Немската традиция и правата

1. Защита на правата на човека проф. д-р Даниел Вълчев Немската традиция и правата

2. Структура • Самуел Пуфендорф и Кристиян Волф • Имануел Кант • Георг В. Фр. Хегел • Теорията за субективните права • Изводи

3. Самуел Пуфендорф и Кристиян Волф • Немската естественоправна традиция от 17 и 18 век • рационализъм, додържавно състояние, обществен договор, човекът е надарен с права • Самуел фон Пуфендорф (1632 –1694 г.) • De jure naturae et gentium (1672) – За правото на природата и народите • De officio hominis et civisjuxta legem naturalem(1673) – За задължението на човека и гражданина според естествения закон • Кристиян Волф (1679 –1754 г.) • “Институции на естественото право” (1750 г.) • водещ е дългът на човека за самоусъвършенстване • свободата е условие за следването на този дълг • правата са инструмент за реализиранетона този дълг

4. 2. Имануел Кант (1724 – 1804 г.) (1) • “Метафизика на нравите” (1797 г.) и други от същия период • човек има едно вродено право, на основание на факта, че е човек – свободата • ние познаваме свободата чрез нравствения императив (дълг) • понятието за права предполага възможност за задължаване на другите и следователно то е производно от нравствения императив (дълга)

5. 2. Имануел Кант (1724 – 1804 г.) (2) • Кант различава два вида императиви: • хипотетични – чиято валидност зависи от наличието на определени обстоятелства (червен светофар) • категорични – винаги валидни независимо от обстоятелствата • Категоричният нравствен императив: • “Постъпвай така, че максимата на твоето поведение да може винаги да важи и като принцип на един всеобщ закон” • Отношение към съвременните процедурни етически теории • близост – безсъдържателно правило • различие – не посочва процедура, а ориентир (цел)

6. 2. Имануел Кант (1724 – 1804 г.) (3) • Следователно според Кант: • на първо място е свободата – тя е изначална и свързана с човека по начин, който не подлежи на доказване • на второ място е дългът – като изначална свободата може да бъде ограничавана само от дълг, който е годен да бъде приет като всеобщо валиден (категоричния нравствен императив) • правата идват на трето място като възможност за собствено поведение и за изискване на чуждо поведение (като следващи от свободата и като непротиворечащи на дълга) • Правовата държава: • правова не в смисъл, че в нея има право, а защото осигурява максимална свобода, ограничавана само от категоричния нравствен императив; обратното на правова държава е полицейска държава

7. 3. Георг В. Фр. Хегел (1770 – 1831 г.) • Хегел – Основни линии на философията на правото (1821 г.) • задълженията означават освобождаване от зависимостта на влеченията, те са добродетели • правата следват от задълженията – “само с това, че е гражданин на добра държава, индивидът постига своето право” • разбира се всичко това е представено диалектически – “човекът има права само доколкото има задължения и задължения, доколкото има права”

8. 4. Теорията за субективните права (1) • Фридрих Карл фон Савини – Система на днешното римско право (1840 – 1849 г.) • правата са власт на разположение на отделните лица • област, в която господства тяхната воля с наше съгласие • защитата на материалното субективно право се осъществява чрез иска (actio, Klage) • Рудолф фон Йеринг – Духът на римското право в различните степени на неговото развитие (1852 – 1865 г.) • в основата на субективното право не е волята, а интересът; правата съществуват и без да ги искаме (при субекти без воля) • правата са юридически защитени интереси (т.е. те са исторически променливи) • правата съществуват и без искова защита (право на живот)

9. 4. Теорията за субективните права (2) • Ханс Келзен – Чисто учение за правото– (1934 и 1960 г.); едва във II издание от 1960 г. – глава 29 – три основни случая: • правата могат да бъдат сведени до ответни права (Reflexrechte); това е друг начин да изразим, че някой има задължения; особен вид са разрешенията (лицензиите), които не са ответни права (разрешение за търговия с наркотични вещества) • възможността да се защитиш срещу неизпълнение на задължения (правото на иск в широк смисъл) може да бъде сведена до създаване или съучастие в създаванато на индивидуални норми (да поискаш от съда да осъди длъжника) • политически права– особен вид права, които се свеждат до възможност за участие в създаване на правни норми (общи и индивидуални) от името на общността

10. 5. Изводи • Общото с английската и френската традиции: • през 17 и 18 век (както в цяла Европа) природата на правата се разглежда като преддържавна и наддържавна • елементи на индивидуалистично и антиабсолютистко мислене • Различия: • правата се поставят в зависимост от дълга (от философите) • правният ред създава правата (за юристите); дотогава те са власт, воля, интереси и т.н., а след това са отражение на задълженията • по тази причина те се развиват исторически, а това изключва разбирането, че са вечни и абсолютни

11. Защита на правата на човекапроф. д-р Даниел Вълчев www.danielvalchev.com