Download
1 / 16
E N D
Що е ... Централния процесор (CPU - CentralProcessing Unit) обикновено е най-големия чип на дънната платка. Той е сърцето на компютърната система, изпълнява инструкциите и борави с данните. Представлява малка капсулирана силицева пластина с вградени микроелектронни елементи (транзистори).
Малко история Историята на микропроцесорите води началото си от 1971 година, когато фирма Intel пуска първия микропроцесор I4004. Неговите характеристики в сравнение с днешните процесори-гиганти са плачевни. Той имал тактова честота 108 кHz. Процесорът съдържал 2300 транзистора. Със създаването на първия микропроцесор започнала великата епоха на компютризация. Intel 4040
Intel 8080 Intel 4040
Свързване Процесорите дълго време представляваха един-единствен чип, който се свързваше към различни по размер гнезда (sockets) върху дънната платка. По-новите модели се произвеждат върхуотделна платка с интегрални схеми, която се поставя в специален процесорен слот върху дънната платка.
Най-важен Процесорът е най-сложният компонент на компютърната система. Процесорите играят толкова важна роля, че компютрите често се дефинират и описват само на базата на процесора, който имат. Например: “Моят компютър е Pentium III”или“Аз имамK7”.
Системният часовник Микропроцесорът си има часовник, който синхронизира и задава скоростта на всички операции в един машинен цикъл. Скоростта на системния часовник в една компютърна система се измерва като честота, изразена като цикли в секунда. Тя се контролира от кварцов кристал в малък метален контейнер.
Милиони цикли Когато към краищата на кристала се подаде напрежение, той започва да вибрира с определена честота, която зависи от неговата форма и големина. Тези вибрации генерират променлив ток с честота, хармонична с честотата на трептене на кристала. Това променливо напрежение е и честотата на часовника. Обикновено тя е от порядъка на на няколко милиона цикъла в секунда. Бързодействието на процесора (тактова честота) се измерва в Мегахерци.
Мерна единица за честота 1 МHz означава един милион такта в секунда. Мегахерцовата характеристика определя до голяма степен производителността на процесора. Съвременните процесори имат тактова честота 300, 333, 400, 450, 500, 550, 650, 700, 800 MHz., а по-новите процесори Pentium 4 са с честота 1.5 до 2 GHz.
АЛУ УУ РБ Частите на процесора • Аритметико-логическо устройство (АЛУ) • Управляващо устройство (УУ). • Регистров блок (РБ)
УУ УУ е сложна електронна схема, която е отговорна за управлението и координирането на повечето от дейностите на компютъра. То не изпълнява инструкциите, а разпознава/дешифрира отделните машинни инструкции, от които се състои изпълняваната програма и осигурява тяхното изпълнение с помощта на другите части на централния процесор.
АЛУ Съдържа схеми, реализиращи аритметическите (+,-,*,/) и логическите операции над (<,>,=) обработваните от централния процесор данни. При по-старите микрокомпютри времето на изпълнение на една инструкция се измерваше в милисекунди (ms), а при новите в наносекунди (ns) или в пикосекунди (ps).
РБ За временно съхранение на данни и инструкции процесорът използва специални бързодостъпни клетки памет, наречени регистри. Част от тези клетки се ползват за служебни цели на УУ и АЛУ, а останалите като свръхбърза памет за съраняване на междинните резултати.
Производители и модели Intel • 8088&8086 - XT • 80286, 80386, 80486 - AT • Pentium • Pentium MMX • Pentium Pro • Celeron, Celeron A • Pentium II • Pentium II Xeon • Pentium III • Pentium IV IBM/Motorola • PowerPC 603, 603e • PowerPC 604, 604e • PowerPC 750 (G3) • G4 AMD • K5 • K6 • K6-2 • K6-3 • K7
Многоядрени През 1999 г. развитието на технологиите позволява съвместяването на два централни процесора в рамките на една интегрална схема и отделните процесори биват наричани процесорни ядра. В такъв контекст терминът „процесор“ се използва за обозначаване на цялата интегрална схема и се говори за едно-и дву- и многоядрени процесори.
