898-1923

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - E N D - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
Presentation Transcript

  1. Христо Смирненски1898-1923

  2. Биография

  3. Творчество • През 1916г. публикува хумористични стихове и фейлетони в "Българан", "Родна лира", "Художествена седмица", "Смях и сълзи", "Барабан", "Сила". • През 1918 г. излиза първата му книга "Разнокалибрени въздишки в стихове и проза". • В края на февруари 1922 г. партийното издателство - Общо работническо кооперативно дружество "Освобождение" - отпечатва лирическата сбирка на Смирненски "Да бъде ден!“ • През годините поетът сътрудничи на различни издания - ”Българан”,”Барабан”,’’Червен смях”,’’Младеж” и др

  4. Заедно с брат си - поета Тома Измирлиев, издава хумористичното списание “Маскарад”. На страниците на тези издания младият поет се утвърждава преди всичко с лекотата и умението,с които се справя със стихотворната форма.Смирненски е един от най-значимите български писатели хумористи.Многобройни са неговите стихотворения , злободневки и фейлетони.Характерно за тях е преди всичко пряката актуална реакция, умението да се атакуват пороците в техните непосредствени делнични проявления. • През 1922г. стихосбирката “Да бъде ден!’’ е отразила точно тези настроения.Призованият ден е денят на революцията и на възцарената справедливост. • През 1923г.е отпечатан цикълът “Зимни вечери’’ - за първи път в литературното приложение на “Работнически вестник”. • През 1924г. е публикуван в самостоятелна книга с илюстрации на Александър Жендов и предговор на критика Георги Цанев.

  5. Критиката ”В краткия си живот Христо Смирненски създаде едно значително и разностранно творчество, чиято най-същностна характеристика беше именно разностранността и множествеността на подходите. Но, от друга страна, той сметна за необходимо да събере и издаде само определени стихове в една съвсем определена книга, което по своя характер означаваше, че в сферата на социокултурното пространство се извършва определено символично действие. И тази книга се наричаше "Да бъде ден!", както и едноименното програмно стихотворение в нея. В символиката и хуманитарната позиция на това стихотворение е заложена точно онази част от програмата на Смирненски поета, която означаваме като "мита за сътворението на света".” Александър Панов

  6. “Малко е да се каже, че Христо Смирненски заема особено място в нашата поезия, че със своето изкуство носи нещо ново, нещо свое в тая поезия, че е съществено различен дори от Димитър Полянов, с когото го сродява еднаквият поглед върху света, че качествено неговото творчество, което обогатява читателя, като му позволява да вижда световните промени в нова светлина, е нов етап в нейното развитие. Наистина на това творчество е чужда поетическата неопределеност на поетите от двадесетте години на двадесетия век, но то впива своите корени в най-хубавото на нашата лирическа поезия и ни кара да мислим преди всичко за народната песен и за Ботев. Толкова непосредствено, толкова искрено и чисто звучат дори най-случайните стихотворения на Христо Смирненски.” Николай Лилиев

  7. “Да се изучава богатият и разнообразен опит на Смирненски - да се прониква в тайната на неговото поетическо майсторство, - ще рече да се отбележи най-първо умението на поета да си служи със словесното богатство на нашия език, да го направи свое, умението да владее в съвършенство, което не знае предели, трудната стихотворна наука. Най-първите стихотворни опити на Смирненски издават това умение да се нареждат думите така, че да имат своето въздействие върху читателя, да не будят никакви езикови двусмислености. Стиховете на петнадесетгодишния поет, който постепенно израства като личност със своя собствена биография, като ясно разграничена поетическа индивидуалност със свое собствено лице, не са лишени от необходимата поетическа грамотност и се приемат като произведения на поет, който знае какво иска да каже със своето стихотворение и с оглед на това да разпредели целия материал, с който разполага.” Николай Лилиев

  8. “Да си само на двадесет и четири години, да си събрал в себе си целия свят, над който да можеш със сълзи да се смееш и със смях, да плачеш, знаейки, че, си обречен, е велико нещо! А той знаеше, че ще умре, виждаше костеливите неумолими ръце на своята жълта гостенка и все пак си даваше надежда: „До другата есен, до другата пролет!" Храчеше кръв и си даваше надежда! Крещеше за въздух и си даваше надежда! И не само на себе си. На целия свят. Защото тогавашният свят беше цял разкапан от охтика. И ако все пак този юноша жадуваше някакво изцеление, жадуваше го не толкова за себе си, колкото за своите гладни братя. А много бяха тези негови братя: и дрипави гаврошчета, и слепци, и улични жени, и цветарки. Той ги цереше с надежда или ... с горчиво кафе. Или бе магьосник, или бе само един вярващ и чист юноша. А може би едното и другото заедно .. Мисля, той не е умрял само от туберкулоза! Ако не му е стигал въздухът в гърдите, то е било, защото тези гърди са били претъпкани с милиони неща: с цветарки и гавроши, с барикади и северни сияния, с гладиатори и вулкани. И редом с тях — мефистофели и приказни стълби, очи като черешки, баланиади, министерски шкембета ... Как няма да се пръснат такива гърди? Къде в тях място за въздух? Казват, днес туберкулозата се лекувала ... Не знам. Но без страх дишам въздуха, който поетът някога е заразил с бацилите си. И съмму многоблагодаренза този „заразен" въздух!” Дамян Дамянов

  9. Любопитен поглед към псевдонима Ведбал на Христо Смирненски • Във връзка със 105годишнината от рождението и 80годишнинатаот смъртта на Христо Смирненски,интересно проучване за етимологията на псевдонима Ведбал на големия наш поет е направил гл. ас. д-р Петър Парашкевов, преподавател по история на българската литература във Филологическия факултет. Според него коренът "бал" (на съществителното Ведбал) отвежда към семантиката на "велик", води към азиатското битие на българския език и сочи благородническо поведение. За простолюдието една от характеристиките на аристокрацията е безделието, отказът от физически труд, сиреч мързелът. Но истината е, сочи в изследването си д-р Парашкевов, че Смирненски още като малък е бил склонен към себеизключване от настоящето, към съсредоточаване в себе си, за да потъне в сладостта на съзерцанието - състояние, присъщо на художественотворческите натури. И този втори корен от псевдонима обяснява именно онези състояния на Христовия дух, които водят към интелектуални изяви.

  10. Използвани материали • www.slovoto.bg • Биографии на български писатели – Библиотека за ученика • Учебник по литература за 8 клас • Помагало по нова литература

  11. Изготвили : Жейна, Ралица, Диляна, Ивелина, Михаела VІІІе клас, АЕГ ”Гео Милев”, Бургас 17.02.2005г.