Етиката като онтология на медиите

1. Етиката като онтология на медиите От Хайдегер към Маршал Маклуън. Пример с български медии

2. Васил Пенчев,ст.н.с. в Института за философски изследвания на Българската академия на наукитеE-mail: vasildinev@gmail.comБлог с публикации: http://www.esnips.com/web/vasilpenchevsnews .

3. Основна теза: Онтологията (на медиите) е етиката, така както “Медията е съобщението” (М. Маклуън) И в общия си вид води началото си от “Битие и време” на Хайдегер

4. “Битие и време” на Хайдегер

5. В “Битие и време”... ... етиката е онтология в следния смисъл: редица етически категории – напр. Грижа, Съвест – са основни “екзистенциали”, т.е. преживявани основовополагащи философски понятия. Тяхното преживяване и осъществяване е напрегнато творчество и откритост към бъдещето

6. В “Битие и време”... От напрегнатото творчество на екзистенциалното се пропада (с термина на Хайдегер) в безличното социално обективно (das Man): така се прави, хората... Конституитивните моменти на пропадането са: мълваталюбопитството, двусмислието

7. Мълвата, любопитството, двусмислието, пропададането в “Битие и време”... ... задават една неявна етическа онтология на медиите. Те се конститутират от пропадането от екзистенциалното (също така с измерение на етическо творчество) в социално безличното “така се прави”, в което творчеството отсъства...

8. Аналогична концепция се съдържа в: D. Dwan. Idle Talk: Ontology and Mass Communications in Heidegger – New Formations, No 51 (winter 2003-2004) pp. 113-117)

9. Оттук, но само на пръв поглед, може да се заключи една “антиекзистенциалност” на медиите... Всъщност: “Мълвата, любопитството и двусмислеността характеризират начина, по който Dasein е ежедневно своето “Da”, разтвореността на битието-в- света”. Тоест, “Dasein най-непосредствено и най-вече съществува при угрижилия свят” (S. 175)

10. Оттук, следвайки Хайдегер, най-дълбоката, онтологична същност на медиите е отварянето и разтварянето на Dasein в Da ... И чрез това придобива не само и дори не толкова получава битие с другите, колкото разтварянето урав-новесява неговата изначална битий-ност с фактичност и историчност

11. “Това разкриване в битието при... има най-често характер на загубеност в публичността на хората (des Man). Dasein от собствената способност да бъде цялост най-непосредствено винаги вече е отпаднало и пропаднало в “света”. Пропадането в “света” подразбира разтваряне в битието един с друг, доколкото последното се води от мълва, любопитство и двусмисленост” (S. 175)

12. Да се върнем назад в “Битие и време” на Хайдегер, “преди” разтварянето - в самия феномен! Това връщане се оказва връщане преди медиите в “чистата” (във философски смисъл) медия, преди знаковостта – в чистия знак!

13. Определението на феноменот “Битие и време”: “Само-себе-си-показващото-в- себе-си” "das Sich-an-ihm-selbst-zeigende" (S. 28)

14. Тълкувание на така определеният феномен Това е знакът, който е; знакът, който е битие Обичайните знаци в семиотиката са конвеционални, означаващото и означаемото (означеното) са разде-лени, обединени от интерпретатор, именно който тълкува тяхното единство като знак

15. Така определеният феномен... …e “истинният знак”: не медията, която посредничи, предавайки някакво послание, но онази медия, която сама е това послание, по определението на Маршал Маклуън

16. Маршал Маклуън

17. “... медията е съобщението” “Това е просто да се каже, че личните и социалните последствия от всяка медия, т.е. от всяко разширение на нас самите са резултат от новата скала, която се въвежда в делата ни от всяко разширение на нас самите или чрез всяка нова технология” (с. 7)

18. Коментар: Медията, разширявайки нас самите, увеличава областта на взаимо-действието между индивидите, социалното, което може да се тълкува като усредненото, безличното, “das Man” на Хайдегер, “хората”, “хорското”, общовалидното за хората и поради това социално обективното

19. Ако определим етическото като ”битие-с-другите”, като непрекъснато творчеството за запазване на своята и чужда индивидуалност, то ефектът от действието на медиите е прехвърлянето от областта на етичното в безличното социално обективно “така се прави” Медиите от самото си естество на разширение на човека пораждат и увеличават социалната обективност

20. Самите медии, обаче са насочени към търсене и откриване на уникалното: новината ... битие на медиите ... И заедно с това те вкарват уникалното, новината в безличното социално обективно: “известната новина не е новина”

21. Скритата етична същност на медиите: Бидейки насочени към “лошата новина”, но пренебрегвайки добрата, защото “добрата новина не е новина”, медиите всъщност изпълняват етически санитарни функции. Безличността на социално обективното всъщност обезсилва негативното: “така не се прави”

22. Несъстоятелност на някои критики към етиката на медиите: По самото си естество въвличането в безличността на социално обективното, осъществявано от медиите, обезсилва етическото. Затова социално-полезната функция на медиите е тъкмо по отношение на етически-негативното и неговото “санитарно” обезсилване

23. Несъстоятелност на някои критики към етиката на медиите: Тъкмо затова критики към медиите, че са насочени към етически негативното, че едва ли не го популяризират, са напълно несъстоятелни и се основават на неразбиране на същността и социално-етичните функции на медиите

24. “Глобалното село”... ... е фраза въведена в обръщение от Маршал Маклуън за да опише света, който се е “свил” до едно “село” от съвременните комуникации. Той оприличава мрежата на комуникациионните системи на разгърната централна нервна система, окончателно свързала всеки с всекив света

25. Етическото обаче изисква автономност, индивидуалност, свобода... Метафората за единния глобален “организъм” на обществото, управляван от “централната нервна система” на медиите и комуникациите, обаче означава обезсилване изобщо на етическото, което се редуцира до социално функциониране. Или тоталитарни социални автоматизми, заместили етическото, ще гарантират “доброто”, или всеобщ терор и хаос ще бъдат злото...

26. “Галактиката на Гутенберг”

27. “Глобалното село” В “Галактиката на Гутенберг” идеята за глобалното село всъщност е въведена в отрицателен смисъл: пълна и наложена взаимозависимост, пораждаща терор и тоталитаризъм (p. 32)

28. “Глобалното село”: коментар Наистина, медиите, разширявайки всеки индивид, заедно с това го поставят в състояние на заплашена индивидуалност, на непрекъснато опасение от посегателство върху личния живот: както пряко - в случай на интерес от медиите към него, така и косвено - чрез хипнотичната безалтернативност на налаганите медийни образци

29. Примери с български вестници: • “Работническо дело” • “24 часа” • “Капитал”

31. Вестник “Работническо дело”... ... беше насочен към “добрата нови-на”. С това той е доказателство чрез reductio ad absurdum за невъзмож-ността на подобна насоченост. Дори и когато етически позитивното и жела-телното не е фабрикувано, то насоч-ването на медиите към него, със спе-цифичното за тях пропадане в соци-ално обективно обезличаващото, го обезсилва

32. Така “Работническо дело”... ...засилваше казионността на режима, подпомагаше обезличаването на етическото, обратно на официално заявяваните и пропагандирани намерения за “възпитание на масите”. Причината за това е в самата природа на мас-медиите, на специфичната етика в качеството на онтология, която ги конститутира

34. Вестник “24 часа”... ... се появи в началото на прехода като обичайна, но с това алтернативна, медия, насочена към “лошата нови-на”. Неговият девиз, “Новините таки-ва, каквито са” би подхождал на всяка медия. С това той се създаде като медията, която е типичната, но заедно с това поради контраста с “Работни-ческо дело” – алтернативната!

35. Така “24 часа”... ... като всяка медия се образува чрез “пропадането” на етическото твор-чество, (Хайдегеровият Dasein), в еже-дневието, грижите, реално травма-тизиращото битие-един-с-друг. С попадането в лъча на медията, то ста-ва социално обективно, обезличено, казионно, губи всъщност своя заряд ... което обяснява етическия смисъл на насочването към “лошата новина”

37. Вестник “Капитал”... ... чийто девиз е “Прогнози, които се сбъдват”, показва една друга страна на “пропадането” в социално обективното: прогнозите, които се четат, и бидейки от това неутрални, обективни, се сбъдват тъкмо по силата на своята просто социална обективност. Медиите “произвеждат” социално обективното...

38. Така “Капитал”... ... чийто девиз е “Прогнози, които се сбъдват!”, разкрива “производството” на социална реалност - в качеството й на обективност - от медиите. Моделът, създаван от медиите, бидейки социално обективен, се потвърждава от хода на събитията, точно така както моделите в теориите, изработвани от природните науки “се сбъдват” в експериментите

39. Заключение: Медиите се образуват в своята фило-софска същност в своебразна диалек-тика на пропадане в ежедневието, грижите, битието с другите, при което етическото творчество произтичащо от уникалността на битийната разпо-ложеност на всеки един се нивелира да безличното и обезсилващо етическото социално обективно “така се прави/ не се прави”

40. Това беше всичко! Благодаря за вниманието!

41. Васил Пенчев,e-mail: vasildinev@gmail.com .Блог с публикации:http://www.esnips.com/web/vasilpenchevsnews