Затлъстяване и анорексия- съвременна терапия

1. Затлъстяване и анорексия- съвременна терапия Виктория Деянова, 23гр. 9.05.06

2. Затлъстяване Един от най-сериозните и разпространени здравни проблеми Близо 97 млн души в САЩ са със затлъстяване: 31.3%от общия брой на мъжете 34.7% от жените Предвижда се през 2008г. световният пазар на антиобезни средства да достигне $ 3.7 билиона

3. Телесна маса (кг) ИТМ= Ръст 2 (м) Здравен риск според обиколката на талията • ИТМне може да се прилага при: • деца и хора в напреднала възраст, поради по- голямата, съответно намалената костна плътност • спортисти, поради голяма мускулна маса • ексесивно високи хора

4. Рискови фактори при затлъстяване • Етиология: • Положителен енергиен баланс • Генетична предиспозиция • Понижена активност на симпатикуса • Намалени плазмени нива на лептин • Стрес, социално икономически статус Медикаментозната терапия при затлъстяване трябва да бъде прилагана само заедно с адекватен хранителен режим и физческа активност!!!

6. Стандартното медикаментозно лечение на затлъстяването включва: • Супресори на апетита • Лекарства, повлияващи освобождаването на катехоламини:произв. на амфетамините: Mazindol, Phentermine, Diethylpropion, Phenilpropanolamin, Phentidimetrazine Ефект: ↓апетит ↓интерес към храна ↓удоволствие от ядене  чувство за ситост • Резултати: • Краткосрочно отслабване • Липсват проучвания за дългосрочни резултати • Възстановяване на теглото след спиране на терапията • Лекарства, повишаващи освобождаването на серотонин и потискащи серотониновия reuptake: • Fenfluramine, Dexfenfluramine • →Забранени поради силно повишен риск от клапна болест!!!

7. Нови медикаменти за лечение на затлъстяването:

8. Анорексичен ефект • Стимулиране на термогенезата • В лаб. животни намалява времето за ядене и почивка без да нарушава физиологичното отношение м/у ядене, почивка и физическа активност за разлика от амфетамините, водещи до повишена физическа активност за сметка на хранене и почивка • Под действието на Cyt P450Sibutramine се превръща в два активни метаболита като редуцира серотониновата и допаминовата медиация в ЦНС

9. Загубата на тегло е най-интензивна през първите 6 месеца терапия • При 10мг/24ч 40% от пациентите губят 5% от т. м. и 20% губят 20% • Има данни за възвръщане на тегло след спиране на лечението • При болни от диабет се наблюдава значителна загуба на тегло като намаляват хиперинсулинемията и инсулиновата резистентност

13. Хормон, освобождаван от мастните клетки, пропорционално на общото количество мазнини в организма • Преминава в ЦНС Л е п т и н • Заедно с информацията от СЧТ регулира апетита и енергийния разход • При ежедневно инжектиране на лептин,в ДД 0.3мг се постига на ↓т.м., но не и при лептин резистентни

15. Нови таргети при лечение на затлъстяването: • Ендоканабиноидна система • Ендоканабиноидите регулират апетитаи • енергийния баланс на няколко нива: • Лимбична система (хедонична оценка) • Хипоталамус (интегративни функции) • Тънки черва • Мастна тъкан • Антагонисти на ендоканабиноидните СВ1 рецептори водят до ↓апетита и  енергийния разход. • Повлияват инсулиновата резистентност: 1994- Rimunaband – лечение на диабет тип 2 • Основна насока в развитието на антиобезните средства е създаване на СВ1 блокери за лечение на затлъстяването, а също СВ1 рецепторите могат да бъдат стимулирани за повлияване на анорексията

16. 2. Инкретини • Освобождават се от стомашночревния тракт в отговор на нутриенти •  Глюкозозависимата инсулинова секреция •  Абсорбцията на храна през чревната лигавица • Забаваят изпразването на стомаха • GIP (глюкозозависим инсулинотропен пептид)- директна връзка със затлъстяването • Мишки, подложени на диета, богата на мазнини за 43 седмици  т.м. с 35%. При мишки, при които липсват GIP рецептори не се наблюдава  на т.м. Това се дължи на невъзможността за складиране на мазнини в адипоцитите и използването им за източникк на енергия • Блокирането на GIP рецепторите също ↓ инсулиновата резистентност • Предложен е модел, според който  приемане на храна води до хиперсекреция на GIP, натрупване на мазнини в адипоцитите, затлъстяване и на свой ред инсулинова резистентност и хиперинсулинемия • GIP блокери биха повлияли благоприятно затлъстяването и диабет 2

17. 3. PPAR( peroxisome proliferator- activated nuclear receptor) • PPAR: • Лиганди: простагландини, левкотриени, мастни киселини • Свързва се с регулациата на адипоцитната диференцияция, метаболизма на глюкоза и др. • При активиране на рецепторите се наблюдава ↓липолиза,  количество МК в адипоцитите, ↓инсулиновата резистентност • 1ва генерация тиазолидни агонисти на PPAR: ↓инсулиновата резистентност, но  т.м • Умерено потискане на PPAR: ↓инсулинова резистентност и ↓т.м • Фосфонофосфат SR202-селективен PPAR антагонист

18. Анорексия: • Диагностични критерии: • Отказ от подържане на тегло в рамките на поне 85% от очакваното за съответната възраст, пол, ръст • Страх от надаване на тегло • Изкривена представа за собственото тяло в огледалото • При жени- липса на поне 3 последователни менструации • Честота: • 1 на 100 на възраст 14- 18г. с тенденция за увеличаване • Отношение мъже- жени 1:10 • Близо 95% жени от бялата раса от средна и висока социалноикономическа класа • Едва 50% се излекуват напълно, 10% стават с наднормено тегло, умират от глад или се самоубиват

19. Други симптоми: • < 500 ксаl дневно • Ексесивно физическо натоварване • Нарушен сън • Суха груба кожа • Тънка изтощена коса • Социална изолация • Чуство за личностна неефективност • Летаргия • Нарушена концентрация Усложнения:

20. Патофизиология: Основна роля има серо- тонинергичната медиация. Стимулиране серотонинергичните рецептори в хипоталамуса намалява намалява приема на храна и увеличава чувството за ситост. Обратно, стиму- лирането на пресинаптичните серото- нинергични рецептори предизвиква чув- ство на глад като блокира освобождава- нето на серотонин. При болни от AN плазмените нива на триптофан и уринните нива на основ- ните метаболити на серотонина са намалени. Трябва да се отбележи и ролята на други невротрансм. В много случаи, независимо че твърдят, че не са гладни, болните от AN изпитват глад.

21. Лечение: • Индивидуално за всеки един болен • Главни цели: • Възстановяване на нормалното телесно тегло • Нормален начин на хранене • Адекватна представа за собственото тяло Лечението на AN е главно на психологическа основа, като е от особено значение осъзнаването на проблема както от самия пациент, така и от близките

22. Препарати Предимства Недостатъци Антипсихотици Краткосрочно  на тегло, ↓страх от хранене Ограничени данни; без дългосрочен ефект; много НЛР  Т.м↓депресията по-малко НЛР в сравнение с антидепресанти Cyproheptadine Не е познат дългосрочен ефект;седация Антидепре-санти Сърдечни нарушения; пристрастяване Ефикасни при контролни проучвания Ефикасен според ограни- чени данни Метаболитни и сърдечни нарушения; задръжка на течности Литий Непознати дългосрояни резултати Повлиява гастроинтес-тиналните симптоми Metoclopramide

23. Заключение • Необходими са по- ефикасни препарати за лечение на затлъстяването и анорексията • Набелязани са нови цели за антиобезни препарати • Необходимо участие на пациента; сама по себе си медикаментозната терапия както при затлъстяването, така и при anorexia nevrosa е недостатъчна