Кой “ изеде “ главата на Абдул Хамид ?

1. Кой “ изеде “ главата на Абдул Хамид ? Една българска политическадрама в 6действияспоред спомените на главнитедействащи лица иполитическата карикатура на деня

2. Княз Фердинанд І Български – княз и цар на България / 7 юли 1887 – 22 септември 1918/ Владетелят, наричан “Лисицата “ в една сполучлива негова биография и от своите съвременници… Владетелят, който завари България без нито една културна институция и я остави с театър, опера, музеи, зоопарк, университет, ж.п.линии... Владетелят, който завари васална територия и я превърна в независимо царство. .. Владетелят, който имаше странен характер и допускаше грешки... Главните действащи лица:

3. Владетелят, чийто войници и генералипобеднотриумфираха в Балканската война... • Владетелят, който имаше волята и силата да издържи срещу Русия 10 години в пълна политическа изолация, заговори и заплаха от военно нахлуване. …

4. Или: Фердинанд І Български като Новият Св. Георги , погазващ Търновската конституция. На рамото му карикатуристът Петър Морозов е изобразил бухал като символ на княжеската “мъдрост и прозорливост”. …И който беше любим персонаж на прохождащата в България политическа карикатура. Карикатуристът Александър Божинов го е представил в стила на карикатурите на Оноре Домие от втората половина на 19 век. Там любим персонаж на Домие бил кралят - буржоа - Луи Филип. Отличителен и ясно разпознаваем белег - характерният огромен кобургски нос на Фердинанд, изобразен като тиква. Владетелят, който бе хулен, мразен и руган от собствения си народ повече от всеки друг... Владетелят, който бе хулен, мразен и руган от собствения си народ повече от всеки друг...

5. Един от най-дълго управлявалите австрийски владетели / 1848-1916 / Владетелят, който преживя трагичната гибел на своята съпруга - императрица Сиси и самоубийството на единствения престолонаследник - принц Рудолф… Владетелят, който не доживя да види разпадането на собствената си империя… Австрийският император Франц Йосиф І

6. …Владетелят, който живееше скромно на границата на две епохи • Владетелят, който предизвика т.нар. Босненска криза, с анексията на Босна и Херцеговина през 1908 • Владетелят, който превърна Балканите в “ бурето с барут” …

7. Султан Абдул Хамид ІІ - “кървавият” султан • Най-дипломатичният , но и най-спорният султан , управлявал империята от 1878-1909. • Султанът, който сам си правеше мебелите в своя дворец Илдъз… • Султанът, който пръв започна т.нар. арменски геноцид, заради което му лепнаха прозвището “кървавият”… • Султанът, който модернизира армията си с германска помощ и създаде серия от училища в столицата Истанбул…

8. Султанът, който преживя Хуриета или т.нар Младотурска революция и беше ловко изигран и ограбен от младотурците…. Султанът, чийто Везират реши кризата с българската независимост и анексията на Босна и Херцеговина с езика на дипломацията…. Султанът, който документира в два огромни албума промените в империята и ги дари на Американската конгресна библиотека и Британската библиотека… Султанът, който спечели само една война, но загуби много други битки…

9. Александър Малинов- министър-председател на хомогенния демократичен кабинет / 1908- 1911 / - автор на текста за Манифест за обявяване на българската независимост Кабинетът Малинов

10. И неговите министри, участници в акта на обявяване на българската независимост… • Министър на търговиятаи земеделието – АндрейЛяпчев • Министър на финансите Иван Салабашев • • Министър на външните работи и вероизповеданията – ген. Стефан Паприков

11. Събитията в хронологическа последователност, през обектива на българската и световна карикатура и мемоарната литература • Действие І – Младотурската революция, наричана Хуриет/ Свобода/- юли 1908 • Действие ІІ – “ Аферата с пилафа” – август 1908 • Действие ІІІ – Стачка и окупация на Източните железници в българския участък Одрин-Белово • Действие ІV – Отзоваване на българския дипломатически агент Гешов от Цариград, споразумение с Австро-Унгария за едновременно нарушаване на Берлинския договор • Действие V- Обявяване на българската независимост/ Русчук-Търново/- септември 1908 • Действие VІ – Дипломатическият скандал и борбата за признаване на независимостта 1908-1909

12. Действие І Младотурската революция, наричана Хуриет / Свобода / юли 1908 • През юли 1908 г. Европа е изненадана от едно събитие. Извършен е преврат на младотурските политически сили, представени от комитета „Единение и напредък". • Възстановена е конституцията от 1876 г. • Гръмко е обявено равноправие и свобода на всички народности в Отоманската империя.

13. “Льо пти журнал” по т.нар. Източен въпрос и Хуриета- 1908/ 09 • Карикатурите представят аспекти на младотурската революция и обявяването на Решид паша за новия султан, под името МахмудV, брат на сваления Абдул Хамид ІІ.

14. В началото на септември младотурското правителство извършва един гаф, известен в дипломатическата история като „аферата с пилафа". Външният министър на Турция - Тевфик паша поканва дипломатическите представители на традиционен прием - информация за състоянието на страната. На това протоколно събиране , обаче, младотурците си позволяват да не поканят българския дипломатически представител в Цариград - Иван Стефанов Гешов, под претекст, че България е васална на Турция страна. Скандалът избухва веднага, но княз Фердинанд задържа ефекта му, за да го използва малко по-късно. Действие ІІ : “ Аферата с пилафа” август 1908

15. Иван Стефанов Гешов разказва: “ … Кямил паша ме прие и не скри от мене, че протоколът на Великата порта не позволява на представители на България, като васално княжество, да бъде канен заедно с представители на чуждите държави... ....Той прибави, че в случая няма обида нито за княжеството, нито за мен. За да докаже това на цял свят, той, великият везир, ще даде след една неделя едно дине в моя чест.”

16. Събитието през погледа на карикатуриста Александър Божинов - “Българанъ” в бр.25 от 1908 г. • Мина българския дипломатическа агентъ и той поиска да хапне. • -Не давамъ, каже Абдулъ Хамидъ и продължи да яде. • Абдулъ Хамидъ беше съдналъ да яде пилафъ

17. Действие ІІІ Стачка и окупация на Източните железници в българския участък Одрин - Белово Вначалото насептември 1908 годинаназрява нов скандал. Приизбухване на стачка вкомпанията наИзточните железници,отсечката Одрин-Белово от 310 км на българскатеритория еокупирана отбългарските власти. • През 1869 година концесионна компания на барон Мориц фон Хирш сключва договор с Високата порта за построяване и експлоатация на Ж.П. линии в европейската част на Османската империя. • Договорът е ревизиран през 1872 г. През 1870-1874 г. е построена и пусната в експлоатация ж.п. линия Цариград-Белово с разклонения от Одрин за Дедеагач и от Търново Сеймен (днес Симеоновград) - за Ямбол.

18. Товае една закачка на карикатуристаБожинов. Тяпредставя един иначесериозен финансов скандал катодетскаприщявка надипломатическия агент Гешов. • В спомените си Александър Малинов пише: “ Князът разбра, че съм готов да направя кабинетен въпрос, ако той би настоял да върнем железниците.... • За нас, прочее, е невъзможно, добавих аз да отстъпим от завзетата на 5септемврий позиция по въпроса за Източните железници. Та това не би ми позволил да направя народа.” Първоначалнатареакция на българскиякняз Фердинанд била компаниятанезабавнода се върне на собствениците,т.е.баронМориц фон Хирши неговитенаследици. В своя заповедническистил князътизпраща телеграмаотВиена: «Върнете железницитена собственика /т.е. на Австро-Унгария/!» В лаконичният стил министър-председателят Александър Малиновотговаря : «Железниците нямадавърнем!»

19. Действие ІV Отзоваване на българския дипломатически агент Гешов от Цариград • Прочутият “Инцидент Гешов” или « Аферата с пилафа», сполучливо е използван като повод за влошаване отношенията между КняжествоБългария и Турция. • България отзовава Гешов, а Турция – своя комисар от София. • Настъпва криза в българо-турските отношения. • В спомените си Иван Стефанов Гешов пише: “…После обяд 3 часа получих шифрована депеша от София, с която ме оторизираха да напусна Цариград в събота, 2 септември, ако не получа покана за динето на Тефик паша… • ….До вечерта бях в Пера в канцеларията. Като не дойде никакво съобщение до определения час, аз отпътувах с конвенциалния влак, който тръгваше тогава на 8 часа вечерта…”

20. Александър Божинов представя събитието така: “ Тоя синковец ся разсърди и отиде да ся оплаче в София”. Иван Ст. Гешов катоедно обиденодете, напуска поста на дипломатически агент в Цариград,неполучил покана за злопулучнатаофициалната вечеря,давана от младотурскотоправителство и порадинезачитане на дипломатическияму статус.

21. Действие V Обявяването на българската независимост Русчук-Търново септември 1908 година • В своите спомени, Александър Малинов подробно описва разговора си с княза по повод на това събитие: “Изслушал, бих казал, дългата ми пледоария в защита на тезата ми, че повелително се налага провъзгласяването на независимостта на България, князът, като стисна ръката ми, заключи: „Еnfin qui ne risqué, ne gagne pas.”(“Който не рискува, не печели.” )” • Конкретното решение за обявяване на независимостта е взето на 23 август 1908 година в Австро-Унгария, където често е отсяда на почивка княз Фердинанд.

22. Малинов разказва: “ …Обявяването на независимостта на България фактически нямаше нищо общо с инцидентите, които дойдоха, след като беше взето вече решението за прокламирането й, но които между другите, по дипломатически съображения, сочехме като едни от главните причини за нашето решение. ”

23. На 20 септември 1908 князът праща телеграма, с която изразява желанието си: “Александър Малинов заедно с всичките си другари да се намерят в Русе”, където той щял да пристигне от Румъния.

24. Из спомените на министър Иван Салабашев: • Как е определена датата за обявяване на независимостта, според министър Салабашев: • “… По онова време ние зачухме, че Австрия тъкми да анексира Босна и Херцеговина. Това много ни насърчи. За да намалим, колкото е възможно, нашата отговорност и опасността за държавата ни, ние решихме да провъзгласим независимостта веднага след провъзгласяване на анексията. …” • “…Ние изменихме малко първоначалното си решение, като заменихме датата 21 септемврий с 22 септемврий, понеже в последния момент се научихме, че писмото на австрийския император / Франц Йосиф І / било връчено на Фалиера на определения ден 20 септеврий, но че руския император въпросното писмо, по причина някакво си закъсняване, щяло да бъде връчено на другия ден, 21 септемврий….”

25. На 21 септември 1908 година княжеската яхта„ Цар Крум " акостира на русенското пристанище, посрещната от министрите. На съвещанието си с Александър Малинов, князът му обявява: „ Е , господин Малинов, най-после дългоочакваният ден от Вас и мен, от целия български народ, дойдe. Решението, което взехме в Карпатите, време е да турим в изпълнение.“ През нощта специалният влак пътува към старата българска столица, където е решено да се проведе тържествената церемония. На гара Търново огромно множество с национални знамена посреща влака. Вагонът на Фердинанд - Транспортен музей- Русе

26. Манифест за обявяване на българската независимост - Търново, 22 септември 1908 г.р изработен от художника Харалампи Тачев /хартия, смесена техника, туш, гваш, бронз,копие, изложено в НИМ, София/Оригиналът е собственост на Централния държавен архив и е изработен върху пергамент. Малинов пише : “ …Във влака седнах и написах текста на манифеста.” Текстът на прокламацията е прочетен за пръв път още на княжеската яхта „ Цар Крум "

27. На 22 септември 1908 година в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново княз Фердинанд, в присъствието на министрите, прочита Прокламация за провъзгласяване на независимостта. България става царство, а той самият е вече цар на българите! На следващия ден пристига вестта за австрийската анексия на Босна и Херцеговина. Църквата “ Св. 40 мъченици” – Търново по време на церемонията и днес

28. Действие VI Дипломатически скандал и борба за признаване на независимостта 1908-1909 година • В тази заплетена дипломатическа ситуация, свързана с двустранно нарушаване на Берлинския протокол от 1878 година българското правителство започва мъчителни преговори за признаване на независимостта. • Те опират до размера на компенсацията, която трябвало да се заплати на Турция за окупираната Компания на Източните железници и дълга към Турция и от която са по-заинтересовани всички европейски държави – кредитори на империята.

29. Очевидците разказват: • Малинов : „Чакаше ни след туй вече трудната и деликатна работа – санкционирането на търновския акт; трябваше да издействуваме неговото признаване. Ние се заловихме с работата си сред една далеч неблагоприятна за нас международна обстановка. Впрочем, никога не си правихме илюзията, когато обявихме независимостта, че тя ще бъде по-друга, по-лека.” • …а карикатуристът Божинов осмива традиционно мудната турска дипломация във връзка със заплетените българо-турски отношения. • Преговорите се точат от октомври 1908 до април 1909 година.

30. Дипломатическата мисия на министър Андрей Ляпчев : • Тогавашният министър на финансите Иван Салабашев описва начина, по който са протекли преговорите: “Болшинството от Министерският съвет реши да се водят преговорите в Цариград и за тази цел изпрати там, министър на земеделието Ляпчева, като пълномощник на правителството, с одобрение на царя. Преговорите в Цариград не отиваха добре за нас.” • “...Министерският съвет взе решение да се телеграфира на Ляпчева да не взема никакъв ангажимент по отношение на размерите на обезщетението и да дойде веднага в София, за да се обмисли въпросът....Ляпчева получил на време тази телеграма, но не счел за нужно да се съобрази с нея...като предложил писмено 40 милиона за независимостта и 42 милиона за железниците.”

31. Изходът от кризата в ръцете на външните министри на Русия, Австро – Унгария, България и Турция 1908-1909 В този момент Русия намира благоприятен за България изход. За да помогне на страната, руската дипломация предлага парична компенсация да се уреди чрез финансова комбинация между Русия и Турция. Според нея Русия се задължава да поеме върху себе се изплащането на исканите от Турция 125 милиона лева. България няма да плаща нищо на Турция, а на Русия ще изплати само 82 милиона лева. Това плащане трябвало да се уреди чрез формален заем с руската държавна банка при изгодни условия.

32. Според Руско-български и Българо-турски протоколи от април 1909 година:Русия опрощава на Турция военните й задължения, останали още от войната от 1877-1878 г; Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България; България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 години 82 млн. франка.На 9 април 1909 година Турция признава независимостта на България чрез подписания от Андрей Ляпчев и Рифаат паша, външен министър на Османската империя, протокол за признаване на българската независимост.Веднага след това следва и признанието на Силите, с което новото политическо положение на страната получава международно утвърждение.

33. Тук сатиричното око на Божинов представя обявяването на независимостта като една изключителна амбиция на българския княз Фердинанд да надене корона на независим цар, макар и срещу толкова висока цена. Компанията на Източните железници струва на българското правителство и народ около 42 млн. златни лева. Цената на една българска корона

34. Епилог Актът на осъществяване и обявяване на българската независимост от 1908 е несъмнено едно от най- успешните и безспорни исторически събития в новата българска история. То превръща българската държава в равностоен политически и дипломатически партньор в европейската политика.

35. Използвана литература и исторически извори 1.Спомени за българската независимост, съставители: Радослав Попов и Елена Стателова, издателство “ Отечествения фронт”, София, 1984 2. Константинов, Петър. Независимостта на България, обявена на 22 септ. 1908 г.] / Петър Константинов. // Л и т. ф о р у м, № 31, 21-27 септ. 1994, с. 1, 3. 3.Марков, Георги Г. Провъзгласяване и признаване на българската независимост [22 септември 1908 г.] / Георги Марков. // Л и т. ф о р у м, № 28, 22-28 септ. 1998, с. 1, 2. 4.Добринка Парушева. Карикатурна политика или политиката в карикатурата, материал от Интернет 5. Le Petit Journal, 1908/ 1909 6. Сп. Българан, год V, бр.25, 1908/1909, шест карикатури на Александър Божинов за обявяването на българската независимост. 7. В-к “Смях”, бр.11, 14 август 1911 г. 8. Сп. Българан, бр.55, 23 април 1905 година 9. Снимки и материали от Интернет

36. Автор на проекта - Калина Владова, преподавател по история в МГ “Баба Тонка “, гр. РусеЗавършила история и археология в СУ 1977- 1981; преподавател в МГ “Баба Тонка от 1989 година; притежава ІІ квалификационна степен след успешна следдипломна квалификация в СУ “ Климент Охридски” 1986-1987; носител на специална грамота от МОМН за два класирани на ІІ и ІІІ място мултимедийни проекти през септември 2008 по повод национални тържества за обявяване на българската Независимост; носител на награда за лауреат на Втора национална олимпиада по история в Ловеч , май 2009 година. • Специална благодарност за изключителното и безвъзмездно съдействие на: • Справочно-библиографски и информационен отдел, Народна библиотека “ Иван Вазов” , гр. Пловдив и специално на г-жа Емилия Маринова, която ни предостави в електронен вариант карикатурите на Александър Божинов от сп.” Българан “, 1908/1909