1 / 40
400 likes | 411 Views
STOA online workshop, participant`s booklet
E N D
Въздействие на 5G технологията върху здравето и околната среда Панел за бъдещето на науката и технологиите към ЕП Уебинар, 7.12.2020, 11:00 – 13:00
Програма Модератор: Давид Гий, Институт за околната среда, здравеопазване и общества, Университет Брунел, Лондон, Великобритания 10:00-10:05 – ОТКРИВАНЕ И ПРИВЕТСТВИЯ МишелРиваси, членна ЕП ичленнаПанелaзабъдещетонанаукатаитехнологиитекъмЕвропейскияпарламент (STOA) ИвоХристов, членна ЕП ичленнаПанелaзабъдещетонанаукатаитехнологиитекъмЕвропейскияпарламент (STOA) 10:05-11:05 – ВЛИЯНИЕ НА 5G върху здравето ФиорелаБелподжи, ИнститутРамацини, Болоня, Италия ЕлизабетКардис, Институтзаглобалноздраве (ISGlobal), Барселона, Испания РодниКрофт, Международнакомисиязазащитаотнейонизиращарадиация (ICNIRP) ФранцКархер, Генералнадирекция „Здравеопазванеибезопасностнахраните“ DG Sante, Европейскакомисия
11:05-11:35 - ВЛИЯНИЕ НА 5G ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА - АрноТилен, Гентскиуниверситет, Гент, Белгия - ЖерарЛедоа, УниверситетКлермон, Клермо̀н-Фера̀н, Франция 11:35-12:00 - ВЪПРОСИ ОТ ПУБЛИКАТА И ЗАКРИВАНЕ - Въпросиотпубликата - ИвоХристов, членна ЕП ичленнаПанелaзабъдещетонанаукатаитехнологиитекъмЕвропейскияпарламент (STOA) - МишелРиваси, членна ЕП ичленнаПанелaзабъдещетонанаукатаитехнологиитекъмЕвропейскияпарламент (STOA)
Въведение • Предстоящото въвеждане на 5G в целия ЕС се очаква да донесе значителни възможности за гражданите и бизнеса с по-бързото търсене, стрийминг и сваляне на файлове, както и с по-добра свързаност – нова фаза в еволюцията на все по-свързания свят. Безжичната 5G комуникация предлага много предимства, например за медицинските изследвания, които ще се възползват от изключително високата гигабит свързаност. 5G е основополагаща технология за Интернет на нещата (IoT), в който машините комуникират една с друга. Въпреки това, 5G може да доведе до нови заплахи за здравето на хората и животните и за околната среда. • Всички градски райони ще имат достъп до непрекъснато покритие за безжична комуникация от пето поколение чрез инсталиране на 5G мачтови антени, разположени близо една до друга. Те ще работят заедно със вече монтираните 2-4G антени още много години. Броят на високочестотните базови станции и други устройства ще нарасне. Въпросът, на който изследователите търсят отговор, е дали подобни високи честоти (6–100 GHz, милиметрови вълни, MMW), в комбинация с 2-4G RF вълните, могат да имат негативно отражение върху човешкото здраве и околната среда. • Част от научната общност смята, че са необходими повече изследвания за потенциалните негативни биологични последици на електромагнитните полета (EMFs) и 5G, особено в сферата на проявлението на някои сериозни заболявания при човека. С оглед на това, Препоръка 1999/519/EC на Съвета определи базови ограничения за излагането на EMFs като установи максимални стойности, които не бива да бъдат надхвърляни.
Те са определени основно от Международната комисия за защита от нейонизраща радиация (ICNIRP). ICNIRP е неправителствена организация с научна цел. Тя е формално призната като официален сътрудничещ не-държавен актьор от Световната здравна организация (СЗО) и Международната организация на труда (МОТ). С ICNIRP се консултира Европейската комисия. ICNIRP е свързана в рамките на няколко съвместни проекта с много организации, ангажирани с не-йонизиращата радиация в световен мащаб. • За да обсъди тези въпроси, Панелът за бъдещето на науката и технологиите към Европейския парламент (STOA Panel)организира този виртуален уъркшоп за влиянието на 5G върху здравето и околната среда. След приветствие от председателстващите членове на ЕП и кратко въведение за 5G и настоящата регулаторна рамка, обсъждането ще се структурира около три основни въпроса.
1. Дали настоящата оценка на риска от елетромагнитните полета за здравето и околната среда на Международна комисия за защита от нейонизираща радиация (ICNIRP) от 2020 е достатъчно солидна и надеждна за определяне на защитаващи политики? 2. Дали предложените от ICNIRP лимити за излагане на EMF/RF, базирани на краткосрочните загряващи ефекти върху тъканите, са достатъчно защитаващи, за да се избегне вреда от излагане в по-ниска степен от лимита, но по-продължително време? 3. Има ли значими независими изследвания на ефектите на 5G върху здравето и околната среда, които ще помогнат за успокояването на населението и за минимизирането на бъдещите негативни последици?
Иво Христов е член на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE) и Делегациите в комитетите за парламентарно сътрудничество ЕС-Казахстан, ЕС-Киргизстан, ЕС-Узбекистан и ЕС-Таджикистан и за връзки с Туркменистан и Монголия. Заместник-член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони (AGRI), Специалнатакомисияповъпроситенаизкуственияинтелектвцифроватаера (AIDA) и Анкетнатакомисиязазащитатанаживотнитеповременатранспортиране (ANIT). Заместник-член и на Комисията по рибно стопанство (PECH), Делегацията за връзки със Съединените американски щати и Делегацията в Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС. През 2016 г. Иво Христов е назначен за началник на кабинета на президента на Република България – Румен Радев. През 2019 г. е избран за член на Европейския парламент от гражданската квота в Българската социалистическа партия. Иво Христов е журналист и преводач на френски автори – Ромен Гари, Маргьорит Дюрас, Андре Жид, Филип Джиан, ТониноБенаквиста. Завършил „Право“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Стипендиант на Института „Франсоа Митеран“. Автор на политическата биография на Митеран, публикувана в България през 2000 г. Иво Христов е журналист в RFI-Bulgaria (1996-1998) и списание Europe, публикувано в Париж (2000-2001). Има журналистически опит в списанието „L`Europeo”, вестник„Сега“ и списание „Тема“. Кореспондент за България на “Courrier des Balkans” и автор и редактор в “A-specto” (2014) – списание за политически анализ. Работата на Иво Христов като член на Панела STOA е фокусирана пред основните предизвикателства за въвеждането на 5G и бъдещото регулиране на технологиите, основани на изкуствен интелект.
МишелРиваси(Зелените/Европейскисвободеналианс) ечленнаЕвропейскияпарламентотФранция. ЧленнаКомисиятапооколнасреда, общественоздравеибезопасностнахраните, Комисиятапоразвитие, Комисиятапобюджетенконтрол, Специалнатакомисиязаборбасрака. Избраназачленна ЕП запървипътпрез 2009 г.
Модератор ДейвидГий, гост-преподавател в Института за околна среда, здравеопазване и общества, УниверситетБрунел, Лондон, Великобритания ПрезсвоятакариераДейвидГийработивсфератананаукатаиобщественатаполитикавобласттаназравословнатаработнаиоколнасреда, кактозаедносъссиндикатии НПО въвВеликобритания, такаикаточленнаевропейскатаадминистрация. ЗавършиликономикаиполитикавУниверситетавЙорк, Великобритания, през 1968 г. Работилзасиндиката AUEW, авпоследствиеизаКонгресанасиндикатите, къдетоотговарязаразработванеиприлаганенанационалнатапрограмазаобучениенаотговорницитепобезопасностнатруда. СтаваНационаленсекретарзаздравеибезопасноствсиндиката GMB (1978-1988) ивпоследствиееназначензадиректорнаПриятелиназемятаВеликобритания (1989-1991). От 1995 г. допенсиониранетосипрез 2012 г. работипоИнформационнатастратегия, авпоследствиекатостаршисъветникпонаука, политикиинововъзникващивъпросивЕвропейскатаагенцияпооколнасреда (ЕЕА) вКопенхаген. ЕЕА еинституция, коятоснабдявасданни, информацияизнание, европейскитеинституции. ОсновнитеѝвъзложителисаЕвропейскатакомисия, Европейскияпарламент, Съветътнаминистрите, страните-членкииобществото.
Среддългосрочнитепроектикатореформанаеко-данъците, еко-ефективност, научнанесигурност, безопасностнадецатаотрисковифакторинаоколнатасреда, методизаоценканадоказателстватазапотенциалназаплаха, принципанапредпазливост, регулаторнареформаособенопоотношениенавреднитесубстанции (регулациите UK COSHH и EU REACH), Давидинициираиеединотко-редакторитенадвататоманадокладите „Късниуроциотраннипредупреждения“ (EEA, 2001, 2013) ипишенякоиотглавитевтях. Тезидокладиизползватпроучваниянанад 80 експертипонад 34 отнай-наболелитевъпросинаоколнатасредаиздравеопаванетоотпоследните 100 години, задасинтезирауроциидададепознаниязанауката, предпазливосттаииновациите. Докладитесеизползватшироковакадемичнитеиполитическитесреди. Някоиоттекущитемупроективключват: • Честванена 50-годишнината на „Околнасредаизаболявания: свързаностилипричинност“ (БрадфордХил. 1965 г) последващастатииотКранор, Неутра, ГийвJurimentrics, Американскаадвокатскаасоциация 2018 г. иГий, „ПодходътБрадфордХилкъмаеротоксичниясиндром“ всписаниеEnv & Pollution, 2019 г. • „Заизвличанетонапричинностоткомплексност“ лекциявУниверситета в Корк, 2019 г. • Неформаленсеминарпоповод 25-годишнината на EEA заустойчивпреход, химикали, зелениданъци, публичендостъпдоинформация, Копенхаген, 19 юни • КампаниязаНобелованаградазаинтердисциплинарнинауки • КампаниязанаградаХенрикИбсензаучените, обектнатормоззарадираннипредупреждения. • ПодомаганенавъзстановяванетонакметствотонаБексхилистимулираненаобществени Жененсчетири едъщери. ЖивеевЛондониБексхилонСий.
ФиорелаБелподжи, Научендиректор, ИнститутРамацини, Болоня, Италия ФиорелаБелподжиеНаучендиректорвИнститутРамацини, къдетоработиот 1981 г. Нейнитеизследователскиинтересивключваткраткосрочниидългосрочниизследваниянатоксичносттанахимикалиифизичниагенти: добавкивхраните, разтворители, опаковки, пестициди, хормони, лекарстваслекарскопредписание, витамини, добавкиисъставкинагоривата, еднокриннидисруптори, азбестинеговитезаместители, билки, гамарадиация, елекромагнитниполетаотелектропроводиибазовирадиостанции RFR. Д-рБелподжиеавторнанад 150 публикациивнаучнижурнали. Тяегост-лекторпоИндустриалнакарциногенезаикарциногенезанаоколнатасредавразличнимедицинскиуниверситетивиизвънИталия. През 2007 г. получаванаградатаРамацини, връчванаежегоднооткметанаКарпи, Италия, научени, коитоспоредКолегиятаРамацинисадализначимприносзапостиганенацелитенаБерднадиноРамацинивобласттанаопазванетонаобщественотоздраве. ПолучателнаняколконаградивИталия, признаващиработатаѝвзащитаназдраветонаработнотомястоиздравословнатаоколнасреда. КаненаекатоекспертнасрещизаоценканабезопасносттанахимикалитесЕвропейскияпарламентиЕвропейскатакомисиявБрюксел, отЕвропейскатаагенцияпобезопасностнахраните (EFSA) вПармаикатовремененсъветникв СЗО вБон. Каненакатоекспертипредседателнаексперименталнитеизследвания in vivo от МАРИ/СЗО заМонография 120 на МАРИ забензенаиМонография 125 на МАРИ заразличнихимикали. Билаесредекспертите, допринеслизадефинираненаприоритетитена МАРИ запериода 2019-2024 г.
Ключови послания Въпрос 1.Както много от Вас знаят, 5G използва „пионерски честоти“ около 700 MHz, 3.500 MHz, 26 GHz (или повече); последните се наричат милиметрови вълни. Честотите 700-3500 MHz са сравними с тези, които вече използваме (1G, 2G, 3G, 4G), а 26 GHz е по-висока (милиметрови вълни.), която е използвана широко от военните в миналото, но за първи път се предлага масовото ѝ използване за телекомуникации. Моите изследвания за карциногенезата и репродукцията/развитието, сочат, че докато има хиляди публикации за първата група честоти (макар и само няколко стотин да са проведени коректно), няма адекватни изследвания за канцерогенността или влиянието върху репродукцията и развитието на милиметровите вълни. Затова задавам въпросите 1) Как ICNIRP изключи не-термичните биологични ефекти от оценката си, като се имат предвид солидните доказателства за вълните, изучавани до момента; 2) как може ICNIRP да твърди, че милиметровите вълни не са проблем за общественото здраве при положение, че няма адекватни дългосрочни изследвания върху хора или лабораторни животни? От моите наблюдения, опасността не може да бъде потвърдена или изключена за 26 GHz милиметровите вълни, но тя съществува, макар и в малка степен за 700-3600 MHz по отношение на канцерогенността и фертилитета, особено при мъжете. При оценката на риска трябва да се подходи внимателно, и да се поддържат нива по-ниски от предложените от ICNIRP (61 V/m), докато установим нивата на излагане, които доказано няма да имат не- термичните ефекти, у хората и лабораторните животни.
Ключови послания Въпрос 2.От прегледа на наличната литература по отношение на канцерогенността, репродукцията и развитието, мога да кажа, че не- термичните биологични ефекти, свързани с излагането на радиочестоти по-ниски от милиметрови вълни съществуват и са документирани често в добре проведени изследвания както за хората, така и за лабораторните животни. С 5G сме наясно първо за опасността, свързана с по-ниските честоти (700MHz, 3600 MHz), сравними с вече използваните и второ, че все още знаем твърде малко за милиметровите вълни(26 GHz), за да знаем дали има или няма опасност. Имайте предвид, че освен всичко, 5G няма да замести вече използваните честоти, а ще работи заедно с 1G,2G, 3G, 4G за доста години напред. Когато имаме комбинация от всички различни честоти и технологии за предаване на сигнала (настоящата и тази за формиране на лъчове), е ясно от литературата и от признанията на компаниите, че има много несигурност относно количествените показатели на електромагнитното поле и наблюдението на излагането.
Ключови послания Въпрос 3.Няма адекватни изследвания, дефиниращи опасността от милиметровите вълни – новите честоти, използвани за 5G – но има изследвания, които показват карцирогенни опасности на вълните включително 700 MHz и 3600 MHz; значими ефекти са открити при мъжкия фертилитет и при хора и при експериментални животни. Експериментални и епидемиологични изследвания на 2G-3G показват статистически значима опасност за невроглиалните клетки. Институтът Рамацини проведе такова изследване, както и Националната Програма за Токсикология на САЩ, а други изследвания се фокусират върху потребителите на мобилни телефони. Изследванията върху животни показват значими ефекти при до 50 V/m, а при 5 V/m не се наблюдава увеличение на неоплазията. Това би трябвало да се разглежда като добра новина, поне в Италия, където е установен лимит за излагане 6 V/m за повече от 4 часа. През 50-годишната ни дейност, не са установени недоказани резултати. За съжаление, често тези резултати се оказват прогнози, валидни след десетилетия: наблюдават се заболявания и смърност. Някои примери за това са виниловия хлорид (CVM), азбеста, бензена и др. Нядяваме се, че както и в миналото, нашите проучвания ще са полезни не само за Италия и Европа, но и за всички, които пасивно и без да са изрично съгласни с това, са изложени на марша на новите технологии и последващите социални проблеми, без да отчитат правото ни на здраве, което, както знаем днес, е основополагащо благо.
Елизабет Кардис, Професор по Радиационна епидемиология и Ръководител на Радиационната програма на Барселонския институт за глобално здраве (ISGlobal), Испания ЕлизабетКардисепрофесориизследователпоРадиационнаепидемиологияиРъководителнаРадиационнатапрограманаБарселонскияинститутзаглобалноздраве (ISGlobal). БилаеръководителнаГрупатапорадиацияв СТО – Международнаагенциязаизследваненарака (МАРИ) вЛион. Работилаевърхуефектитеотрадиацията (йонизиращаине-йонизираща) ирискаотхроничнизаболяванияповечеот 30 години. По отношение на нейонизиращата радиация, тя е международен координатор на MOBI-Kids (radiation.isglobal.org/mobi-kids), изследване в 14 държави проучващо ролята на електромагнитите полета (от мобилни устройства, източници в промишлеността и околната среда) за риска от мозъчен тумор в младите хора; GERoNiMO (radiation.isglobal.org/geronimo), проект в 11 държави, изследващо ефекта на електромагнитите полета в случаи на рак и други случаи, разбиране на механизма, характеризиране на нивата на излагане на населението, подобряване на оценката за въздействието на електромагните полета върху здравето и подпомагане на законателните решения; INTERPHONE (radiation.isglobal.org/interocc), проект с 13 държави, изследващ потенциалните ефекти от употребата на мобилни телефони и радиацията от радио вълни за риска от мозъчни тумори при възрастни и проектът INTEROCC, който надгражда INTERPHONE, за да оцени ефекта от излагането на химикали и електромагнити полета в рамките на трудовия процес върху риска от мозъчни тумори при възрастни.
Елизабет Кардис, Професор по Радиационна епидемиология и Ръководител на Радиационната програма на Барселонския институт за глобално здраве (ISGlobal), Испания Била е член на националните комитети за ефекта от електромагнитните полета в САЩ, Испания, Франция и на надзорните органи на няколко национални проекта Швейцария, Холандия. Члена на Работната група за монографии на МАРИ за карциногенните ефекти от радиочестотната радиация. Има значителен опит в координирането и участието в значими международни изследователски проекти: координатор на EC H2020 MEDIRAD, EC-Concert SHAMISEN-SINGS; EC FP7 GERoNiMO, MOBI-Kids, EC-H2020-OPERRA SHAMISEN; FP6 Gene-Rad-Risk; FP5 INTERPHONE, изследване на работниците в ядрения сектор в 15 държави, CHILD-THYR, THYR-RISK; US NIH INTEROCC), WP/ръководител на звена и член на управителните органи на значим брой значими национални и международни изследвания, включая такива на Европейската комисия. Автор на над 250 научни публикации.
Ключови послания Въпрос 1.Настоящите препоръки на ICNIRP се основават на наблюдение на ефектите на вълните върху стимулацията на нервната стимулация, промените в пропускливостта на клетъчната мембрана и повишаването на температурата. Експерименталните и епидемиологичните изследвания предполагат възможна връзка между ниските нива на радио честоти – като тези от комуникиращи устройства и технологии – и здравето. Те не са установени категорично, но наблюденията повдигат въпроса дали препоръките за 2020 са достатъчно солидни и надеждни за защита на населението и работниците Въпрос 2. Имаме доказателства от последните проучвания върху животни, както и от епидемиологични проучвания, че по-ниските, „атермични“, радио честоти може да увеличат риска от рак и други здравни рискове като когнитивни и поведенчески промени в младите хора. Доказателствата не са категорични, но ако тези резултати бъдат потвърдени, ограниченията за излагане, основани на краткосрочните ефекти от загряването може да се окажат не достатъчни.
Ключови послания Въпрос 3.Не, защото употребата на 5G е в начална фаза. Въпреки че мобилните оператори предлагат 5G договори, технологията е далеч от пълна оперативност. Договорите към днешна дата са ограничени до 5G NSA (не изключително), ачестотитеѝ саблизки до тези, които към момента се използват за мобилна телефония Wi-Fi. Използването на по-високочестотните, т.нар. милиметрови вълни, се предвижда в бъдеще. В момента, излагането на населението на 5G е все още много ограничено и затова не е възможно да се прецени влиянието, което 5G би могло да има след пълното му въвеждане, върху здравето с епидемиологични методи. Измерването на излагането е много трудно, защото технологичният напредък като MIMO технологията (Multiple-Input Multiple-Output/ множество входове, множество изходи) и формирането на лъчи влияят драматично върху пространственото и времево разпределение на излагане и стандартните протоколи за изследване не могат да го отчетат в настоящия момент. Необходими са следователно изследвания за протоколи за измервания, оценка на излагането, епидемиологични проучвания (щом 5G бъде въведено в цялост), както и изследвания in vivo и in vitro за оценка на влиянието върху здравето на новите характеристики на излагането, свързано с 5G, включително дължината на вълната.
РодниКрофт, ПредседателМеждународнатакомисиязазащитаотнейонизиращарадиация (ICNIRP) РодниКрофтепрофесорпоКлиничнапсихологиявъвФакултетапопсихологиянаУниверситетавУолонгонг, Аестралия. ИмаобразователнастепенпоФилософияиПсихологияидокторскастепенпоПсихологияотУниверситетавУолонгонгпрез 2000 г. СледтоваработивсфератанакогнитивнатаневрологиявследдипломнаквалификациявИмперскияколеж, Лондон, иУниверситетавСуинбърн, Австралия. Неговитеизследваниясефокусиратвърхуoчертаванетоначовешкитемозъчнифункцииособеновърхувъзможнотовъздействиенаразличниагенти (напримерелектромагнитниполета, незаконниимедицинскивещества), кактоиобщатапсихиатрия. Включвасевизследваниятана ELF и RF нейонизиращатарадиацияот 2000 г. най-вечекатоизползваелектроенцефалограмикатосредствозанаблюдениенамалкипроменивмозъчнатафункция. Участвавредицанационалниимеждународниизследванияиправителственикомитети, билеизпълнителендиректорнаАвстралийскияцентързаизследваниянарадиочестотнитебиологичниефекти (2004-2011) иепонастоящемдиректорнаАвстралийскияцентързаелектромагнитнитебиологичнитеефекти. Крофтеназначензапомощник-редакторнаЖурнала BEMS през 2004 г. исеприсъединявакъмМеждународнатакомисиязазащитаотне-йонизиращарадиация (ICNIRP) през 2008 г. От 2012 ечленнаОсновнатакомисия, апрезмай 2020 ставапредседателнаорганизацията.
Ключови послания Въпрос 1.Оценката на риска ICNIRP 2020 е оценка за краткосрочните и дългосрочните ефекти върху здравето, описани в хиляди научни публикации и синтезирани от редица компетентни и независими научни агенции. Препоръките 2020 предоставят значителна безопасност и са солидна и надеждна система за закрила на обществото. Важно е да се отбележи, че биологичните ефекти, които могат да настъпят при по-ниски нива от лимитите, определени от ICNIRP, са често срещани при всякакъв риск излагане (например на ниски нива на шум, вибрации или видима светлина), и не причиняват вреда на здравето. Въпрос 2.Лимитите за излагане на ICNIRP защитават срещу всички вреди за човешкото здраве – не са ограничени до краткосрочни ефекти, нито до определен тип взаимодействия например нагряване. Ограниченията, предложени от ICNIRP, са извлечени от най-ниските нива на излагане, които са показали някакъв вреден за здравето ефект, независимо от времето на излагане и механизма на влияние. Вредите за здравето на тези най-ниски нива са причинени от загряване, затова мнозина неправилно предполагат, че лимитите предпазват само от термичните ефектни. Нека да сме ясни, науката не е идентифицирала никакви вредни за здравето ефекти, свързани с излагане под лимитите, установени от ICNIRP, независимо от времето и дали механизмът на взаимодействие е термичен, или не.
Ключови послания Въпрос 3.Предполага се, че относителната новост на 5G означава, че липсват научни данни, които да информират обществото за свързаните с него рискове за здравето. Важно е обаче да отбележим, че 5G е само нов протокол за предаване на данни, използващ много подобни на радиочестотните магнитни полета като досегашните (3G, 4G). Радиочестотните магнитни полета са едни от най-задълбочено (и независимо) изследваните физични агенти в света и знанието за въздействието им върху тялото е значително. Това е от огромно значение и именно това знание е вложено в препоръките ICNIRP (2020), които осигуряват защита срещу релевантните 5G технологии.
ФранцКархер, Генералнадирекция „Здравеопазванеибезопасностнахраните“ DG Sante, Европейскакомисия Франц Кархер е политически експерт в Европейската комисия, базиран в Люксембург. В момента служи в отдела за международни отношения в Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ DG Sante, Европейска комисия, където отговаря за устойчивите цели за развитие и електромагните полета. Предишни негови задължения са в сферата на отдела за здравна информация, където работи върху националните досиета на държавите, и в отдела за здравните заплахи, където задълженията му са свързани с подготовката на здравните системи по принцип и във връзка с пандемии и транс-гранични предизвикателства. Започва работа в Комисията като одитор на националното законодателство на страните-членки и трети държави в областта на здравето на животните. Завършил ветеринарна медицина в Мюнхенския Университет, последвано от практическа специализация във Филипините. Преди да се присъедини към Европейската комисия, работи като ветеринарен хирург и във ветеринарната администрация в Германия и Малави.
Ключови послания Въпрос 1.След прегледа на препоръките на ICNRIP през март тази година, Комисията оценява ситуацията отново и разглежда възможността да включи Механизъм за научни съвети, което може да доведе до преразглеждане на Препоръка 1999/519/EC за излагане на електромагнитни полета, която се базира на препоръките на ICNIRP. Комисията има намерение да включи широк спектър от заинтересовани страни, за да обсъди по-нататък дали е необходима актуализация на Препоръката на Съвета. Групата на главните научни съветници е експертна група към Европейската комисия, която предоставя независими научни препоръки към Колежа на комисарите, за да бъдат информирани в процеса на вземане на решения. Групата на главните научни съветници работи в тясно сътрудничество с консорциума Научен съвет за политика, който обединява пет европейски академични мрежи. Консорциумът обединява изключително знание и експертиза на учени от над 100 академии и научни общества в над 40 държави в Европа в огромен спектър на научни области, за да формира част от Механизма за научни съвети. Използвайки това широко поле на експертиза, Комисията е убедена, че ще постигне задълбочена, научно обоснована и независима оценка на ситуацията.
Ключови послания Въпрос 2.Съгласно Препоръката на Съвета 1999/519/EC, независимият Научен комитет за възникващи и новоидентифицирани рискове за здравето, заместен от Научен комитет за здравеопазване, околна среда и нововъзникващи рискове през 2016 г., периодично разглежда наличните научни доказателства, върху които се основават Препоръката на Съвета и на ICNIRP. В последното си становище, Комитетът заключи, че няма доказателства за вредни отражения върху здравето, ако излагането остане под препоръчаните в законодателството на ЕС нива. Като цяло, епидемиологичните проучвания не показват повишен риск от мозъчни тумори или други видове рак в областта на врата и главата. Същото може да се каже за причинно-следствените връзки с детската левкемия или електрохиперсенситивността. В обобщение, Комитетът заключи, че ограниченията, установени в Препоръката от 1999 г. са все още валидни. Подходът в Препоръката е предпазлив. В Препоръката се залага на значителна консервативност. След приемането на Препоръката на Съвета, Европейската комисия публикува два доклада за прилагането ѝ. Може да се каже, че всички държави членки следват Препоръката. Някои от тях дори са заложили лимити на излагане, по-ниски от тези в Препоръката.
Въпрос 3. В становище от 2015 г., Научният комитет посочи, че са необходими повече качествени изследвания за по-добра оценка на потенциалните рискове за здравето от електромагнитните полета. До този момент Комисията поддържа оценката на риска и е инвестирала 49 милиона в изследователскии проекти за електромагни полета чрез Рамковата програма „Изследвания и иновации“. Здравният клъстер на новата „Хоризонт за Европа“ се очаква да подкрепи изследванията за потенциалните рискове от възникващи технологии и дигитализацията. В момента се работи по подкрепа на изследване, което ще проучи възможните връзки между електромагнитните полета на мобилните мрежи и рака. Комисията отчита, че стартът на 5G предизвика притеснения от повишаването на излагането на гражданите на електромагнитни полета. Тези притеснения се основават на предположението, че тази подобрена технология позволява едновременната употреба на голям брой устройства с мобилна комуникация. За да адресира тези притеснения, Комисията финансира независимо „Изследване на използването на милиметрови вълни за разполагането на 5G екосистема в Съюза“ . Докладът, който е публично достъпен, заключва, че преминаването към 5G и малки клетки ще доведе до скромно увеличение на излагането на населението. Тази важна констатация отговаря в голяма степен на замерванията на френската Национална агенция по честотите, която открива, че преходът към малки клетки води до увеличение на излагането само с 0.1 V/m до максимум 0.5% от лимита, препоръчан от Международната комисия. Тези резултати се потвърждават от изследвания, предприети от австралийската Агенция за защита от радиация и ядрена безопасност. Тези експериментални замервания показват, че дори ако мобилните комуникации оперират с максимален капацитет в 5G среда, излагането на доброволците достига до минимална степен от заложените лимити.
ЖерарЛедоа, бившпреподавателвУниверситетКлермон, Клермо̀н-Фера̀н, Франция ЖерарЛедоаедокторпоПрироднинаукисдипломипохимия-физиология, генетикаимикробиология. ПреподавателвУниверситетавКлермон-Феран, Франция, от 1983 г. до 2013 г., завеждащнаукитеидеканнаФакултетапобиология. Основателиръководителнанаучнаталаборатория ERTAC (Тумориисамоконтролнаклетките). Целтананаучнотоизследванебешепрояватанагенивразличнитеклетъчнигеномиитяхнотовзаимодействиевотговорнаоколнатасреда. Неговатаексперименталнадейностсефокусиравърхуизследванетонапротеините, синтезиранизазащитанарастениятаотбиотичнииабиотичниагенти, сцеллечениенаболестиучовекакаторак. От 2008 до 2018 г., екипътмуизучаваефектитеоттравматизмавърхурастителнитеклеткииособеноефектитенарадио-честотите.
Ключови послания Въпрос 1.Няколко точки в доклада заслужават критика. Първо, лимитът на честотата 6 GHz отговаря на интересно изчисление, което все още не е биологическа реалност. Дискусията се базира на факта, че радио вълните действат само чрез абсорбиране на тяхната енергия; същевременно няколко екипа показват, че атермичните ефекти от радиочестотите се наблюдават в различни организми. От друга страна, в радиационния спектър, другите честоти действат чрез специфични рецептори – това е така за светлинния спектър, който надхвърля специфичното приемане на радиацията в честоти, неуловими за хората. Апендикс В – „Литературата за оценка на здравните рискове“ далеч не е актуален, не само не включва най-новите публикации, а и включва много ограничен кръг от наличните данни. От началото на текста се прави разграничение между биологичните ефекти от ефектите върху здравето. Това е формално очевидно, както е очевидно, че мъжът е различен от жената, но отказът да се ползват данни от проучвания върху други организми поставя въпроси за няколко принципа, които обуславят нашата рационалност – на първо място принципът на единството на живота и живите организми, но и биологичните и естествени науки, които от времето на Клод Бернар, градят научните аргументи върху наблюдение и експерименти, знаейки че, като изключим едни тъмни времена, експерименти върху човек са отхвърлени. През последните 7 години има над хиляда публикации само за радио честотите, които демонстрират ефектите върху живи същества, включително и хора. Проучването на научните данни в Доклада са пример за значима грешка в съжденията.
Ключови послания Въпрос 2.Има сведения, че локалното излагане на максимално допустими нива на милиметрови вълни води до модифициране на гените, което значи, че настоящият лимит, въведен от ICNIRP, вероятно е твърде висок, за да осуети биологичен отговор. Подобно наблюдение има при жизнеспособността на зародишни клетки след излагане на радиочестотна радиация. Стандартът на ICNIRP за населението допуска много ограничена площ за излагане. Той без съмнение ограничава влиянието на милиметровите вълни само на ниво цяло тяло, но повдига въпроса за предизвикване на реакция на организмите на къси и дълги разстояния чрез фактора на отделянето. Лимитите на излагане трябва да бъдат актуализирани. ICNIRP разчита на оценката само на термичните ефекти от радиочестотната радиация, и така изключва голяма част от научните публикации, които демонстрират вредните ефекти, причинени от не-термичната радиация.
Ключови послания Въпрос 3.Петото поколение 5G, за микровълнова радиация, ще бъде въведено в целия свят, въпреки липсата на изследване на потенциалните рискове за човешкото здраве и околната среда и нужния мораториум, за да се сравнят наличните данни. Необходимо е да се проведе изследване, което да е наистина независимо от влиянието на групи за натиск и да се насърчи създаването на множество изследователски екипи с публично финансиране. Наистина, описано е, че в сравнение с изследванията с държавно финансиране, по –голям процент от изследванията, финансирани от индустрията, не намират разлика между клетките, изложени на радиация, и контролната група. За десетилетие, има все по-малко програми и финансиране за изследвания на ефекта от радио вълните, а технологията се развива бързо.
АрноТилен, доцентвГрупатазаизследваниянавълните, Гентскиуниверситет- IMEC, Гент, Белгия АрноТиленедоцентвГрупатазаизследваненавълнитенаГентскияуниверситет – IMEC (Междууниверситетскицентързамикроелектроника). СпециализантпоосновополагащиизследваниянаИзследователскатафондациянаФландрия. ПредитоваеспециализантвЦентъразабезжичниизследванияБъркли, УниверситетътБъркли, Калифорния. ДокторпоприложнафизикаотГентскияУниверситет. ИзследваниятанаАрносефокусиратвърхуизлаганетонаелектромагнитниполетанарадио-честоти, цифровадозиметрия, дизайннаантени, безжичникомуникациинапреносимиустройства. Носителнамножествонаградиистипендии. Арноеавторисъавторна 50 научнипубликациивспециализиранижурнали.
Ключови послания В отговорите на всички въпроси избрах да се фокусирам върху преките ефекти на излагане на радиочестотните електромагнитни полета върху растения, гъби и животни, различни от човека. Трябва да бъде отбелязано, че има и непреки ефекти от наличието на (5G) комуникационна мрежа, които могат потенциално да бъдат положителни или негативни за здравето и околната среда. Въпрос 1. По мое мнение работата на ICNIRP е ценна, защото може да предостави ясни данни, които могат да бъдат разбрани и от неспециалисти. Обхватът на препоръките на ICNIRP е ограничен до хората. Въпреки, че препоръките намират научна основа в литературата, която включва и изследвания върху животни, ICNIRP отчита научно обосновани биологични ефекти, които са вредни за човешкото здраве. Препоръките на ICNIRP не се фокусират върху превенцията на нежеланите биологични ефекти на излагането на радиочестотните електромагнитни полета върху животни, гъби или растения. Следователно, ако политически отговорните лица искат да проведат защитна политика по отношение на животни, гъби или растения, трябва да базират решенията на други източници, които се фокусират върху тези организми в допълнение към препоръките. Физичният механизъм на нагряване след излагане на радиочестотните електромагнитни полета е еднакъв за всякакъв биологичен материал. Въпреки това, връзките между излагането, дозиметричните количества и повишаването на температурата, които се използват в препоръките, са базирани на характеристиката на човека и експерименти, проведени върху животни (основно гръбначни). Тези отношения са различни за други организми, които имат значително различни характеристики като различно отношение площ-обем, диелектрични свойства, термични свойства, терморегулация и физически размери. Има научна литература, която изследва тези въпроси и има налични методики (измервания и симулации), които могат да бъдат използвани за оценка дали препоръките ICNIRP 2020 осуетяват термичните ефекти на излагане в други организми.
Ключови послания Въпрос 2. И ползвателите и онези, които не ползват, радиочестотни електромагнитнителекомуникационнимрежи са изложени на обкръжаващо лъчение, излъчвано от мрежите и устройствата на други потребители. Ползвателите са изложени и на излъчванията от собствените си устройства и значителна част от дневното им излагане идва от собствени устройства. Огромна част от гръбначните животни, безгръбначните, гъби и растения не използват безжична технология или мрежа. Следователно излагането им се дължи основно на безжичните мрежи и (евентуално) потребители, които могат да се появят в близост. Най-общо казано, излагането в тези случаи е сравнително ниско в сравнение с референтите нива на ICNIRP 2020. Това излагане заради обкръжаващата среда (базови станции) се очаква да се промени в 5G мрежите, заради технологичния напредък и това трябва да бъде количествено определено. В по-ниския обхват на радиочестотите (<200 MHz) има значително количество изследвания през последните десетилетия за ефекта от излагане върху ориентиращите се по магнитните полюси (миграционни) животни. Праговете, при които има нарушения в ориентирането са по-ниски от заложените лимити. Няма доказателство, че ефектът е вреден. Още повече тези честоти не се използват в 5G телекомуникационните мрежи. Все пак това е пример за биологичен ефект, който се проявява при сравнително ниски нива на излагане.
Ключови послания Въпрос 3. Днешните телекомуникационни мрежи основно действат на честоти под 6 GHz. На тези честоти има стотици изследвания за влиянието на излагането върху гръбначни животни и хора. Литературата за безгръбначните е по-малка по обем (< 100 публикации), повечето от които с фокус върху насекомите. Литературата за ефектите от излагане върху безгръбначни, които не са насекоми, е много ограничена (< 10 публикации). Публикациите за растения и гъби в този спектър (< 100) е сравнима с публикациите за безгръбначни. Много от изследванията върху безгръбначните, растенията и гъбите имат изследователски недостатъци, но има и редица качествени публикации в тези категории. По мое мнение има нужда от повече изследвания върху безгръбначните, растенията и гъбите. 5G мрежите също се оперират на честота между 6 GHz и 300 GHz. В този спектър има добър набор изследвания върху гръбначни животни (< 150). Но научните публикации за безгръбначните (<30), гъбите (< 15), и растенията (< 15) са много ограничени. Необходими са повече качествени изследвания, за да може правилно да се изрази количествено връзката между излагането на радиочестотно магнитно поле и възможните резултати от това излагане.
Панелът за бъдещето на науката и технологиите (STOA) е интегрална част от структурата на Европейския парламент. Създаден през 1987 г., STOA е натоварена със задачата да идентифицира и даде независима оценка на ефектите от нови и възникващи науки и технологии. Цел на дейността е да подпомага с независима информация, членовете на ЕП при разработването на дългосрочни политики. Панелът STOA Панелът STOA се състои от 27 членове, номинирани от 11 постоянни парламентарни комисии: AGRI (Земеделиеиразвитиенаселскитерайони), CULT (Култураиобразование), EMPL (Заетостисоциалнивъпроси), ENVI (Oколнасреда, общественоздравеибезопасностнахраните), IMCO (Вътрешенпазаризащитанапотребителите), INTA (Международнатърговия), ITRE (Промишленост, изследванияиенергетика), JURI (Правнивъпроси), LIBE (Гражданскисвободи, правосъдиеивътрешниработи), REGI (Регионалноразвитие) и TRAN (Транспортитуризъм). Ева Копач е заместник-председателят на Европейския парламент, отговорен за STOA през първата половина на 9-тия парламентаренмандат. Председател на STOA за първата половина на мандата е Ева Кайли, Кристиан Елер и ИварсИябс са съответно първи и втори зам.-председател.
Подходът на STOA STOA изпълнява своята мисия основно като провежда научно-основани проекти. Докато изпълнява тези проекти, STOA оценява най-широкия кръг от научни доказателства, за да подкрепи политически решения, основани на науката. Типичният проект изследва влиянието на съществуващи и нововъзникващи технологични възможности и представя резултатите под формата на изследвания и доклади за възможностите. Те са достъпни публично: www.europarl.europa.eu/stoa/. Някои от проектите на STOA проучват дългосрочните ефекти върху бъдещи технически и научни изследвания с цел да подготви членовете на Европейския парламент за очакваните развития в науката. Заедно с предоставянето на научна информация, STOA комуникира своите констатации чрез публични събития през годината. STOA организира партньорството между евродепутати и учени, насочено към насърчаване на взаимното разбирателство и улесняването на дългосрочни връзки между научната и политическата общност.
Подходът на STOA STOA изпълнява своята мисия основно като провежда научно-основани проекти. Докато изпълнява тези проекти, STOA оценява най-широкия кръг от научни доказателства, за да подкрепи политически решения, основани на науката. Типичният проект изследва влиянието на съществуващи и нововъзникващи технологични възможности и представя резултатите под формата на изследвания и доклади за възможностите. Те са достъпни публично: www.europarl.europa.eu/stoa/. Някои от проектите на STOA проучват дългосрочните ефекти върху бъдещи технически и научни изследвания с цел да подготви членовете на Европейския парламент за очакваните развития в науката. Заедно с предоставянето на научна информация, STOA комуникира своите констатации чрез публични събития през годината. STOA организира партньорството между евродепутати и учени, насочено към насърчаване на взаимното разбирателство и улесняването на дългосрочни връзки между научната и политическата общност.
Фокус Дейностите и продуктите на STOA са различни и покриват различни научни и технологични въпроси като изкуствен интелект, блокчейн, 5G, генно инженерство, антибиотична резистентност, интернет зависимост, лицево разпознаване, замърсяване, устойчиво земеделие, COVID-19 и здравеопазване. Тези дейности са организирани в три направления: Изкуствен интелект и други пробивни технологии, Нова зелена сделка, Качество на живот. В допълнение, работата на STOA адресира четири интердисциплинарни направления – наука, технологии и иновации, обществени и етични предизвикателства, икономически предизвикателства и юридически предизвикателства.
ESMH Европейският научен медиен хъб (ESMH), работещ под политическия надзор на Панела STOA Panel, е платформа за насърчаване на сътрудничеството, обучението и обменът на знания между Европейския парламент, научната общност и медиите. ESMH създава мрежа от политици, учени и медии, насочени към науката, академичните среди, образователни и изследователски институции и професионални асоциации на учени и журналисти. За журналистите и медийните представители, ESMH организира тренинги и уъркшопи за текущите технологични развития, едновременно като журналистически теми и като средство за улесняване на тяхната работа. Чрез медиен мониторинг и инструменти за изследване на медиите, ESMH следи най-популярните научни теми в сферата на науката и технологиите в различни платформи включително журнали, вестници и списания и социални медии. ESMH предоставя информация на журналисти, други медии и граждани за нови научни развития и научни теми, които привличат общественото внимание и насърчава научно-обоснованата информация, основана на науката.
