Calla

1. В миналото родът е бил много по-разпространен, отколкото днес, така че много декоративни видове ароиди, особено в градинарството и търговията, се наричат "кала", особено като отрязани цветя и саксийни растения. Наименованието се прилага предимно за растенията от южноафриканския род Zantedeschia, особено за Zantedeschia aethiopica [syn. Calla aethiopica] и Zantedeschia elliottiana [syn. Calla elliottiana]. Описание на закритата лилия кала Листата са големи, лъскави, светло- до тъмнозелени, разположени поединично на дълги дръжки, с форма на сърце или лист на блатна лилия. Широки са до 25 cm и дълги до 40 cm. Цъфти, като образува дълга цветна дръжка. Цветовете са дребни, събрани в съцветие - цилиндрична кочанче, обвито в прицветник, наподобяващ фуния. Това листо често се бърка с цвят на кала лилия. То продължава много дълго време - до четири седмици. Традиционните сортове имат бяло фуниевидно листо. В съвременното цветарство са разработени много видове с различни цветове. Снимките на кала доказват разнообразието и красотата на цветовете им. Белите калии имат силни коренища, а цветните - средно големи луковици. В зависимост от това грижите за растенията са малко по-различни. Видове вътрешни лилиуми кала Асортиментът от калинки е разнообразен. От снежнобели и лимоненожълти до розови и лилави. Ботаниците обаче различават само осем вида, а само три от тях се срещат в стайното цветарство: Класическият е етиопската кала, бяла. Растението е доста голямо, с райска ябълка от семка цветни дръжки и стъбла, които достигат до 1 метър. Листата запазват яркия си цвят и не отмират дори когато са в покой. Вместо луковица, то има силно коренище. Calla remana е компактно растение, не по-високо от 70 cm. То може лесно да бъде разпознато по отличителното си червено, розово и лилаво покритие. Calla elliotis има големи, петнисти листа. Цветът на воала варира от външната и от обратната страна. Цветовете обикновено са яркожълти отгоре и зеленикави отдолу.