320 likes | 450 Views
Да опознаем и опазим. Вечерната ветрушка. Описание. ДТ 27-33 см. РК 70-75 см. - Женските има едноцветна канелено - кафява глава, ръждиви гърди и сиви гръб, опашка и махови пера. - Мъжките са изцяло тъмносиво-сини с червени слабини. Млади птици.
E N D
Да опознаем и опазим Вечерната ветрушка
Описание ДТ 27-33 см. РК 70-75 см. - Женскитеима едноцветна канелено-кафява глава, ръждиви гърди и сиви гръб, опашка и махови пера - Мъжките са изцяло тъмносиво-сини с червени слабини
Млади птици Еднообразно тъмно-кафяви по гърба, с бели гърди, напетнени с черни препаски
Изглед на някои соколи отгоре1,2 – Обикновена ветрушка/Керкенез3,4 – Белошипа ветрушка5,6,7,8 – Вечерна ветрушка9,10 – Малък сокол11,12 – Американска ветрушка
Изглед на някои соколи отдолу1,2 – Обикновена ветрушка/Керкенез3,4 – Белошипа ветрушка5,6 - Американска ветрушка7,8,9,10 - Вечерна ветрушка11,12 – Малък сокол
Обикновена ветрушка Вечерна ветрушка мъжка Сокол орко женска
- широко разпространен вид в Източна и Южна Европа, като през последните години рязко намалява - в Европа гнездят 26-39 хил. двойки (Русия, Украйна, Румъния, Унгария) - в България гнездят 50-150 двойки Защитен вид След направената през 2005 г. оценка, Вечерната ветрушка (Falco vespertinus) беше класифицирана от BirdLife International като световно застрашен вид и уязвим на европейско ниво с висока степен за опазване. Ветрушката е включена в Червената книга на България в категория “рядък” и Приложения 2 и 3 на Закона за биологичното разнообразие.
Карта на разпространение в Европа Гнездене
Характер на пребиваване в България - гнездящ и прелетен вид • пролетната миграция е през април-май -есенната миграция е от края на август до октомври
Гнездово разпространение на Вечерната ветрушка от Атласа на гнездящите птици в България (2005)
Гнездово разпространение след първия полеви сезон 2006 г. (в червено)
Местообитания - открити пространства и обработваеми площи с единични дървета, край влажни зони • малки горички и полезащитни пояси - пасища и ливади
Гнездова биология - гнезди по дървета и в дупки по скални и земни брегове
- често образува гнездови колонии в изоставени гнезда на посевни врани и свраки, след приключване на техния гнездови сезон
- женската снася в края на Май, 3-4 яйца - мътенето продължава 23-27 дни - малките напускат гнездото на 26-28 дневна възраст, към края на Юли
Храна - Основната храна са насекомите - скакалци, водни кончета, щурци, майски бръмбари, бегачи и др. - дребни гризачи, жаби и гущерчета
Застрашаващи фактори • Загубата на естествени гнездови местообитания. Преследването на враните и унищожаване на техните колонии се е отразило пряко върху ветрушката. • Загуба на хранителни ресурси. Използването на инсектициди и други химикали в селското стопанство. • Опасност от токови удари. Младите ветрушки често обичат да кацат по стълбовете с електропроводи.
Проект “Да спасим вечерната ветрушка от изчезване в България “
Целите на проекта са да се проучи гнездовото разпространение на видът в България и да се набележат краткосрочни дейности за опазването на ветрушките
Дейности по проекта • Проучване на гнездовото разпространение и лимитиращи фактори; Информационни дейности и обученияна доброволци;
Изработка на изкуствени гнездилки по успешно приложен модел на БърдЛайф Унгария
За две години доброволците на БДЗП изработиха над 300 изкуствени гнездилки В изработката на гнездилките се включиха и училища с профил мебелно производство.
Кое е общото между враните и ветрушките? Ветрушките НЕ строят свои собствени гнезда, а използват предимно тези на враните. Ето защо е важно да се опазват врановите колонии.
След 2 години упорита работа… Две от поставените гнездилки за вечерна ветрушка в Дунавската равнина вече са успешно заети от обикновена ветрушка (Falco tinnunculus) и макар да не са от видът за който бяха предназначени, факта, че в тях успешно се размножава вид сокол е обнадеждаващ за ефективността на гнездилките.
Как да се включите в дейностите по опазване на вечерната ветрушка? • като се включите в дейностите по изработката и поставянето на изкуствени гнездилки, октомври-март; • като съобщите за наблюдавани от Вас ветрушки, май-юли 2007; • като опазвате дърветата с гнезда на хищните птици и подавате сигнали, ако установите посегателства срещу тях;
Благодаря за вниманието! За повече информация:БДЗП, П.К. 2, Свищов5250мобилен: 0878/599383;е-поща: svishtov@bspb.orgwww.bspb.org