1 / 41

Физика на Земята, атмосферата и космоса – съвременни проблеми

Физика на Земята, атмосферата и космоса – съвременни проблеми. НОВИ РЕЗУЛТАТИ ЗА ГЛОБАЛНОТО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ И КЛИМАТОЛОГИЯТА НА АТМОСФЕРНИТЕ ПРИЛИВИ ПОЛУЧЕНИ ОТ SABER / TIMED (2002-2007 г.). Основни задачи.

etana
Download Presentation

Физика на Земята, атмосферата и космоса – съвременни проблеми

An Image/Link below is provided (as is) to download presentation Download Policy: Content on the Website is provided to you AS IS for your information and personal use and may not be sold / licensed / shared on other websites without getting consent from its author. Content is provided to you AS IS for your information and personal use only. Download presentation by click this link. While downloading, if for some reason you are not able to download a presentation, the publisher may have deleted the file from their server. During download, if you can't get a presentation, the file might be deleted by the publisher.

E N D

Presentation Transcript


  1. Физика на Земята, атмосферата и космоса – съвременни проблеми НОВИ РЕЗУЛТАТИ ЗА ГЛОБАЛНОТО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ И КЛИМАТОЛОГИЯТА НА АТМОСФЕРНИТЕ ПРИЛИВИ ПОЛУЧЕНИ ОТ SABER/TIMED (2002-2007 г.)

  2. Основни задачи • Чрез прилагане на усъвършенствувана методиказа анализ на спътникови измервания върху данните на SABER за 6 пълни години да се определи климатологията и глобалното разпределение на мигриращите и немигриращи 12- и 24-ч приливи с вълнови числа от -4 до 4 в страто-мезосферата и ниската термосфера (20-120 км). • Нови свойства на приливите получени чрез прецизното им отделяне от SABER данните

  3. Атмосферни (Термични) Приливи

  4. Мигриращи и Немигриращи Приливи • Мигриращ - зоналната фазова скорост е равна на привидната скорост на движение на Слънцето - фазова скорост на прилива където Ако вместо универсално време t се използва локално време, като tL= t + λ/σ1, то: За мигриращи приливи -s = n, или:

  5. Линейна Теория на Атмосферните Вълни Ако се допусне решение от вида: Частно диференциално уравнение от 2ри реда за Φ(θ,z) с решение основано на разделяне на променливите:

  6. Като резултат от разделяне на променливите се получават следните уравнения: T.к. [Θn(θ)]е пълна система от ортогонални функциито: μ=sinθ и εn = (2Ωa)2/ghn приливно уравнение наLaplace

  7. Вертикална структура за принудени вълни или С решение от вида: Ако hn < 0 или hn > 4kH, то тогава α2 < 0→ това решение описва “trap” (неразпространяващи се) моди Ако 0 < hn < 4kH, то тогава α2 > 0и ако Cgx > 0 при - разпространяващи се моди

  8. Широтна структура; приливно уравнение наLaplace;класификация на атмосферните моди Θnса ограничени приμ=±1 за всяко s и σ съществува набор от (εn,Θn)→(s, n)мод на даден прилив За 12-ч приливεn>0 – състои се само от разпространяващи се моди За 24-ч прилив εnможе да бъде както εn>0така иεn<0→за ширинин ±30о24-ч прилив се състои отразпространяващи се моди, а за по-високи ширини – от “trap”моди

  9. Широтна структура- Hough Functionsна денонощните приливи

  10. Резултати от анализа на измерванията на температурите чрез прибора SABERна спътника TIMEDза периода януари 2002 – декември 2007 г.

  11. MLT Region Глобално разпределение: h=20-120 км; φ=±50o • SABERданните предоставят • непрекъсната информация за • стратосферата, мезосферата и • ниската термосфера за ширини • от 50оNдо 50оS • Мезопаузата е най-студената • част в атмосферата на Земята и • оказва влияние на вертикалното • разпространение на вълните • Динамиката на МНТ се доминира • от вълни с големи амплитуди като • част от тях дисипират в областта • на мезопаузата.

  12. Метод за анализ на SABER даннитеВисочини: 30 - 120 km на всеки 5 kmШирини: 50oN – 50oS на всеки 10o60-дневни плъзгащи сегменти със стъпка от 1 ден 100коефициента определени от ~1000измервания(Pancheva et al.,Part 1, JASTP,2009; Mukhtarov et al., JGR, 2009)

  13. Квази-синхронизиран със Слънцето спътник

  14. Сравнение между GSWM02и SABER(24-ч мигриращ прилив)

  15. GSWM24-ч мигриращ прилив за h=111.5 км

  16. Ширинна структура на 24-чмигриращ прилив (Mukhtarov et al., JGR, 2009)

  17. Височиннаструктура на24-чмигриращ прилив над екватора

  18. QBOвариабилност на 24-чмигриращ прилив над екватора

  19. Вертикална структура и климатологияна 24-чмигриращ прилив над екватора

  20. Вертикална структура на24-чмигриращ прилив в средни ширини

  21. Сезонен ход на 24-ч“trap” денонощни моди

  22. Широтна структура- Hough Functionsна денонощните приливи

  23. Hough моди на SABER24-чмигр. прилив

  24. НемигриращиSABER24-ч приливи

  25. Вертикална структура на немигриращия 24-чЕ3 прилив над екватора

  26. Ширинна структура на немигриращия24-чЕ3 прилив

  27. QBOвариабилност на 24-чЕ3 прилив

  28. Вертикална структура иклиматология на 24-ч Е3 прилив

  29. Вертикална структура на немигриращия 24-ч Е2 прилив над екватора

  30. Ширинна структура на 24-ч Е2 прилив

  31. QBOвариабилност на 24-ч Е2 прилив

  32. Вертикална структура и климатология на 24-ч Е2 прилив

  33. Сравнение между GSWM02и SABER(12-ч мигриращ прилив)

  34. Ширинна структура на 12-ч мигр. Прилив(Pancheva et al., Ann. Geophys., 2009)

  35. Височинна структура на 12-ч W2прилив

  36. Удивително регуляренсезонен ход

  37. QBOвариабилност на12-ч W2 в средни ширини

  38. Нови свойства на SABERприливите • За пръв път от спътникови данни са отделени trapмодите на мигриращия 24-ч прилив. Изследвана е тяхната вертикална и ширинна структура, както и климатологията им. • Установено е, че за h=45-50 км 24-ч W1 прилив се формира предимно от (1, -2), за h=60-75 км е комбинация от (1, -2) и (1, 1), докато над 75 км - предимно от (1, 1). • Намерена е QBOвариабилност на мигриращия 24-ч прилив, както и отрицателен тренд на амплитудите вероятно свързан с понижение на слънчевата активност от 2002 до 2007 г.

  39. Намерената нова климатологична глобална структура на 24-ч W1 прилив, както и QBO вариабилността и зависимостта от слънчевата активност ясно показват, че е необходимо да се преразгледа ролята на стратосферния О3като източник на този прилив. • Намерени са глобалната структура и климато- логията на немигриращите 24-ч Е3 и Е2 приливи. Тези приливи показват също QBO вариабилност,както и зависимост от слънчевата активност. • Климатологичната фазова структура на 24-ч Е3 прилив отново показва принос на trapмоди във формиране на този ниско ширинен прилив.

  40. За пръв път е показано, че в ширинния интервал ±50о най-силният мигриращ 12-ч прилив се намира не в средни ширини, а в тропичната ниска термосфера.

  41. БЛАГОДАРЯ!

More Related