Епохите в изкуствата

1. Епохите в изкуствата Древност Средновековие Ренесанс Барок Класицизъм Романтизъм Модернизъм

2. Древност • Всяка проява на човешкия дух има две страни – външна (екзотерична) и вътрешна (езотерична). Тези две страни не си противоречат, а се само взаимно допълват и ако трябва да ги поставим в съотношение, ще кажем, че в езотеричната страна работи творческият принцип, докато в екзотеричната – организиращият принцип. Иначе казано: езотеричната страна има отношение към духа, а екзотеричната – към материята. • Музиката е една от проявите на човешкия дух, която датира от най-ранни времена. Може да се каже, че тя съществува в живота на човека, откак сам той се е появил на земята и, в една или друга форма, ние я намираме при всяка степен на неговото развитие. • В основата на музиката седи тонът, който в своето изявление дава различните елементи на музиката. За сега са познати три от тях: ритъм, мелодия и хармония, съответно на дължина, широчина и дълбочина от триизмерното пространство, в което понастоящем се проявява човешкото съзнание . • Тонът, като трептение, произхождащо от материален източник (струна, гласни връзки, въздушна струя и пр.), дава външната страна на музиката, докато нейната вътрешна страна се определя от съдържанието и смисъла, които просветеното човешко съзнание влага в тоновете и техните съчетания, като по този начин ги поставя във връзка с мислите, чувствата и волевите подтици у човека. • Музикалните науки днес за днес разглеждат музиката само във външната u страна. Акустиката изследва тоновия материал само като трептение на материални частички и установява физическите закони, които определят качествата му, проучва консонансите и дисонансите, като ги изразява в математически отношения, но никога не разглежда, например, защо повече допадат на човека сексти и терци, които са несъвършени консонанси, докато съвършените – квинти и кварти – стоят още, някак си, чужди за него. Контрапунктът – учение за мелодията и интервалите, хармонията – учение за акордите, учението за инструментите и всички останали музикални дисциплини разглеждат тоновия материал едностранчиво – само като физическо, слухово явление и никога не се спират на възможността да се музицира без инструмент или човешки глас, вън от обсега на слуховите възприятия (Бетовен не написа ли най-хубавите си работи, когато стана съвършено глух?). Музикалното творчество се схваща главно като една умствена спекулация и компонистите "се учат" да композират, забравяйки, че всяко творчество подразбира вдъхновение, а вдъхновението е вътрешен духовен процес, чужд на умуването. • В древността на музиката се е гледало винаги като на една мистична проява в битието. Външно тя е била значително проста – и като тоново съчетание и като инструментална възможност – но винаги стимулираща вътрешния живот на човека. В схващанията на всички народи от древния изток е подчертана идеята, че музиката е само една външна сигнализация на сложни процеси и явления, които се развиват от една страна във вътрешната (скритата) природа на човека, а от друга – в космичното битие. • Основателят на древнокитайската философия, императорът Фу-Хи (3000 г. пр. Хр.) свързва отделните степени на тогавашната гама, която е била съставена от пет тона (пентатоника: фа, сол, ла, до, ре, фа – без полутонове) със следните природни стихии: земя, вода, въздух, огън и вятър, а в египетската музикална философия тия степени на гамата, която тук е вече от седем тона, с два полутона (подобно на съвременната – мажорна и минорна гама) съответствуват на седемте свещени планети: Слънце, Меркурий, Земя (Луна), Марс, Венера, Юпитер и Сатурн . • Музикалната традиция на индийския народ, който познава и си служи нашироко с четвърттонието, учудва с голямото разнообразие от гами и тоналности. И тук, както при китайците, имаме определени гами и напеви за различните месеци и годишни времена и инструменти, на които се е свирело само в определени гами и през съответни месеци. В някои свещени книги на санскритски език се разглежда нашироко музиката и се разкриват нейните възможности. Тук се срещат образци от мелодии, които довеждат дъжд или разпръскват облаците, разрастват буря или спират ветровете. Знае се още, че между школите на йогите има една, която се нарича "Йога чрез звука". И сега може да се наблюдава, как посредством музика факир приспива змии и укротява животни, а просветен йога – от една семка само за няколко часа да разраства цяло дърво, което се разлиства, цъфти и дава плод.

3. Средновековие • Средновековие или Средни векове е средният период от схематично разделяне на европейската история на три ери: Античност, Средновековие и Съвременна цивилизация. Тази схема е въведена от Christoph Cellarius (Keller) още през 1688 година. • Поставянето на точна дата както на началото, така и на края на Средновековието е проблематично. Обикновено за начало на Средновековието се приема краят на Западната римска империя (5 век), а за край - възхода на националните монархий, европейските отвъдморски открития, разпространението на книгопечатането, възраждането на класическите форми, известно като Ренесанс, през 15 век в Италия и началото на 16 век в Северна Европа, както и протестантската Реформация, започнала през 1517 година. Всички тези явления отбелязват началото на Новата европейска история. Самото название Средновековие води началото си от 15 век, когато хуманистите се опитват да разграничат собствената си епоха и наричат времето между античността и 15 век medium tempus, media tempestas или media aetas. Най-вероятно за пръв път Средните векове са наречени така от Leonardo Bruni в неговата „Historia Florentini populi“. • От своя страна се разграничава латинско и византийско средновековие - историческите процеси във Византия протичат различно от тези в тогавашна западна част на Европа.

4. Ренесанс • Ренесансът е стил и културно движение в Европа започващо от средновековието в Италия. Отличава се чрез връщането към ценности и форми на гръцката и римската антика в литературата, философията, науката и най-вече изкуството и архитектурата.Нарича се преломна епоха, защото в периода 14 - 17 век общественото и културното развитие на европейските страни излиза от средновековието и се формират характерните черти на съвременната европейска цивилизация. Терминът Ренесанс - възраждане е възприет за означаване на засиления интерес към античността, но с нагласата за новаторство. Обновителните процеси започват около 13 век в Италия. В този изключително динамичен период се зараждат специфични обществено - стопански отношения, оформя се буржоазията и интелигенцията. Бавно, но убедено изкуството и обществения живот излизат от доктрините на теологията и схоластиката, започва развитието на науките, като се използва рационализма и опита. Това е периода на революционни постижения. Приносите на Леонардо да Винчи, Николай Коперник, Галилео Галилей, Парацелз и други бележити учени оставят ясна следа и предопределят множество пътища на развитие в науката и изкуството. Превратни за обществото са книгопечатането, новите източници на енергия, великите географски открития, изобретяването и усъвършенстването на огнестрелното оръжие и др. Това е и периодът, в който Европа става водеща сила в икономическото, политическото и културното отношение.Промените в културата, литературата и изкуствата не отстъпва на промените в стопанския отрасъл. Творчеството през ренесанса е със светски и хуманистичен характер, а самите творци изоставят теоцентричните възгледи, и изобразяват човека като реално земно същество.ЕтапиРанен Ренесанс 1420 - 1500 г. - Флоренция, Тоскана с представители Филипо Брунелески, Леон Батиста Алберти, Донатело, Мазачо и др. Зрял Ренесанс (разцвет на Ренесанса) 1500 - 1540 г.- Флоренция, Рим, Венеция с представители Донато Браманте, Леонардо да Винчи, Микеланджело Буонароти, Рафаело. Късен Ренесанс 16 век - Андреа Паладио, Джорджоне, Тициан, Паоло Калиари Веронезе. • По-ярки представители на Ренесанса са:Алберти,Леонардо да Винчи,Ботичели,Тициан,Микеланджело,Рафаело.

5. Барок • Барокът е стил в изкуството, използващ преувеличено движение и изобилни детайли за да създаде усещане за драматизъм, напрежение, изобилие и величие в скулптурата, живописта, литературата и музиката. Бароковия стил се заражда около 1600 в Рим, Италия, и се разпростира в голяма част от Европа, но не и в Холандия, където художници като Рембранд и Халс се придържат към вкуса на местните меценати, предпочитащи по-реалистичен и не толкова фантастичен стил.Популярността и успеха на барока се насърчават от католическата църква, считаща, че драматизмът в стила на бароковите автори може да предава религиозни теми по директен и емоционален път. Светската аристокрация също разглежда драматичния стил на бароковата архитектура и изкуство като средство да впечатли посетителите и потенциалните съперници, както в случая с богато украсения кралски дворец във Версай. Тъй като много форми в изобразителното изкуство, музиката, архитектурата и литературата на барока са вдъхновени една от друга, той може да се разглежда като цялостно културно движение.Еволюция на барокаБарокът възниква около 1600, след Трентския събор, на който Римокатолическата църква взема важни решения за вътрешна реформа и се обръща към изобразителните изкуства, изисквайки картините и скулптурите в църковен контекст да се обръщат по-скоро към просотлюдието, отколкото към образованите. Този завой към популистко разбиране на функциите на църковното изкуство се разглежда от много историци на изкуството като източник на иновациите на Караваджо и братя Карачи, работили и конкурирали се за поръчки в Рим около 1600. Въпреки че на много места барокът е изместен от стила рококо, започвайки с Франция от края на 1720-те, особено в интериора, живописта и декоративните изкуства, бароковата архитектура остава жизнена до появата на неокласицизма в края на 18 век. По тази причина днес се избягва определението бароков период.Изключителни образци на градини в стил Рококо са Пейнсвик във Великобритания, Боболи във Франция, Шарлотенбург и Потсдам в Германия, Шьонбрун в Австрия и др. Първият майстор живописец, представител на този стил е Вато.

6. Класицизъм • Направление в литературата и изкуството през 17 - началото на 19 в. Възниква във Франция под влияние на философския рационализъм. Използва и абсолютизира нормите и образците на античното класическо изкуство, стреми се да утвърди абсолютизма, да подчини личността на дълга. Създава своя нормативна естетика, разделя жанровете на висши (трагедия, епопея, ода) и низши (комедия, сатира, басня). Теоретик - Н. Боало (    Поетическо изкуство    ). Представители в литературата: П. Корней, Ж. Расин, Молиер, Й. В. Гьоте (ваймарският му период), Ф. Шилер, М. В. Ломоносов и др. В изобразителното изкуство основоположник и най-виден представител на класицизма е Н. Пусен. Широко развитие получава     идеалният пейзаж     - К. Лорен; основоположник на революционния класицизъм - Ж. Л. Давид, на историческата живопис - А. А. Иванов; в скулптурата - Е. Фалконе, Ж.-А. Худон, И. П. Мартос; в научния подход в археологията и историята на античното изкуство - Й. Винкелман. За архитектурата са характерни симетрията, използване на класически архитектурни ордери, прости геометрични форми и сдържан декор, мебели с египетски и антични мотиви (К. Перо, Л. льо Во, А. льо Нотър, Ж. Ардуен Мансар, К. Рен, К. Роси и др.). В театъра: симетрия и статичност на сценичната композиция, актьорската игра е подчинена на декламацията; представители: М. Шанмеле, Клерон, Е. Рашел, К. Нойбер и др. През 19 в. идеите на класицизма се възраждат в неокласицизма.

7. Романтизъм • Романтизмът е общокултурно движение, което започва да се развива от края на XVIII век и постига своя апогей през първите деситилетия на XIX век. То се появява във времето на големите обществени сътресения, като Френската Революция, когато феодалната система напълно се разпада. Освен Революцията от 1789 година, по време на Романтизма се случват и следните исторически събития: Въздигането и управлението на Наполеон, както и въстанието на декабристите в Русия през 1825 година. • История на Романтизма:Появява се в Германия през 1797 година в град Йена. Основни представители: Новалис и Хофман; В Англия възниква през същата година, като се оформят две школи: Езерна школа (Колридж) и Бунтовен романтизъм - Байрон и Шели; В Русия романтизма се появява по-късно, към средата на XIX век, но постига изключителен успех и превръща Руската литература във водеща. Най-значимите представители са Пушкин и Леров; Във Франция се приемат идеите на Романтизма в първото десетилетие на XIX век, но се прочува предимно с исторически романи, а не с лириката. Основни представители са Александър Дюма и Виктор Юго.

8. Модернизъм • Съвкупност от новаторски направления в литературата и изкуството от края на 19 и началото на 20 в. Характеризира се със стремеж към нови идейно-естетически схващания и търсене на нови изразни средства, отхвърля традиционното и класическо изкуство. С модернизма се свързват дадаизъм, абстракционизъм, екзистенциализъм, експресионизъм, сюрреализъм,     нов роман    , театър на абсурда, кубизъм, футуризъм, попарт, фовизъм. Алфред Щиглиц (1864 - 1946) спокойно може да бъде наречен месия на модернизма. За него се говори като за човека, който успява да утвърди фотографията като изкуство, равнопоставено на живописта и скулптурата. Първият, който представя и популяризира европейския модернизъм в Америка, а впоследствие защитава американската модернистична живопис от враждебно настроената нюйоркска публика. Сергей Рахманиновруски композитор Алфред Щиглиц

9. Изготвили: Анна Манова и Йоанна Данева