1 / 26

ВОДНИТЕ РЕСУРСИ НА РЕКА АРДА И ТЯХНОТО ИЗПОЛЗВАНЕ В ПЛАНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА БАСЕЙНА

ВОДНИТЕ РЕСУРСИ НА РЕКА АРДА И ТЯХНОТО ИЗПОЛЗВАНЕ В ПЛАНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА БАСЕЙНА. инж. Крася Колчева старши експерт отдел "Планиране и стопанисване". ИЗТОЧНОБЕЛОМОРСКИ РАЙОН. БАСЕЙН A РДА. ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ВОДОСБОРА. Площ – 5 213 кв.км (14,80 % от ИБР).

alma-savage
Download Presentation

ВОДНИТЕ РЕСУРСИ НА РЕКА АРДА И ТЯХНОТО ИЗПОЛЗВАНЕ В ПЛАНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА БАСЕЙНА

An Image/Link below is provided (as is) to download presentation Download Policy: Content on the Website is provided to you AS IS for your information and personal use and may not be sold / licensed / shared on other websites without getting consent from its author. Content is provided to you AS IS for your information and personal use only. Download presentation by click this link. While downloading, if for some reason you are not able to download a presentation, the publisher may have deleted the file from their server. During download, if you can't get a presentation, the file might be deleted by the publisher.

E N D

Presentation Transcript


  1. ВОДНИТЕ РЕСУРСИ НА РЕКА АРДА И ТЯХНОТО ИЗПОЛЗВАНЕ В ПЛАНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА БАСЕЙНА инж. Крася Колчева старши експерт отдел "Планиране и стопанисване"

  2. ИЗТОЧНОБЕЛОМОРСКИ РАЙОН БАСЕЙН AРДА

  3. ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ВОДОСБОРА Площ – 5 213 кв.км (14,80 % от ИБР) Дължина на реката до границата – 241км Извор: северно подножие на Ардин връх – 1730м Устие: влива се в р.Марица на Турска територия при гр.Одрин

  4. ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ВОДОСБОРА Релеф Басейнът на р. Арда е ясно изразен планински характер и заема източния дял на Родопите. Планината постепенно се снишава от запад към изток, като р. Арда със своите притоци се провира между две главни водоразделни вериги: северната, наречена Североизточни Родопи, която започва от в. Г. Перелик (2191 м) и разделя водосбора на р. Арда от този на р. Марица и южна, наричана Югоизточни Родопи, започваща от същия връх. 31% от страната е с надморска височина по-малка от 200 м и 20% с над 800 м. Водосборът на р.Арда е със средна надморска височина - 639 м и с най-висок отточен модул (141 с/км2 ) от всички български реки; Климат Най-силно изразено за страната Средиземноморско влияние, предвид успоредно разположения водосбор на Беломорска брегова ивица (40-60 км). Това обуславя разпределението по сезони на пълноводията (гавно зимните месеци) и големия размер на високите вълни. Зимните пълноводия правят р.Арда хидроенергиен феномен, предвид пълното покритие на максималните нужди от електроенергия в системата и речното пълноводие. Това премахва необходимостта от сезонни обеми в язовирите. Залесеност Басейнът на р. Арда е бил един от най-добре залесените басейни в България, но вследствие безогледната експлоатация голяма част от горите са изсечени. Около 50 % от водосбора са нискостеблени и иглолистни гори. Най-силно залесено е горното течение, а най-слабо – средното.

  5. СХЕМА НА РЕЧНАТА МРЕЖА • Притоци – 25 бр., от които по-големите: р.Текирска, р.Елховска, р.Черна, р.Малка Арда, • р.Ардинска, р.Давидковска, р.Боровица, р.Върбица, р.Перперек и р.Крумовица със • среден наклон 11 ‰ за Върбица и 78 ‰ за Челешовска; • Гъстота на речната мрежа - 1,32 км/км2 • Малък среден наклон - 5,8‰ • Сравнително голям коефициент на извитост – 1,9 • Язовири – 100 бр. с общ обем 1087,32 х 106 м3 и 1% от площа на водосбора

  6. ОПОРНА ХИДРО И МЕТЕО МРЕЖА • Местоположение на ХМС: • - на главната река – 2 бр.; • на северните притоци Бяла, Черна и Малка Арда – 3 бр.; • на южните притоци – 4 бр.(Върбица – 2 бр.)

  7. 3 ТИПА Средно големи реки – 14% Планински каменен тип– 31% Пресъхващи реки – 55% ВТ “РЕКИ” - 29

  8. 4 ТИПА яз.Боровица ТЕ 011010 яз.Кърджали ТЕ 011000 яз.Ивайловград ТЕ 011000 яз.Студен кладенец ТЕ 011000 Смолянски езера ТЕ 001010 яз.Горубсо (Аламовица) ТЕ 011020 яз.Бенковски ТЕ 011020 ВТ “ЕЗЕРА” – 7

  9. Административно-териториална и демографска характеристика АДМИНИСТРАТИВНО ДЕЛЕНЕ Пловдивска Хасковска Смолянска Кърджалийска Населени места – 696 бр. Области – части от 4 бр. Общини – 10 бр. – изцяло и 8 бр. частично Население – 248 881 души (2008 г.) - 10,8 % от ИБР

  10. Икономическа характеристика Селско стопанство В растениевъдството с най-голям дял са едногодишните фуражи, зърнено-житни и технически култури (тютюн). Очаква се увеличение на производството на тютюна и площите на трайните насаждения. Предвижда се развитие на биологичното земеделие. В животновъдството : преобладава дребно животновъдство (лични стопанства), които трудно покриват изискванията на за качество на мляко на ЕС, затова е наложително окрупняване във ферми.

  11. В О Д О П О Л З В А Н Е Повърхостни води

  12. ВОДОПОЛЗВАНЕ ПО СЕКТОРИ Напояване от язри Даскалово и Даскалово 2 ПБВ на гр.Кърджали и Момчилград от яз.Боровица Пром.водоснабдяване от яз.Кърджали Напояване от яз.Карамфил Напояване от яз.Бенковски ПБВ за гр.Мадан на р.Искрец

  13. В О Д О П О Л З В А Н Е (разрешителни до .12.2007 г.) ЕЛЕКТРОПРОИЗВОДСТВО застроено водно количество – 415,48 м3/с годишен лимит – 4702,31 млн.м3 ПИТЕЙНО-БИТОВИ НУЖДИ ползван годишен обем – 7,942 млн.м3 ИНДУСТРИЯ ползван годишен обем – 14,827 млн.м3 НАПОЯВАНЕ ползван годишен обем – 12,341 млн.м3 РИБОРАЗВЪЖДАНЕ ползван годишен обем – 5,004 млн.м3 СПОГОДБА БЪЛГАРИЯ - ГЪРЦИЯ от 1964 г. Напояване – до 186 млн м3

  14. ПИТЕЙНО ВОДОПОЛЗВАНЕ • Данни за периода 2003-2007 г.: • - средното водопотребление - 61 л/жит/ден; • население на режим – 7% • загуби по водопреносната мрежа – 57% • население обслужвано от ПСПВ – 40 % • - ПСПВ – 4 бр. ПБВ на гр.Кърджали и Момчилград от яз.Боровица ПБВ на Стърница, Давидково и Баните от Чифлика-ляв и десен ръкав ПБВ на с.Равен от Козма дере ПБВ за с.Бърчево,Кошница и Липец от р.Елезово ПБВ за с.Смилян от р.Конска-ляв и десен ръкав ПБВ за с.Бърчево, Кошница и Липец, от р.Елховска (сезонно) ПБВ за гр.Джебел на р.Казаците (не в експлоатация) В етап на изграждане е Хидровъзел "Пловдивци" за водонабдяване на градовете Мадан и Рудозем и 35 села ПБВ за гр.Мадан от р.Искрец ПБВ за гр.Мадан от р.Голяма

  15. И Н Д У С Т Р И Я Преобладаващ е делът на използваната условно чиста вода за производствени нужди от повърхностни водоизточници. Основният водоизточник е яз. Кърджали. От общо 42 точки на изземане, значими са 7 бр. Р И Б О Р А З В Ъ Ж Д А Н Е От общо 4 броя водовземания за риборазвъждане, значими са 2, а именно: Рибарник “Сини вир”, изграден в терасата на р. Арда, в местността “Белен”, в землището с. Кошница и съществуващо рибовъдно стопанство, състоящо се от 5 броя рибни басейни с обща водна площ 2029 м2 в землището на с. Давидково

  16. Н А П О Я В А Н Е 24 броя напоителни полета, от които пи-големите са: ● НП”Добромирци ● НП”Прелупци” ● НП”Невестино” От общо 17 бр. Водохващания, значими са 10 на брой. Дял на обработваемите и годни за напояване площи от общата площ на басейна: ● 69,10 % - обработваеми площи ● 1,76 % - годни за напояване площи 2,56 % са обработваемите площи, от годните за напояване

  17. КАСКАДА “АРДА” Общият завирен обем на язовирите от каскадата е 1210*106 m3, което е 15,7 % от общо завирените обеми в страната Яз.Студен кладенец общ обем – 489,00 млн.м3 полезен обем – 339,00 млн.м3 Енергеика Яз.Кърджали общ обем – 532,90 млн.м3 полезен обем – 415,90млн.м3 Енергетика и пром. водоснабд. Яз.Ивайловград общ обем – 188,00 млн.м3 полезен обем – 109,00 млн.м3 Енергеика

  18. СЪЩЕСТВУВАЩИ ВЕЦ В БАСЕЙНА НА АРДА Обща инсталирана мощност - 282,86 мВт

  19. Резултати от средногодишния воден баланс за периода 2001-2005 г. (проект JICA) • • Използван е модел МАЙК 11, с модули – валеж/отток и хидродинамичен; • • Усредни стойности на годишното количество на: • валежите – 632 мм; • потенциалната евапотранспирация – 672 мм. • • Квазиестествен ресурс – • 1933,16 х 106 м3 • • Значителните водни ресурси и неголямата гъстота на населението създават една много висока водообезпеченост от 7767 м3/ж/год.

  20. Проблеми в Басейна на р.Арда вследствие натиска оказващ влияние на хидроморфологията : • Изпълненото хидротехническо строителство в участъка на Средна и Долна Арда (Каскада “Арда”) – трансформиране на речните екосистеми. • Други изградени хидротехнически съоръжения в реките, добив на инертни материали, прекомерно застрояване на реките с малки ВЕЦ, водещи до изменение в речното легло и в екосистемите и до несъответствие със стратегиите за развитие на екотуризъм. • Наводнения в долното течение на р.Арда и по р.Върбица - стръмният планински релеф, предполага бързо оттичене на валежите; - застрояване на места на речните брегове, с което се намалява напречното сечението ие на реката и се увеличава риска от нанасяне на щети в тези участъци; - прораснали дървета и храсти в речните корита, намаляващи пропускателната им способност.

  21. МЕ Р К И предвидени в проекта на програмите от мерки във връзка с устойчиво управление на водните ресурси 1. Подобряване на климатичните характеристики и борба с ерозията:- залесяване и възстановяване на гори във водосбора;- забрана за сечи в СОЗ;- възстановяване на крйречни гори и влажни зони;- изграждане на укрепителни съоръжения или биологично укрепване на речните корита.2. Опазване на ресурса:- подмяна и реконструкция на водопроводни мрежи;- оптимизиране и реконструкция на напоителни системи;- оптимизиране на водоползването, в т.ч. разработване на модели, актуализация на хидроложките характеристики и др. проучвания;- информационни кампании и икономически стимули за насърчаване използването на водоспестяващи технологии (капково напояване, оборотно водоснабдяване и др.).

  22. МЕ Р К И предвидени в проекта на програмите от мерки във връзка с устойчиво управление на водните ресурси 3. Подобряване хидроморфорогичното състояние на водните тела:- ограничения и забрани за изграждане на МВЕЦ;- ограничения и забрани за изземване на инертни материали;- изграждане на рибни проходи и осигуряване на екологичен минимум. 4. Управление на риска от наводнения: - Изграждане на система за ранно предупреждение; - Актуализация на ресурса и разработване на хидроложки и хидродинамичен модел; - Определяне на рисковите зони за наводнения в съоттветствие с изискванията на Директивата за риска от наводнения 2007/60; - Разработване на план за управление на риска от наводнения и набелязване на конкретни мерки, съгласно изискванията на горецитиранета директива.

  23. КОНСУЛТАЦИИ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ (ЗС) Проведени са три кръга на консултации:- Първи кръг за идентифициране на основните проблеми;- Втори кръг за обсъждане на възможните мерки;- Трети кръг за дискутиране на изготвените първи вариант на програмите от мерки към проекта на ПУРБ към 22.12.2008 г.БД ИБР разработи въпросник за допитване до ЗС, в резултат на който са направени следните изводи: - 17 % от общия брой попълнени въпросници за ИБР се отнасят за басейна на р.Арда;- 90% от ЗС са се запознали с проекта на ПУРБ;- 92 % от запознатите ЗС с проекта на ПУРБ одобряват основните насоки на програмите от мерки;- 8 % изразяват съгласие, но смятат че е необходимо допълване.

  24. Продължава процеса по разработване на Плана за управление на речните басейни в ИБР на база: • Актуализация на въздействията към 2008 г.; • Актуализация на състоянието по данните от мониторинговите програми към 2008-2009 г.; • Обощаване на получените становища и резултатите от приключилите консултации по проекта на ПУРБ и Програмата от мерки със заинтересованите страни; • Ревизиране на Програмата от мерки и изготвяне на финалния й вариант. ПУРБ ще бъде окончателно завършен и публикуван до 22.12.2009 г. и ще бъде основа за управление на водите в басейна на река Арда за шестгодишен период.

  25. Благодаря за вниманието

More Related