Изследване на Атмосферата

1. Атмосфера на Земята се нарича газовата обвивка на земното кълбо. Думата „атмосфера“ има гръцки произход (от „атмос“ - па̀ра, и „сфера“ - кълбо). Атмосферата предпазва живите организми, като спира голяма част от вредните ултравиолетови лъчи. Газовата обвивка на Земята е позната като въздух. Около 99% от газовете са азот и кислород. Изследване на Атмосферата

2. Структура на Атмосферата • Атмосферата на Земята се простира до 20000 km височина (на тази височина плътността на атмосферния въздух се изравнява с плътността на газовете, които изпълват междупланетното пространство), но 90% от масата ѝ e съсредоточена в приземния 15-километров слой. Тя постепенно преминава в космическото пространство и не може да се говори за рязка геометрична граница. Може да се въведе понятието физическа граница.

3. Структура на Атмосферата • Физическата граница на атмосферата е височината, до която въздухът е все още достатъчно плътен, за да се регистрират ред физични явления, съотносими към земните, а не към космическите. По последни научни данни, след направените специализирани изследвания, атмосферата се простира на около 2-3 хиляди километра. По своите физически свойства атмосферата е нееднородна - не само по вертикалата, но и по хоризонталата. С увеличаване на височината се изменят съставът и редица други нейни свойства и параметри. Съществуват няколко деления на атмосферата...

4. Температурно деление • Според отделните си признаци (изменение на температурата във височина, състав на атмосферния въздух и наличие на заредени частици) атмосферата се дели на пет основни слоя, наречени сфери. Между всеки от тях има преходни слоеве с малка дебелина, наречени паузи. Имената им зависят от местонахождението им, например над тропосферата се намира тропопаузата и т.н.

6. Тропосфера • Тропосферата е най-ниският слой от атмосферата. Има средна дебелина около 15 km. Дебелината нараства от полюса към екватора, като средните ѝ стойности са: над полюса - 8-10 km, в умерените ширини - до 10-12 km, в тропичните и екваториалните райони - 16-18 km. В зависимост от сезонните промени и атмосферни циркулации се променя и нейната температура и височина. През лятото горната граница се издига, а, обратно, през зимата височината ѝ намалява. Средната годишна температура в горната граница на тропосферата на екватора е − 65 °С, в умерените географски ширини е – 75 °С, а на северния полюс е – 47 °С. В тропосферата се съдържа около 90% от масата на атмосферата. В нея въздухът има най-голяма плътност. С изкачването към горния край на тропосферата температурата намалява.

7. Тропопауза • Простира се на височина от няколкостотин метра до 1-1,5 km. Представлява задържащ слой за вертикалните движения, като резултат се получава разстилане на върховете на мощните купесто-дъждовни облаци. Само най-мощните купесто-дъждовни облаци, във взаимодействие с най-интензивни възходящи движения, могат да пробият тропопаузата. Разделя тропосферата от стратосферата. На нивото на тропопаузата се наблюдават така наречените струйни течения - въздушни потоци със скорост от 150 до 300 km/h. В границата на тропопаузата температурата не се изменя и за неин горен край се приема началото на повишаването на въздушната температура.

8. Стратосфера • Разположена е над тропосферата. Характерно за нея е, че през цялата година над тропичните ширини (от екватора до около 30°) и през лятото в умерените (до 40-50°), а понякога и в полярните ширини температурата се повишава с височина. През цялата година над полярните райони (над 60°) и през зимата над ширините, по-високи от 30-40°, се наблюдава постоянна температура до височина около 30 km, след тази граница температурата осезаемо нараства. Това явление се дължи на поглъщането на ултравиолетовите лъчи от озоносферата, намираща се на тази височина.

9. Стратопауза -Представлява слой с максимална температура. Разделя стратосферата от мезосферата Мезосфера - Разположена над стратосферата. Характерно за нея е бързото понижаване на температурата - с 3 до 4 °С на всеки километър. На височината на мезопаузата температурата достига до − 80-90 °С, а в някои случаи - и до − 120°С. Стратопауза / Мезосфера

10. Мезопауза - Разположена на височина 82-85 km. От нея нагоре свойствата на атмосферата започват да се изменят много съществено и в много отношения. Разделя мезосферата от термосферата. Термосфера - Наблюдават се изключително големи денонощни колебания на температурата. Установено е, че дневната температура може да достигне 1800 K, докато нощната е от порядъка на 300-1000 К в зависимост от височината. Има повишена йонизация на газовите молекули. Мезопауза / Термосфера

11. Термопауза - Височина около 1000 km. В нея има забележимо разсейване на атмосферни газове в междупланетното пространство. Екзосфера - Последният слой от земната атмосфера. Смята се за външна част на атмосферата, в която плътността на въздуха е все още различна от тази на междупланетния газ. Газовете и молекулите се движат с голяма скорост и се разсейват в космоса. Достига до 2 000 км., като тази височина се смята за крайна височина наатмосферата. Термопауза / Екзосфера

12. Деление по състав на въздуха • За основа се взема съставът на атмосферния въздух. Разграничават се два слоя: • Хомосфера -Дебелина до около 100 km. Обединява тропосферата, стратосферата и мезосферата. Пропорционалното съотношение между постоянните компоненти на въздуха остава неизменно с височината. • Хетеросфера - Намира се над хомосферата. Пропорционалното съотношение между постоянните компоненти на въздуха се изменя.

13. Състав на въздуха • По обем, въздухът е приблизително: • 78,084% - Азот (N2) • 20,947% - Кислород (О2) • 0,934% - Аргон (Ar) • 0,033% - Въглероден диоксид (CO2)

14. Автори: • Християн • Николай • Ирина • Павлина • Данаил