ДВЕРИТЕ ШИРОКО ОТВОРИ – ПРАЗНИЦИТЕ ПОСРЕЩНИ!

1. ДВЕРИТЕ ШИРОКО ОТВОРИ – ПРАЗНИЦИТЕ ПОСРЕЩНИ!

2. На латински „Априлис” идва от „аперире” - отварям, в смисъл че април отваря вратите на пролетта. Затова в народната лексика месецът се нарича още „цветен”.

3. СВЕТЛИ ПЕТЪКПразнува се два дни преди Цветница.Имен ден на Живко, Живка (от жив - апотропейно име).

4. Лазаровден Съботата преди Цветница, една неделя преди Великден, е Лазарица. Старите хора вярват, че Лазар е господар на горите и шумаците и помага на людете да ги чистят и правят на орници. Затуй в народните представи Лазар ходи с балтия.

5. Името Лазар... ....идва от Елеазар - Бог помага

6. Лазаровден е свързан с лазаруването — един отколешен момински пролетен обичай

7.  На тоя ден момите „играят лазарки”... и легенда разправят от старо време:

8. Легендата разказва: В едно тракийско селце - Читалово, правели голям сбор. Един път от съседното село Курталан тръгнала една мома на име Ружа, заедно с майка си и тейко си на Връбница - сбора да видят. Вървели, що са вървели, ожадняло момичето и рекло на татка си, че ще се отбие от пътя, да иде до змейновото кладенче, вода да си пипне. „Не ходи, малкото ми, до селото! - рекъл бащата, - че това място е лошаво." Но девойката не послушала съвета, свърнала от пътя. Тъкмо се навела водица да пипне и дошъл един змей, който й рекъл да стане змейница. - „Богата и пребогата ще бъдеш” - завършил той. Но Ружа се уплашила, хукнала да бяга и настигнала баща си и майка си. Нищо не им казала.

9. Отишли на сбора, момите пеели, но Ружа била невесела — мислела за предложението на змея. Искало й се богата да бъде и в дворец да живее. И щом се пръснал сборът, изоставила своите и пак отишла на кладенчето. Тогава пристанала на змея, позмейчила се и отишла в змейновите палати. Минали години. Домъчняло й за Земята и за родата, та помолила змея да я пусне, за да види своите близки. Змеят се съгласил и я спуснал по същото време, на същото кладенче. После отлетял. През годините, що прекарала със Змея, й пораснала змейнова опашка и тя първо решила да се освободи от нея. Извила се и опитала да захапе опашката, за да се измъкне от нея, но... не успяла. Завила се на другата страна и отново опитала да улови опашката си, но пак не успяла. Започнала лудо да се мята насам-натам и все не успявала, а чула и песните на момите, които се връщали от сбора. Кървава пяна се появила на устните й, но проклетата опашка стояла на мястото си. От ужас, че така ще я видят дружките, сърцето й се пръснало. Така я намерили и девойките, погребали я там и оттогава всяка година на този ден се събирали на кладенчето и хоро играели, ама несключено и като змеица го извивали в чест на мома Ружа - змейница. Танцът нарекли „буенец”, а момите що играят - „лазарки”.

10. Лазаруването заема важно място в обредната система на патриархалното българско село Чрез него народът изразява дълбоката си потребност да въздейства положително върху бъдещия ход на живота, затова в него се откриват следи от езическите празници на траки и прабългари, свързани със събуждането на природата за нов живот след мразовитите зимни дни и настъпването на пролетта.

11. Лазаруват само девойки, достигнали полова зрелост. Тяхното участие е наложено от патриархалното общество, тъй като, за да получат право на брачни отношения, момите трябва да са лазарували. А участието им в обреда е върховен етап в тяхната социализация. В лазаруването взаимно са свързани и се допълват комплекс от обредни действия, обредно облекло, обредни песни и обредни танци.

12. Лазарките играят несключено хоро, което се води от „бояница”, наричана в някои селища още „кумица” или „кръстница”. За такава се избира „най-баш” момата в селото, уважавана и почитана от млади и стари. Тя изпълнява важна обредна роля - когато момите играят и пеят в двора на стопаните, откъсвайки се от колектива, тя отива при стопанката и мята кърпа на дясното й рамо, очаквайки даруване от нея - бели яйца, сирене, брашно, орехи, ошаф и дребни пари. Бояницата трябва да знае в кой дом, какви песни да изпее групата. А песните са изключително разнообразни: 

13. За стопанина, за стопанката, за децата, за ерген или мома - всички са възторжена възхвала на любовта, женитбата, семейството и очакваното бъдещо плодородие. Като свършат лазаруването моми и ергени правят „разкумичване” — на дървена бухалка всяка лазарка поставя венеца си, после ги пущат всички в течаща вода и гледат - на която мома венецът е пръв, тя ще се омъжи първа през годината.

14. На този ден празнуват и именниците —Лазар, Лазарина, Лазо. По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Връбница (Цветница). Младите жени набират цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница. На Лазаровден младите девойки пускат изплетените от тях венци в реката. Така символично те изразяват своето желание да се задомят.

15. Цветница, Цветна неделя, Връбница , Вая, Кукленден

16. Православната църква празнува християнския празник Цветница в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден. Посветен е на тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки.

17. На службата в храмовете християните държат в ръцете си осветени върбови клонки, които заменят палмовите клонки - вайи, сякаш отново посрещат своя Спасител. След богослужението християните отнасят осветените върбови клонки в домовете си за здраве и предпазване от болести и зло. Вярва се, че осветената върба има предпазна и възпроизвеждаща сила, затова тя се запазва цяла година пред домашната икона. Сутринта над портите на всяка къща се закачват венчета от върбови клонки, които предпазват от зло и неплодородие. С осветени в църквата върбови клонки се правят венчета и се украсяват вратите на домовете, кошери, кошари. Когато изсъхнат клонките, не се изхвърлят. Жените ги прибират за лек против уплаха и болест.

18. Обичаят „Кумичене” Лазарувалите предният ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб (кукла). Венчетата и парчета от хляба се нареждат на дъсчица (или бухалка) и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за кумица. Кумицата завежда цялата дружина в дома си, където се гощават и пеят песни предимно с любовна тематика (копнеж, надежди, съдба в брака). Някои от песните са свързани и с представите за змея - според народното поверие, девойка, която е лазарувала и се е кумичила, не може да бъде похитена от змей. Тя вече има право да се моми, да очаква сватове и да се ожени. В знак на уважение пред кумицата останалите моми мълчат в нейно присъствие чак до Великден (говеене), когато отиват с червени яйца у дома при своята кумица, за да я поздравят по обичая. На отиване и връщане от реката се пеят песни. Така завършва обичаят кумичене.

19. На Цветница празнуват имен ден Цветан, Цветана, Върбан, Камелия, Калина, Виолета, Божура, Невена, Маргарита, Лиляна, Явор, Ясен - хора с имена на цветя и дървета... 

20. ВЕЛИКИ ПОНЕДЕЛНИК  Седмицата преди Великден българите наричат „великата” или „Страстната неделя” и тя е свързана с редица забрани и ограничения за хората. През цялата седмица не се пеят песни освен черковни, не се играят хора и музика не свири, а който не изпълни това, според народната вяра ще му излезе цирей на някое деликатно място. От този ден започва голямото великденско чистене. 

21. ВЕЛИКИ ВТОРНИК Тогава моми и невести ходят за „мълчана” вода. Това е прясна вода, донесена от три извора, и през цялото време докато се носи, не трябва дума да се   проговаря. Такава ритуално пречистена вода сред народа се смята за целебна. После мият главите си за здраве, като във ведрото слагат и „мълчана” вода.

22. ВЕЛИКА СРЯДА На този ден жените не работят женска работа - не шият, не предат, не тъкат. Децата берат здравец и балдаран, правят ги на китки и ги подготвят за вапцването на яйцата на следващия ден.

23. ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК Стопанката на дома боядисва яйцата, като първите две са винаги червени. Те са най-пресните, взети от полога в ранно утро същия ден. Не се чупят, лечебни са и първото стои до иконата, а следващата година се заравя в първата бразда на нивата. С второто червено яйце жената отрива лицата на всяко дете за здраве, после го скътва и с него лекува хора и животни.

24. В Западна България шарените яйца наричат „перашки” Някои изследователи смятат, че името „перашка” е производно от праславянската дума „пер” със значение „бия, удрям, бие град, удря гръм”, като възлиза към по-стара дума „квер” със значение „дъб”, от която е произлязло името „Перун” - названието на бога на гръмотевиците. При това по древните български земи четвъртъците са тачени като дни против гръм и да не бие град по нивите. Защото четвъртък се е смятал за ден на Перун, името „Перундан” (Перунов ден) е със значение „четвъртък” в езика на полските славяни. В това е и унаследената традиция яйцата да се боядисват в четвъртък.

25. ВЕЛИКИ ПЕТЪК Народът го нарича още „Разпети петък”. Това е голям празник. Никой нищо не работи, защото вярват, че ако се наруши забраната, голям град ще бие реколтата. В петък не се пере, а моми и жени правят великденските кукли и хлябове.

26. Когато изкачил Голгота, Христос промълвил: „Проклета да бъде жената, която пере в тоя ден, а благословена оная, която приготвя хляба!” Обредните хлябове за Великден са разнообразни - кръгли, с дупка в средата, елипсовидни или във вид на плетеница, но навсякъде в тях се поставят червени яйца. Тези обредни краваи задължително се месят от омъжени млади, чисти жени, с пшеничено брашно. Брашното нарочно се пресява три пъти и по време на втасването на тестото в него се поставя прясно откъсната зеленина - коприва или здравец и стръкче босилек.

27. ВЕЛИКА СЪБОТА Българите я наричат още Одушна или Погребенна, защото в този ден жените обикновено посещават гробищата. Преливат и прекадяват, палят свещи,  раздават  боядисанияйца,  варено жито и хляб за душите на мъртвите близки. В някои селища в събота вечер размотават преждата от кроена и мотовилки, за да има повече дъжд и берекет.

28. ВЕЛИКДЕН /ПАСХА/ Великден, или още както го наричат Пасха (от староеврейски - означаващ „преминаване”), е празник, който води началото си още от древността - скитащите номадски, семитски и тракийски племена го празнували, радвайки се на пролетта, на събуждането на природата и живота. През 325 г. на Никейския събор е взето решение Великден да се празнува на първата неделя след пролетното пълнолуние. Затова и досега празникът няма определена дата в календара.

29. „Великден без алено яйце не е Великден!” - казва народът. Практиката да се боядисват яйца за Великден е толкова стара, колкото и самият празник. В народните вярвания яйцето се осмисля като символ на жизненото начало, на обновителните процеси в природата, на прераждането и възкръсването за нов живот. Затова във всички древни митологии е отразена вярата, че „целият свят” е създаден от яйце. Великденският хляб е вторият основен символ за този ден. Той никога не се реже, а се разчупва от най-възрастния в дома на толкова парчета, колкото са хората в семейството, като задължително се оставя къшей хляб и за Бога. След празничната трапеза иде ред на песните, сключените хора и люлянките. Всяка мома трябва да се полюлее, за да не я залюби змей, да е здрава и да лудеят момците по нея.

30. ТОМИНА НЕДЕЛЯ Неделята след Великден наричат Томина неделя — по името на Тома — един от дванайсетте апостоли на Исус. В една легенда се разправя, че Тома не повярвал на Христовото възкресение и затова Спасителят се му се явил след няколко дни и позволил на апостол Тома да сложи пръст в раните му. Затова и наричат апостол Тома още Неверни. Тази седмица от стари времена е наситена с много момински празници, сред които най-голям е честването на Светлата или Празната сряда. В много селища на този ден момите играят Мара-Лишанка. Правят кукла - булка от чехлите на млада булка, женена през зимата /единият е жълт, а отгоре - червен/. Тая кукла обличат с мъжка риза и тази риза именно е онзи знак, който подсказва, че това е праобраз на великото двуполово /андрогинно/ божество, според нашата фолклорна митология, от което е произлязъл човекът.

31. ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!