1 / 14

Ерих Кестнер 1899 - 1974

Ерих Кестнер 1899 - 1974. “Повечето хора захвърлят своето детство като стара шапка. Забравят го, сякаш е телефонен номер, на който вече никой не отговаря. Преди те са били деца, после са пораснали, но какви са станали всъщност? Само възрастният, който помни своето детство,

braden
Download Presentation

Ерих Кестнер 1899 - 1974

An Image/Link below is provided (as is) to download presentation Download Policy: Content on the Website is provided to you AS IS for your information and personal use and may not be sold / licensed / shared on other websites without getting consent from its author. Content is provided to you AS IS for your information and personal use only. Download presentation by click this link. While downloading, if for some reason you are not able to download a presentation, the publisher may have deleted the file from their server. During download, if you can't get a presentation, the file might be deleted by the publisher.

E N D

Presentation Transcript


  1. Ерих Кестнер 1899 - 1974 “Повечето хора захвърлят своето детство като стара шапка. Забравят го, сякаш е телефонен номер, на който вече никой не отговаря. Преди те са били деца, после са пораснали, но какви са станали всъщност? Само възрастният, който помни своето детство, е истински човек.” Ерих Кестнер Кладенецът на детството

  2. Ерих Кестнер е роден на 23 февруари 1899 г. в красивия старинен немски град Дрезден, разположен край бреговете на река Елба. Детството му съвпада с последните щастливи години за Европа преди императори и диктатори да я опустошат в две световни войни.Кестнер израства в свят на трудолюбиви и почтени граждани. Затова в книгите му има толкова много доброта – хората в тях са приятели и близки, сякаш съседите от цялата улица са роднини. Авторът превръща детството си в сърцевината на своята личност. През целия си живот запазва обичта си към обикновените хора, въпреки жестоките изпитания, на които е подложен.

  3. Неговият баща, работник във фабрика за куфари, умира, когато момчето е едва десетгодишно. Това е може би основната причина за силната привързаност между момчето и неговата природно интелигентна майка, с която скитат из планините и е пръв читатели критик на романите му.

  4. Завършва немска филология, история, философия и театрознание в Лайпцигския университет. Защитава докторска дисертация. За този период от живота си Кестнер си спомня: “Моят роден град ми отпусна стипендия. Ала скоро стана тъй, че тази месечна стипендия стигаше само за кутия цигари. За да мога да продължа следването си, започнах да работя ... Сетне инфлацията свърши. И тогава – още студент – станах журналист и редактор. Учех нощем ... През 1927 г. потеглих с празни джобове да завладея Берлин. Скоро се появи първата ми книга “Емил и детективите” През 1917 г., още незавършил средното си образование, той е изпратен на фронта. Преживява ужасите на войната и се завръща у дома с болно сърце.

  5. Последваха я други - “Антон и Точица (1932), “Това се случи на 35 май” (1933). Бяха преведени. Бяха филмирани. Попрището ми изглеждаше осигурено ... Но и от това не излезе нищо. Безработицата и борбите между повече от 20 партии подготвиха почвата за диктатурата. Хитлер дойде на власт и Гьобелс изгори книгите ми. На литературната ми работа беше сложен край”. • На 10 май 1933 г. фашистите устройват варварска церемония в Берлин. На площада пред Операта е издигната огромна клада от книги, които фашистите смятат за вредни. На тази клада изгарят и четири стихосбирки, сатиричен роман за възрастни и шест романа за деца на Кестнер.

  6. Ерих Кестнер остава в Германия и преживява в родината си безумието на фашизма. Забранено му е да работи, многократно е заплашван и арестуван. • По време на Втората световна война красивият му роден град Дрезден е унищожен за една нощ от жестока бомбардировка. • След края на войната Кестнер се завръща към любимата си журналистическа професия. Публикува още няколко книги за деца.

  7. През 1949 г. публикува нова детска книга “Конференция на животните”. • Романите му отново се печатат в родината и се превеждат в целия свят. • Кестнер е автор и на няколко сборника с приказки, със сюжети от неизчерпания кладенец на детските спомени от вълшебния Дрезден .

  8. Повечето от детско-юношеските романи на Кестнер започват с предговор и завършват с послеслов. Така авторът установява пряк диалог с читателя, преди да започне истинското повествование, води го почти незабелязано през всички перипетии и интриги до развръзката и после (като пряко се обръща към читателя) доизяснява постъпките на главните герои или пък споделя своите виждания по поставените в творбата житейски и морални проблеми.

  9. Романите на Ерих Кестнер са любимо четиво не само, защото са динамични, написани с чувство за хумор, живо и увлекателно, но и защото “незабележимо, между другото, дори някак между редовете” се показват “сложни наглед неща, които се оказват детински прости, и други, уж прости, пък в тях се съдържа толкова житейска мъдрост” • Ерих Кестнер владее до съвършенство умението да измисля най-невероятни истории, за които самият автор казва: “Дали наистина се е случило , или не, това няма значение. Главното за историята е да бъде правдива. А една история е правдива тогава, когато би могла да се случи точно така, както е разказана”.

  10. В следвоенните години пише предимно детски книги, но също и стихотворения и проза за възрастни. Многобройни литературни отличия подчертават националното и интернационалното значение на Ерих Кестнер • През 1956 г. получава литературната награда на гр. Мюнхен, а през 1957 г. – наградата Георг Бюхнер • През 1960 година Ерих Кестнер е награден с най-престижната международна награда за детска литература – Ханс Кристиан Андерсен • И след това най-високо отличие той продължава да твори за деца като в последните години от живота си написва два от най-хубавите си романа – “Малкия мъж” (1966) и “Малкия мъж и малката мис” (1967)

  11. Творби като “Двойната Лотхен”, “Малкия мъж”, “Малкия мъж и Малката мис” и “Хвърчащата класна стая” му отреждат място сред най-добрите детски писатели на ХХ век. • Произведенията му са преведени на десетки езици, а повечето са и филмирани.

  12. “Емил и детективите”върху немска пощенска марка - 1999 год. Скулптура В чест на писателя прес-клубът в родния му град Дрезден учредява през 1994 г. наградата "Ерих Кестнер". Признателните му съграждани издигат паметник и скулптура в град Дрезден. Книгата му “Емил и детективите” е увековечена върху пощенска марка през 1999 година. Паметник

  13. Вдъхновен от творчеството на Ерих Кестнер българският детски писател Георги Струмски обезсмъртява своя немкси колега и неговата “Хвърчаща класна стая” Един писател, зная, видя ни отдалече. Той с обич ни нарече ЛЕТЯЩА КЛАСНА СТАЯ. Летяща – с глъч и песен, със съкровени тайни, класът ни е понесен из пътища безкрайни. Все време не достига с приятелства честити, с летяща мъдра книга и с полъх от звездите. Със смях и лудории, с въпроси до безкрая, ще си останем ние ЛЕТЯЩА КЛАСНА СТАЯ.

  14. На въпроса защо пише предимно за деца, Кестнер отговаря: “Защото децата слушат с наострени уши”.Мили деца, бъдете с наострени уши и отворени очи за добротата и мъдростта в романите на Ерих Кестнер!

More Related