1 / 19

РАН БОСИЛЕК ПОЕТ НА ДЕТСКАТА РАДОСТ

РАН БОСИЛЕК ПОЕТ НА ДЕТСКАТА РАДОСТ. /1886-1958/. На 26 септември се навършиха 125 години от рождението на един от най-изявените творци в българската детска литература – Ран Босилек (1886 - 1958). Истинското му име е Генчо Станчов Негенцов.

nuwa
Download Presentation

РАН БОСИЛЕК ПОЕТ НА ДЕТСКАТА РАДОСТ

An Image/Link below is provided (as is) to download presentation Download Policy: Content on the Website is provided to you AS IS for your information and personal use and may not be sold / licensed / shared on other websites without getting consent from its author. Content is provided to you AS IS for your information and personal use only. Download presentation by click this link. While downloading, if for some reason you are not able to download a presentation, the publisher may have deleted the file from their server. During download, if you can't get a presentation, the file might be deleted by the publisher.

E N D

Presentation Transcript


  1. РАН БОСИЛЕКПОЕТ НА ДЕТСКАТА РАДОСТ /1886-1958/

  2. На 26 септември се навършиха 125 години от рождението на един от най-изявените творци в българската детска литература – Ран Босилек (1886 - 1958).Истинското му име е Генчо Станчов Негенцов.

  3. Той е роденна 26 септември 1886 г. в Габрово. Баща му – опълченец в Руско-турската освободителна война, умира, когато момчето е 7-годишно. Майка му – будна и сладкодумна българка, през деня работи по чужди къщи, за да изхранва петте си деца, а вечер им разказва приказки. Малкият Генчо е запленен от техния чар и през целия си живот не престава да събира, преразказва или преработва в ритмическа проза десетки български народни приказки.

  4. Завършва прочутата Априловска гимназия в родния си град и става начален учител. Шест години той обучава малките ученици, силно се привързва към тях и открива, че “в душата на всяко дете живее поет”. Петгодишната Минка често идвала заедно със сестричката си в училище. Веднъж тя моли младия учител:- Учителю, напиши едно стихотворение и за мен!...- Какво стихотворение, Минке? – усмихва се топло господин Негенцов, като милва по косите русокосото момиченце.- Такова, като тия дето днес ни чете в клас. Кака ще ме научи да го казвам.

  5. Същата вечер лампата в “бяла спретната къщурка” на учителя свети до късно. А на другия ден той прочита на учениците си своето първо стихотворение “На косичка” (Днеска вече / втори път / наша Кичка / на косичка / как плетат.).Скоро то е отпечатано в списание “Светулка”, подписано с поетичния псевдоним Ран Босилек. Годината е 1906.

  6. Оттогава, в продължение на половин век Ран Босилек твори изключително за деца. Нито следването в чужбина (той завършва право в Брюксел), нито адвокатската практика прекъсват връзката му с българските деца. В периодичния печат непрекъснато се появяват ту негови благозвучни и жизнерадостни стихотворения, ту весели и остроумни приказки.

  7. През 1923 год. юристът Генчо Негенцов изцяло отстъпва пред писателя Ран Босилек. Той става главен редактор на списание “Детска радост” и се посвещава на българската детска литература.В продължение на 25 години, до 1947 г., той привлича на неговите страници такива писатели като Дора Габе, Ангел Каралийчев, Асен Разцветников, Асен Босев, Веса Паспалеева и др.

  8. На страниците на “Детска радост” по настояване на Ран Босилек се появяват илюстрациите на Александър Божинов, Вадим Лазаркевич, Стоян Венев, Георги Атанасов (илюстрирал “Неродена мома”, “Жива вода” и “Незнаен юнак”), които и до днес красят детските книжки.

  9. В периода между двете световни войни Ран Босилек работи като редактор в издателство “Хемус”, където се отпечатва и сп. “Детска радост”. Поставя началото на художествено оформената българска детска книга. Доказателство за това е и международната награда за най-хубаво издадена книга “Шумейкър” за сборника с приказки “Неродена мома”.Председател е на Дружеството на българските детски писатели.

  10. Ран Босилек оставя богато литературно наследство за деца – поезия и проза. Връх в поетичното му творчество са стихотворенията “Родна реч” (Родна реч, омайна сладка, / що звучи навред към мен;), “Родна стряха” (Бяла, спретната къщурка./ Две липи отпред.) и “Я кажи ми” (Я кажи ми, облаче ле бяло, / отде идеш, де си ми летяло?), посветени на родния език и на родния дом.

  11. Поетът възпява красивата родна природа: “Обичам, горо, обичам”(Обичам, горо, обичам / твоитебуки зелени, / твоите води студени,), “Пеперуда”, Нощ и ден”, “В гората” и др. Пресъздава годишните сезони: “Малък Сечко”(Малък Сечко юначина – / сняг насипва два аршина),“Снежинки”(Хвъркат белите снежинки, махат ми с крила: / нии сме весели и луди, вън при нас ела!),“Кокиченца”,“Ронобудниче”(Февруарски вятър вее, / сребърно звънче люлее.),“Пролетен вятър”, “Пролет”, “Чичо-Пей” (Топъл вятър щом повей / и кокиче занаднича, / глас извива малко птиче: / - Чичо- Пей! Чичо Пей!), “Пътници”(-Хей, щъркели, / поспрете се, поспрете се!),“Есен”, “Златокоса есен”(Златокоса и засмяна, /дар-дарува есента: / кичи с гиздава премяна / дървеса, треви, цветя.)

  12. Любима тема в поезията на Ран Босилек са жизнерадостните весели игри и забавления на децата: “Моите песни”(Обичам да лудувам, / обичам да палувам),“Моята свирка”(Свирчице ле чудновата, / ти ми веселиш душата, /обичам и цветята,/ на птичките гласа.),“Какво обичам”(Обичам аз играта / под сини небеса),“Сапунени мехурчета”(Туй мехурче е за мене... / Вижте двенки заловени), “Чрешки” (Избирам, намирам / черешки червенки - / по тринки, по двенки / с опашки зеленки.) и още мн. др.

  13. Огромен е приносът на Ран Босилек за съхраняването и популяризирането на българските приказки. “Народните приказки са първата здрава духовна храна за малките – пише Ран Босилек. – Разказани на звучен и сладък език, те са като майчино мляко, като роден планински въздух за детето.” Преразказани от големия майстор на словото стегнато (с кратки изречения), живо и увлекателно, те се четат на един дъх. Част от тях са римувани и това ги прави още по-интересни и лесно запомнящи се – “Дядо и ряпа”(Дядо белобради ряпа взе да вади. С две ръце я хваща, силно се напъва, пъшка и опъва – тя се не поклаща...), “Косе Босе” (Направило си Косенцето Босенцето гнезденце. Снесло си яйчица....)

  14. В сборниците “Клан-недоклан”, “Косе Босе” и “Бабиното петленце” са поместени много любими приказки за животни като: “Кумчо Вълчо рибар”, “И аз съм като баща си”, “Кума Лиса кръстница” както и чудесните битови приказки “Който не работи, не трябва да яде”, “Гъргалчо”, “Сливи за смет”, “Неволя”, “Умното овчарче”, “Дядо ряпа вади” и други, в които се осмиват мързела и глупостта и се възхваляват трудолюбието и умът.

  15. Авторските сборници “Незнаен юнак”, “Неродена мома” и “Жива вода” потапят малките читатели във вълшебния свят и силата на магията на неродената мома, незнайния юнак, живата вода, момчето и вятъра, златната ябълка и чудната кутийка.

  16. Изключително интересни, написана в римувана проза, изпълнени с безброй детски шеги и лудории, са писмата на Патилан и Патиланчо Данчо до Смехурко, поместени в сборниците “Патиланци”, “Патиланско царство”, “Бате Патилане”, “Патиланчо Данчо”, “Патиланчо на училище” и “Патиланско училище”. Талантливият писател разкрива красотата и магията на детството, показва колко находчиви, остроумни, непосредствени и чистосърдечни са децата, колко важни за тях са смехът и играта.

  17. В писмата си Патилан описва поредица от лудории, пакости и премеждие, породени от детската палавост, изобретателност и любопитство. Доста често изпълнените с детски смях игри завършват злощастно – строгата и припряна баба Цоцолана раздава “справедливост” със своята “ръчичка”, която “възтежичка” пада. Но лошото бързо се забравя. Остават обичта, веселието, задружният труд, топлата привързаност между малчуганите и любимата им баба.

  18. Ран Босилек е един от най-добрите български преводачи на световната литературна класика за деца. Превежда или побългарява чрез преразказ творби от Братя Грим, Марк Твен, Пушкин, Чехов, Омир. Освен български народни приказки Ран Босилек преразказва и руски, немски, японски, индийски, шведски, норвежки и други приказки и легенди.

  19. Някога Ран Босилек нарече света на малките “Детски остров”:“Ние всички знаем този пленителен остров. Ние всички знаем Детския остров. Защото всички сме били някога там. А децата се привързват от сърце само към сладкодумните гости на своя остров, които ги обичат и разбират.”Ран Босилек е от онези истински верни приятели на Детския остров, които с творчеството си остават негови вечни, почетни жители.

More Related