Download
1 / 11
120 likes | 267 Views
Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Център за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства. Черкаски. Черкаски е село в Северозападна България. То се намира в община Вършец, Област Монтана. До 1934 година името на селото е Хаджийска махала.
E N D
Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Център за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства Черкаски
Черкаски е село в Северозападна България. То се намира в община Вършец, Област Монтана. До 1934 година името на селото е Хаджийска махала.
. Населението е 360 жители. Селото е разположено на площ от 23 кв. км. Разстоянието от Черкаски до Монтана е 18 км, а до София – 64 км. Пощенският код на селото е 3533, а телефонният - 095277 от България и 0035995277 от чужбина. До 1934 г. името на селото е Хаджийска махала. След това е прекръстено на името на Владимир Черкаски - руски юрист и държавник.
Из репортаж на в. „Стандарт” Село Черкаски е прочуто с две неща. С първата си слава се сдобило още с турското си име Хаджилар по време на Освобождението. Тогава разположеното на стратегическо място в планината по стария път от Враца за Берковица, село било превзето първо в района от руските войски. Те го харесали за свой лагер и от него тръгвали на бой към позициите на турската армия. Заради тази история половин век по-късно - през 1934 г., царската власт го прекръстила на известния княз държавник Владимир Черкаски. По време на войната той възглавявал временното руско управление в България.
Заслугата за другата слава на селото е на писателя Йордан Радичков. Много от невероятните си истории за верблюди и врабчета, вълчи вървища, виещ вятър, духови музики и свирепи настроения майсторът неясно защо е обявил за случили се в Черкаски. Тръгне ли приказка за големия сладкодумец, местните откровено признават, че такива работи тук не са ставали. Никой не е чувал и Радичков да е идвал. Но на хората им е приятно от митичната слава, харесват си измисленото за тях и ще са му благодарни вечно.
Близо 1200 души населявали селото през 1946 г. През 70-те години всяка сутрин четири автобуса извозвали мъжете към Берковица, Враца и Видин, където те работели по големите заводи. Днес жителите са се стопили под 400. Всяка година умират по 20 души, а не се ражда и едно дете. Училището отдавна е закрито, преди няколко години ударили ключа и на детската градина
Преди години от Черкаски изнасяли едри ягоди и медени круши за столицата и чужбина. Земята е много трудна за обработка, но ражда в изобилие жито, ечемик, царевица, слънчоглед, зеленчуци, плодове.
изготвил : Теодора Веселинова Димитрова !!!
