1 / 50

С подкрепата на ЕС

Туризмът и Оптимално използване на Европейските фондовете Представя Крис Харис юли 2008 Гоце Делчев. С подкрепата на ЕС. Опит. Номиниран за “ Шотландски предприемач на годината за 2007’ 20 –годишен опит с фондовете на ЕС и разработване на политики в Шотландия и България

nara
Download Presentation

С подкрепата на ЕС

An Image/Link below is provided (as is) to download presentation Download Policy: Content on the Website is provided to you AS IS for your information and personal use and may not be sold / licensed / shared on other websites without getting consent from its author. Content is provided to you AS IS for your information and personal use only. Download presentation by click this link. While downloading, if for some reason you are not able to download a presentation, the publisher may have deleted the file from their server. During download, if you can't get a presentation, the file might be deleted by the publisher.

E N D

Presentation Transcript


  1. Туризмът и Оптимално използване на Европейските фондовете ПредставяКрис Харисюли 2008Гоце Делчев С подкрепата на ЕС

  2. Опит Номиниран за “ Шотландски предприемач на годината за 2007’ 20 –годишен опит с фондовете на ЕС и разработване на политики в Шотландия и България Привлечени над €170 милиона за голямо разнообразие от проекти: за различни сектори, местоположения, мащаби Работа с НПО, правителства, научно-изследователски институции, публичния и частния сектор в ЕС Специализиран в комерсиализиране на наука и технологии, трансфер на знание Обучения и изграждане на капацитет - подкрепа на клиенти, за да управляват проектите си, финансирани от ЕС

  3. Ключови въпроси в развитието на туризма Мисли глобалноДействай локално КачествоОсведоменост Конкуренция и конкурентно въздействие Партньорство изаинтересовани страни Еко –туризъм и устойчивост Икономика и пазари Хоризонтални теми – околна среда, устойчивост, равни възможности, социално включване

  4. Политика на ЕС в туризма Да подкрепя действия на национално, регионално и местно ниво с множество проекти, финансирани от фондове на ЕС. Ключов въпрос е взаимодействието между европейското, национално, регионално и местно ниво Основно доминиран от малки и средни предприятия с около 2 милиона предприятия и около 4% заетост от общата работна сила в ЕС (приблизително 8 милиона работни места) туризмът създава 4% от брутния вътрешен продукт на общността Освен икономически растеж и създаване на работни места туризмът играе важна роля в развитието на огромно мнозинство от Европейските региони. Изградената инфраструктура за туристически цели допринася за местното развитие и се създават или запазват работни места в райони в индустриален или селски упадък или градско възстановяване “Възобновена политика на ЕС в туризма – Към силно партньорство за Европейски туризъм” 2005

  5. Лисабонска стратегия Разработва се нов подход в политиката, свързващ туризма с Лисабонската стратегия за стимулиране на европейската конкурентоспособност и икономически растеж Европейски дневен ред 21 за туризма – Устойчивият туризъм играе важна роля в съхраняването и повишаване стойността на културното и национално наследство в непрекъснато нарастващ брой региони като варират от изкуства до местна гастрономия, занаяти или опазване на биоразнообразието

  6. Основни фондове на ЕС Европейски фонд за регионално развитие - ЕФРР ЕФРР има основна цел да насърчава икономическото и социално сближаване в ЕС чрез намаляване на дисбаланса между регионите и социалните групи Европейски социален фонд Европейски финансов инструмент за инвестиции в хората Мисията му е да предотвратява и да се бори срещу безработицата, да подготви европейската работна сила да се справи с предизвикателствата, и гъвкаво отношение с пазара на труда. Програма за развитие на земеделието Европейски финансов инструмент за подкрепа на земеделието и развитието на селски райони Мисията му е да подпомогне повишаване на ефикасността и конкурентоспособността на земеделието и насърчава социалната и икономическа диверсификация в селски райони

  7. Какво подкрепя ЕФРР в сферата на туризма Културно и национално наследство Развива съответната инфраструктура за достъпност и мобилност Насърчава Информационните и комуникационни технологии Иновативни предприятия Бизнес мрежи и клъстери, Услуги с по-висока добавена стойност Съвместни трансгранични туристически стратегии Между-регионален обмен на опит

  8. Какво подкрепя ЕСФ в сферата на туризма Образователни програми и обучение за повишаване на производителността на труда и качеството на заетостта и услугите в туризма Качество и гъвкавост на пазара на труда Хоризонтални принципи Рамкова програма 7 Изследвания в информационните и комуникационни технологии, сателитни приложения, културно наследство и използване на земята

  9. Принципи на структурните фондове Децентрализация – Партньорства! Прозрачност финансов мениджмънт управленски контрол на специфични мерки процедури за одобряване на проекти Споделяне на информация Концентриране на ресурси Отговорност Най-добра стойност за вложените средства Мониторинг и одит

  10. Водещи принципи на ЕС, основани на най-добрите практики Отговорностите трябва да бъдат ясно определени и разпределени между тези, които планират; тези които управляват мерките и тези, които правят плащанията Необходими са информационни мрежи за събиране и изпращане на информация и данни за мониторинг Повишаване отговорността на всички, които са включени в процеса за подобряване на прозрачността на финансовите потоци Обхватът на инициатива трябва да се разшири, за да се подобри ефикасността и се опростят процедурите

  11. ‘Към пълноценно и отговорно партньорство’ ‘DG Regio’ Обединяването на всички организации, включени и програмирането и управлението на Европейските структурни фондове води до икономическо и социално развитие Включва българското правителство, Европейската комисия и други съответстващи публични власти, например на регионално и местно ниво, социално-икономически партньори, признати на национално ниво в съответствие с действащите правила и практики

  12. Европейското разбиране за партньорствата ‘Това е поемане на ангажимент и постигане на необходим консенсус между широко представени заинтересовани страни чрез постоянен диалог в процеса на програмирането. Това са задължителните предпоставки за успеха на всяко действие за развитие.’

  13. Опита на Шотландия Източно-шотландското европейско партньорство (ИШЕП) е създадено през 1995 като мрежа от 300 местни организации, работещи заедно за да постигната най-доброто използване на Европейските структурни фондове. Партньорството включва представители на множество държавни агенции и обединения на неправителствени нестопански организации, които са ангажирани по различен начин в икономическото и социално развитие Създава се Управителен орган на програмата, ядрото на ИШЕП, за да подкрепя Партньорството Partnership.

  14. Публично-частно партньорство

  15. Какво е Публично-частно партньорство(ПЧП) Съвместно начинаниемежду публичния и частния сектор, изградено на опита и уменията на всеки от партньорите, което най-добре отговаря на ясно определени обществени потребностиза реализиране на проект или доставка на услуги, обикновено предоставяни от публичния сектор чрез подходящо разпределяне на ресурсите, риска и ползите.

  16. Къде има ПЧП! В Европа: Великобритания, Ирландия, Холандия, Германия,Португалия, Франция, Унгария, Полша, Чехия, Румъния, България Извън Европа: САЩ, Канада, Япония, Австралия, Южна Аврика, в повечето от страните от Третия свят подкрепяни / инициирани от ПРООН, GTZ и т.н..

  17. Основни директни Бенефициенти Публичния сектор Местни и регионални власти (например общини) Държавни власти, държавни институции Неправителствен сектор НПО (например екологични, социални предприятия, организации предоставящи услуги на пазара на труда) Асоциации и сдружения Фондации (при специални условия)

  18. Непреки бенефициенти/партньори Частен сектор Корпорации Малки и средни предприятия (чрез грантови схеми, дялово финансиране, инвестиции) Банки и инвестиционни фондове

  19. Предварителни условия за ПЧП Осигуряване на свободен пазарен достъп и лоялна конкуренция (принципите на държавна помощ) Защита на обществения интерес и получаване на максимална добавена стойност за населението Определяне на оптимално ниво на нужното финансиране Социално контрактуване

  20. Защо ПЧП? Да предостави огромните финансови ресурс, необходими за икономическото развитие на страната във всички сектори. Мобилизиране на всички икономически и социални участници Да повиши стойността срещу вложени средства - leverage Да повиши качеството на услугите и инфраструктурата Повишава социалната и икономическата чувствителност за развитие и по-ефективно посрещане на риска и недостиг на пазара. Прави планирането и реализирането на икономическото развитие по-”включващо” по – “всеобхватно” Подпомага усвояване на културата на договарянето, която е устойчива в дългосрочен план Дава възможност да се отговори на правилата за държавна помощ и Допълняемост Споделяне на риска

  21. Ключови характеристики Да предостави допълнителен капитал (допълнителни финансови ресурси) Да предостави алтернативни мениджърски и реализаторски умения (опита на частните партньори) Да предостави добавена стойност за потребителите и обществото (повече, нови или по-качествени услуги) Да предостави по-добро определяне на нуждите и оптимално използване на ресурсите Да предостави по-добро разпределение на рисковете Да предостави по-голяма прозрачност и откритост на процеса

  22. Ключови характеристики(продължение) Да предостави иновации и трансфер на опит Да предостави нови бизнес възможностии заетост Да предостави ново разпределение и възможности на труда Да сближи властите и гражданите Да поддържа високи нива на качество, сигурност и безопасност Да защити правата на потребителите Да мониторира и оценява изпълнението Да предостави юридическа обезпеченост ПЧП преодоляват ограниченията за проекти и бенефициенти, налагани от Европейската комисия – първостепенно изискване е да се защити използването на европейските средства в обществен интерес и “ най-добра стойност”.

  23. Видове Публично-частни партньорства • Проектиране и изпълнение (DB) – Частния партньор предоставя и проектирането и изпълнението на проекта на обществената институция. Този тип партньорство може да съкрати времето, да спести пари, да предостави по-силна гаранция и прехвърля допълнителен риск върху частния сектор • Договор за управление и поддръжка (O & M) – Частният партньор съгласно договора управлява публична собственост за определен срок. Собствеността си остава публична. • Проектиране-Изпълнение-Финансиране-Управление (DBFO) – Проектанти, финансови институции и строителни компании от частния сектор изграждат ново съоръжениес дълг срок на наемане и се управлява ( използва) за този срок. Частният партньор прехвърля новото съоръжение на публичния сектор след изтичане на срока на наемане. • Изграждане-Владеене-Управление (BOO) – Контракторът изгражда и управлява съоръжението без да прехвърля собствеността на публичния сектор.

  24. Видове Публично-частни партньорства • Изграждане-Владеене-Управление-Трансфер (BOOT) – Частният партньор изгражда съоръжението съгласно спецификациите на публичната институция, ползва го за определен срок съгласно договор или франчайзингово споразумение и след като изтече срока го прехвърля на публичната институция • Покупка-Изграждане-Управление (BBO) - Формана продажба на активи/собственост, която включва ремонт или разширяване на съществуващо съоръжение. Правителството продава собственост на частен партньор, който прави необходимите подобрения, за да управлява тази собственост, която носи печалба • Лиценз за управление – Частен оператор получава лиценз или правата да управлява/предоставя публична услуга, обикновено за определен срок • Само финансиране-Частният сектор финансира изграждане или разширение на съоръжение, публична собственост, в замяна на което получава правото да построи жилищни сгради, търговски центрове и/или промишлени сгради на същото място

  25. Кога да се предвиди ПЧП Ако услуга или проект не може да се обезпечи с финансиране или опит от правителството или общините. Ако качеството, обхвата или мащаба на публичните услуги може да се повиша чрез включване на частния сектор Ако услугата или проекта може да се обезпечи по-бързо Ако услугата или съоръжението може да се предостави икономически по-изгодно или политически по-благоприятно

  26. Кога е по-подходящо ПЧП Ако има подкрепа от потребителите на услугата за включване на частен партньор Ако има конкуренция между потенциални частни партньори Няма законови пречки да се включат частни партньори Ако проектът или услугата предоставя иновация или съвсем нова услуга Ако има доказано надеждно партньорство между публичния и частния сектор с възможности да ускорят социално икономическото развитие

  27. Структура на ПЧП (пример за 1 млн. евро) Недостиг на пазара/Качество • Профил на риска • Контрол на изпълнението • Най-добра стойност • Прозрачност • Допълняемост • Договор/SPV

  28. Рискове при ПЧП Загуба на контрол и административна власт от страна на държавните институции и власти Повишаване на разходите – например нова такса или плащания като плащане за магистрала Политически рискове Намаляване на качеството или ефикасността на услугата Невъзможност да се възползваме от конкуренцията Ненадеждна услуга Разминаване в очакванията на публичния и частния сектор Неодобрение на потребителите Провал на структурата на партньорство – лошо управление, неразбирателство между страните, смяна на приоритетите, промяна в икономиката

  29. Характеристики на договор/ споразумение за ПЧП Много подробно разписани (100-200 страници + анексите) в зависимост от сложността на проекта. Договорът/споразумението изисква да се вземат под вниманиевсички възможни аспекти. Изисква време, за да влезе в сила Сложност на договарянето Изисква правителствено одобрение, защото касае публични пари

  30. Какво мотивира частния сектор?

  31. По-високият риск носи по-голяма възвръщаемост – по-голяма печалбаЗадоволително/устойчиво потребление (дългосрочни, средносрочни и краткосрочни ползи)Скорост на възвръщаемостСилна жизнеспособност (ограничаване на поетия риск)Силен политически ангажимент (признат пазарен недостиг към изисквано качество за постигане на стандарти) Риск към Възвръщаемост

  32. Подготвителен процес преди сключване на договор • Анализ на риска за всеки партньор • Определяне на основните индикатори за анализ на риска main indicators for risk analysis (case studies) • Относителна тежест на всеки индикатор за анализ на риска • Как ще се осъществи анализа на риска • Разпределяне на риска между партньорите/ страните включени в публично частното партньорство (risk allocation) • Пред-проектно проучване за осъществимост

  33. Тръжни процедури • Избор на тръжна процедура • Подготовка на тръжната документациясъгласно специфичните тръжни процедури (юридическа документация, особено ако е включен OJEC търг. • Провеждане на търга • Оценка на офертите/ кандидатите (въз основа на критерии за избор) – анализ и степенуване на предложенията • Избор на най-подходящия частен партньор • Договаряне на отговорностите и целите, които трябва да бъдат постигнати от всеки партньорr. • Подготовка на проектно предложение към съответния фонд/програма • Сключване на договор за ПЧП

  34. Въпроси от ПЧП договор, изискващи постоянно управление • Комуникация между партньорите • Изискване за отчетност към финансиращите институции • Финансов контрол • Външна оценка • Управление на конфликтите • Постоянен мониторинг/отчитане/одит • Прекратяване на партньорството

  35. Ключови теми на фондовете на ЕС Държавна помощДопълняемост Обществени поръчкиФинансов контрол/искове ОдитМениджмънтПрозрачност Изпълнение Отчитане Мониторинг Контрол на документацията – 7 години

  36. Българските 6 района за планиране NUTs II

  37. Визия за регионалната икономика на Източна Шотландия ‘Да създаде динамичен, иновативен и конкурентен район за планиране – Източна Шотландия, където жителите и бизнеса са добре подготвени да посрещнат предизвикателствата на новите и възникващи европейски и международен пазари’

  38. 250 милиона евро 2000-2006 (грант) Население на Източна Шотландия 2,400,000 Приоритети(оси): Да изгради силна икономика в Източна Шотландияна конкурентна на международно нови Да изгради регионален капацитет и на промотира и маркетира стратегическите сектори на Източна Шотландия Икономическо развитие Обхват на Европейско Партньорство – Източна Шотландия Източна Шотландия NUTS II

  39. Шотландските програмиs 2007-2013в съответствие на Лисабонската стратегия за растеж и заетост 2 Програми за Шотландия: Цел 1 Северна Шотландияи островите€ 158 млн. Цел 2 Южна Шотландия (предишна)€570-650 млн. Приоритети за ЕФРР: 1. Икономически растеж за предприятията 2. Социално-икономическо възобновяване 3. Развитие на селски райони Приоритети за ЕСФ: 1. Развитие на заетостта 2. Развитие чрез заетост 3. Достъп до учене през целия живот

  40. Управление на Фондовете в Източна Шотландия • Шотландска изпълнителна власт • Местно Управление • Сектор на социалните предприятия • Колежи и висши учебни заведения и научно-изследователски сектор • Шотландска Агенция за МСП • Търговски палати • Партньорства

  41. Разликата между Структурните фондове и Инициативи на Общността • Инициативите на общността като програма ФАР, Leader +, Урбан, Equal са предназначени да разрешават много специфичен проблем, включително подкрепа за пилотни проекти; проекти, които тестват определена дейност. Обикновено те са на малка стойност и са краткосрочни и ако са ефективни са подготвителен етап към Структурните фондове. • Структурните фондове целят да намалят несъответствията между регионите. Те подкрепят устойчивото икономическо развитие в регионите, които са изостанали или са в упадък, с дългосрочна безработица и социални проблеми. Поради това структурните фондове са мащабни и дългосрочни

  42. Опита на Шотландия Културно-историческо наследство – Римски антики, индустриално наследство, природа. Съвети по туризъм на национално, регионално и местно ниво ‘Перлите’ на Мидлотиан – свързва широко разнообразие на туристически атракции в един пакет. ‘Колелото на Фалкирк’ – най-голямата единична инвестиция от Европейския фонд за регионално развитие Поставени цели – приходи, увеличаване на туристите, увеличаване разнообразието на атракциите, увеличаване на пазарния дял Преодоляване на икономическата пасивност и обновление (например социална икономика)

  43. Опита на Шотландия Велосипедни и пешеходни мрежи Гастрономия – Храни и напитки Фестивали/ шоу Ваканционни центрове Настаняване Голф Шотландско каре Паметници на културата– замъци, къщи Природа Чиста енергия

  44. Шотландската политика в туризма • Определяне на бъдещите ни пазари, както национални така и международни • Преодоляване на спада в шотландския пазар • повишаване и гарантиране на качество • максимизиране на информационните технологии • подкрепа на туризма в отдалечени райони • разширяване на сезона • повишаване на стандарта на обучение и квалификация • предоставяне на продукти, отговарящи на търсенето и очакването на пазара • Да направим Шотландия по-лесно достъпна • Осигуряване на туристическа индустрия, опазваща околната среда • метод на финансиране на Зонални туристически съвети

  45. Ключови въпроси

  46. Планиране на проект 1. Конкретен – Целите трябва да са определени така, че да е ясно какво искаме да се постигне. 2. Измерим – Трябва се прецени дали може да постигнат целите или не. 3. Постижим – Дали целите, които сте си поставили са осъществими и постижими? 4. Реалистичен – Можете ли да прецените доколко е реалистично постигането на заложените цели с ресурсите, които имате? 5. Време – Кога искате да постигнете заложените цели?

  47. Концепция на проект Каква е проектната идея? Определете защо проектът е необходим – потребности/възможности? Подкрепен ли – от кого и по какъв начин? – ‘Партньорство’ Бизнес план/обосновка? Отговаря ли на приоритетите на избраната оперативна програма – прочетете оперативните програми и подкрепящите документи и правилата, но коитотрябва да се подчинява и т.н. Разработете "логическата матрица” на проекта – Описание на проекта, методология и цели План за изпълнение на проекта Разходи и ресурси Измерими резултати/продукти от проекта Риск, непредвидени обстоятелства/мониторинг Оценка Публичност (любимата тема на ЕС!)

  48. Някои от нашите клиенти Европейска комисия – направления Региони, Научни изследвания, Заетост Правителството на ВеликобританияИзпълнителната власт на Шотландия Рослински изследователски институтЕдинбургски университет Оксфордски университет Изследователски институт Моредун Сангер Център Шотландска Агенция за предприемачеството 30 малки и средни предприятия от всички технологични сектори 32 британски общиниМоторола NEC Волво INRA DIAS Университета в Бон FBN Университета в МюнхенКитайски университет по земеделие ПРООНМРРБ Медицинска академия София

  49. За контакти chris.harris@argentix.co.uk БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ВНИМАНИЕТО!

More Related