1 / 15

Трудно ли е да си родител? А лесно ли е да си дете?

Трудно ли е да си родител? А лесно ли е да си дете?. Модели на възпитание. 2 юни 2012 Водещи: Светлана Благоева - психотерапевт Радостина Белчева - психотерапевт. Децата – ориентир за нашата връзка с тях.

foster
Download Presentation

Трудно ли е да си родител? А лесно ли е да си дете?

An Image/Link below is provided (as is) to download presentation Download Policy: Content on the Website is provided to you AS IS for your information and personal use and may not be sold / licensed / shared on other websites without getting consent from its author. Content is provided to you AS IS for your information and personal use only. Download presentation by click this link. While downloading, if for some reason you are not able to download a presentation, the publisher may have deleted the file from their server. During download, if you can't get a presentation, the file might be deleted by the publisher.

E N D

Presentation Transcript


  1. Трудно ли е да си родител? А лесно ли е да си дете? Модели на възпитание 2 юни 2012 Водещи: Светлана Благоева - психотерапевт Радостина Белчева - психотерапевт

  2. Децата – ориентир за нашата връзка с тях Често децата показват сигнали за своите настроения, които не винаги биват разпознати. • Свръх изискващи; • Контролиращи; • Налагащи се; • Капризничещи; Причините: • Често зад тези поведения и настроения могат да стоят неоснователни страхове и тревоги. • Това може да е израз на вътрешни напрежения и безпокойства, понякога трудни за долавяне. • Маскирано желание на детето, което се прокрадва по заобиколен път; • Противоречиви чувства и пориви, които детето трудно понася;

  3. Децата – ориентир за нашата връзка с тях Как да подходим? • да дадем възможност на самото дете да заговори за това, • да сподели и да даде израз Защо? • Защото от една страна ще понижи напрежението, от друга – ще отвори място за това детето да опита да намери подходящи думи за преживяването. Възможно е по някаква причина родителят да не може да помогне на детето в преодоляването на това безпокойство и ако не получи отговор на това, детето да загуби желание и вяра в себе си. Така тревогата или безпокойството могат да преминат в самообвиняване от страна на детето. Важно е то да знае, че от бебе носи различни пориви, противоположни чувства и че тези напрежения са естествени и съпровождат неговото развитие.

  4. Родителското поведение и моделите на възпитание Всеки родител има своите причини да подхожда по определен начин спрямо детето. Причините: • Нашият собствен опит като деца: • Начинът, по който ние сме били отглеждани и възпитавани от родителите си • Влиянието на средата • Времето, в което сме били отглеждани • Нашите личностови особености: • Строгост – либералност • Увереност – неувереност - Комуникативност – затвореност/ пасивност • Актуални житейски събития и актуална житейска ситуация • Минали събития в живота на родителя

  5. Родителското поведение и моделите на възпитание • Възможно родителско поведение: • Родители, които закрилят децата /Предпазватдецата от всички и от всичко, прекомерно хвалят децата/; • Родители, които «спасяват» децата /Отменят децатавъввсичко/; • Родители, коитопозволяватповече/Трудно отказват на децата/; • Родители, коитоконтролиратдецата/Нямат доверие в децата, съмняват се, «даватрецепти» и «предписват» поведения/; • Родители, коитоизискват от децата /»Планират»/»програмират» развитието на децата/

  6. Позитивнотовъзпитание Защо? Защоточрез него помагаме на децата да придобият чувство на свързаност, значимост и принадлежност. Позитивното възпитание: • Зачитамисленето, чувствата, научаването • Стимулиравземанетона решения • Улеснявадецатада откриятсвоятасъщност и да използватсвоителични качества, заложби и сила • Подкрепядецата в изграждането на идентичност и самочувствие

  7. Позитивното възпитаниеПринципи Принципи на комуникация с децата: • зачитане на правата на детето; • уважаване на детското мнение; • окуражаване на детето; • комуникиране с детето (допитване до неговите потребности); • признаване на гледната точка на детето; • осигуряване на стабилна и сигурна среда за децата; • предоставяне на пространство за творческо мислене, креативност и иновативност у децата Неприемливи практики : • обвиняването на детето; • използването на груб език; • засрамването на детето; • наказването на детето – не само физическото наказание, но и санкционирането на детето; • изолирането на детето в отделно помещение; • лишаването на детето от подкрепа

  8. Позитивното възпитаниеПравилата и забраните Кога забраняваме? • Когато намираме дадена ситуация или поведение за вредно и преценяваме, че детето не е в състояние да предпази себе си или околните. • Като знак на желание да намерим по-бързо разрешение от ситуацията. В такива момента е важно да отчитаме кога забраната идва като продължение на това,че ние като родители имаме нуждата от нещо и кога тази забрана е насочена към самото дете,без да е продиктувана от наши намерения. Разграничаването на тези два мотива спомага за това да бъдем коректни в поставянето на ограничения на децата. Прекомерното забраняване или ограничаване възпрепятства развиването на позитивно самочувствие и утвърждаването на идентичност при детето. Как да подходим? • „Приемам реакцията ти на…., но не съм съгласен с това…..“ • Да въвличаме детето в определени решения – напр. при планирането на разходка, екскурзия - това задава много повече позитивни послания към него и по-широк контекст, в който то да разбере защо определени неща не са позволени или защо забраняваме нещо. • Детето да изиграе дадена ситуация „на уж“

  9. Мотивиране на детето Подкупването или възнаграждаването Ефектът на подкупването – „ако направиш това, ще ти купя шоколад“ – подобно поставяне на условия или поощряване може да възпроизведе в детето модел, в който то да се държи по определен начин, за да получава нещата, които иска. От една страна, затвърждаваме погрешен модел на поведение в детето, от друга страна, в родителя остават чувства на безпомощност, обърканост, отчаяние, безсилие. Тези мощни преживявания се пренасят в комуникацията с детето, което пък от своя страна се отразява върху настроението и нагласата на самото дете. Това поставя в риск зараждането на порочен кръг на общуване с детето. При подкупването родителят има намерение да предизвика незабавна промяна в поведенческия отговор на детето ( към момента, на място, веднага)- това е своеобразна форма на преговори с детето, които обикновено завършват в полза на детето ( тъй като родителят не е възнамерявал или обмислял предварително да предложи/ купи/направи компромис). Обикновено, при подобен род преговори детето заема водещата позиция – то започва да поставя условията.

  10. Мотивиране на детето Ефектът на възнаграждаването - родителят компенсира детето за добро поведение, няма условия на манипулиране и използване. Детето се чувства мотивирано да удовлетвори родителите – много често мотивацията на децата минава през фазите на удоволствията на децата и нещата, които самите те харесват.Ето защо е важно да помним, че възнаграждаването на детето е честен начин да се признае дадена заслуга и прогрес на детето, в условия, в които има 1.елемент на научаване и 2.то е участвало при договарянето за наградата. Как да подходим? • Чрез ролеви игри • Чрез разговори, свързани с намирането на решения ( стимулираме собствените умения на детето) • Чрез различни „задачи“, включващи упражняването на нови умения у детето Нека не забравяме, че когато прибягваме до моменти, в които подкупваме детето, цената, която заплащаме е много по-висока, отколкото изглежда към момента! Но вместо това можем да въвличаме детето в ситуации, в които то може да бъде поощрявано, насърчавано и хвалено за свои отговорности и развиване на позитивни поведения.

  11. Агресивното поведение при детето Във всекидневната ни грижа за децата срещаме реакции у тях, за които ни е трудно да бъдем “позитивни” и да посрещнем спокойно. Как да подходим? • обръщане към детето със собственото му име; съответстващ тон, на посланието, което отправяме и ясни думи и фрази • информиране на детето за това, което бихме искали да прави, а не какво да не прави – “ Подреди кубчетата!”, а не “ Не разпилявай кубчетата!” • игнориране на поведението (не на детето) • пренасочване на детето към друг тип активност, която е по-малко стимулираща го • физическо преместване на детето от възникналата ситуация - по повод на тази намеса можем да отбележим, че използването й е в крайни случаи на неовладим гняв и липса на контрол над импулсите, тъй като това дава послание на детето, че е отделено и изолирано от останалите и потвърждава отнемането на контрола му

  12. Изграждането на самочувствие За всяко едно дете е важно: • безусловното приемане • обичта на родителите • сигурността Съществуват различни начини, по които можем да изразим нашата обич и подкрепа. Важното е да помним, че ако преживяването за любов, вяра и отдаване липсва, детето е изправено пред редица трудности в изграждането на своята идентичност и позитивна себеоценка. В този смисъл говорим за насърчаване на детето като постепенен процес – отчитайки всеки жест, всяка дума, всяко действие. Развиването на силните страни на детето зависи от : • емоционалния опит на родителя и от способностите му да се вглежда в себе си, да бъде себерефлективен; • да бъде в контакт със своите чувства и пориви Важно е да откриваме реалните силни страни на детето, съотнесени с качествата и предимствата, така че това да бъде основа за добро самочувствие.

  13. Изграждането на самочувствие Как да подходим: • Комуникацията с връстници е прекрасен начин детето да се оглежда в една среда, където то може да разбира значението за своето място в групата, за своите роли, за силните си страни; • Внимателното проявление на критично отношение • от страна на родителя – това включва два аспекта: от една страна, до колко самите ние се отнасяме критично към детето, изискваме и настояваме, и от друга страна, до колко самото дете чува упреци, недоволства, критично отношение от нас; • Посланието, че детето е уникално е важно послание. То зависи от езика, който родителят използва, от начините, по които общува и най-вече от моментите, в които родителят спира себе си в сравняването на детето с други деца; • От значение е да поощряваме неговите силни страни, а не да слагаме акцент върху това, което не достига, не умее или не успява; както и да имаме предвид, че когато не сме съгласни или не одобряваме нещо, коментираме не личността, а конкретното поведение.

  14. Как разбираме за това, което радва детето? Нека не забравяме, че неговите желания и намерения често съвпадат с потенциал, който може да бъде развит и да изгради основите на добро самочувствие и силна идентичност у детето.

  15. К А К В И С А В А Ш И Т Е В Ъ П Р О С И К А Т О Р О Д И Т Е Л ? Светлана Благоева /психотерапевт/ 0888 38 10 66, svetlana_petkova@hotmail.com Радостина Белчева /психотерапевт/ 0894 510 302 radostina.lifebox@gmail.com

More Related