ИЗТОЧНИЦИ НА ПРАВОТО

1. ОБЩА ТЕОРИЯ НА ПРАВОТО проф. д-р Даниел Вълчев ИЗТОЧНИЦИ НА ПРАВОТО

2. Структура • Понятие за източник на правото • Видове източници на правото. Основни и субсидиарни източници • Основни първични източници • Основни вторични източници • Субсидиарни преки източници • Субсидиарни непреки източници

3. 1. Понятие за източник на правото (1) • Словосъчетанието източник на правото • не е легален термин, рядко се използва и в съдебната практика • единствено доктринален термин, който не се приема еднозначно от различните автори • проблемът – липса на еднозначно разбиране за неговото съдържание • Възможни значения (Р. Ташев) • в исторически смисъл – тези юридически актове, които съдържат загубили юридическа сила правни норми; имат единствено познавателно значение относно историята на правната уредба (извори за изучаване на историята на правото) • в материален смисъл – факти от социалната действителност, които се намират извън правото и представляват причина или основание за приемането на определени правни норми • във формален смисъл – начините на формиране и изразяване на правните норми; по същество това са процедурите и актовете, чрез които правните норми придобиват юридическа сила.

4. 1. Понятие за източник на правото (2) • Други възможни значения • правопораждащата воля (на държавата като цяло или на лице, което прави волеизявления от нейно име) • философска конструкция, чрез която се легитимира правният ред (човешкият разум, справедливостта, Бог и т.н.) • всичко, което съдията използва, за да легитимира едно съдебно решение (както елементи на фактическита действителност, така и елементи на дължимата действителност) • Изводи • многозначен термин • повечето съвременни правни теории го избягват • има известна възможност за ползване на доктринално равнище, но само ако предварително ясно го дефинираме • ако го използваме, то би било във връзка с въпроса за валидността на правните норми

5. 1. Понятие за източник на правото (3) • Определение • начините на формиране и/или изразяване на правните норми(в съвременните правни системи тези начини са правно уредени от норми, които са част от системата) • процедури и/или актове, чрез които нормите придобиват юридическа валидност (и двете са юридически уредени в самата система) • Други начини за обосноваване на валидността • Ханс Келзен – да кажем, че една норма е валидна означава да кажем, че тя съществува като част от сферата на дължимото; валидността се установява като се търси връзката на нормата (пряка или опосредена) с основната норма чрез система от динамични съответствия • Х. Л. А. Харт – валидността на първичните норми се установява по правилата, които се съдържат във вторичните норми, а валидността на системата като цяло се крепи на т.нар. норма на признаване

6. 2. Видове източници на правото (1) • Съществуват различни класификации • Според системата, до валидността на чиито норми се отнасят • източници на вътрешното право • източници на международното право • източници на европейското право – могат да се разглеждат както като самостоятелен вид, така и като отнасящи се до първите два вида • Според ролята им в правната система (базово разграничение) • основни – типични за съответната правна система; имат безспорно значение при определяне на валидността на нормите в съответната правна система (конституцията, законите, международните договори) • субсидиарни – нетипични за съответната правна система; подпомагат действието на основните източници по отношение на смисъла на правните норми и/или действието им; обикновено има спорове относно валидиращото им действие (съдебната практика, доктрината)

7. 2. Видове източници на правото (2) • Според вида правни норми, които съдържат (според Харт) основните източници могат да бъдат: • първични – съдържат първични правни норми – норми за поведение (Конституцията, законите, правният обичай и т.н.) • вторични – съдържат вторични правни норми (вторични норми: законите за ратификация, решенията на КС за обявяване на противоконституционност) • Според степента на задължителност на съдържащите се в (извличаните от) тях правила субсидиарните източници могат да бъдат: • преки (задължителни) – тълкувателните решения на КС, ВКС и ВАС, масовите договори, нормативните съглашения, вътрешните регламенти на корпоративните сдружения • непреки – правилото може да участва в процеса на правна аргументация и да бъде възприето и приложено (съдебна практика, правна доктрина)

8. 2. Видове източници на правото (3) • Според начина на формалното си закрепване • писани(повечето) • неписани (правни обичаи) – съществуването, приложимостта и смисъла на разпоредбите подлежи на доказване от страната, която се позовава на тях 

9. 3. Основни първични източници (1) Кои са те? • Нормативните актове • Международните договори • Вторичното право на ЕС

10. 3. Основни първични източници (2) Нормативният акт(1) • Основен носител на правни норми в повечето вътрешни правни системи днес • неопределен и неопределяем кръг адресати • многократност на действието (изключения – актове, съдържащи вторични норми) • Конституция, закони, подзаконови актове • Конституция • особен начин на приемане – процедури и/или мнозинства (учредителна и учредени власти) • урежда формата на държавно управление и устройство, начина на формиране, правомощията и взаимоотношенията между основните държавни органи, основните права и свободи на гражданите, начините за собствената си промяна • има пряко действие и непряко действие (като основание за приемане на останалите норми в правната система)

11. 3. Основни първични източници (3) Нормативният акт (2) • Закони • приемат се (по правило) от висшето представително събрание (парламента) • дават правна уредба на важни и трайни социални отношения • закони и кодекси • проблемът с т. нар. органични закони • Подзаконови актове • приемат се от органите на изпълнителната власт • правното основание за приемането им следва от по-висок по степен акт • у нас • постановления, правилници, наредби на МС • правилници, наредби, инструкции на министри

12. 3. Основни първични източници (4) Международният договор • Източници на международното публично право (МПП) • Основен източник е международният договор– съвпадане на насрещни волеизявления; може да бъде двустранен и многостранен • Източник на МПП е и международният обичай – правило, което въниква в резултат на продължително осъществяване на еднообразно поведение (Sein започва да се счита за Sollen) • Актовете на международните организации (някои ги определят като второстепенни, допълнителни) • Спорно е доколко принципите на МПП са самостоятелен източник на правото (ако са в международен акт или са станали обичай, те са източник на друго основание) • Международният договор става източник на вътрешното право, когато е изпълнена съответна процедура – у нас (чл. 5, ал. 4 от Конституцията) – подписан, ратифициран, влязъл в сила

13. 3. Основни първични източници (5) Вторичното право на ЕС • Първично (оригинерно) право на ЕС - това са актове по създаването и развитието на Съюза – учредителни договори, нови договори, договори за присъединяване (съгласуваната воля на държавите членки) - създадени са въз основа на международното право – това са международни договори • Вторично (производно) право - това са актове на институциите на ЕС - създадени са въз основа на първичното право – от органите и по реда, предвиден в него - регламенти – пряко приложение в тяхната цялост и директен ефект – не се транспонират в националното законодателство - директиви – обвързващи по отношение на постигането на даден резултат, но националните власти могат да изберат формата и средствата за постигането му; според практиката на съда на ЕС – имат пряко действие при определени условия - решения – конкретен адресат (след Договора от Лисабон – могат да имат и общ характер), задължителни в своята цялост, директен ефект

14. 4. Основни вторични източници на правото (1) Кои са те? • Нормативните актове за отмяна или въвеждане в сила на нормативни актове • Решенията на КС за установяване на противоконституционност на закони • Решенията на ВАС за отмяна на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове

15. 4. Основни вторични източници на правото (2) • Характерно за всички е, че съдържат само вторични правни норми • Решения на КС за установяване на противоконституционност на закони • Решения на ВАС за отмяна на противозаконни подзаконови нормативни актове • Закони за ратификация и отменителни закони • Постановления на МС за приемане (отмяна) на правилници и наредби

16. 5. Субсидиарни преки източници на правото (1) Кои са те? • Тълкувателните решения на КС • Тълкувателните решения на ВКС и ВАС • Масовите договори и нормативните съглашения • Вътрешните регламенти на корпоративните сдружения • Правният обичай

17. 5. Субсидиарни преки източници на правото (2) • Общото е, че с тях правоприлагащият орган задължително следва да се съобрази • Тълкувателни решения на КС • Тълкувателни решения на ОС на ВКС и ВАС • Масови договори • договори, при които едната страна предлага договора, а всяко друго лице преценява дали да стане страна по него или не (в гражданското право, в трудовото право, най-често – в търговското право) • пример – договорите при общи условия (чл. 298 ТЗ); т.нар. типови договори (разликата е техническа) – мобилен оператор, лизингодател, доставчик на вода или топлоенергия и т.н.

18. 5. Субсидиарни преки източници на правото (3) • Нормативни съглашения • поне една от страните е с особен статут без да е държавен орган (профсъюзи, съсловни организации) • сключват се в обществен интерес, поради което свободата на договаряне е ограничена (срок, страни, основни разпоредби) • има характеристиките на договор в полза на трето лице • примери – колективен трудов договор (чл. 50-60 от КТ); Национален рамков договор (чл. 53 от ЗЗО) • Вътрешни регламенти на корпоративните сдружения • актове на частноправни субекти • в миналото са били пряк източник на правото (църква, университети, гилдии) • имат действие по отношение на лицата в определена връзка със сдружението • имат действие доколкото не противоречат на основните източници на правото

19. 5. Субсидиарни преки източници на правото (4) • Правен обичай • обичаят е правило, което възниква в резултат на многократно повтаряно еднообразно поведение; обичаят може да се счита за възникнал, когато това фактическо поведение започва да се приема като дължимо • в МПП и МЧП, както и в някои обичайноправни системи той е основен източник на правото • Първа хипотеза – прилага се, когато няма нормативен акт Чл. 5. ГПК: Съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум. При липса на закон съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала. • Втора хипотеза – има значение при изясняване на волята на създателя на акта – властнически акт (грижа на добър стопанин, обикновени дребни сделки и т.н.) Чл. 63, ал. 2. ЗЗД: Задължението трябва да бъде изпълнено с грижата на добър стопанин освен в случаите, когато законът изисква друга грижа. или сделка Чл. 20. ЗЗД: При тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.

20. 6. Субсидиарни непреки източници на правото (1) Кои са те? • Съдебната практика • Правната доктрина

21. 6. Субсидиарни непреки източници на правото (2) • Общото е, че с тях правоприлагащият орган не е длъжен да се съобрази, но може да ги ползва в процеса на аргументация • Съдебна практика • съвкупността от влезлите в сила решения в рамките на цялата съдебна система, на едно съдилище, по определн вид дела и т.н. • стремеж към еднообразно и предвидимо правораздаване • различия със съдебния прецедент – кой създава правото? • Правна доктрина • съвкупността от тези и аргументации, които се считат за верни (доказани) в рамките на правната наука • доктринален възглед = верен възглед • обхваща учебните курсове, коментарите на законодателството и съдебната практика, “чиста” доктрина (теоретично представяне на правото в исторически, социален културен и т.н. аспект)

22. ОБЩА ТЕОРИЯ НА ПРАВОТОпроф. д-р Даниел Вълчев www.danielvalchev.com