Аналогии от политиката и преговорите. Конструктивна памет

1. Аналогии от политиката и преговорите. Конструктивна памет Георги Петков

2. Проектът APSA: • Ученето не е отделен процес от решаването на проблеми. • Генерализация на ситуации и решения на проблеми. • Конструктивна памет. • Финансиран е от EOARD (Air force research laboratory, London)

3. Симулации с моделът AMBR: • Репрезентацията на някакъв проблем е източник на активация. • Тази активация се разпространява сред релевантни концепти и минали ситуации. • Елементите от проблема се съпоставят с близките до тях извлечени от паметта елементи: изграждат се хипотези, че две неща са подобни. • Съпоставянията се окрупняват във все по-големи структури. Противоречивите структури се борят помежду си. • Елементите, липсващи в структурата на проблема, се пренасят от извлечените структури: изграждат се хипотези, че и сега нещата са като преди. • Хипотезите, които се окажат в най-организирани структури, побеждават и се превръщат в равноправни елементи. В крайна сметка, след целия този процес, се е изградила интерпретация на ситуацията.

4. Симулация “Терорист” Терорист извършва самоубийствен терористичен акт в чужда държава. Мотивацията му: неспособност да се адаптира към чуждата култура. Извлича от паметта: Извлича от паметта: Камикадзе извършва самоубийствен акт. Емигрант бие жена си. Активира се: Активира се: Отваря ресторант с традиционна кухня от неговата страна. Мотивацията му: честта на семейството, родината и императора.

5. Sit_Kamimaze Sit_Immigrant Activation Rating Time (DUAL-cycles)

6. Симулация “Портокал” Аналогията между Израелско-Египетския конфликт и двете сестри, които делят портокал. Симулация 1: Гледната точка на първата сестра: На входа има портокал; целта е да се направи шейк. Симулация 2: Гледната точка на “съдия”: На входа има портокал; целта е и двете сестри да са доволни. Симулация 3: На входа е репрезентация на Израелско-Египетския конфликт; целта е и двете страни да са доволни. Моделът решава задачата по аналогия и запомня генерализацията на двете ситуации.

7. Конструктивна памет • Познанията не се извличат от света от пасивен наблюдател. • Познанията се конструират от активен изследовател. • Ключовият термин не е “информация”, а “интерпретация”.

8. Фактите: Хората си “спомнят” неща, които не са виждали. • Ebbinghause (1885); Binet (1900); Stern (1910); Munsterberg (1908) • Bartlett (1932), Deese (1959), Baddeley (1976), Loftus (1979), Roediger (1992), Shacter (1995), McDermott (1995),… ДПФВУСДЪПЧАЗРЕК ДОМАТЗАЕКПАТИЦАДЪРВОГОРА

9. Моделите: • Разпространение на активация:Roediger & McDermott, 1995; Howe et. al., 2009; Anderson, 1983 – конструирането е в семантичната памет. • Учейки списък с думи, хората често добавят в паметта си дума, асоциирана с много от истинските: Deese, Roediger, McDermott • Допълване на структури:Feldman & Kokinov, 2009; Loftus, 1977 - конструирането е в епизодичната памет. • Решавайки задачи по аналогия, хората често добавят в паметта си за едната от ситуациите елементи от другата: Kokinov : Zareva-Toncheva,2001; Feldman & Kokinov, 2009

10. Симулациите “Терорист” и “Портокал” • Няма разлика между декларативна и епизодична памет. • Няма процес на “учене”: паметовите следи са продукт на решаването на задачи. • Опит да се моделира “потока на мисълта”. • Използвани са сравнително малък брой механизми: разпространение на активация; съпоставяне; генериране на хипотези и очаквания.

11. Експерименти (възможни теми за малките групи) • “Как се прави манипулация?”: конструираните елементи са най-доброто съчетание между стари паметови следи и настоящия контекст. • Как да изследваме несъзнавани конструктивни елементи?