530 likes | 1.43k Views
Раздел IV Методи, процеси и съоръжения за пречистване на битови отпадъчни води. Тема 20 Вторични утаители. Уплътнители за утайки. Теория на твърдия поток. Технологично оразмеряване на вторични утаители след биобасейни и на гравитационни уплътнители.
E N D
Раздел IVМетоди, процеси и съоръжения за пречистване набитови отпадъчни води Тема 20 Вторични утаители. Уплътнители за утайки. Теория на твърдия поток. Технологично оразмеряване на вторични утаители след биобасейни и на гравитационни уплътнители
Раздел IVМетоди, процеси и съоръжения за пречистване набитови отпадъчни води 20. 1. Вторични утаители Класификция: • Според вида на биореактора • След биореактори със суспендирана биомаса (биобасйни) • След биореактори с прикрепена биомаса (биофилтри) • Според конструкцията • Хоризонтални • Радиални • Вертикални
20. 1. Вторични утаители Конструктивни особености на вторичните утаители В конструктивно отношение вторичните утаители не се различават принципно от първичните с изключение на следните особености: • Липсва (най-често) система за отстраняване на плаващи вещества • Утайките се вадят непрекъснато – помпажно или гравитационно под минимален напор 1,2 m • При вртикалните вторични утаители централната захранваща тръба може да бъде спусната на определена дълбочина в коничната утайкова камера, а отражателният щит се монтира на по-голямо разстояние от тръбата • Размерите на вторичните утаители са по-големи от тези на първичните в дадена ПСОВ поради по-големите оразмерителни водни количества (2Qmax,h) и по-големия изчислителен времепрестой
20. 1. Вторични утаители Схема на радиални утаители
20. 1. Вторични утаители Сифонно отстраняване на утайките от хоризонтален вторичен утаител в ляво – принципна схема; в дясно – общ вид на устройството
20. 1. Вторични утаители Отстраняване на утайките от хоризонтален вторичен утаител чрез засмукване в ляво – детайл от почистващото устройство; в дясно – схема на начина на действие на системата
20. 1. Вторични утаители Технологични особености на вторичните утаители В технологично отношение вторичните утаители се различават значително от първичните със следните особености: • Вторичните утаители са неотменима част от биологичното стъпало и са в непрекъснато технологично взаимодействие с биореакторитe със суспендирана биомаса • Тяхното функциониране и управление се отразява пряко върху процесите на биологично пречистване в биореакторите със суспендирана биомаса • За разлика от първичните утаители, вторичните утаители имат повече от една функция: • Разделят суспендираната биомаса от пречистените отпадъчни води • Уплътняват суспендираната биомаса • Съхраняват биомасата, транспортирана от биореакторите при динамично изменение (нарастване) на водното количество • Във вторичните утаители се наблюдава характерно разслояване (вертикална стратификация) на биомасата при което се открояват характерни зони, имащи отношение към конструкцията и функционирането на съоръженията
20. 1. Вторични утаители Основни технологични параметри на вторичните утаители след биобасейни: • Обемно хидравлично натоварване – qSV, m3/m3 • Повърхностно хидравлично натоварване – q0, qA, m3/m2.h q0 = 1,2 – 1,6 m3/m2.h q0 = 4,5.k.H0,8/(0,1.Iy.a)0,5 – 0,1.Ce (по СНиП-85) • Натоварване по суспендирани вещества – qs, kg/m2.h qs = 3 – 6 kg/m2.h; qs = q0(1+n).X • Концентрация на постъпващата за утаяване смес – X, TSBB,a • Концентрация на изважданата утайка – Xth, TSRS, ay, kg/m3 • Относителен обем на изважданата утайка – VSV, m3/m3 VSV = TSBB.ISV; ISV ≡ SVI ≡ Iу– индекс на утайката • Концентрация на суспендираните вещества в утаената вода - Xе, Се Се = 10 – 40 g/m3 • Изчислителен времепрестой – tвy , h tвy= 1,5 - 2h
20. 1. Вторични утаители Схема на основните потоци в хоризонтален утаител
20. 1. Вторични утаители Схема на верикалната стратификация (зоните) при хоризонтален вторичен утаител (по ATV – 131 A)
20. 1. Вторични утаители Схема на основните потоци в радиален утаител
20. 1. Вторични утаители Схема на верикалната стратификация (зоните) при радиален вторичен утаител (по ATV – 131 A)
20. 1. Вторични утаители Схема на верикалната стратификация (зоните) при вертикален вторичен утаител - тип “Дортмунд” (по ATV – 131 A)
20. 2. Уплътнители за утайки Класификaция според принципа на действие: • Гравитационни • Механични (сгъстители) • Флотационни (сгъстители) Класификция на гравитационните уплътнители: • Хоризонтални • Радиални • Вертикални (кръгли, квадратни)
20. 2. Уплътнители за утайки Класификция на механичните уплътнители (сгъстители): • Барабанни • Дискови • Вибрационни • Вакуумни • Центрофуги Класификция на флотационните уплътнители (сгъстители): • С напорна флотация • С вакуумна флотация • С импелерна филтрация • С електрохимична флотация
20. 2. Уплътнители за утайкиМеханични уплътнители (сгъстители) Барабанен сгстител Лентов (вакуумен) сгъстител
20. 2. Уплътнители за утайкиМеханични уплътнители (сгъстители) Центрофуги В ляво – схема и принцип на действие; в дясно – общ вид
20. 2. Уплътнители за утайкиМеханични уплътнители (сгъстители) Флотатори а, г - с пневматична флотация; б – с импелерна флотация; в – с напорна флотация
20. 2. Уплътнители за утайкиГравитационни уплътнители Графична интерпретация на процесите на гравитационно уплътняване на cуспендирана биомаса (по Kinch)
20. 2. Уплътнители за утайки Конструктивни особености на гравитационните уплътнители В конструктивно отношение гравитационните уплътнители не се различават съществено от вторичните утаители с изключение на следните особености: • Съществуват конструкции с устройства за бавно разбъркване (жалузи) • Утайките не винаги се вадят непрекъснато • Размерите на уплътнителите са по-малки от тези на утаителите в дадена ПСОВ поради по-малките оразмерителни количества на утайките
20. 2. Уплътнители за утайки Схема на радиален уплътнител с жалузи
20. 2. Уплътнители за утайки Общ вид на радиален уплътнител с жалузи
20. 2. Уплътнители за утайки Основни технологични параметри на гравитационните уплътнители: • Повърхностно хидравлично натоварване – q0, m3/m2.h q0 = 0,75m3/m2.h(по Imhoff) • Натоварване по суспендирани вещества – qs, kg/m2.h qs = 50kg/m2.h(по Imhoff) • Влажност на постъпващата за уплътняване излишна активна утайка – W0, % W0 = 99,5 – 99,8 % • Влажност на уплътнената активна утайка – Wth, % Wth = 97,3 – 98 % • Изчислителен времепрестой – ty , h ty = 10 – 12 (16) h
20. 3. Теория на твърдия поток(Solids Flux Theory – SFT, Coe & Clevenger, 1916) Обща постановка Q0 – количество на постъпващите утайки X0 – концентрация на постъпващите утайки X0’ – концентрацията на суспендираните вещества в разпределителния слой Qu – количество на отстраняваните уплътнени утайки Xu - концентрацията на суспендираните вещества в отстраняваните уплътнени утайки
20. 3. Теория на твърдия поток(Solids Flux Theory – SFT) Основни понятия и зависимости v = α.е-βX, m/h(по Vesilend, 1968) G = v.X = Xα.е-βX , kg/m2/h (solids flux) G0 = v0.X0 = (Q0/F).X0(flux, дължащ се на основния поток Q0) Gu = vu.Xu = (Qu/F).Xu(flux, дължащ се на рециркулационния поток Qu)
20. 3. Теория на твърдия поток(Solids Flux Theory – SFT) Графично построяване на линията на твърдия поток (flux-крива) - по Yoshioka, 1956
20. 3. Теория на твърдия поток(Solids Flux Theory – SFT) Графично представяне на параметрите на уплътнителния процес 1 – първа операционна права; 2 - втора операционна права; A – работна точка; Ga –flux, дължащ се на основния поток; Gu – flux, дължащ се на рециркулационния поток; Gth – flux, дължащ се на гравитационното уплътняване на утайките
20. 3. Теория на твърдия поток(Solids Flux Theory – SFT) Графично представяне на лимитиращия flux - GL
20. 3. Теория на твърдия поток(Solids Flux Theory – SFT) Графична интерпретация на управлението на вторичния утаител (или на уплътнителя) в динамични условия
20.4 Технологично оразмеряване на вторични утаители след биобасейни и на уплътнители 20.4.1.Технологично оразмеряване на вторични утаители след биобасейни Основни видове оразмерителни процедури (модели): • Емпирични (базирани на натурни наблюдения) • По времепрестой • По повърхностно натоварване (хидравлично и с твърди вещества) • По ATV – 131 A • Физически базирани (основани на Solids Flux Theory - SFT) • По Vesilend и др. (Dick, White, Keinath, ….) • По WRc (Water Research Center – Wallingford, UK)
20.4.1.Технологично оразмеряване на вторични утаители след биобасейни По времепрестой: V = Q.t, m3F = V/h.n, m2 V –общ обем на утаителите, m3 Q – оразмерително водно количество, m3/h, (Q = 2 Qmah,h) t – изчислителен времепрестой, h(t = 1,5 – 2h) F – площ на водното огледало, m2 h – работна височина на утаителя, m n – брой на утаителите (най-малко 2 бр.) По повърхностно натоварване: F = Q/qw.n, m2F = Q.C/qss.n, m2 qw – повърхностно хидравлично натоварване, m3/m2.h qss – повърхностно натоварване с твърди вещества, kg/m2.h С – концентрация на суспендираните вещества в постъпващия поток, kg/m3
20.4.1.Технологично оразмеряване на вторични утаители след биобасейни По ATV – 131 A: qA = qsv/TSBB.ISV, m3/m2.hANB = Qm/qA, m2 qA – повърхностно хидравлично натоварване, m3/m2.h qsv – относителен утайков обем (след утаяване 30 min), l/m2.h (qsv= 500 – 650) TSBB – концентрация на биомасата в постъпващия поток, kg/m3 ISV – индекс на утайката, ml/g ANB – общаплощ на утаителите, m2 Qm – оразмерително водно количество,m3/h
20.4.1.Технологично оразмеряване на вторични утаители след биобасейни По ATV – 131 A: , m RV – утайково рециркулационно отношение TSBS – концентрация на уплътнените утайки в най-долния слой (определя се по графика в зависимост от TSBB, ISV и t)
20.4.1.Технологично оразмеряване на вторични утаители след биобасейни По Dick (White, Keinath, …) - SFT откъдето: ; според White (1976): SVI3,5 – индекс на утайката, определен при концентрация 3,5 g/l
20.4.1.Технологично оразмеряване на вторични утаители след биобасейни По WRc (Ecama & Marais) - SFT Ecama и Marais (1986) отбелязват, че формулата на White относно GLе валидна при някои ограничения в зависимост от SVI3,5 . Те предлагатследните емпирични зависимости за критичната стойност на vu , която участва във формулатанаWhite: при SVI3,5 < 125 ml/g при SVI3,5> 125 ml/g
20.4 Технологично оразмеряване на вторични утаители след биобасейни и на уплътнители 20.4.2 Технологично оразмеряване на гравитационни уплътнители Основни видове оразмерителни процедури (модели): Използват се същите оразмерителни процедури както при вторичните утаители, но със съответните стойности на технологичните параметри, характерни за уплътнителите. • Емпирични (базирани на натурни наблюдения) • По времепрестой • По повърхностно натоварване (хидравлично и с твърди вещества) • Физически базирани (основани на Solids Flux Theory - SFT) • По Vesilend и др. (Dick, White, Keinath, ….) • По WRc (Water Research Center – Wallingford, UK)