Заточеници

1. Заточеници Пейо Яворов

2. От заник-слънце озарени алеят морски ширини; в игра стихийна уморени, почиват яростни вълни… И корабът се носи леко с попътни,тихи ветрове и чезнете в мъгла далеко вий,родни брегове. И някога за път обратен едва ли ще удари час; вода и суша- необятен светът ще бъде сън за нас! А Вардар,Дунав и Марица, Балкана,Странджа и Пирин ще греят нам-до гроб зарица сред споменът един Рушители на гнет вековен, продаде ни предател клет; служители на дълг синовен осъди ни врагът заклет А можехме,родино свидна, ний можехме с докраен жар да водим бой-съдба завидна!- край твоя свят олтар. Но корабът,уви,не спира; Все по-далеч и по-далеч Лети,отнася ни…Простира Нощта крилото –и веч Едва се мяркат очертани На тъмномодър небосклон Замислените великани На чутния Атон

3. И ний през сълзи накипели обръщаме за сетен път назад,към скъпи нам предели, угаснал взор-за сетен път простираме ръце в окови към нашият изгубен рай Горчива скръб сърца ни трови.- Прощавай,роден край! Непознати думи: Алеят-червенеят се Заник-залез Тъмномодър-тъмносин Чутен-известен,прочут Атон-полуостров в Северна Гърция Свидна-скъпа,мила Взор-поглед Необятен-безкраен 1901 година

4. История на произведението: • Стихотворението “Заточеници” е написано в края на 1901 година.; • То е посветено на Тодор Александров-изтъкнат борец за свобода от Македония; • Творбата е тематично обвързана с националноосвободителните борби на българите в Македония; • Произведението е отклик на конкретно събитие,което има широк публичен отзвук не само у нас,но и в цяла Европа;

5. -За да привлекат общественото внимание към съдбата на българите,няколко младежи от Солунската гимназия предприемат серия от самоубийствени атентати.-Тази саможертва не постига очаквания политически ефект,а властта осъжда останалите живи организатори на покушения и ги изпраща на заточение-В текста на творбата не се срещат конкретни данни за това събитие,но заглавието,посвещението и мотивът за трагичната раздяла обвързват стихотворението с реални-обществено политически факти.

6. Жанрът • Стихотворението “Заточеници” е елегия. • Елегия-лирическа творба,позната още в старогръцката литература.Свързана е с ритуалната поезия при погребалните обреди.Още в Античността обаче, елегия започва да се нарича всяко произведение изградено върху скръбни преживявания. • “Заточеници” е елегия,защото в произведението са водещи мотивите за страдание от непостигнатия идеал и раздялата с родния край.

7. Композиция: • Стихотворението е съставено от осем строфи,всяка от които е с по осем стиха,като последният стих е скъсен • Осемстишната строфа се нарича октава • В постройката се наблюдава своеобразна композиционна рамка.Преживяванията са вкарани в рамката на залеза и настъпването на нощта. • Пейзажът е нещо повече от фон,самият той става изразител на помръкналата надежда и страдание на бунтовниците

8. Темите: • Дългът пред отечеството-в началото на ХХ век тя е болезнено актуална за българите,тъй като част от тях все още не са постигнали свободата си.Самият поет чувства като своя гражданска мисия нейното непрестанно и тревожно повтаряне пред обществото. • Нравствената неудовлетвореност на хора,които се измъчват от изгарящата ги вина,че са лишени от възможността да продължат битката.

9. Героите: • Героите в елегията са лирически обобщени-читателят не получава никакви конкретизиращи подробности за тяхната човешка индивидуалност. • Съдбата им на изгнаници предполага до гроб да ги преследва образът на Родината • Тяхното най-голямо наказание не е изгнанието,а съмнението,че не са дали всичко от себе си. • Те се прощават с родния край,но и обвиняват себе си за нереализираните мечти.

10. Художествени средства и похвати: • Между началното и финалното пейзажно изображение се наблюдава градация на детайлите,изобразяващи края на деня и настъпването на нощта. • Ако в първата строфа се срещат багрените акценти на аленото и златното,то във финала цари мрачна непрогледност. • Използва се метонимия за означаване на родното • Метафората на светът-сън носи и идеята за несигурността • Използването на първо лице придава достоверност