ИНСТИТУТ ПО РАСТИТЕЛНИ ГЕНЕТИЧНИ РЕСУРСИ “К . Малков” Садово

1. ИНСТИТУТ ПО РАСТИТЕЛНИ ГЕНЕТИЧНИ РЕСУРСИ“К. Малков”Садово ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАЗВИТИЕ НАФЪСТЪКО-ПРОИЗВОДСТВОТО ИПРОИЗВОДСТВОТО НА СУСАМОТ МАЛКИ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯВ БЪЛГАРИЯ проф.дсн Сийка Стоянова

2. ФЪСТЪЦИ

3. Фъстъците са култура на южното земеделие, а територията на България се явява северна граница на възможното и отглеждане. • Произхождат от Южна Америка и през 16-17 век са пренесени по всички континенти. • Днес фъстъците се отглеждат главно в Азия и Африка, като основни производители в световен мащаб са Индия и Китай в Азия, и Сенегал и Нигерия в Африка. • По данни на FAO за последните 40 години засетите площи в света са се увеличили с 19%, а средните добиви са нараснали с 68%.

4. Основен производител на фъстъци в Европа е България с 80% от площите • В България за първи път са засяти фъстъци през 1896г. в село Куртово Конаре. От 1899 те се отглеждат в Садовското земеделско училище, а по-късно и в опитната станция в Садово. • През 2000 и 2001г. засетите площи с фъстъци у нас запазват нивата от предишната декада – около 100 000 декара за страната. • Следва драстично намаляване на площите през 2002г. като тенденцията продължава с леки колебания, но на нива около и под 10 000 декара. • Най-големият спад е през 2007г. и 2008г., като основна причина е голям нелегален внос на фъстъци с неясен произход, главно от Африка.

5. Въпреки редуцирането на площите, средните добиви от декар бележат устойчив ръст. Това се обяснява с внедряването на новите български сортове, които се характеризират с изключителни качества. ТЕ СА ЕДИНСТВЕНИТЕ ВКЛЮЧЕНИ В ЕВРОПЕЙСКАТА СОРТОВА ЛИСТА(http://ec.europa.eu/food/plant/propagation/catalogues/comcat_agri_2008/index_en.htm):

6. ПРЕДИМСТВА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФЪСТЪЦИ • Българските сортове фъстъци са високодобивни и адаптирани към нашите условия (засушаване, застудяване, болести) • Те попадат в отделна таксономична група, различна от всички останали в света – доказано с генетични маркери • Притежават отлични вкусови качества • Съдържанието на мазнини и протеини е в идеалните за културата показатели • Не съдържат афла-токсини поради климатичните условия – има зимен период • Основен приоритет за фъстъкопроизводството: да се ограничи вноса и да се стимулира родното производство • Вносните фъстъци са с неизяснен произход и реколтна година • Вкусовите им качества значително отстъпват от тези на локално произведените • Съдържат афла-токсини • Продължителният транспорт по вода в непроветриви помещения води до развитие на гъбни и бактерийни болести по тях, които са вредни за човешкото здраве

7. СУСАМ

8. ОБЩО ЗА КУЛТУРАТА СУСАМ. . . . Сусамът е едно от най-древните маслодайни растения познати на човека. Изключително топлолюбиво растение, невзискателно към типа на почвата. Поради краткия си вегетационен период (около 90 дни) не се нуждае от много хранителни вещества. В Африка е съсредоточено цялото многообразие на диви форми, а в Азия се срещат много културни форми сусам. Сусамът е култура, напълно приспособена към неблагоприятните климатични промени: засушаване и висока температура на средата.

9. ПРОИЗВОДСТВОТО НА СУСАМ. . . • Около 98% от световните площи засети със сусам се прибират ръчно. Това прави културата неатрактивназа крупни земеделски производители. • Основeн производител на сусам в световен мащаб е Индия, като: • КОНТРОЛЪТ върху технологичните изисквания и посевите в различните етапи от вегетацията е много занижен. • В резултат на това ДОБИВИТЕ са изключително ниски (в рамките на 20-30 килограма от декар). Но ниския разход за работна ръка е основна предпоставка за засяване на сусам на големи площи и Азия държи първенството за основен световен производител.

10. ТИПОВЕТЕ СУСАМ, СЕЛЕКЦИОННИ ПОСТИЖЕНИЯ И МЕХАНИЗАЦИЯТА Съществуват два основни типа сусам: с отворени плодни кутийки и със затворени плодни кутийки. Масово отглеждания сусам за ръчно прибиране е с отворени плодни кутийки. На две места в света – САЩ (SESACO) и България (ИРГР-Садово) се работи върху механизиране отглеждането на културата. Това включва получаване на форми с полу-отворени плодни кутийки, които са подходящи за механизирано прибиране.

11. През 2009г в България беше признат от ДСК сорт ВИКТОРИЯ – първият наш сорт подходящ за механизирано прибиране. • Други сортове сусам създадени в ИРГР: • Сорт Садово 1 се характеризира със висок добив и устойчивост на болести. Има бял цвят на семената, поради което се оприличава на избелвания Индийския сусам и това е причина интересът към него да намалее през последните години. • Сорт Милена е високодобивен, с много интензивно-наситен жълт цвят на семената. Той е национален стандарт за тази култура. Има сравнително едри семена и добива му е изключително висок – около 150kg/da. • - Сорт София е най-високодобивния сорт сусам у нас, като добивите от единица площ са между 150-200 kg/da.

12. ...ЗАЩО БЪЛГАРСКИ СУСАМ? • Българските сортове сусам са по-високодобивни от чуждите • Притежават по-добри показатели по съдържание и качество на мазнини и протеини • Създадени са линии и сортове подходящи за механизирано прибиране • Притежават отлични вкусови качества • Отлична земеделска култура за едри, средни и дребни производители • ...И ЗА НЕДОСТАТЪЦИТЕ НА ВНОСНИЯ СУСАМ • Обичайна практика е използването на разтвор от сярна киселиназа избелване на семената и снемане на обвивката • Неясен произход, дълъг транспорт от Азия и Африка и свързаните с това отрицателни промени в качеството като хранителна суровина • Доказано по-ниско съдържание на ценни хранителни компоненти (масло-киселинен състав, амино-киселинен състав) в мазнините и в протеина, сравнени с тези на българските сортове сусам.

13. Какво може да се очаква от развитието на фъстъкопроизводството и производството на сусам? • Фъстъците и сусама са суровинни източници за производство на храни с високо качество, с направление диетично и лечебно хранене. Те са добре приети на хранителните пазари, включително и на Европейския. • Преработката на фъстъците и сусама е подходящо за малки и средни предприятия, които да произвеждат разнообразие от ядки, пастети, брашна, крокан, масла (пастообразни и течни) • Това са традиционно познати земеделски култури за региона. Продуктите от тяхната преработка са популярни като част от трапезата на Южна и Югоизточна Европа. Поради безспорните си хранителни качества ще се наложат и в други страни.