Управление на братята: Асен , Петър и Калоян

1. Управление на братята: Асен,Петър и Калоян

2. Въстание на Петър и Асен

3. Причини за въстанието а) Чужди нашествияПрез управлението на император Андроник Комнин (1183 - 1185) кризата във Византия се разразила с пълна сила. Но с най- голяма тежест върху новия император се стоварили външнополитическите проблеми на Византия. През 1183 г. унгарският крал Бела III обявил война на Империята и в съюз със сърбите навязъл във византийска територия. Унгарско- сръбските войски превзели градовете Белград, Браничево, Ниш и Средец. От Средец те взели мощите на българския светец Иван Рилски и ги преместили в унгарската столица Естергом. В същото време през лятото на 1185 г. сицилианските нормани достигнали до Солун и го превзели на 24 август. След това се насочили към ромейската столица.През октомври 1185 г. в Константинопол избухнал бунт и Андроник Комнин бил заловен и убит. На императорския престол се възкачил водача на бунта- Исак II Ангел (1185 - 1195), чийто знатен род бил кръвно свързан с Комниновата династия. Новият император успял да прогони норманите от Тракия и сключил мир с Унгария през есента на 1185 г., който бил скрепен с династичен брак между него и дъщерята на крал Бела III- Маргарита. Исак II Ангел получил като зестра отнетите преди това Маровска и Средецка области. Тези негови успехи обаче били временни и съвсем не облекчили състоянието на Империята. През последната четвърт на XII век корупцията и социалното недоволство станали най- характерното явление в нейния вътрешно- държавен живот.

4. б) ДанъциНарастналите данъчни тежести и беззаконията на служителите на властта, които ставали все по- безогледни, се почувствали особено осезателно от българското население, живеещо в земите между р. Дунав и Стара планина. В тази област поради дългогодишното господство на печенегите и непрестанните нападения на куманите византийската властсъществувала само формално. Тя напомняла за себе си само чрез изискваните от местните жители данъци. Византия не полагала почти никакви грижи за осигуряване защитата и отбраната на тази гранична територия от нападенията на номадските народи и с тази своя пасивност активизирала още повече недоволството на българите. Според сведенията на Никита Хониат народната брожение срещу византийската власт в областта се засилило особено много при управлението на Исак II Ангел. Причина за това станали новите данъци и такси , които били наложени във връзка със сватбата на Исак II Ангел, който решил да отпразнува събитието с държавни пари. През късната есен на 1185 г. българите от северните български земи (тема Паристрион) се вдигнали на открито въстание. Като важна причина за избухването на въстанието Никита Хониат сочи превземането на Солун от норманите.

5. в) Роля на местната аристокрацияПървоначалните успехи на норманите в похода им през Албания в Македония, а също и местното завоевание на северозападните български земи от унгарците разкривали военната немощ на Византия. При това положение идеята, че е възможно чрез въоръжено въстание да се изгонят малобройните византийски гарнизони от северните български земи изглеждала лесно осъществима. Трябвало само да се намерят личности, които да застанат на чело на борбата. Ето защо съществуването на местна влиятелна аристокрация в североизточните български земи било важна предпоставка за превръщането им на освободителна борба. Местната аристокрация се оформила и утвърдила в Паристрион през XII в. след преодоляването на продължителните смутове и безредия и станала изразител на стремежите на българския народ за отхвърляне на византийската власт. Поради незаинтересоваността на Византия от охраната на тази обширна област, много преди 1185 г. Империята изгубила контрола си над нея и там се разпореждали представителите на тази местна аристокрация. Ярки нейни представители били братята Петър и Асен. По всяка вероятност през 80-те години на XII в. Търново и неговата околност се утвърдили като тяхно родово имение. Според Бориловия синодик първоначалното име на Петър било Теодор, а Асен е имал прозвището Белгун (от прабългарски произход значи „знаещ”, „мъдър”, „умен”).

6. Повод и начало на въстанието През късната есен на 1185 г., когато император Исак II Ангел се намирал на лагер с войските и в Кипсела (Тракия), изчаквайки окончателно отблъскването на нормадите, при него се явили Асеневци. Двамата братя поискали да бъдат зачисленив ромейската войска, което практически е означавало да бъдат включени с списъците на византийските стратиоти. Освен това те поискали от Исак II Ангел с „императорска грамота да им даде едно не твърде доходно място в Стара планина”. След категоричния отказ на императора Петър и Асен напуснали лагера и го заплашили с бунт. Самият Никита Хониат определя братята като „бунтовници на целия народ”. Така императорското пренебрежение се оказало добър повод, който Петър и Асен използвали, за да станат водачи на разбунтувалия се вече народ и да се вдигнат на открито въстание срещу византийската власт. Византийският историк Никита Хониат разказва, че след завръщането си в Търново Петър и Асен построили храм на името на великомъченик Димитър. При освещаването на навапостроената царква „Свети Димитър” в края на месец октомври 1185 г., когато се чествал празника на светеца, двамата братя обявили въстанието и провъзгласили пред народа възобновяването на българската държавна независимост.

7. Този тържествен ритуал бил поставен в пряка връзка с чудотворството на Свети Димитър Солунски. Водачите на въстанието представили освободителното движение като свято начинание, а народът, който участвал в него- като богоизбран. Петър и Асен развивали идеята, че Свети Димитър изоставил Солун и дошъл в Търново при българите, за да им помогнев освободителното дело. По този начин те издигнали център на народното въстание в едно ново свято място и разкрили божествения произход на царската власт, чиито носители станали.Началото на въстанието било съпроводено от два особено важни акта, които му придавали не само организиран, но и ярък освободителен характер. Пред насъбралото се множество по- големият брат Теодор „поставил на главата си златна корона и обул червени сандали”, т.е. овенчал се със знаците на царската власт. Българският монах Василий бил ръкоположен за архиепископ на българската църква и самият той коронясал Теодор за цар на българите. След коронацията той приел името Петър в чест на българския цар- светец Петър I и така дал израз на историческата приемственост в българската държавна традиция.

8. Освободително движение на Асеневци а) Първи етапВъстанието бързо обхванало цялата област Мизия. Още в началния етап на борбата въстаническата армия се насочила към превземането на някогашната столица Велики Преслав. Нейното освобождение станало още един символ на приемствеността в българската държавна традиция, която Петър и Асен осъществили със своите действия. За кратка време те възстановили и българската политическа власт в северните български земи, като под византийска власт останали само някои укрепени черноморски градове, между които и Варна.Император Исак II Ангел не успял веднага да организира своите войски срещу въстаниците от тема Паристрион поради отново пламналите междуособици за неговия престол. Това позволило на Петър и Асен да разширят обхвата на своите действия, които които били пренесени на юг от Стара планина в Източна Тракия. Едва тогава Исак II Ангел изпратил срещу тях войска, предвождана от Йоан Контакузин. Но ромеите били изненадани и разбити. Този неуспех изострил вниманието на императора и през ранното лято на 1186 г. Той потеглил лично срещу въстаниците. Многобройната византийска армия достигнала до центъра на освободителното движение. Асеневци преценили, че конкретната ситуация налага да се избегне прекия удар с византийците и се оттеглил в земите на север от р. Дунав при куманите. Междувременно Исак II Ангел опожарил и опустошил областта и без да възстанови византийските гарнизони се завърнал в Константинопол, като сметнал, че е победил бунтовниците.

9. Движение на въстанието

10. б) Втори етапПрез есента на 1186г. Асеневци се завърнали с многобройна съюзническа войска от кумани и повторно възстановили българската власт в земите между Дунав и Стара планина. След това Асен и Петър нахлули веднага в Тракия. В този нов етап на въстанието ясно се очертала и неговата основна цел. Според Никита Хониат двамата братя се стремели да обединят под една обща власт „мизите и българите, както е било някога отдавна”. Военните действия се разгърнали на широк фронт на юг и на северозапад към останалите бълграски области, които били под византийска власт. След преминаването в Тракия армията се разделила на два големи отряда. Единият, начело с българина Добромир Хриз, се насочил към Македония. Там този съмишленик на Асеневци вдигнал местното българско население срещу византийската власт. Вторият въстанически отряд останал да действа в Източна Тракия. Военните действия между българи и ромеи се водели с променлив успех.

11. в) Ловешко примириеПрез късната есен на 1186 г. император Исак II Ангел с войските си стигнал до Средец, където останал да зимува. По време на престоя си в града той склонил крал Бела III да върне отнетите преди това мощи на Свети Иван Рилски. През пролетта на 1187 г. Исак II Ангел преминал старопланинските проходи и се отправил към крепостта Ловеч, където била разположена армията на Петър и Асен. След неуспешна тримесечна обсада императорът се принудил да сключи примирие с българите. Като заложник на примирието в Константинопол бил изпратен най- малкият от братята Асеневци- Калоян. Сключеното примирие дало на воюващите страни време, в което да възстановят силите си. То позволило на Питър и Асен да подсилят защатата на освободената българска територия, включваща цяла Северна България без Варна, Добруджа и областта Загоре в Източна Тракия.Около 1187 г. Търново се утвърдил като столица на възобновената държава по това време. Петър отстъпил пълномощията си на владетел и на върховен военачалник на войската на Асен поради по- добрите му пълководчески и организационни качества.

12. Това не лишавало Петър от царската му титла. Той я запазил и самолично управлявал поверената му област около Велики Преслав и Провадя. Фактическото двувластие било само формално, тъй като властта преминала в ръцете на енергичния Асен. Наред с царската власт бил уреден и въпросът за автономията на българската църква. Асеневци не желаели да подчинят държавата си на Охридската архиепископия, която изцяло била под контрола на гръцката духовенство и императорите в Константинопол.. ето защо центърът на архиепископията се преместил в Търново, презвитер Василий бил ръкоположен за презвитер на цяла България.Междувременно с Ловешкото примирие от 1187 г. Византия все още не е дала своето съгласие по основния въпрос за признаването на легитимността на българската държава. Постигането на нейното международно признание се превърнало в другата основна цел на освободитерното движение на Асеневци.

13. Управление на Асен Тези действия на Асеневци довели да подновяването на българо- византийския конфликт. През 1190 г. Император Исак II Ангел организирал нов голям поход срещу България, с който възнамерявал да унищожи българската държава. Византийците обсадили българската столица Търново, но мълвата за пристигането на куманските отряди ги принудила да се оттеглят. Те били застигнати, обкръжени и подложени на поголовна сеч в Тревненския проход. Целият императорски обоз, заедно с гардероба и хазната, станали плячка на българските войски. Самият Исак II Ангел се спасил чрез бягство.

14. Тази победа създала благоприятни условия за разгръщане на борбата срещу Византия на широк фронт в Тракия и Македония. На запад българите превзели Средец и неговата област, Ниш и Стоб. Тогава византийският император потърсил помощна на унгарците. Според предварителния план съвместните действия срещу България трябвало да запчнат през пролетта на 1195 г. Но те се провалили, защото Исак II Ангел бил отстранен от престола чрез заговор, организиран от неговия брат Алексий III Ангел (1195 - 1203).Настъплението на българските войски продължило на юг към Странджа и по р. Струма. През 1195 г. те стегнали да Сярската област и край Сяр разбили византийската армия. Тогава към българската държава били присъединени Мелник, Струмица и някои други градове по долината на р. Струма. През същата година цар Асен I постигнал и значителни успехи срещу унгарците, от които отнел Белградска и Браничевска области.

15. При завръщането си той минал през Средец, от където взел и отнесъл в Търново мощите на Свети Иван Рилски. С този акт българският владетел издигнал значението на града като христианска столица. През 1196 г. българските войски стигнали до град Анфипол и за втори път сенасочили към важната крепост Сяр. В нейните околности българите отново нанесли поражение на византийците, предвождани от императорския зет- севастократор Исак.Победните действия на цар Асен I срещу Византия довели до присъединяването на важни области към пределите на българската държава, до засилване на нейната роля отново като фактор в политическия живот на Балканския полуостров и до превръщането й в в опасен враг на Византийската империя. Те накарали Византия да предприеме бързи действия за премахването на Асен I. Според данните на Никита Хониат той станал жертва на заговор организиран от онази част от болярството, която била недоволна от твърдото управление на българския цар. Убийството било извършено през 1196 г. с намесата на византийската дипломация. Никита Хониат отбелязва, че Асен I бил убит от своя родственик Иванко по внушение на севастократ Исак. Но Иванко не успял да се укрепи на престола, не само защото не получил обещаната помощ от Византия, но и защото привържениците на Асеневци числено превъзхождали болярската опозиция. Той бил обсаден в Търново от войската на цар Петър и се спасил чрез бягство в Константинопол. Заради своята лоялност към императора Иванко бил назначен за управител на Пловдивска област. След успешните действия срещу бунтовника, цар Петър управлявал българските земи само една година, защото през 1197 г. също станал жертва на болярски заговор. Никита Хониат отбелязва, че той взел за свой помощник в управлението най- малкия си брат Калоян, който междувременно избягал от Константинопол през 1189-1190 г.

16. България при Асен и Петър

17. Управление на България при царКалоян (1197 - 1207) • Организираните заговори срещу Асеневци не прекъснали положителните насоки в развитието на бъзобновената от тях българска държава. Тяхната активна външнополитическа дейност срещу Византия имала като краен резултат утвърждаването и териториалното разширение на България в края на XII в. Военнополитическият възход на страната продължил и при техния наследник цар Калоян (1197-1207). 

18. Държавната политика на новия български владетел била свързана с вътрешно укрепване на държавата и продължаване на борбата срещу Византия с цел доосвобождаването на всички български земи и постигане международно признание на България. Калоян оглавил държаната в момент, когато вътрешните противоречия по вина на боляската опозиция били твърде изострени. Отделни български феодали проявили открит стремеж да се откъснат от централната власт и да се обявят за независими владетели. Това била опасна тенденция, която отслабвала съпротивителните сили на България. Ето защо в първите години он управлението си Калоян се въздаржал от стълкновения с Византия. Той се опитал преди всичко да привлече на своя страна непокорните феодали. Един от тях бил Иванко, когото византийският император поставил за управител на Пловдивска област. Първоначално той служел вярно на императора, но постепенно започнал да предприема действия, които показвали, че не желае да бъде повече византийско протеже. Иванко увеличил войската си, която подбрал от българското население, живеещо в неговите владения. Воден от държавнически съображения, цар Калоян потърсил сближение с убиеца на своя брат и сключил съюз за общи действия срещу Византия

19. Друг български болярин, който се обявил за независим, бил Добромир Хриз. Той поставил под властта си част от Северна и Средна Македония и избрал за своя резиденция силната крепост Просек. Император Алексий III Ангел предприел няколко обсади на крепостта, но Добромир Хриз устоявал на натиска. Цар Калоян се възползвал умело от обстоятелствата и организирал силна коалиция, в която влизали Иванко, Добромир Хриз и отцепилият се ромейски управител на Родопска област Йоан Спиридонаки. През 1201 г. войските на българския владетел обсадили град Варна. Пред стените на града била издигната внушителна обсадна машина висока колкото крепостта и с ширината на крепостния ров. На Великден, след тридневен шурм, градът паднал в български ръце. С това последният опорен пункт на византийците в Северна България бил премахнат. Българското настъпление се насочило и към Западна Тракия и Македония. По голямата част от Македония до Охрид била освободена. Към пределите на българската държава били присъединени още Косевска област, Призрен и Прищина. Важно стратегическо значение имало превземането на крепостта Констанция (дн. Кюстенджа) в Родопската област, Пловдив и цяла Северна Тракия.Византия положила отчаяни усилия да разкъса силната коалиция. Иванко бил заловен с измама и владенията му останали във византийски ръце. Не е ясна съдбата на Добромир Хриз. След 1202 г. името му престава да се споменава в изворите. По всяка вероятност земите му били поделени между България и Византия. По същото време в Западна Европа назрявали събития, които щели да се отразят съдбоносно върху положението на Бълканския полуостров. 

20. През 1202 г. Римската църква организирала Четвъртия кръстоносен поход. Френски, фламандски и италиански рицари започнали да се събират във Венеция, от където трябвало да бъдат закарани с флот до Божи гроб. По настояване на венецианците обаце рицарите нападнали адриетическия град Зара, който бил разграбен и плячкосан. След тази пърма „услуга”, която кръстоносците извършили за Венеция последвала и втора. Те обещали подкрепа на сваления законен наследник на византийския престол Алексий II Ангел (син на Исак II Ангел), който бил хвърлен в затвора заедно с баща си. Така вместо към Йерусалим рицарите отправили своя поглед към Константинопол. Пред надвисналата нова опасност византийският император Алексий III Ангел потърсил мир с цар Калоян. Преди лятото на 1202 г. бил сключен мирен договор, според който в български ръце оставали цяла Северна България, Белградска и Браничевска област, а също и част от Тракия и Македония. Така в началото на XIII в. Българската държава постепенно възстановила своите предишни граници.

21. Отношения с Унгария • Мирът с Византия бил безспорен политически успех за Калоян, но той не решавал въпроса за неговия суверенитет и царска титла. От това се възползвало Унгарското кралство, което в края на 1202 г. окупирало Белградска и Браничевска област по предлог, че българският владетел ги притежавал незаконно.Още през следващата 1203 г., подпомогнот от кумански наемници, Калоян изгонил унгарците от окупираните области. Решителните му действия за сетен път показали, че България се утвърдила на Балканския полуостров като политическа и военна сила, с която всеки чужд владетел трябвало да се съобразява.

22. Уния с Римската църква Цар Калоян се проявил не само като добър пълководец, но и като ловък дипломат. Той добре съзнавал, че териториалното укрепване на България се нуждаело от авторитетно признание. В противен случай нейните съседи можели да претендират за български земи под предлог, че владетелят им е незаконен. В края на XII в. и началото на XIII в. силата, която се ползвала с неуспорим авторитет на европейския континент, била Римсаката църква. Енергичният папа Инокентий III не скрил намеренията си да разпростре властта си над целия християнски свят. Надежда за това му давало отслабването на Мизантия, която все по- трудно се справяла с външните си врагове. 

23. Още в края на 1199 г. папата изпратил писмо до цар Калоян, в което му предлагал да признае върховенството на Римската църква. Неговият отговор до папата дошъл 3 години по- късно през месецфевруари 1202 г., когато станала ясна позицията на Византия по въпроса за суверинитета на българския владетел. Калоян и Инокентий III разменили значителна по обем кореспонденция, в която двете страни уточнявали условията за сключване на уния. Калоян проявил риторично умение, съобразителност и твърдост в защитата на поставените искания. Той си служел с доказателства от религиозен характер, привеждал цитати от свещените книги, от произведения от отци от църквата и др. Не на последно място използвал аргументи от историческо естество. В писмата си цар Калоян не веднъж се връщал към историята на България от времето на царете Петър и Самуил, за да докаже правата си върху царската корона.Преговорите с Рим се превърнали в силно оръжие срещу пратениците на Унгарското кралство. В желанието си да спечели на всяка цена Калоян Инокентий III убедил унгарския крал да изостави враждебните си намерения спрямо българите. В писмо до него папата писал, че Асеневци имали за цел не да завземат, а да възвърнат земята на своите бащи. Инокентий ІІІ

24. По примера на княз Борис I Калоян ловко лавирал и се възползввал от противоречията между Рим и Константинопол. В едно от писмата, с цел да ускори папското решение, той намекнал, че самите византийци му предлагат царска корона и автокефална църква. Такива преговори наистина се състояли през 1203 г., когато кръстоносците обсадили Константинопол, а Алексий III Ангел избягал от столицата и потърсил помощта на българския цар. Калоян обаче правилно преценил, че в момента не се нуждае от признанието на Византия, която е пред разруха. Интуицията не го излъгала. На 13 април 1204 г. кръстоносците завладели Константинопол и унищожили Византийската империя. Това събитие несъмнено ускорило преговорите за сключване на уния. Най- сетне на 8 ноември 1204 г. в Търново се състоял тържественият акт на коронацията. Специален пратеник на папата- кардинал Лъв връчил кралската корона, скиптър и знаме на българския владетел и палиумза първосвещеничесто на търновския архиепископ Василий.  Търново

25. Рим официално признал титлата „крал” на Калоян и тилата „примас” на българския духовен глава, която според папата била равностойна на патриарх. Белег за държавен суверинитет, извоюван от Калоян, била не само владетелската титла, но и правото, което получил, да сече монети със своя образ. Досега монети от времето на цар Калоян не са открити. Намерен е само един оловен пръстен, който на лицевата си страна има надпис „Калоян, цар на българите”, и на обратната страна е изобразена Света Богородица. Унията била скрепена с подписването на тържествена клетва- договор от цар Калоян, в която той се задължавал да признае върходенството на Римската църква и да се подчинява на папските решения. Българският владетел обаче по своему схванал титлата, която получил от Рим. Докато папата го наричал навсякъде в писмата си „рекс”, т.е. „крал”, Калоян упорито се титуловал като „император”, т.е. „цар” на България.

26. Значение на унията • Унията с Рим била безспорен дипломатически успех за цар Калоян. Получената титла го издигала в ранг равностоен на останалите европейски крале. С тържествената коронация от 1204 г. била потвърдена още веднъж независимостта на българската държава. Унията охладила завоевателните стремежи на унгарските крале и предпазила на първо време българските земи от действията на кръстоносците. В отношенията с новия съсед- Латинската империя цар Калоян смело можел да отстоява своите интереси, тъй като се ползвал от покровителството на папския Рим. По същество унията била преди всичко един политически акт, който не предизвикал промени в православните догми и обичаи на българите. Надеждите на папата да наложи католицизъм в България останали напразни. Нещо повече- с поведението си цар Калоян дал ясно да се разбере, че остава верен на православието. По негово време били пренесени и положени с подобаваща за това време тържественост мощите на двама почитани от българите светци- Свети Иларион Мъгленски и Свети Михаил Войн от град Потука.

27. Отношения с Латинската империя • Междувременно през 1204 г., когато западните рицари се намирали над стените на Константинопол, цар Калоян им предложил военна помощ от 100- хилядна армия. В замяна на това поискал да го признаят за „цар и господар на неговите земи” по думите на хрониста Роберт дьо Клари. Още тогава обаче проличало, че латинците не желаели да сътрудничат с българския владетел. Те отхвърлили отправеното предложение независимо, че по това време Калоян бил в условни преговори с римския папа.С превземането на Константинопол от латинцитепрез април 1204 г. настъпила значителна промяна в политическата обстановка на Бълканския полуостров. Твърде късно станало ясно, че новите господари нямат намерение да живеят в мир с българите. Цар Калоян изпратил специално писмо до латинския император Балдуин I Фландърски с предложение за сключване на мирен договор. Императорът отхвърлил искането и проявил неоснователни претенции към български земи.

28. При това развитие на събитията естествен съюзник на България станали самите византийци. В началото на 1205 г. цар Калоян влязъл в договорни отношения с византийската аристокрация в Тракия за обща борба срещу завоевателя. Било решено по даден знак тракийските градове да въстанат и да изгонят настанилите се там рицари. Първи сторили това жителите на Одрин. Съгласно с поетите задължения българската войска им се притекла на помощ. В същото време към Одрин се отправил и император Балдуин съпровождан от венецианския дож Енрико Дандоло и от граф Луй дьо Блоа. На 14 април 1205 г. под стените на града се започнало сражение, в което цар Калоян проявил изключителна съобразителност. Той изпратил срещу кръстоносците подвижната куманска конница, която ги предизвикала да напуснат лагера си. Увлечени в преследване, рицарите нарушили бойния си ред и попаднали под внезапния удар на българската войска. Голям брой от тежко ранени рицари, смятани до тогава за непобедим, били избити. В боя паднал един от техните главни предводители- граф дьо Блоа, а император Балдуин I бил пленен. С неприкривана горчивина съвременникът на събитията Роберт дьо Клари съобщава в хрониката си, че край Одрин погинал „цветът на западното рицарство”. Първият латински император бил откаран като пленник в Търново. Опитите на папа Инокентий III и на брата на Балдуин I- Хенрих да измолят от Калоян неговото освобождаване останали напразни.

29. След внушителната победа край Одрин Калоян продължил военните действия срещу Латинската империя. Българските войски нахлули на широк фронт в Македония и Тракия. Настъплението разтревожило византийската аристокрация, която се отметнала от съюза си с българите. Първи срещу българите въстанали пловдивските първенци. Разгневен от предателството цар Калоян се насочил към Пловдив. Със съдействието на част от населението и главно на еретиците богомили и павликяни той влязъл в града и жесстоко наказъл заговорниците.По всичко изглеждало, че събитията в Пловдив били част от един по- широк заговор, чиито нишки водели към Търново. Ето защо цар Калоян се завърнал в българската столица и наказал заподозрените византийски военопленници, намиращи се там. Той излял гнева си и върху пленения византийски император, който според някои сведения също участвал в заговора. Византийският хронист Никита Хониат пише, че Балдуин I бил съсечен, а тялото му хвърлено в пропастта за храна на хищните птици, където той умрял на третия ден в страшни мъки.

30. През 1207 г. войната в Тракия пламнала с нова сила. Цар Калоян сключил военен съюз с Никейската империя за съвместна атака на Константинопол. В изпълнение на поетото обещание българските войски навлезли в Южна Тракия и обсадили Одрин, а един кумански отряддостигнал чак до Константинопол. Обсадата на Одрин продължила дълго време. Калоян бил на път да влезе в града, тъй като на много места крепостта била вече срината. Срещу нея българите действали с 33 големи каменохвъргачни машини. Тъкмо тогава обаче куманите, които помагали на Калоян, решили да се оттеглят. Той снел обсадата на града още повече, че се получило известие за смъртта на Солунския крал Бонифаций Монфератски. Това събитие дало удобен повод да се нападне Солун. Българите обсадили града и се подготвили за решителен щурм. Но в навечерието на атаката цар Калоян станал жертва на поредния болярски заговор. Дейно участие в заговора взели куманският воевода Манастър и племенникът на Калоян- Борил. Подобно на своите братя, увлечен в борбата срещу външните врагове на България, цар Калоян не успял да ликвидира напълно болярската опозиция.

31.  И така в края на XII в. Асеневци застанали начело на борбата на българите против византийската власт. С въстанието на Асен и Петър било поставено началото на освободителното движение на българския народ. Тяхната политика за възстановяване на българското царство била успешно продължена от най- маркия брат на Асеневци- цар Калоян. Десетгодишното му управление допринесло изключително много за издигане на политическия престиж на българската държава. България получила международно признание, укрепнала териториално и се певърнала във важен фактор на Бълканския полуостров.

33. КРАЙ