Първото Българско царство при Хан Аспарух и синът му Хан Тервел

1. История на България Първото Българско царство при Хан Аспарух и синът му Хан Тервел

2. Хан Аспарух (681-700) • Кан Аспарух е третият син на Кан Кубрат и след хазарското нашествие в земите на Стара Велика България се насочва на запад от р. Днестър и по черноморското крайбрежие. Той повел голяма група прабългари със себе си, тъй като бил от владетелския род Дуло, и достигнал делтата на Дунав в местност, наречена „Онгъл”. Там той разположил своя лагер.След като византийският император Константин ІV Погонат разбира, че българите са толкова близо до границата на империята, той предприема мащабен поход, който обаче завършил с неуспех. Предвождани от кана, прабългарите нахлули в пределите на Византия и проникнали на юг чак в Тракия. Константин ІV нямал друг избор и подписал договор с Аспарух, в който признава владенията му на север от Стара планина, а това означавало, че България получила статут на самостоятелна държава.

3. Хан Аспарух (681-700)Битката при Онгъла • След нападението на Стара Велика България от хазарите Кан Аспарух и водените от него прабългари стигнали областта Мала Скития (дн. Добруджа), където установили своя лагер. Тя била от изключително значение за Византия, тъй като тя можела да осигури плацдарм за възстановяване на императорската власт в териториите на север от Стара Планина, които славяните владеели. Въпреки това империята не предприемала никакви военни походи срещу тях заради войната с арабите (669-678), които под водачеството на халиф Моавий обсаждали Константинопол в продължение на 4 години (674-678). В същото време Кан Аспарух установил лагера си в Онгъла - блатиста местност в северна Добруджа, където било построено укрепление. Константин ІV Погонат, след като отблъсва арабите, предприема мащабен поход по море и суша срещу прабългарите, които застрашавали балканските провинции на империята. Огромната войска, която императорът повел, предопределила тактиката на Аспарух. Прабългарите изчакали византийците в Онгъла и ги отблъснали на няколко пъти. След тези неуспешни атаки ромеите организирали обсада. Константин ІV обаче бил болен от подагра и се наложило да се оттегли в Месемврия (дн. Несебър). Сред армията му тръгнал слух, че бяга, което довело и до нейното оттегляне. Аспарух се възползвал от така стеклите се обстоятелства и победил оттеглящите се византийци.

4. Българо-византиискисблъсъциХан Аспарух 688 г. • С установяването на българската държава на Балканския полуостров Византия за пръв път се сблъскала с варварски народ, който не могла да привлече за федерат (да защитава византийската граница срещу заплащане). Освен това България била твърде близо до Константинопол на територии, които ромеите считали за свои. Това предопределяло враждебните отношения между българи и византийци занапред и постоянното съперничество между двете държави.Заедно с това българите били първият варварски народ, който отказал да приеме многоетническия модел на империята, а вместо това създал своя собствена държава. Византийски поданик бил всеки, който приемел християнството и плащал данъци, и затова етническата принадлежност не била от значение. Така в състава на империята влизали всякакви народи - славяни, елини, арменци и др. Славяните обаче често вдигали въстания, които били потушавани след намеса на византийската армия. От друга страна славяните на север от Стара планина за пръв път взимали дейно участие в създаването на държава и това била България. Самите канове разбирали, че привличането на многобройните славяни на тяхна страна ще е от решаващо значение в борбата срещу империята и още Аспарух предприел стъпки в тази насока. По този начин Византия трябвало да приеме ролята на завоевател на славяните, докато България следвала политика на техен принципен защитник. Тази външнополитическа ситуация ясно си проличала, когато през 688 г. край Солун се разбунтували местните славянски племена. Император Юстиниан ІІ повел войската си и със силата на оръжието ги подчинил. На връщане към Констнантинопол обаче неговата армия била пресрещната от прабългари, предвождани от Аспарух, и канът победил. Тази победа не довела до териториални промени, но потвърждавала политиката на Плиска за присъединяване на славяните към новосъздадената българска държава.

5. Хан Тервел (700-721) • След основоположника на Дунавска България Хан Аспарух, на престола се възкачва кан Тервел. От „Именника на българските канов” разбираме неговите години на управление и рода му, който е същия като на неговите предшественици – Дуло.Управлението на Тервел е тясно свързано със събитията във Византия по това време. В Константинопол Юстиниан ІІ бил свален от власт и пратен на заточение на п-ов Крим (695 г.), чиито най-южни части били византийско владение. Юстиниан ІІ обаче успял да избяга и отишъл при българския кан да търси помощ. Тервел се съгласил и през 705 г. Юстиниан ІІ си върнал трона с негова помощ. Самият кан Тервел бил приет в двореца в Константинопол, наметнат с червен плащ и обявен за „кесар” – титла, втора по значение след императорската и присъждана за пръв път на невизантиец. Като награда за помощта Тервел получил купчина с височината на копието си червени кожи, един от най-ценните дарове за времето си, и областта Загоре. Тя е била от изключително стратегическо значение, защото била първата българска провинция на юг от Стара планина и между нея и Константинопол няма природни препятствия. Тракийската низина не представлява пречка за евентуално българско нашествие, а в същото време Стара планина остава солидна преграда пред византийците. Още.Този дар от Византия впоследствие бил преценен като прекалено великодушен и император Юстиниан ІІ повел войската си с цел да отвоюва областта Загоре. Битката между българи и византийци се състояла през 708 г. край Анхиало (дн. Поморие) и кан Тервел излезнал като победител от нея.Въпреки византийския поход той продължил да помага на Юстиниан ІІ, когато за втори път бил свален от власт. През 711 г. Тервел пратил 3000 човека на помощ на сваления император, но те не помогнали да си върне трона. В императорския дворец владетелите бързо се сменяли и през 716 г. на власт дошъл Теодосий ІІІ. Още в същата година кан Тервел подписал договор с новия император. Той бил съставен от 4 клаузи: уточняване на границата в Тракия; уточняване на размера на данъка, който Византия плаща на България; договореност политическите бегълци да се предават обратно и регламентиране на търговията между двете страни. Още.Теодосий ІІІ обаче претърпял поражение на бойното поле срещу арабите и през 717 г. те обсадили Константинопол. Това довело до смяна на императора и на престола се качил Лъв ІІІ Сириец, който отново се обърнал към Тервел за помощ. Канът преценил арабите като превъзхождаща сила в конфликта и затова се съгласил да помогне на империята срещу този могъщ враг. Арабите обсадили Константинопол на 15 август 717 г., предвождани от Маслама. Това била кулминацията на арабското надмощие по източната византийска граница. Въпреки числеността на арабската армия, Тервел успял да я срази на европейския бряг (718 г.) и вдигнал обсадата на византийската столица. Благодарение на тази победа арабското нахлуване в Европа било спряно така, както Карл Мартел сторил на запад в битката при Поатие през 732 г. В същото време с този разгром над арабите, за който разказват изворите (Михаил Сирийски), Византия спечелила надмощие над мюсюлманите и в идните години щяла да съсредоточи повече сили и внимание в борбата си срещу България. И въпреки, че следващият български владетел, кан Кормесий, управлявал в мир с Византия, знаците на политическа криза в България започнали ясно да си проличават през неговото управление.

6. 716 Договор между Тервел и Теодосий ІІІ • След повторното сваляне на Юстиниан ІІ от власт кан Тервел търсил начини за подновяването българо-византийския мир от705г., който бил нарушен или през 708 г. заради военните действия при Анхиало, или през 711 г. с идването на нов владетел в Константинопол. За да принуди Византия да подпише мирен договор, българският кан подлагал империята на постоянен военен натиск чрез действия в Тракия. Нестабилната политическа обстановка в Константинопол помогнала на Тервел и след поредната смяна на императора през 716г. канът подписва договор с новия василевс Теодосий ІІІ.

7. 717-718 Обсадата на Константинопол • В борбата си срещу арабите император Теодосий ІІІ претърпял поражение и през 717 г. те обсадили Константинопол за втори път, след като при обсадата от 674 до 678 византийците отблъснали нашествениците благодарение на т.нар гръцки огън. Новата обсада довела до смяна на императора и на престола се качил Лъв ІІІ Сириец, който също като Юстиниан ІІ се обърнал към Тервел за помощ, тъй като в този момент Омайадският халифат превъзхождал Византия по отношение на военна мощ. Вероятно канът е разбирал какви ще са последствията за България при евентуална победа на арабите и се съгласил да помогне на империята срещу този могъщ враг. Арабите обсадили Константинопол на 15 август 717 г., предвождани от Маслама. Това била кулминацията на арабското надмощие по източната византийска граница. Изворите (Михаил Сирийски,) разказват за многочислената арабска армия, която обсадила Константинопол по море и суша и която Тервел успял да срази на европейския бряг (718 г.), вдигайки по този начин обсадата на византийската столица. Победата на българския кан била толкова категорична, че благодарение на нея арабското нахлуване в Европа било спряно така, както Карл Мартел сторил на запад в битката при Поатие през 732 г. С тази победа също така Византия взела инициативата в борбата срещу Омайадския халифат, който постепенно изпаднал в криза.