ТРУДНИТЕ ДЕЦА – РАЗЛИЧАВАМЕ ЛИ ГИ И ЗАЩО СА ТРУДНИ?

1. ТРУДНИТЕ ДЕЦА – РАЗЛИЧАВАМЕ ЛИ ГИ И ЗАЩО СА ТРУДНИ? семинар, ОДЗ №15, 8.02.2010г. Е. Русева

2. Кои деца наричаме “трудни”? • 1. Невъзпитаните, тези които нямат изградени нагласи за социално-приемлива комуникация; • 2. Деца, които демонстрират ниска концентрация на вниманието и не могат да се задържат на едно място; • Агресивните, деца, които са непрекъснато в конфликт с другите деца

3. 1. Семейство с ниска култура и слаб социален статус 2. Установяване на позитивни емоционални връзки с детето и доверие у семейството 3. Работа със семейството по посока уеднаквяване на изискванията за поведение 1. Предлагане на позитивни модели за общуване и подходяща среда за “проиграването” им 2. Чрез позитивна дисциплина и “позитивно” споделяне на проблемите със семейството 3. Индивидуални разговори, “хвалене” постиженията на детето, “пренос” на правилата от ДГ и в къщи “невъзпитаните”

4. “хиперактивните” • Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност(наанглийски:Attention-Deficit Hyperactivity Disorder, съкратеноADHD) e заболяване, което засяга в зависимост от критериите на диагностициране приблизително 3-5% от населението на света. Проявява се през ранното детство посредством силно изразена импулсивност, хиперактивност и неспособност за самоконтрол и концентрация. СДВХ се проявява два пъти по-често при момчета отколкото при момичета. СДВХ се приема за хронично заболяване при което между 10% и 60% от засегнатите деца продължават да проявяват симптомите и като възрастни. Много успяват да развият механизми на компенсиране, което им позволява да минимизират симптомите и/или техните последствия. Това е причината СДВХ да се е приемало традиционно за детско заболяване. СДВХ започва да се диагностицира при възрастните едва през последните двадесет години. • СДВХ има генетичен компонент.Като терапия се използват предимно комбинация от медикаментозно лечение и психологическа интервенция. Според Американската Академия по Педиатрия (American Academy of Pediatrics) медикаментозно лечение със стимуланти и/или поведенческа интервенция се приемат за адекватна и като цяло безопасна терапия на СДВХ.

5. Пет условия трябва да бъдат удовлетворени за позитивна СДВХ диагноза:I. Това условие се свежда до удовлетворяването на поне ЕДНО от подусловията A или B: • А • Често не обръща внимание на детайли или прави грешки поради разсеяност в училищни или други дейности. • Често има затруднения при концентрацията на вниманието върху конкретна задача. • Често не изглежда да обръща внимание на неща, които му се казват директно. • Често не следва инструкции и не завършва училищни или други задачи. • Често е неорганизиран. • Често избягва дейности, изискващи продължителна концентрация. • Често губи вещи необходими за конкретни дейности (напр. играчки, домашни, моливи, книги). • Често се разсейва. • Често забравя.

6. B. Шест или повече от следните симптоми на хиперактивност/импулсивност са били наблюдавани за период от поне 6 месеца и са били изразени в степен свръх нормалното за индивид на съответната възраст: • Хиперактивност: • Често е наблюдаван как не може да стои спокоен и постоянно прави движения (напр. с ръце, крака или просто седи неспокойно) • Често става от мястото си когато се очаква от него да седи. • Често тича и се катери където не е прието да го прави (при възрастни това може да се изразява в крачене напред-назад). • Често не може да играе (при възрастни: най-общо прекарване на свободното време) тихо. • Често е в движение без да се спира за продължителен период. • Често говори прекалено много.

7. Обикновено хиперактивността есъчетана с импулсивност • Импулсивност: • Често дава отговор преди да изчака завършването на въпроса. • Често не изчаква реда си. • Често прекъсва другите (напр. намесва се в разговор или игра).

8. !!! В чистия си вид СДВХ е особеност на структурирането на нервната система, той е генетично обусловен и се диагностицира от психолози и терапевти, но педагозите изработват стратегии за работа с децата, които имат терапевтичен и корекционен характер • Симптомите наСиндрома на хиперактивност с дефицит на вниманиетоса три основни вида: • Предимно с нарушение във вниманието– напр. детето често не внимава за детайлите и прави грешки от невнимание в училище или друга работа, трудно задържа вниманието си по време на час в училище или по време на игри, често изглежда, че не слуша когато му се говори директно, не следва инструкции и не успява да завърши училищната работа, често се затруднява да се организира в задачи и дейности, както и често забравя и губи предмети, често се разсейва от странични стимули. • Предимно хиперактивно-импулсивен тип- напр. детето често шава с ръце и крака или се мести на стола си, често става от мястото си в клас, когато се очаква да седи, често бяга напред-назад или се катери в ситуации, в които е неподходящо (при юноши и възрастни това се ограничава до усещане за непоседливост), често бърза да отговори преди да е завършил въпросът, трудно изчаква реда си, често се намесва в разговори или в игри, често говори прекалено. • Комбинирани– наблюдават се поне 6 симптома и от двата вида.

9. Лепенето на етикети е вредно – не всяко палаво дете е хиперактивно! • Хиперактивното дете, независимо от ситуацията, при всякакви условия – в къщи, на гости, при лекаря, на улицата – се държи по един и същи начин: тича, движи се безцелно, не задържа вниманието си задълго дори и на най-интересната играчка. Не му действат безкрайните молби и уговорки, нито подкуп. То просто не може да бъде спряно.При него не работят механизмите за самоконтрол, за разлика от най-палавото и живо дете на същата възраст. Него можеш да го уговориш или ако не стане дори и да накажеш. При хиперактивните – това е невъзможно, те трябва първо да те чуят.

10. 1. След обстойно наблюдение – разговор със семейството и насочване за консултиране със специалист 2. Подходяща организация на пространството с често сменящи се стимули 3.Организация на ежедневната работа с превес на работата по групи за сметка на фронталната работа и възможност за включване на детето в “балансирани” групи, съставени от педагога 1. Медикаментозното лечение води до намаляване на симптомите, но и до привикване към медикаментите! По-доброто решение е психотерапевт и партньорска индивидуална програма с арт-терапия 2. Динамичен и балансиран дневен режим, който има само твърдо фиксирани “опорни точки” и възможност за хронологична размяна на планирани моменти 3. Перфектно познаване особеностите на всяко дете в групата, темповете му на работа, зоната на “най-близко развитие” и “статуса” му стратегия

11. Деца с нарушения в аутистичния спектър • Какво представлява аутистичния спектър? • Аутистичния спектър представлява група разстойства, характеризиращи се с качествени нарушения в социалните взаимоотношения и в начина на комуникация, както и с ограничен стереотипен повтарящ се репертоар от интереси и дейности. В повечето случаи развитието е абнормно от ранно детство и само с малки изключения се проявява още в първите пет години. Според международните болестни класификации абнормното функциониране трябва да е налице до 3г. възраст. Повече от две трети от децата с аутистично разстройство имат и умствена изостаналост. • Аутистичния спектър включва следните заболявания: • синдром на Рет • дезинтегративно разстройство на развитието • синдром на Аспергер

12. Видове разтройства • Синдромът на Рет се среща само при момичета. Характеризира се с нормално развитие през първите шест месеца последвано от регрес. Обикновено детето започва да показва стереотипни движения и загуба на целенасочените движения на ръцете, лоша двигателна координация, намалена употреба на речта. • При дезинтегративното разстройство на развитието има период на явно нормално развитие, обикновено през първите две години. След което детето показва загуба на овладени от преди умения в две или повече от следните области - социално, комуникативно, поведенческо функциониране, контрол на тазови резерворани, двигателни умения. • Синдромът на Аспергер е състояние, при което детето показва значително нарушение на социалните взаимоотношения, както и ограничен, стереотипен повтарящ се репертоар на интереси и дейности. Паметовите способности и адаптивните умения са в норма, няма закъсняване в развитието на речта и езика.

13. “индига” и “кристали” • http://www.vbox7.com/play:be4b6248 • Появата на тези деца се забелязва от 80-те години на миналия век. Те са неподатливи към традиционните методи на възпитание и обучение, “индиго” са погрешно смятани често за хиперактивни, а “кристалите” притежават и особени, считани за екстраординерни способности. Основното и научно доказано за тези деца е, че те за разлика от по-голямата част от хората използват еднакво добре и дясната, и лявата част на мозъка си, поради което обичайните обучителни методи, ориентирани предимно към хора с превес на едната хемисфера, са неефективни и дори вредни при тях. Наричани са “деца на новото хилядолетие” заради отношението си към света и предполагаемата си роля в него.

14. ДВЕ ПОКОЛЕНИЯ ДЕЦА  • По-възрастните деца «индиго» (тяхната възраст сега е от 7 до 25 г.) притежават качества, някои от които имат и кристалните деца. Двете поколения са свръхчувствителни и медиално способни, имат значими житейски задачи. Основното им различие е в техния характер. Индиго са различими по «бойния» си дух, а тяхната колективна цел е отстраняването на негодните системи. Те са тук, за да разрушат правителствени, образователни или правни системи, които не са добре интегрирани. За достигане на тази цел на тях им е даден «лесно възбудим» темперамент и огнена решителност. Възрастните, които не желаят промени и имат позитивна нагласа към приспособимостта, може и да не разбират децата индиго. Те им приписват синдром на дефицита на вниманието. За нещастие, под влиянието на медикаментите, индиго често губят удивителната си чувствителност, спиритическите способности и «бойната» енергия. 

15. За разлика от тях кристалните деца имат щастлива, безгрижна и уравновесена природа. Тези деца сформират това поколение, което ползва пътя, прокаран за тях от индиго. Кристалните деца също проявяват спиритически способности – най-вече телепатия, която обаче води до забавено развитие на речта Това се интерпретира неправилно и съответно не се оценява по достойнство. У много от кристалните деца се забелязва забавено развитие на речта – не е нищо необичайно те да проговорят за първи път на 3-4 г. възраст. Родителите им разказват обаче, че не са имали никакви проблеми с общуването с мълчаливите си наследници – напротив! Проблемитевъзникват само тогава, когато кристалните деца получат от медици или педагози диагноза «аномалия на речевото развитие». А и не е съвпадение, че с нарастващият брой на деца кристали, нараства и броят на децата с диагноза «аутизъм». Те се отнасят към групата на най-бодрите, общителни, дружелюбни, чувствителни, добри и социално активни от всички възможни поколения деца! Освен това е доста трудно да ги извадиш от спокойното им състояние, кристалните деца имат щастлива, безгрижна и уравновесена природа. Тези деца сформират това поколение, което ползва пътя,прокаран за тях от индиго. 

16. Три проблема • 1.Децата индиго изискват повече внимание. Те чувстват че живота е прекалено ценен, за да се "прахоса напразно". Те искат живота да е изпълнен със значими събития и често форсират ситуацията, за да видят резултата от своите постъпки и очаквания. Родителите попадат в капан, правейки всичко за детето, вместо да "проиграят" ситуацията заедно. 2.Децата индиго могат да бъдат емоционално неуравновесени със своите връстници, които не ги разбират. Те не могат да си представят как други могат да действат от угодни за тях позиции, но не и от позицията на любовта. Те са много жизнерадостни. Те са способни да помогнат на нуждаещите се деца, макар и често да се отхвърля помощта им. В ранно детство може да имат различни трудности, опитвайки се да си намерят място сред другите деца. 3.На деца индиго често се поставя диагнозата ADD или ADHD. В повечето случаи такава диагноза е в следствие на генетична наследственост или медикаментозно лечение. Но понякога се правят грешни диагнози, в следствие на неразбирането на истинското състояние на детето. Тези деца индиго, "наградени" с етикет ADD не могат линейно (тривиално) да мислят. Но това не е недостатък. Ключът към взаимното разбирателство с такива деца е да се създаде творчески диалог и да им се позволи активно да действат и да се изразяват. Лепенето с етикет "синдром ADD или ADHD" може да донесе много по-голяма вреда на детската индивидуалност, отколкото самите симптоми. Това може да накара човек да отрече своите вътрешни достойнства и да придобие комплекс за малоценност. Затова, преди да се постави такава диагноза и да се започне лечение е нужно щателно да се изследват всички симптоми.

17. 1. “Индигата” са бунтари 2. Обичат да “участват” 3. Свръхвъзбудими и емоционални са 4. Имат възприятие за емоцията и мислите извън видимото 1. Дайте им възможност да отговарят за проблеми в техния параметър 2. Партнирайте си с тях 3. Адекватна организация на средата и режима 4. Бъдете честни с тях стратегия