1 / 21

Проф. Андреа Чампани

Mobiljob . Мобилност на труда и на предприятията в Европа (част А). Флоренция, 12 април 2010 Основни свободи и социални права в процеса на европейска интеграция. Проф. Андреа Чампани. Европейска мрежа за проучване и образование

moe
Download Presentation

Проф. Андреа Чампани

An Image/Link below is provided (as is) to download presentation Download Policy: Content on the Website is provided to you AS IS for your information and personal use and may not be sold / licensed / shared on other websites without getting consent from its author. Content is provided to you AS IS for your information and personal use only. Download presentation by click this link. While downloading, if for some reason you are not able to download a presentation, the publisher may have deleted the file from their server. During download, if you can't get a presentation, the file might be deleted by the publisher.

E N D

Presentation Transcript


  1. Mobiljob. Мобилност на труда и на предприятията в Европа (част А). Флоренция, 12 април 2010Основни свободи и социални права в процеса на европейска интеграция Проф. Андреа Чампани Европейска мрежа за проучване и образование ASEGE (европейски социални участници за европейско управление)

  2. Европейска мрежа за проучване и образованиеASEGE

  3. Европейска мрежа за проучване и образованиеASEGE “В един така труден свят трябва да се осигури защитата на моралните и материални интереси на работниците (изтъквам това като важен момент). Тази цел трябва да се подкрепи конкретно и политически, тъй като става дума за един от стълбовете на общество от свободни и отговорни граждани, с една дума – истинска демокрация. Политиците, както и самите европейски институции, твърде често забравят тази цел. Социалните участници […] се нуждаят от независимост, за да договарят правилата, които ще спомогнат за достоен трудов свят и за възможност всеки един да реализира и развива своята личност.” Жак Делор

  4. Европейска мрежа за проучване и образованиеASEGE Социалните права са утвърдени от социалното представляване, упражнявано от синдикалното движение. Синдикалният избор от 1949/9150 се отразява на избора от 1973 /1974 (и на избора от 2006): • Свободен и независим синдикализъм, тъй като се основава на асоциационизма и на организацията на работниците. • Отговорно участие в процеса на унифициране на пазарите, към политическо унифициране. Пътят на участието – от декларацията “Шуман”, до Маастрихт.

  5. Европейска мрежа за проучване и образованиеASEGE Джулио Пасторе, Генерален секретар на CISL, ICFTU, TUAC – ERP, април 1950 г. • Проблемът с работната ръка в Европа представлява главният въпрос на националните синдикални организации: неговото решение налага “изграждането на определена икономическа политика във всяка една страна и приемането на определени икономически отношения между различните страни”. • В такава перспектива, в средата на петдесетте години се поставя въпросът дали е възможно “да се мисли за политика на обединение на Европа […] без сътрудничеството на работническите синдикати”, или “да се мисли за демократично синдикално движение, без големите игри на идеали и на интереси, целящи да създадат нова идентичност на народите на нашия континент, колкото се може по-хомогенна”. [1]. [1] Цитат на А.Чампани от “CISLмежду европейска интеграция и световно разширяване: от Лондонската конференция до Амстердамския договор”, Рим, издание “EdizioniLavoro”, 2000, стр. 38.

  6. Европейска мрежа за проучване и образованиеASEGE 1. Четири важни елемента, които се съдържат в темата за мобилността: • Гражданство (политическа цел). • Свобода. • Солидарност. • Представителство (социално равновесие) Взаимодействие между тези елементи и възможност за разрешаване на конфликтите между тях (политическа и индустриална революция).

  7. Европейска мрежа за проучване и образованиеASEGE 2. Четирите етапа на европейската интеграция A. 1950 г. Декларация “Шуман” за общ пазар на въглища и стомана. 1951 г. Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС) Франция, Германия, Италия, Белгия, Холандия, Люксембург. 1954 г. Не се реализира Европейската общност за отбрана (ЕОО) B. 1957 г. Римски договори, които поставят началото на Европейската икономическа общност (ЕИО) и на EВРАТОМ (Европейскa общност за атомна енергия) 1959 г. Великобритания, Австрия, Дания, Норвегия, Швеция, Португалия и Швейцария създават Европейска зона за свободен обмен (ЕЗСО). 1965 г. Договор за обединение на органите на ЕИО, ЕОВС и EВРАТОМ . 1973 г. Великобритания, Дания и Ирландия се присъединяват към ЕИО. C. 1981 г. Гърция става десетия член на ЕИО. 1986 г. Испания и Португалия се присъединяват към ЕИО. 1990 г. Обединението на Германия. D. 1992 г. Договорът от Маастрихт на дванадесетте страни на Европейския Съюз (ЕС) и Социалният протокол. 1995 г. Австрия, Финландия и Швеция се присъединяват към ЕС. 1997 г. Договорът от Амстердам. 2000 г. Договорът от Ница. 2004 г. Кипър, Естония, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения, Чехия, Унгария се присъединяват към ЕС.

  8. Европейска мрежа за проучване и образованиеASEGE A. Организираното присъствие на синдикатите при стартирането на процеса на европейска интеграция, както и в Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС) Световната федерация на профсъюзите (СФПС- WFTU) е против европейската интеграция CISC/ CISC еза европейска интеграция CISL/ICFTU еза европейска интеграция Европейска Регионална Организация (ЕРО) Комитет на ХХІ синдиката от ЕОВС Консултативен Комитет на Върховния орган на ЕОВС

  9. Европейска мрежа за проучване и образованиеASEGE B. Европейската несигурност след Римските договори и поемането по пътя на европейската синдикална идентичност Комисар по социалните въпроси Икономически и социален комитет Общо събрание на синдикатите, които присъстват в обединените европейски съюзи на CISL/IFTU Европейски синдикален секретариат (ЕСС/ETUS) 1958 г. Европейска конфедерация на свободните синдикати (ЕКСС/EFTUC) 1969 г.

  10. Европейска мрежа за проучване и образованиеASEGE C. Тристранна конференция на Труда (1970 г.). Докладът “Вернер” от 1970 г. признава, че едно световно икономическо и валутно равновесие би могло да се постигне само ако е свързано с “участието на различни икономически и социални групи”. Очертаният процес на интеграция предвижда участието на социалните партньори, с цел общият пазар да постигне “удовлетворяващо развитие, високо ниво на заетост, стабилност, намаляване на регионалното и социално неравенство и защита на работните условия” чрез “съвместния резултат на движещите сили на пазара и на създадените и съзнателно преследвани политики на отговорните органи”. Затова става необходимо “тясно свързване на социалните партньори при изработването и прилагането на общностната политика, за осигуряване на по-голям успех на предприетите общи действия”.

  11. Европейска мрежа за проучване и образованиеASEGE C. Мобилност и гражданство • Регламент № 1612/68 (ЕО) има намерение да улесни мобилността (движението) на работната сила в границите на Европейския съюз, като предвижда самият ЕС да бъде “едно от средствата, гарантиращи на работника възможността да подобри своите условия на живот и труд, както и да улесни социалния напредък” • Регламент № 1408/71 (ЕИО) за работници, които упражняват “професионална дейност на територията на една страна-членка” и живеят “на територията на друга страна-членка”, където се връщат “всеки ден или поне един път в седмицата” Целта да се координират националните законодателства, отнасящи се до прилагането на режимите на социална сигурност спрямо щатните работници, спрямо работниците на свободна практика и спрямо семействата, които се движат (преместват) в рамките на ЕС.

  12. Европейска мрежа за проучване и образованиеASEGE C. CESL и европейската организация CML по време на конгресите през 1973 г. и 1974 г. основават Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП/ ETUC). ЕКП участва в Европейската Фондация за подобряване на условията на живот и труд и в Европейския център за професионално обучение (CEDEFOP). Дългият “тунел” на европейския социален диалог

  13. Европейска мрежа за проучване и образованиеASEGE D. ЕКП участва в Социалния диалог във Вал Дукесе (1985 г.) Единен европейски акт, чл. 118 В. Европейската комисия, наред с другите си задължения поема и това да “засили на европейско ниво диалога между социалните партньори, който диалог, ако бъде счетено за необходимо, може да бъде превърнат в конвенционални (традиционни) отношения” (1986 г.). Съгласно плана DGV на Европейската комисия, на 31 октомври 1991 г. ЕКП/ ETUC, CEEP, UNICE се споразумяват за промяна на чл. 118 от Договора, като го предоставят на вниманието на държавите-членки на ЕС. Съдържанието на споразумението, одобрено в Маастрихт (1992 г.) като Социален протокол, поради британското optingout (неучастие), е включено в Договора от Амстердам (1997 г.).

  14. Европейска мрежа за проучване и образованиеASEGE Заглавие ХІ от Амстердамския договор, Социална политика, образование, професионално обучение, младеж, членове 137 – 139. В този смисъл се оказва много важен, при една “за щастие все още неприключена авантюра”, […] “Социалният протокол, включен в Договора от Маастрихт, който по някакъв начин позволява на социалните партньори да съгласуват закони”. Жак Делор

  15. Европейска мрежа за проучване и образованиеASEGE В европейския исторически опит се създава управление (governance) което се представя като “разширена система на управление”, което се характеризира с ”начин на управление, различно от модела на йерархичния контрол”, за което е характерна “по-голяма степен на доверие и сътрудничество между Държавата и недържавните органи, вътре в мрежата на публично-частните ръководства”. [1] [1] Л.Чедрони, Политическото представителство. Теория и модели, Милано, изд. “Франко Анджели”, 2004 г., стр. 161.

  16. Европейска мрежа за проучване и образованиеASEGE В европейския исторически опит се създава управление (governance), при което редица партньори “за известно време се считат на едно и също ниво”, в ситуация, в която “всеки един се стреми да постигне споразумение за нещо, при пълна свобода”, без да се предприемат действия, целящи мажоритарна позиция; в този момент взима надмощие “желанието да се направи нещо съвместно”, което да се конкретизира и което се базира на “конкретната заслуга на идеите на всеки един”. [1] [1] Цитат на Марио Романи от негово изказване през 1961 г., сега съдържащ се в творбата на А.Чампани Разрастването на асоциативния характер на синдикалното движение в съвременното общество и в творбата Марио Романи, свободният синдикализъм и демократичното общество, под редакцията на А.Чампани, Рим, изд. “Едициони Лаворо”, 2007 г., от страница 95 до 102.

  17. Европейска мрежа за проучване и образованиеASEGE 3. Какъв е изводът от европейския исторически опит: • Може ли да се намери решение чрез политиките за гражданство? Не, освен ако не се промени политическия суверенитет. • Може ли да се намери решение чрез социални политики? Не, ако са плод на решения, валидни за всички (връщаме се на предишния случай). Да, ако са плод науправление(governance), което да е публично-частна колективна инициатива (както е поискано от европейската социално-икономическа система). • Може ли да се намери решение чрез споразумения между социалните партньори? Да, при условие, че се създаде европейски синдикализъм на различните нива науправление(governance).

  18. Европейска мрежа за проучване и образованиеASEGE 4. В светлината на тези разсъждения: • Какви опасности крие свободното движение на работници (на стоки и услуги) като такова? Никакви; разбира се, създава проблеми от гледна точка на социално-политическия аспект • Какви заплахи крие командироването на работници? Никакви; разбира се, създава проблеми от гледна точка на социално-политическия аспект. Прилагането на мобилността под форми на социален дъмпинг заплашва социалната кохезия и пречи на солидарността на работниците: тоест пречи на развитието, на гражданството и на асоциационизма. Но именно тук, исторически и концептуално, намира повод за съществуване реформаторското по своята същност и начин на действие синдикално движение.

  19. Европейска мрежа за проучване и образованиеASEGE Пълно съзнаване на социално-икономическата реалност. Синдикатът, на своите многобройни нива, трябва да познава и да има предвид социално-икономическата реалност и към нея да пригоди своите действия и инструменти (като помисли за култура на труда, в която да участват всички); като се тръгне от организацията на работното място и от асоциативното представителство, създавайки браншовото конфедерално измерение на ниво териториален (интер-регионален) транснационален (европейски) синдикат. Ние, европейските синдикати.

  20. Европейска мрежа за проучване и образованиеASEGE Благодаря

More Related