slide1 n.
Download
Skip this Video
Loading SlideShow in 5 Seconds..
Хемометрика!? PowerPoint Presentation
Download Presentation
Хемометрика!?

Loading in 2 Seconds...

play fullscreen
1 / 28

Хемометрика!? - PowerPoint PPT Presentation


  • 187 Views
  • Uploaded on

Хемометрика!?. Що е това?. Хемометрика Хемиме трия Х и миме трия. Chemometrics Search with Chemometrics Wiki http://en.wikipedia.org/wiki/Chemometrics. Хемометрика!?.

loader
I am the owner, or an agent authorized to act on behalf of the owner, of the copyrighted work described.
capcha
Download Presentation

Хемометрика!?


An Image/Link below is provided (as is) to download presentation

Download Policy: Content on the Website is provided to you AS IS for your information and personal use and may not be sold / licensed / shared on other websites without getting consent from its author.While downloading, if for some reason you are not able to download a presentation, the publisher may have deleted the file from their server.


- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - E N D - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
Presentation Transcript
slide1

Хемометрика!?

Що е това?

slide2

ХемометрикаХемиметрияХимиметрияХемометрикаХемиметрияХимиметрия

Chemometrics

Search with ChemometricsWiki

http://en.wikipedia.org/wiki/Chemometrics

slide3

Хемометрика!?

D.L. Massart, B.G.M. Vandeginste, S.N. Deming, Y. Michote, L. Kaufman; Chemometrics: A Textbook. Elsevier, Amsterdam, 1988.

1. Разработване на метод

2. Измерване с метода

3. Интерпретация на резултатите

slide4

Хемометрика!?

1a. Избор на метод

1b. Оптимизация на метода

1c. Подготовка на пробата

slide5

Хемометрика!?

3. Интерпретация на резултатите

3b. Сигнал химична информация

3b. Химична информация

Потребителска информация

slide6

Хемометрика!?

Най-общо хемометриката може да бъде дефинирана катохимична дисциплина, която използва математически и статистически методи, както и методите на формалната логика и теорията на информацията

за максимално извличане на пълноценна химична информация при анализа на химични данни.

slide7
Теми в курса
  • 1. Увод в хемометричните методи. Основни понятия.
  • 2. Линейна обучителна машина
  • 3. Многопроменлива регресия.
  • 4. Моделиране и оптимизиране на химичния експеримент.
  • 5. Принципен компонентен анализ.
  • 6. Кластерен анализ.
  • 7. Метод на най-близките съседи
  • 8. Изкуствени невронни мрежи
  • 9. Приложение на хемометричните методи в химията.
slide8
Теми в курса
  • ТЕМА 1. Увод в хемометричните методи. Основни понятия.
  • Лекция 1. Хемометриката като наука. Химични обекти и събития, хемометрични образи, пространство на образите, разстояние и мерки за подобие на обектите в това пространство.
  • Упражнение 1. Пространство на образите и разстояние в него. Класификация на цифри по разстоянието до, или подобието им към, стандартни образи на цифрите.
slide9
Теми в курса
  • ТЕМА 1. Увод в хемометричните методи. Основни понятия.
  • Лекция 2. Хемометрични методи – уводен обзор. Обучаваща, тестваща и валидираща извадка. Средни стойности на признаците в дадена извадка. Ковариционна и корелационна матрица. Класификация по разстоянието до центроидите на класовете.
  • Упражнение 2. Класификация на ИЧ спектри по разстоянието до центроидите на класовете.
slide10
Теми в курса
  • ТЕМА 2. Линейна обучителна машина (Linear Learning Machine).
  • Лекция 3. Линейна обучителна машина.
  • Упражнение 3. Класификация на ИЧ и масспектри с линейна обучителна машина.
slide11
Теми в курса
  • ТЕМА 3. Регресионен анализ.
  • Лекция 4. Линейна многопроменлива регресия. Изчисляване на коефициентите на регресия. Статистическа оценка на значимостта на коефициентите.
  • Упражнение 4. Топлини на образуване на алкани.
slide12
Теми в курса
  • ТЕМА 3. Регресионен анализ.
  • Лекция 5. Линейна многопроменлива регресия. Многокомпонентен анализ. Доверителен интервал и граница на определяне.
  • Упражнение 5. Многокомпонентен анализ на смеси от аминокиселини.
slide13
Теми в курса
  • ТЕМА 4. Моделиране и оптимизиране на химичния експеримент.
  • Лекция 6. Моделиране на химичния експеримент.
  • Упражнение 6. Моделиране на химичен експеримент.
slide14
Теми в курса
  • ТЕМА 5. Принципен компонентен анализ (Principal Component Analysis, PCA).
  • Лекция 7. Принципен компонентен анализ.
  • Упражнение 7. Принципен компонентен анализ.
slide15
Теми в курса
  • ТЕМА 6. Кластерен анализ.
  • Лекция 8. Кластерен анализ.
  • Упражнение 8. Кластерен анализ
slide16
Теми в курса
  • ТЕМА 7. Изкуствени невронни мрежи (Artifial Neural Networks, ANN).
  • Лекция 9. Изкуствени невронни мрежи – обща идея на метода. ИНМ с обратно разпространение на грешката
  • Упражнение 9. Класификация на ИЧ спектри.
slide17
Теми в курса
  • ТЕМА 7. Изкуствени невронни мрежи (Artifial Neural Networks, ANN).
  • Лекция 10. ИНМ на Кохонен.
  • Упражнение 10. Контролно по теми 1, 2, 3 и 4.
    • Увод в хемометричните методи
    • Линейна обучителна машина
    • Регресионен анализ
    • Моделиране и оптимизиране на химичния експеримент
slide18
Теми в курса
  • ТЕМА 8. Метод на най-близките съседи (k-Nearest neighbour method, kNN).
  • Лекция 11. Класификация на ИЧ и мас- спектри с kNNметода.
  • Упражнение 11. Класификация на ИЧ и мас- спектри с kNNметода.
slide19
Теми в курса
  • ТЕМА 9. Приложение на хемометричните методи в химията.
  • Лекция 12. Приложение на хемометричните методи в химията I.
  • Упражнение 12.Контролно по теми 5, 6, 7 и 8.
    • Принципен компонентен анализ
    • Кластерен анализ
    • Изкуствени невронни мрежи
    • Метод на най-близките съседи
slide20
Теми в курса
  • ТЕМА 9. Приложение на хемометричните методи в химията.
  • Лекция 13. Приложение на хемометричните методи в химията II.
  • Упражнение 13. Бази от данни от спектрална информация.
slide21
Теми в курса
  • ТЕМА 9. Приложение на хемометричните методи в химията.
  • Лекция 14. Анализ на дисперсиите (Analysis of variances – ANOVA)
  • Упражнение 14.Анализ на дисперсиите (Analysis of variances – ANOVA)
slide22
Литература
  • М. А. Шараф, Д.Л. Иллмэн, Б.Р. Ковальски; Хемометрика. іХимия, Ленинград, 1989. (D.L. Massart, B.G.M. Vandeginste, S.M. Deming, Y. Michotte, L. Kaufman, Chemometrics: a textbook, Elsevier 1988 )
  • K. Varmuza; Chemometrics. Springer Verlag, Berlin, 1980.
  • D.L. Massart, B.G.M. Vandeginste, S.N. Deming, Y. Michote, L. Kaufman; Chemometrics: A Textbook. Elsevier, Amsterdam, 1988.
  • П. Джурс, Т. Айзенауэр; Распознавание образов в химии. Мир, Москва, 1977.
  • В.А. Ильин, Э.Г. Позняк, Линейная алгебра, Наука, Москва, 1984.
  • В. Симеонов; Принципи на обработка на данни от химичните анализи. Изд. на СУ ”К. Охридски”, София, 1987, 1997 (второ издание)
  • Васил Симеонов, Информационни аспекти в химичния анализ. Изд. “Образователни технологии”, София, 1999.
  • Л. Футеков, П. Пенчев, Теория на експеримента. Издателство на Пловдивския университет, Пловдив, 1992, 1999.
  • П. Пенчев, Ръководство за упражнения по Хемометрика. Разпечатано в катедрата, 2006 г.
slide23
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СТУДЕНТИТЕ
  • Според правилника на ПУ (или някакво неписано правило) лекциите не са задължителни за посещение, но лекторът ще прави проверка на присъствието на студентите. При отсъствие на студент от дадена лекция, на съответния колоквиум студентът ще получи допълнителна задача от темата на лекцията: оценката от колоквиума ще е средна от оценките на всички задачи (допълнителните и основната задача).
  • Допуска се само едно неприсъствие на упражнение – при повече студентът няма да получи заверка на семестъра. Пропуснатото упражнение се “включва” като допълнителна задача в един от колоквиумите.
slide24
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СТУДЕНТИТЕ
  • По време на лекции и упражнения се изисква спазване на правилника на ПУ и тишина от студентите в границите на ниво, което не пречи на преподавателя и колегите му/и. При нарушения на студента се пише отсъствие от лекцията или упражнението.
  • Ако студентът иска да ползва свои записки при провеждане на двата колоквиума, то той/тя трябва да има отделна тетрадка по дисциплината “Хемометрика”, която се заверява от преподавателя. На колоквиум може да се използва цитираната по-горе литература и само собствената тетрадка на студента.
slide25
ИЗПИТВАНЕ И ОЦЕНЯВАНЕ НА СТУДЕНТИТЕ
  • Изпитването по дисциплината се състои от провеждане на два колоквиума по време на семинарните занятия и краен изпит по време на сесията.
  • Времето за провеждане на колоквиумите е дадено в тематичния план на дисциплината, а продължитетлостта им е от половин час до 45 мин. Всеки студент получава лист със задачи, които решава с помощта на компютър и резултатите се записват в листа със задачи. Студентът има право да използва всички учебни материали, отбелязани в литературата по дисциплината, и единственосвоята тетрадка без никакви “хвърчащи” листове. На самия лист със задачи има 4 раздела, чието пълно решаване води до оценки, съответно 3, 4, 5 и 6. Оценка по 2.99 се закръглява на 2.00. Крайната оценка от всеки колоквиум се изчислява до стотни, например 4.78 и се взима с тегло при формиране на крайната оценка.
slide26
ИЗПИТВАНЕ И ОЦЕНЯВАНЕ НА СТУДЕНТИТЕ
  • Крайният семестриален изпит се провежда като пасивен тест от 40 въпроса. Всеки въпрос има пет отговора, от които само един е верният. Времето за решаване на теста е 60 мин. Тестът е разработен в четири варианта, които се различават един от друг. На студента се дава допълнителен лист (листове), на които може да провежда своите изчисления. Не могат да се използват никакви учебни материали.
  • Предупреждение: при двата колоквиума и при теста целта е да се оцени индивидуално всеки един студент, а не да се постави групова оценка. Затова всяко една комуникация между студентите или опит за преписване на теста ще води до анулиране на изпитването и поставяне на оценка 2.
slide27
ИЗПИТВАНЕ И ОЦЕНЯВАНЕ НА СТУДЕНТИТЕ
  • Оценяването от колоквиумите е в зависимост от процента на решените практически задачи. Оценката от теста е

Тест = 2.00 + БВО / 10,

където БВО е броят на верните отговори. Оценка под 2.99 се закръглява на 2.00.

  • Примери:
    • БВО = 8 дава Тест= 2.80 или крайна оценка 2.00 (защото е по-малка от 2.99)
    • БВО = 22 дава Тест= 4.20, т.е. крайна оценка 4.20
    • БВО = 36 дава Тест= 5.60, т.е. крайна оценка 5.60
slide28
ИЗПИТВАНЕ И ОЦЕНЯВАНЕ НА СТУДЕНТИТЕ
  • Крайната оценка по дисциплината се формира от оценките на колоквиумите и оценката на теста по формулата:

Оцeнка= (К1 – 2.00)*0.35 + (К2 – 2.00)*0.35 + (Тест – 2.00)*0.30 + 2.00,

където К1 и К2 са оценките от трите коллоквиума, а Тест е оценката от семестриалния изпит (теста)

  • Примери:
    • К1= 3.30, К1= 4.15 и Тест=2.00 дават Оцeнка= 3.21 (Среден 3 +в книжката)
    • К1=3.00, К1=5.20 и Тест= 4.20 дават Оцeнка= 4.13 (Добър 4 в книжката)
    • К1= 5.50, К1= 5.40 и Тест= 5.60 дават Оцeнка= 5.50 (Отличен 6 – в книжката)