240 likes | 701 Views
Чист о пън и натиск. 1. Въведение. Чист опън (натиск) имаме, когато единственото вътрешно усилие е нормална сила ( N 0). Когато N >0 натоварването наричаме опън, а когато N <0 - натиск.
E N D
Чист опън и натиск 1. Въведение Чист опън (натиск) имаме, когато единственотовътрешно усилие е нормална сила (N0). Когато N>0 натоварването наричаме опън, а когато N<0 - натиск. Опън и натиск се различават формално по знакаси само за къси пръти. При дълги натиснати пръти може да възникне загуба на устойчивост. Това явление ще разгледаме по-късно. За сега ще считаме, че в натиснатите пръти няма опасност от загуба на устойчивост.
d Р Р d чист опън d Р Р чист опън Външните сили създаващи опъна или натиска могат да бъдат приложени по различен начин. Съгласно принципа на Сен-Венан конкретните особености на приложение на силите се разпространяват по оста на пръта на един характерен размер. Изчислителната схема изключва тези особени зони. фиг.1
N=xdF=P Р F- напречно сечение м2 2. Напрежения и деформации • Опитно е установено и с помощта на Теория на еластичността е потвърдено, че при чист опън (натиск) напречните сечения остават равнинни и след натоварването – хипотеза на Бернули. • В напречните сечения възникват само нормални напрежения (фиг.2). Те са едни и същи за всички площадки от напречното сечение. • От условието за равновесие се получава следната формула (1) за определяне на нормалните напрежения при опън (натиск). x (1)
b’ b P P l l’ При разпъване със сила Р на прът с дължина lи напречен размер b се получават изменение на първоначалните му размери. Дължината се увеличава и става l’ , а напречният размер bсе намалява на b’ (фиг.3). При натиск се получава скъсяване, а напречният размер се увеличава. l= l’- lнаричаме абсолютно удължение (скъсяване) b=b’- bнаричаме абсолютно напречно свиване (раздуване) Опитът показва, че lи b са винаги с противоположни знаци.
Въвеждаме понятията: • надлъжна деформация (2) и • напречна деформация (3). • Те са относителни величини. (3) (2) (4) Опитите показват, че в еластичната област, отношението на напречната деформация към надлъжната е постоянна величина за всеки материал. Това отношение се нарича коефициент на Поасон (4). За различни видове стомани този коефициент, определен опитно, е в границите 0,230,33. По-късно ще докажем, че µ< 0,5 за всякакви материали
Преобладаващата част от материалите използвани в техниката се подчиняват на закона на Хук (5) докато деформациите са малки. (5) Константата на пропорционалност Е се нарича модул на Юнг (модул на линейните деформации; модул на еластичност от първи род). Той се определя опитно и е в границите: за стомани Е (1,962,26).1011 Ра за чугуни Е (0,881,57).1011 Ра за дуралуминий Е (0,670,72).1011 Ра
Абсолютното удължение на прът натоварен с постоянна сила се получава от (1), (2) и (5) (6) Произведението EFсе нарича коравина на опън (натиск) Ако едновременно със силовото въздействие и температурата на целия прът се променя с t удължението се пресмята по формула (7). (7). където : t– коефициент на температурно разширение. Той се определя опитно и за стомани е : t(1,151,4).10-5 [1/ C] В (7) се предполага, че Е не зависи от t, което е достатъчно точно до около 300C.
При нехомогенно напрегнато състояние, когато се отчитат разпределени по оста на пръта натоварвания (например от собственото тегло на пръта) удължението се пресмята чрез интегриране. (8)
t n р х р Fx F 3. Напрежения по площадка в общо положение Нека от опънатия прът отделим част с една наклонена площадка, чиято нормала сключва ъгъл с оста x(фиг.4). Върху наклонената площадка ще действа пълно напрежение р, чието направление трябва да е успоредно на оста x. фиг.4 Отусловието за равновесие се получава:
Ако пълното напрежение разложим по осите на местната координатна система в дадена точка от наклоненото сечение ще получим: (9) Вижда се, че при чист опън в наклонената площадка действа както нормално, така и тангенциално напрежение. Нека заместим ъгъла с различни стойности: в сечения перпендикулярни на оста няма тангенциални напрежения • =0 = х = х,max; =0 в сечения успоредни на оста няма нормални и тангенциални напрежения – нишките не си взаимодействат. =90=0; =0 в сечения под 45 тангенциалните напрежения са максимални =45= -=0,5х
+90+90= - в площадки сключващи 90 тангенциалните напрежения са равни по големина и с противоположни знаци – закон за взаимност на тангенциалните напрежения фиг.5
В M ds.sin x B B1 А ds С ds.cos ds d В1 +d AA1 90- P P A1 С1 • Тангенциалните напрежения предизвикват ъглови деформации. • Разглеждаме две отсечки АВ и АС с дължина dsсключващи помежду си ъгъл 90 и ориентирани на ъгъл спрямо оста х на пръта (фиг.6). • След натоварване с опънови сили правият ъгъл ВАС ще се промени на В1А1С1. M1
Съвместяваме А с А1. Заместваме дъгата ВВ1 с отсечка перпендикулярна на АВ поради това, че d е малък. Въвеждаме спомагателна точка М и изразяваме надлъжната и напрена деформации
Понеже ъгъл е произволен изпускаме индекса. Въвеждаме понятието модул на плъзгане G (10). (10) Той се нарича още модул на еластичност от втори род или модул на ъгловите деформации. За стомана той има стойности в границите: (7,948,34).1010 Ра
Използвайки въведеното понятие получаваме закон на Хук за ъгловите деформации (11) аналогичен на (5). (11) Уравнения (9) представляват параметрични уравнения на окръжност. Повдигаме двете уравнения на втора степен и ги събираме. Получаваме т.н. Окръжност на Мор (12) фиг.7. (12)
t n р max 2 /2 натиск опън фиг.7
4. Изпитване на материалите на опън и натиск • (лабораторни упражнения) • 5. Фактори влияещи на механичните показатели • (самостоятелно) • 6. Статически неопределими системи при опън-натиск • (примери) • Силово въздействие • Температурноизменение • Дефекти при изработка