А сега нека приказките да започнат.

1. А сега нека приказките да започнат. Тези приказки , с които нашите майки и татковци раснаха и които стигнаха до нас.

2. Тези приказки не чакат, те ни теглят към един свят, дето има сребърни гори, седефени лодки , кристални дворци, захарни петлета и палави котета.

3. Като ги четете си пригответе нещо сладко, защото не е възможно да четете как смешното захарно петле разквасва устните на болното дете и да не ви се прияде нещо подобно.

4. Трябва ви и кърпичка- обикновена, не вълшебна. Защото няма как да не пророните сълза, когато четете за куция гъдулар Грозьо и за Снежното момиче.

5. Или пък за старият щърк, който иска да си остане в родината, защото „никъде дъгата не е тъй хубава, както тук, никъде песента на щурците вечер не е тъй радостна, никъде димът на комините не е тъй топъл както там, дето си пазил с крила малките си ….”

6. Има и такива едни приказки,дето са хем смешни,хем някак тревожни. Как да не се загрижи човек за котарака Мър-мър, който се изгуби в големия град? Гладен, опърпан и въпреки това смел!

7. И внимавайте как се отнасяте към всички малки същества. Защото дори щурчетата ни учат на добро, като ни пеят: „Ние сме мънички, но виждаме и знаем всичко. Ние пеем най-хубавите песни. Ние никого не мразим. Всички обичаме. И на всички носим утеха и радост. Кри-кри-кри.”

8. Ей, да не заспахте?! Почакайте малко! Искам да ви кажа, че всички играчки са цели и здрави. Защото щурчето Кри-кри ги натовари в каляската от синьо стъкло и ги откара високо в елмазените палати на Сънчо.

9. А какви веселия стават там, в Слънчовите дворци! Всички са там, и майката на доброто момче е там и раздава медени питки. И на мен даде….

10. Хайде, какво чакате! Ето-синята каляска се задава. Качвайте се в нея и на добър път към приказното царство, оставено ни от Константин Константинов.