1 / 12

Гео Милев

Гео Милев. ( 1895 г. – 1925 г. ). Живот и творчески път. 15.01.1895 ражда се в Раднево в учителско семейство.   1907-11 учи в Старозагорската гимназия. Издава ръкописни вестници; съставя сборници, които сам илюстрира; пише и първите си стихотворения, повлияни от Пенчо Славейков.  

qiana
Download Presentation

Гео Милев

An Image/Link below is provided (as is) to download presentation Download Policy: Content on the Website is provided to you AS IS for your information and personal use and may not be sold / licensed / shared on other websites without getting consent from its author. Content is provided to you AS IS for your information and personal use only. Download presentation by click this link. While downloading, if for some reason you are not able to download a presentation, the publisher may have deleted the file from their server. During download, if you can't get a presentation, the file might be deleted by the publisher.

E N D

Presentation Transcript


  1. Гео Милев ( 1895 г. – 1925 г. )

  2. Живот и творчески път • 15.01.1895 ражда се в Раднево в учителско семейство.   • 1907-11 учи в Старозагорската гимназия. Издава ръкописни вестници; съставя сборници, които сам илюстрира; пише и първите си стихотворения, повлияни от Пенчо Славейков.   • 1911-12 следва романска филология в Софийския университет.   • 1912-14 продължава образованието си в Лайпциг, където посещава лекции по философия и по театрално изкуство. Пише дисертация за творчеството на Рихард Демел. Прави и първите си публикации - "Литературно-художествени писма от Германия" в сп. "Листопад" (1913).   • 1914 заминава за Лондон, където се среща с белгийския поет Емил Верхарн (един от неговите литературни кумири).   • 1915 връща се в България. Отпечатва "Литературни хвърчащи листове".  

  3. Живот и творчески път • 1916 изпратен е на фронта (в Първата световна война), където - при Дойран, е тежко ранен в главата и губи едното си око. • 1918-1919 заминава на лечение в Германия. Там води активен културен живот, публикува в експресионистичното списание "Акцион".   • 1919-22 издава сп. "Везни" - трибуна на символизма и експресионизма в България, където излизат редица негови естетически статии. Издава "Антология на жълтата роза" (1919); "Жестокият пръстен" (1920); "Експресионистично календарче" (1921); "Иконите спят" (1922); "Панихида за поета Яворов" (1922); антологията "Кръщение с огън и дух" (1923) и "Антология на червената роза" (1924).  

  4. 1924 започва издаването на сп. "Пламък", свързано най-вече с левия експресионизъм. Тук публикува критически и публицистични текстове, експресивния цикъл "Грозни прози", поемата "Септември", началото на поемата "Ад". Заради "Септември" книжка 7-8 на "Пламък" е конфискувана, а авторът е даден под съд. През януари 1925 списанието е забранено. На 14 май 1925 Гео Милев е осъден по Закона за защита на държавата на 1 година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години.   • 15 май 1925 арестуван е, след което се води "безследно изчезнал". Заровен е в общ гроб в Илиянци.

  5. Творчество

  6. Творчество

  7. Творчество

  8. Творчество

  9. Септември(Анализ) Поемата „Септември” е едно от най-значимите и интересни произведения не само в творчеството на Гео Милев, а и в цялата българска литература , което по един неповторим начин описва кървавия бунт от септември 1923г.В него по оригинален начин са представени както оптимизмът,така и трагизмът , съдържащи се в бунта на истинския български народ. Гео Милев е сред едни от най- изтъкнатите и пламенните патриоти и лирици и достойно се нарежда до Ботев ,Вазов , Вапцаров като по нищо не отстъпва на тяхнотото родолюбие и талант . През целия си живот той натрупва политически, социални, личностни и професионални прозрения и способности, за да открие и извърви блестящо пътят от първите му лирически откровения до неповторимата сила на поемата “Септември”. За Гео Милев Отечеството е разделено на две части-истинско - гладните, босите, прости селяни, които са представени като варвари- и фалшиво – което стои зад маската , че помага на Отечеството , а всъщност се възползва от него. Бог , Църкавата , Отечеството са просто лишени от свято значение думи , чрез които властващите умело манипулират народа. В края на творбата обаче поетът прокарва своето оптимистично виждане за бъдещето , според което именно бедните , простите, селяните се превръщат в единствените носители на надеждата за спасение и свобода, в единствените способни да разрушат несправедливия ред и да възстановят справедливостта в истинското Отечество.Новото бъдеще обаче трябва да бъде трагично истрадано и заслужено с цената на човешката кръв.

  10. Подемът на човешкия дух е отразен в началните глави на творбата. Той е свързан с раждането на бунта като резултат от натрупаното страдание от гнева и озлоблението на онеправданите и потиснати човешки маси. "Нощта ражда из мъртва утроба, вековната злоба на роба,в своя пурпурен гняв- величав” . Разкриват се средствата на борбата, утвърждава се силата на порива, изяснява се спонтанната и стихийна природа на бунта. Чрез натрупване на подходящи епитети, глаголи и сравнения се изгражда представа за народа като движеща сила на въстанието. Опредяща нейна насока във втората част е стремежът към светлина и щастие. Представено е и раждането на надеждата, внушено чрез алегоричните образи на ноща, слънчогледите и слънцето. Контрастът между реалността и надеждата е преход към трагичната развръзка на събитията и умирането на мечтите и илюзиите. В трета глава се утвърждава оптимистичната вяра в постижимостта на идеала, разкрити са причините за човешкия протест- мъката, страданието, заробването, духовното подтисничество. Уточнени са целите и висшия идеал на въстаниците- постигане на свободата. Изяснени са и изворите на човешкия оптимизъм- вярата в справедливостта на бунта. Всичко това е постигнато чрез изповедния и молитвен характер на обръщението към Бога. В същата глава се формулира и идеята за необходимостта от саможертва в името на постигането на идеяла и осъществяването на вярата. Оптимизмът се утвърждава и като вътрешна нагласа на колективния дух и в следващите части на поемата. В четвърта и пета глава вярата е разкрита като извор на сплотеността. Силата й е реализирана художествено чрез изграждането на метафорочните образи "хиляди вери","хиледи воли" и чрез разширяването на пространствените граници-"нагоре", "високо", "над целата втрепет и смут разлюбяна страна". В шеста глава е пресъздадена разрушителната стихия на бунта, внушена чрез символно-алегорична образност-"светкавица","гръм". Разкрита е и силата на човешкия устрем, също представена стихиино. Преходът от оптимизма към трагизма се съдържа от седма до единадесета глава на творбата, като в седма е дадено началото на погрома само в един стих “започва трагедията “ . И наистина чрез конкретни картини и образи Гео Милев пресъздава една страшна трагедия.Тук внушенията се постигат чрез натрупване на образи,свързани с представата за смърт и ужас.

  11. Единствено чрез подвига на поп Андрей се възвеличава духовното освобождаване на човешката личност, саможертвата в името на идеяла. Страданието в името на вярата присъства в единадесета глава, където възмездието на човешкото непокорство се явява кулминацията на погрома и трагичното начало. Прозренията за необоснованата жестокост, за несправедливостта, се явяват като стимул в борбата за постигане на хуманните идеяли, които поетът е изразил в дванадесета глава. Възражда се гордата самоувереност и изравняването на човека с Бога. Това е изява на извоюваната независимост, на осъзнато могъщество и духовен възход. "Без Бог, без господар,земята ще бъде рай,човешкия живот,ще бъде един безкористен възход" . Гео Милев не величае трагично завършилия бунт, а осъзнаването,че кървавото жертвопринушение е необходимо за промяната и свободата на народа, че човек няма нужда от богове и господари и трябва сам да смъкне рая на земята и сам да бъде свой господар. Постигането на вярата ,сбъдването на надеждата- това са основните оптимистични насоки на поемата "Септември" от Гео Милев. Те определят и патоса, който осмисля жертвеността, страданието и мъченичеството.

  12. РЪКОВОДИТЕЛ:г-жа Магдалена Стоянова ИЗРАБОТИЛ: Силвия Щерева 12 А клас

More Related