1 / 20

ОРИЕНТИРАНЕ НА ПРАВИ

ОРИЕНТИРАНЕ НА ПРАВИ. ОПОРНИ ГЕОДЕЗИЧЕСКИ МРЕЖИ – ПОНЯТИЯ. МЕРНИ ЕДИНИЦИ В ГЕОДЕЗИЯТА И МАРКШАЙДЕРСТВОТО. ВЪПРОС 4. 4-2/20 .ОРИЕНТИРАНЕ НА ПРАВИ ОПОРНИ ГЕОДЕЗИЧЕСКИ МРЕЖИ -ПОНЯТИЯ. Ориентиране на прави:

sona
Download Presentation

ОРИЕНТИРАНЕ НА ПРАВИ

An Image/Link below is provided (as is) to download presentation Download Policy: Content on the Website is provided to you AS IS for your information and personal use and may not be sold / licensed / shared on other websites without getting consent from its author. Content is provided to you AS IS for your information and personal use only. Download presentation by click this link. While downloading, if for some reason you are not able to download a presentation, the publisher may have deleted the file from their server. During download, if you can't get a presentation, the file might be deleted by the publisher.

E N D

Presentation Transcript


  1. ОРИЕНТИРАНЕ НА ПРАВИ ОПОРНИ ГЕОДЕЗИЧЕСКИ МРЕЖИ – ПОНЯТИЯ МЕРНИ ЕДИНИЦИ В ГЕОДЕЗИЯТА И МАРКШАЙДЕРСТВОТО ВЪПРОС 4

  2. 4-2/20 .ОРИЕНТИРАНЕ НА ПРАВИОПОРНИ ГЕОДЕЗИЧЕСКИ МРЕЖИ -ПОНЯТИЯ • Ориентиране на прави: • Определянето на ъгъла между направление, прието за изходно и направлението на дадена права се нарича ориентиране на права. • Върху елипсоида - изходните направления са ГЕОГРАФСКИЯ или МАГНИТНИЯ меридиан, а • ъгълът се нарича географски или магнитен азимут. • Вравнината- изходното направление е оста Х на правоъгълната координатна система, а • ъгълът се нарича посочен ъгъл. • Географския азимут (А) е ъгълът, който хоризонталната проекция на дадена права сключва със северното направление на географския меридиан Географския азимут се измерва по посока на движение на часовата стрелка, а стойностите му са 00-3600.

  3. Х N Х Х N N α3 A2 A3 α2 3 A1 2 α1 1 4-3/12 .ОРИЕНТИРАНЕ НА ПРАВИОПОРНИ ГЕОДЕЗИЧЕСКИ МРЕЖИ - ПОНЯТИЯ Всяка права има две направления, следователно има и два азимута – прав и обратен. Географските азимути: геодезически и астрономически. Права не успоредна на меридиана или паралела, в различните си точки има различни азимути.

  4. 4-4/12 .ОРИЕНТИРАНЕ НА ПРАВИОПОРНИ ГЕОДЕЗИЧЕСКИ МРЕЖИ -ПОНЯТИЯ Меридианната конвергенция (γ)- разликата между азимутите на една права в две различни точки. Нарича се още ъгъл на сближение. Меридианната конвергенция е положителна (+) на изток и отрицателна (-) на запад от осовия меридиан. Меридианната конвергенция γ, за разстояние от S = 1 km, на географска ширина 450 е =32”. Магнитният азимут (Аm) е ъгълът, който дадена права сключва със северното направление на магнитния меридиан. Магнитната деклинация () е разликата между географския и магнитния азимут. Деклинацията е положителна (+) източна и отрицателна (-) западна. Връзката между географския азимут и магнитния азимут и магнитната деклинацияя се изразява чрез формулата: A= Аm + 

  5. 4-5/12 .ОРИЕНТИРАНЕ НА ПРАВИОПОРНИ ГЕОДЕЗИЧЕСКИ МРЕЖИ - ПОНЯТИЯ • Магнитна деклинация ()- особености • изменя се във времето и пространството • Вековниколебания - за 500 години - около 22 градуса • Годишни колебания - около 8’ • Денонощни колебания - за средна Европа, • са максимални на изток около 8 и 22 ч., • максимални на запад около 14 ч, • а около 10 и между 18-20 ч. са нормални.

  6. X X αАВ В αАВ A αВА 4-6/12 .ОРИЕНТИРАНЕ НА ПРАВИОПОРНИ ГЕОДЕЗИЧЕСКИ МРЕЖИ - ПОНЯТИЯ • Посочен ъгъл (α)- е ъгълът, който хоризонталната проекция на дадена права сключва с оста Х (или успоредна на нея), отчетен по посока на часовата стрелка. • Посочните ъгли във всички точки на една права са еднакви. • Всяка права АВ, обаче има прав (АВ) и обратен (ВА) посочен ъгъл, който се различава точно с 200g. αВА= αАВ±200g

  7. 4-7/12 .ОРИЕНТИРАНЕ НА ПРАВИОПОРНИ ГЕОДЕЗИЧЕСКИ МРЕЖИ - ПОНЯТИЯ Връзката между посочния ъгъл (), магнитния азимут (Аm), магнитната деклинация () и меридианната конвергенция (γ) за дадена права е посочена в следната формула: αCD = Аm + (- γ) +X +N географски меридиан  αCD магнитен меридиан Аm γ D С

  8. 4-8/20.ОПОРНИ ГЕОДЕЗИЧЕСКИ МРЕЖИ -ПОНЯТИЯ • Координатните системи - нематериални • Върху Земята се пренасят чрез астрономически, гравиметрични и геодезически измервания, при което се определят координатите на известен брой точки. • Точките, “съхраняващи” координатите – опорни • Опорна мрежа – съвкупност от опорни точки. • Определение! • Опорна мрежа- система от точки, които са стабилизирани трайно на местността и са определени относително точно в приетата координатна и/или височинна система. • Опорните мрежи, според тяхното създаване се делят на • хоризонтална и височинна.

  9. 2 b1 3 1 b2 4 А В 5 6 7 4-9/20.ОПОРНИ ГЕОДЕЗИЧЕСКИ МРЕЖИ -ПОНЯТИЯ ХОРИЗОНТАЛНИ ОПОРНИ МРЕЖИ • Начин за развиване: • Метода на триангулацията • – Снелиус 1615 г. – измерване на дъги от меридиана • изходни: b2 = AB– база • b1- пряко измерване • т.4 - астрономическо ориентиране • Изисквания: • видимост между съседни точки: планински върхове; часовникови кули; църковни камбанарии и пр. • в равнината – строят се високи сигнали – 10-15 m.

  10. 4-10/20.ОПОРНИ ГЕОДЕЗИЧЕСКИ МРЕЖИ -ПОНЯТИЯ Чрез полигонометрия 7 3 5 А 6 4 2 b 1 В • След 1950 г. - се разработват геодезически уреди за измерване на големи дължини – от 1-2 до десетки километри - далекомерите • Това води до метода на трилатерацията

  11. 4-11/20.ОПОРНИ ГЕОДЕЗИЧЕСКИ МРЕЖИ -ПОНЯТИЯ Трилатерация • измерват се дължините на страните в триъгълниците в опорната мрежа. • Методът не се наложи като самостоятелен! • Съчетаването на трите начина доведе до развитието на метод, при които се измерват ъглите и дължините на триъгълниците - Ъглово - линейни опорни мрежи

  12. 4-12/20.ОПОРНИ ГЕОДЕЗИЧЕСКИ МРЕЖИ Вертикални опорни мрежи – нивелачни мрежи Система от точки, с точно определени надморски височини - нивелачни репери • Превишение– разликата в надморските височини на две точки. • Развиването на нивелачни мрежи - чрез геометрична нивелация. Надморските височини се пренасят от репер на репер с нивелачни ходове по слабо наклонени трасета – ж.п. линии, гл. пътища и т.н. • Опорните мрежи се проектират така, че да служат десетки години. • Непрекъснати измервания : причини - • унищожаване или разместване (при строителство), • свлачища, земетресения и др.; • нови технологии за измерване и обработка; • нови единни координатни системи (ЕС, Скандинавски); • нови територии, без геодезически работи. • ИСЗ допринесоха за развитието и на геодезическите опорни мрежи. • GPS – след 1980 г. за определянето на положението на точки от земната повърхност се използва Глобалната Позиционираща Система.

  13. 4-13/20.ОПОРНИ ГЕОДЕЗИЧЕСКИ МРЕЖИ -ПОНЯТИЯ ОПОРНИ МРЕЖИ В БЪЛГАРИЯ • Хоризонтална опорна мрежа на Р. България • многокласова триангулация – І - VІІ клас. • Състояние: • 100 точки, І клас – на разстояние 30-50 km; 5 бази – Софийска, Ямболска, Русенска и др.; Ориентирана е астрономически в координатна система “1930”; В.Христов (часовникови измервания + за една точка са определени 0, 0; базова страна – Военния клуб в София – Черни връх) • 350 точки, ІІ клас – на разстояние 20-30 km. • ДАГМ – Държавна астрономо-геодезическа мрежа • ДГМ – държавна геодезическа мрежа – ІІІ и ІV клас • Триангулачна мрежа с местно предназначение – V-VІІ клас • 80 -100 000 точки, /част унищожени/.

  14. Надземен център камък трамбована пръст камък + 1,50 m подземен център 4-14/20.ОПОРНИ ГЕОДЕЗИЧЕСКИ МРЕЖИ -ПОНЯТИЯ Стабилизиранеи сигнализиране на триангулачните точки Точките от хоризонталната опорна мрежа се стабилизират и сигнализират в зависимост от класа на точките Сигнализират се с дървени и метални вехи или пирамиди

  15. 4-15/20.ОПОРНИ ГЕОДЕЗИЧЕСКИ МРЕЖИ -ПОНЯТИЯ Вертикална опорна мрежа многокласова геометрична нивелация от І до ІV клас. • на стена – стенна марка 16 cm 7cm • цокъл на сграда - надморската височина се отнася за най-високата им част (върху триангулачната точка) 6cm Височинната система за България е СИСТЕМА БАЛТИЙСКА 4cm

  16. 4-16/20. МЕРНИ ЕДИНИЦИ В ГЕОДЕЗИЯТА И МАРКШАЙДЕРСТВОТО • Мерки за дължина – метър Определение: 1 метър е разстоянието, което светлината изминава във вакуум за 1/299792458 част от секундата • 1 km = 1000 m • 1 xm = 100 m • 1 dkm = 10 m • 1 dm = 0,1 m • 1 cm = 0,01 m • 1 mm = 0,001 m

  17. 4-17/20. МЕРНИ ЕДИНИЦИ В ГЕОДЕЗИЯТА И МАРКШАЙДЕРСТВОТО • Мерки за ъгли – големината на един ъгъл • се определя в градусова или дъгова мярка Градусова мярка Старо делениеНово деление • 3600(60’, 60”) 400g(100с, 100сс) • 400gon • 1gon=1000 mgon • 58g45c55cc = 58,4555g = 58455,5mgon

  18. 4-18/20. МЕРНИ ЕДИНИЦИ В ГЕОДЕЗИЯТА И МАРКШАЙДЕРСТВОТО • Мерки за ъгли – големината на един ъгъл • се определя в дъгова мярка Дъгова мярка • Ъглите се изразяват в радиани • 1 радиан – централен ъгъл, чиято дъга е = на радиуса на окръжността. • В геодезията често се налага преминаването от дъгова в градусова мярка и обратно.

  19. 4-19/20. МЕРНИ ЕДИНИЦИ В ГЕОДЕЗИЯТА И МАРКШАЙДЕРСТВОТО • Основна зависимост : α R α0 R O

  20. 4-20/20. МЕРНИ ЕДИНИЦИ В ГЕОДЕЗИЯТА И МАРКШАЙДЕРСТВОТО

More Related