150 likes | 298 Views
Трудно ли е да си родител? А лесно ли е да си дете?. Модели на възпитание. 2 юни 2012 Водещи: Светлана Благоева - психотерапевт Радостина Белчева - психотерапевт. Децата – ориентир за нашата връзка с тях.
E N D
Трудно ли е да си родител? А лесно ли е да си дете? Модели на възпитание 2 юни 2012 Водещи: Светлана Благоева - психотерапевт Радостина Белчева - психотерапевт
Децата – ориентир за нашата връзка с тях Често децата показват сигнали за своите настроения, които не винаги биват разпознати. • Свръх изискващи; • Контролиращи; • Налагащи се; • Капризничещи; Причините: • Често зад тези поведения и настроения могат да стоят неоснователни страхове и тревоги. • Това може да е израз на вътрешни напрежения и безпокойства, понякога трудни за долавяне. • Маскирано желание на детето, което се прокрадва по заобиколен път; • Противоречиви чувства и пориви, които детето трудно понася;
Децата – ориентир за нашата връзка с тях Как да подходим? • да дадем възможност на самото дете да заговори за това, • да сподели и да даде израз Защо? • Защото от една страна ще понижи напрежението, от друга – ще отвори място за това детето да опита да намери подходящи думи за преживяването. Възможно е по някаква причина родителят да не може да помогне на детето в преодоляването на това безпокойство и ако не получи отговор на това, детето да загуби желание и вяра в себе си. Така тревогата или безпокойството могат да преминат в самообвиняване от страна на детето. Важно е то да знае, че от бебе носи различни пориви, противоположни чувства и че тези напрежения са естествени и съпровождат неговото развитие.
Родителското поведение и моделите на възпитание Всеки родител има своите причини да подхожда по определен начин спрямо детето. Причините: • Нашият собствен опит като деца: • Начинът, по който ние сме били отглеждани и възпитавани от родителите си • Влиянието на средата • Времето, в което сме били отглеждани • Нашите личностови особености: • Строгост – либералност • Увереност – неувереност - Комуникативност – затвореност/ пасивност • Актуални житейски събития и актуална житейска ситуация • Минали събития в живота на родителя
Родителското поведение и моделите на възпитание • Възможно родителско поведение: • Родители, които закрилят децата /Предпазватдецата от всички и от всичко, прекомерно хвалят децата/; • Родители, които «спасяват» децата /Отменят децатавъввсичко/; • Родители, коитопозволяватповече/Трудно отказват на децата/; • Родители, коитоконтролиратдецата/Нямат доверие в децата, съмняват се, «даватрецепти» и «предписват» поведения/; • Родители, коитоизискват от децата /»Планират»/»програмират» развитието на децата/
Позитивнотовъзпитание Защо? Защоточрез него помагаме на децата да придобият чувство на свързаност, значимост и принадлежност. Позитивното възпитание: • Зачитамисленето, чувствата, научаването • Стимулиравземанетона решения • Улеснявадецатада откриятсвоятасъщност и да използватсвоителични качества, заложби и сила • Подкрепядецата в изграждането на идентичност и самочувствие
Позитивното възпитаниеПринципи Принципи на комуникация с децата: • зачитане на правата на детето; • уважаване на детското мнение; • окуражаване на детето; • комуникиране с детето (допитване до неговите потребности); • признаване на гледната точка на детето; • осигуряване на стабилна и сигурна среда за децата; • предоставяне на пространство за творческо мислене, креативност и иновативност у децата Неприемливи практики : • обвиняването на детето; • използването на груб език; • засрамването на детето; • наказването на детето – не само физическото наказание, но и санкционирането на детето; • изолирането на детето в отделно помещение; • лишаването на детето от подкрепа
Позитивното възпитаниеПравилата и забраните Кога забраняваме? • Когато намираме дадена ситуация или поведение за вредно и преценяваме, че детето не е в състояние да предпази себе си или околните. • Като знак на желание да намерим по-бързо разрешение от ситуацията. В такива момента е важно да отчитаме кога забраната идва като продължение на това,че ние като родители имаме нуждата от нещо и кога тази забрана е насочена към самото дете,без да е продиктувана от наши намерения. Разграничаването на тези два мотива спомага за това да бъдем коректни в поставянето на ограничения на децата. Прекомерното забраняване или ограничаване възпрепятства развиването на позитивно самочувствие и утвърждаването на идентичност при детето. Как да подходим? • „Приемам реакцията ти на…., но не съм съгласен с това…..“ • Да въвличаме детето в определени решения – напр. при планирането на разходка, екскурзия - това задава много повече позитивни послания към него и по-широк контекст, в който то да разбере защо определени неща не са позволени или защо забраняваме нещо. • Детето да изиграе дадена ситуация „на уж“
Мотивиране на детето Подкупването или възнаграждаването Ефектът на подкупването – „ако направиш това, ще ти купя шоколад“ – подобно поставяне на условия или поощряване може да възпроизведе в детето модел, в който то да се държи по определен начин, за да получава нещата, които иска. От една страна, затвърждаваме погрешен модел на поведение в детето, от друга страна, в родителя остават чувства на безпомощност, обърканост, отчаяние, безсилие. Тези мощни преживявания се пренасят в комуникацията с детето, което пък от своя страна се отразява върху настроението и нагласата на самото дете. Това поставя в риск зараждането на порочен кръг на общуване с детето. При подкупването родителят има намерение да предизвика незабавна промяна в поведенческия отговор на детето ( към момента, на място, веднага)- това е своеобразна форма на преговори с детето, които обикновено завършват в полза на детето ( тъй като родителят не е възнамерявал или обмислял предварително да предложи/ купи/направи компромис). Обикновено, при подобен род преговори детето заема водещата позиция – то започва да поставя условията.
Мотивиране на детето Ефектът на възнаграждаването - родителят компенсира детето за добро поведение, няма условия на манипулиране и използване. Детето се чувства мотивирано да удовлетвори родителите – много често мотивацията на децата минава през фазите на удоволствията на децата и нещата, които самите те харесват.Ето защо е важно да помним, че възнаграждаването на детето е честен начин да се признае дадена заслуга и прогрес на детето, в условия, в които има 1.елемент на научаване и 2.то е участвало при договарянето за наградата. Как да подходим? • Чрез ролеви игри • Чрез разговори, свързани с намирането на решения ( стимулираме собствените умения на детето) • Чрез различни „задачи“, включващи упражняването на нови умения у детето Нека не забравяме, че когато прибягваме до моменти, в които подкупваме детето, цената, която заплащаме е много по-висока, отколкото изглежда към момента! Но вместо това можем да въвличаме детето в ситуации, в които то може да бъде поощрявано, насърчавано и хвалено за свои отговорности и развиване на позитивни поведения.
Агресивното поведение при детето Във всекидневната ни грижа за децата срещаме реакции у тях, за които ни е трудно да бъдем “позитивни” и да посрещнем спокойно. Как да подходим? • обръщане към детето със собственото му име; съответстващ тон, на посланието, което отправяме и ясни думи и фрази • информиране на детето за това, което бихме искали да прави, а не какво да не прави – “ Подреди кубчетата!”, а не “ Не разпилявай кубчетата!” • игнориране на поведението (не на детето) • пренасочване на детето към друг тип активност, която е по-малко стимулираща го • физическо преместване на детето от възникналата ситуация - по повод на тази намеса можем да отбележим, че използването й е в крайни случаи на неовладим гняв и липса на контрол над импулсите, тъй като това дава послание на детето, че е отделено и изолирано от останалите и потвърждава отнемането на контрола му
Изграждането на самочувствие За всяко едно дете е важно: • безусловното приемане • обичта на родителите • сигурността Съществуват различни начини, по които можем да изразим нашата обич и подкрепа. Важното е да помним, че ако преживяването за любов, вяра и отдаване липсва, детето е изправено пред редица трудности в изграждането на своята идентичност и позитивна себеоценка. В този смисъл говорим за насърчаване на детето като постепенен процес – отчитайки всеки жест, всяка дума, всяко действие. Развиването на силните страни на детето зависи от : • емоционалния опит на родителя и от способностите му да се вглежда в себе си, да бъде себерефлективен; • да бъде в контакт със своите чувства и пориви Важно е да откриваме реалните силни страни на детето, съотнесени с качествата и предимствата, така че това да бъде основа за добро самочувствие.
Изграждането на самочувствие Как да подходим: • Комуникацията с връстници е прекрасен начин детето да се оглежда в една среда, където то може да разбира значението за своето място в групата, за своите роли, за силните си страни; • Внимателното проявление на критично отношение • от страна на родителя – това включва два аспекта: от една страна, до колко самите ние се отнасяме критично към детето, изискваме и настояваме, и от друга страна, до колко самото дете чува упреци, недоволства, критично отношение от нас; • Посланието, че детето е уникално е важно послание. То зависи от езика, който родителят използва, от начините, по които общува и най-вече от моментите, в които родителят спира себе си в сравняването на детето с други деца; • От значение е да поощряваме неговите силни страни, а не да слагаме акцент върху това, което не достига, не умее или не успява; както и да имаме предвид, че когато не сме съгласни или не одобряваме нещо, коментираме не личността, а конкретното поведение.
Как разбираме за това, което радва детето? Нека не забравяме, че неговите желания и намерения често съвпадат с потенциал, който може да бъде развит и да изгради основите на добро самочувствие и силна идентичност у детето.
К А К В И С А В А Ш И Т Е В Ъ П Р О С И К А Т О Р О Д И Т Е Л ? Светлана Благоева /психотерапевт/ 0888 38 10 66, svetlana_petkova@hotmail.com Радостина Белчева /психотерапевт/ 0894 510 302 radostina.lifebox@gmail.com