ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА МЛАДЕЖТА И СПОРТА ПРОГРАМА ЗА МЛАДЕЖКИ ДЕЙНОСТИ 200 8 – 20 10

1. ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА МЛАДЕЖТА И СПОРТАПРОГРАМА ЗА МЛАДЕЖКИ ДЕЙНОСТИ 2008 – 2010 Проект „СЪВРЕМЕННИ ПОДХОДИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО ИЗКУСТВА – ИНТЕРНЕТ И МЛАДЕЖКОТО ТВОРЧЕСТВО” Номер на договора 25-00-39 / 18.12.2008г.

2. Някои аспекти на разбирането за пространство в италианското изкуство от 1000 до 1900г. Този кратък курс, създаден на база на материали селектирани по проект Микеланджело и позоваващ се на важни арт-критики за италианското изкуство, има за цел да представи развитието на концепцията за „пространството” в различните периоди от историята на изкуството в Италия и е полезен от теоретична гледна, но и дидактическа гледна точка що се отнася до идеи, които да бъдат използвани или ревизирани от преподаватели по визуални изкуства в ежедневната им работа в клас.

3. Курсът започва с модул посветен на еволюцията на „представянето на пространствени илюзии” в италианското изкуство от XI до XX век.

4. Катедралата в Модена /11 век/ и работата на работата на Ланфранко, катедралата украсена от Анселмо да Кампионе /Anselmo da Campione/ и неговите наследници, така наречените „майстори Кампионе”. Тук виждаме част от фасадата, която съдържа прекрасни релефи от Вилигелмус /Wiligelmus/ - съвременник на Ланфранко. Тези релефи включват портрети на пророци и патриарси и най-вече библейски сцени.

5. Катедралата на Цефалу /Cefalù/ и византийските мозайки /12 век/ - едни от последните примери за византийското влияние в Италия.

6. Скулптурите на Джовани Писано /Giovanni Pisano/ - 13 век. Една от най-впечатляващите сцени е избиването на младенците, където той силно е раздвижил героите, поставяйки акцента върху израженията на очите, изкривени от болка, страх, ужас. Никога средновековен творец не е успявал да постигне такъв драматизъм. Скулптурата на Джовани Писано /Giovanni Pisano/

7. Джото ди Бондоне, Капела Скровени в Падуа – 14 век. В Падуа той рисува фрески във Францисканската базилика Св. Антонио и покрива стените на параклиса на Скровени с притчи за Мадона и Христос. Стените на параклиса са голи, лишени от архитектурни структури. Определянето на пространството изцяло е отдадено на рисуваните обекти.

9. Пиеро Дела Франческа /Piero Della Francesca/ - 15 век - един от най-оригиналните ренесансови творци. Пиеро има две силни увлечения – изкуство и геометрия – точно темите, с които се занимава този курс. “Бичуване”

10. Леонардо да Винчи – 16 век. Велик флорентински художник, който успява да придаде на нарисуваната форма плътността на скулптурната такава, както се вижда ясно например от «Девата при скалите» /Vergine delle Rocce/ – фигурите са на прага на пещера, нещо като естествена крипта, която получава светлина отгоре и от отворите в дъното.

11. За Микеланджело движението се поражда и завършва в самите тела и причината за това движение е дело на Бога. Творецът доказва „изпитанието” на творбата, тежката работа на длетото, почти като натуралистичното изразяване в картините на Леонардо, но представено чрез скулптура. Микеланджело казва, че скулптурата е в камъка и скулпторът я освобождава. “Атлант”

12. Караваджо /17 век/, по име Микеланджело Мериси - неговата революционна техника тенебризъм, при която се използват резки контрасти между светлината и тъмнината, се превръща в отличителния белег на бароковия стил на рисуване. Караваджо пренебрегва стандартните религиозни теми, взима моделите си от улицата и ги рисува реалистично. “Мъченичеството на Св. Матео”

13. Джовани Батиста Тиеполо /Giovanni Battista Tiepolo/ - 18 век. Стил Рококо

14. Джовани Фатори – 19 век. Принадлежи към групата „макиаиоли” /“macchiaioli” - http://en.wikipedia.org/wiki/Macchiaioli/, при които се наблюдава силно отричане на академизма в дизайна и оформлението.

15. Умберто Бочони – 20 век. изоставя вибриращата фрагментация на движенията на четката за сметка на по-задълбочено изследване на обемите и техния вид в движение „Единни форми на безкрайността на пространството”