Реформите в Българската академия на науките – промени и приемственост

1. Реформите в Българската академия на науките – промени и приемственост

2. След 1989 г. Българската академия на науките се превръща в демократична национална автономна научна институция. Управлението на БАН се основава изцяло на принципа на изборността. Приетият Закон и Устав дават възможност за развитие на ново устройство и преустройство на БАН. Разширяват се възможностите за международно научно сътрудничество с всички страни по света. Учените от БАН започват да осъществяват свободно своите международни научни връзки със своите колеги от различните страни. В БАН се въвежда проектният принцип на научното финансиране.

3. Българската академия на науките е съставена от постоянни научни звена - изследователски институти и лаборатории, които извършват целеви научни изследвания, на базата на проектно финансиране. Постоянните научни звена на БАН са юридически лица. Те се ръководят от Общото събрание на учените от звеното, Научния съвет и директора на Института. Директорите на институтите се назначават от Председателя на БАН, след провеждане на национален конкурс за заемане на съответната директорска длъжност.

4. Провежданата реформа в БАН, след 1989 г., оптимизира научния състав и структурата й. От 1990 г. до 2006 г. общия брой на персонала на БАН е намален с 6735 души т.е. съкратени са 45 % от служителите. Броят на учените в Академията намалява от 5039 на 3717 души. Такава голяма и тежка реформа е изпълнена у нас единствено в БАН и е извършена на базата на строги научни критерии и атестация на всеки един учен поотделно. В настоящия момент в БАН работят 8086 служители, от които броят на учените е 3717.

5. Оптимизиране на структурата и числения състав на Българската академия на науките (БАН) От началото на 90-те години в БАН се осъществява продължителна реформа, чиито резултат е съкращение на 27 % от структурните звена и 45 % от служителите на Академията. Днес Академията включва 52 научни института, 12 централни лаборатории и 4научни центрове. В нея работят 3719 учени. Те са 18 % от общия брой на учените в страната. Учените от БАН произвеждат 60 % от научната продукция на България, 60 % от защитените български патенти и изпълняват 40 % от проектите, финансирани по европейските рамкови програми. Българската академия на науките изпълнява функциите на Национален научноизследователски център.

7. Дейността на БАН е насочена в 4 важни основни направления: фундаментални изследвания; приложни изследвания; научно образователна дейност и научно обслужване на българската държава и общество. Искам само да отбележа, че в областта на фундаменталните научни изследвания ние, в значителна степен ограничихме дейността си, като главно концентрирахме своето внимание в тези научни области, в които българските учени имат сериозни научни постижения, признати от световната наука и са създадени български научни школи. От друга страна разширихме възможностите си за участие в международни проекти и осигурихме условия на българските учени за работа в големи световни научноизследователски центрове. В областта на приложните изследвания значително развихме своята дейност, като насочихме редица изследвания, свързани с усвояването на нови технологии, с оглед разширяване на възможностите на научен трансфер към българските индустриални предприятия. Научните изследвания, с изразен приложен характер, бяха силно подкрепени от успешното ни участие в рамковите програми на ЕС. Създадоха се условия за прилагане на нови знания в икономиката на нашата страна.

8. Въвеждане на проектна организация на финансиране Българската академия на науките в началото на 90-те години въведе проектна организация на финансиране на научните изследвания.

10. Инфраструктурата на БАН, включително и заплатите на учените се поддържа от субсидия от държавния бюджет. Средствата за научни изследвания се осигуряват предимно по линия на проектно финансиране.

11. Съотношение фундаментални - приложни изследвания В Българската академия на науките се провеждат фундаментални и приложни изследвания. Връзката между тези два вида изследвания е от особено значение за получаване на висококачествени приложни научни резултати. До средата на 90-те години съотношението между фундаменталните и приложните изследвания в БАН бе 60 към 40 %. Постепенно нарасна делът на приложните изследвания и в настоящия момент съотношението фундаментални - приложни изследвания е 30% към 70%. Тези съотношения се определят съгласно критерии от Фраскати за дефиниране на фундаменталните и приложни изследвания.

12. БАН широко отвори своите врати към българските университети и висши учебни заведения. Създадохме условия, без каквито и да е ограничения, учените от БАН да изнасят лекции във висшите учебни заведения в страната. В настоящия момент близо 580 учени от БАН преподават във висшите учебни заведения в страната. За 2006 г. те са имали 97 160 часове, лекции и семинарни упражнения. В същото време се разшириха възможностите на дипломанти от висшите училища да правят своите дипломни работи в лабораториите на БАН. През 2006 г. 554 дипломанти са завършили своите дипломни работи БАН. Цялата тази дейност се провежда свободно, като финансирането е поето изцяло от бюджета на Академията. Съгласно Закона за висшето образование БАН има право да подготвя докторанти. За организиране на тази образователна дейност е създаден Център за обучение, който се грижи за учебния процес на докторантите. В момента в БАН се обучават 700 докторанта, които са близо 20 % от всички докторанти в нашата страна. Много от защитилите докторанти продължават своята работа в институтите и лабораториите на БАН, с което създаваме условия за научна реализация на младите хора у нас.

13. Научно-образователна дейноств БАН Близо 600 учени от БАН изнасят лекции във висшите учебни заведения

14. Общият брой на часовете лекции и семинари в университетите от учени на БАН е над 95 000 часа. Научно-образователна дейноств БАН

15. В лабораториите на Българската академия на науките ежегодно правят дипломните си работи между 600 и 1000 дипломанти от висшите учебни заведения в страната. Научно-образователна дейноств БАН

16. В БАН е създаден Център за обучение на докторанти. В момента в БАН се обучават около 700 докторанта, които са близо 20 % от всички докторанти в страната. В научните проекти, изпълнявани в БАН, се включват студенти, докторанти и преподаватели от висшите учебни заведения в страната. Близо 30 % от научната продукция на висшите учебни заведения в страната е в съавторство с учени от БАН. През 2006 г. в БАН има 1886 хабилитирани учени, 409 доктори на науките и 2416 доктори. Научно-образователна дейноств БАН

17. Участие на Българската академия на науките в рамковите програми на Европейски съюз Българската академия на науките има отлично организирано международно сътрудничество с над 45 академии на науките в Европа и целия свят, както и с десетки университети; членува във всички международни организации и представлява България в над 20 международни научни институции. Тя е основен фактор във включването на България в Европейското изследователско пространство. Началото на европейската интеграция на България в областта на науката е от 1990 г. по програмата “ФАР”. Българската академия на науките се включва в Трета рамкова програма на ЕС през 1992 г. За периода 1992-1998 г. БАН има 152 успешни проекта по Трета и Четвърта рамкови програми на ЕС от общо 250 проекта за страната.

18. Участие на БАН в 5, 6 и 7 РП на ЕС(1998 -2006)

19. В резултат на изпълнение на работата по Шеста рамкова програма учените от БАН имат 652 научни публикации, 32 трансфера към производствени фирми (10 в България и 22 в чужбина) и 11 патента. По Пета и Шеста рамкови програми на ЕС от Българската академия на науките са спечелени проекти за 8 Центъра за висококласна наука (“Centers of Excellence”) от общо 11 центъра за страната. За целия период 1992-2006 г. от участието си в Рамковите програми за научни изследвания и технологично развитие на ЕС, Българската академия на науките има общо: - 462успешни проекта, получили европейско финансиране; - близо 27 млн. евро европейски субсидии, постъпили директно в успешно участвалите нейни институти.

20. Българската академия на науките е най-ефективната научна организация в България, участваща в рамковите програми на ЕС, водеща до успешно участие на малки и средни предприятия, като крайни потребители на научния продукт.

21. Развитие на иновационния процес – връзки с бизнеса Българската академия на науките непрекъснато развива своята иновационна политика и работи за разширяване на връзките на науката с бизнеса в България. През 2006 г. учените от БАН са работили по над 400 проекта с български предприятия. Ежегодно в БАН се създават от 80 до 250 нови технически решения, от които в промишлеността и обществената практика се реализират между 80 и 150.

22. За защита на интелектуалната собственост на учените от БАН е създаден Патентен отдел. Патентната дейност през последните 5 години (2003-2007 г.) се състои в: • Поддържане на патенти в институтите на БАН – 252 бр. • Поддържане на патенти от изобретатели от БАН и външни фирми – 378 бр. • Подадени заявки и заявки в процедура на нови патенти в институтите на БАН – 280 бр. + 5 европейски патента. • Подадени заявки и заявки в процедура на нови патенти от изобретатели от БАН и фирми – 398 бр., в това число 24 европейски.

23. Българската академия на науките успешно участва в проектите на Националния иновационен фонд, които на практика се явяват публично частно партньорство между бизнеса и науката. От първата до четвъртата сесия на Фонда, от общо 300 финансирани проекта, в 60 от тях участват, като партньори институти от БАН и в 30 проекта учени от БАН участват като консултанти. За сравнение учени от университетите имат около 20 проекта. В Българската академия на науките е създаден Иновационен център за подпомагане иновативните разработки.

24. В БАН функционира “Гис Трансфер Център” за реализиране на трансфер на научни резултати към малки и средни предприятия; за подпомагане и стимулиране на научно изследователската дейност за създаване и комерсиализиране на конкурентно способни продукти и т.н. Към Центъра работят 40 души експерти и консултанти.

25. Общо държавни дейности • За българската държава БАН осигурява целогодишно и денонощно следните общо национални дейности, изискващи задълбочена научна експертиза: • Метеорологични, хидрологични и агрометеорологични наблюдения и прогнози, включително свързани с потенциални природни бедствия; • Регистрация и информация за земетръсна дейност в цялата страна и близо разположените територии, както и на свлачищните и други опасни движения на земната кора; • Регистрация и информация за геомагнитни, йоносферни и други процеси за нуждите на отбраната и комуникациите; • Мониторинг на околната среда и широк спектър екологични изследвания на територията на страната, басейна на Черно море и нашите териториални води и др.

26. В Академията е създаден и работи основния възел на националната електронна изследователска и образователна мрежа, обслужваща университети, научни институти и училища. Националният ГРИД център, обслужващ университети и научни институти с най-ефективни разпределени изчислителни възможности от ново поколение, работи в БАН от 2 години; • Защитата и сигурността на компютърните мрежи и комуникационните системи на министерства и ведомства се осъществява и от единствената у нас Национална лаборатория по компютърна вирусология към БАН.

27. БАН е създател и база на Националната академична електронна информационна мрежа. Към БАН са Националната астрономическа обсерватория в Рожен, която провежда изследвания с уникалния по своите възможности, за цяла Югоизточна Европа двуметров телескоп. Институтът по океанология към БАН в гр. Варна осигурява непрекъснат мониторинг на българското черноморско крайбрежие. Институтът притежава научноизследователски кораб “Академик” и малка подводница, с помощта на които се извършват комплексни и целеви изследвания за състоянието на морската вода, различни замърсявания, състоянието на биологичното разнообразие в Черноморския басейн. Към БАН са: Националният археологически музей, Националният етнографски музей, Националният природонаучен музей, Националният антропологичен музей.

28. Българската академия на науките поддържа тясно сътрудничество със следните министерства и ведомства: • Министерство на държавната политика при бедствия и аварии; • Министерството на околната среда и водите; • Министерството на отбраната; • Министерството на икономиката и енергетиката; • Министерството на образованието и науката; • Министерство на земеделието и продоволствието; • Министерство на здравеопазването; • Държавната агенция за информационни технологиии съобщения; • Държавната агенция за малки и средни предприятия; • Българска стопанска камара; • Българска търговска промишлена палата и др.

29. Приоритети на Българска академия на науките за периода 2007 – 2013 г. Мисията на БАН е да допринася за развитието на световната наука в съответствие с общочовешките ценности, националните традиции и интереси и да съдейства за умножаване на духовните и националните ценности на нацията. Основна стратегическа цел е осигуряване и поддържане на най-високо научно равнище, интердисциплинарност, международна конкурентноспособност и високо национално самочувствие в съответствие с нуждите на социално-икономическото и духовно развитие на българското общество и с европейските и световни тенденции в организацията на научните изследвания.

30. Във връзка с изпълнение на горните задачи, в резултат на задълбочен анализ на състоянието на научните изследвания в БАН, Управителният съвет на БАН организира следните Проблемни съвети, които ще изпълняват програмите на БАН за периода 2007 – 2013 г.: • Материалознание и нови материали; • Нови технологии; • Биотехнологии и храни; • Енергийни източници и енергийна ефективност; • Биологични ресурси и устойчиво развитие на екосистемите; • Агро-биологични изследвания; • Медико-биологични изследвания; • Климатични промени; • Ресурси на неживата природа; • Космически науки и технологии; • Сигурност; • Национална идентичност и културно-историческо наследство; • Икономическо развитие и обществени отношения; • Човешки ресурси, образование и знание.

31. Основните задачи на Проблемните съвети ще бъдат: • Изготвяне на оценка на сегашното състояние на изследователската област, както и анализ на състоянието на индустриалния потенциал на страната в тези направления. • Оценка на перспективното развитие на изследванията и изготвяне на препоръки за действия. • На базата на 14-те основни проблемни съвета се предвиждат действия, свързани със структурни промени на Академията, осигуряващи научноизследователски и иновационни дейности в посочените направления. • За успешната дейност на Академията в тези направления се предвижда развитие на капацитета на човешкия потенциал в БАН, както и капацитета на неговото научно оборудване със съвременна научна апаратура и екипировка.

32. Оценката на БАН по научните критерии (ISI Web of Knowledge) на световно известния Институт за научна информация (ISI) в САЩ прави силно впечатление. Какво виждаме там? От първите 3482 научни организации в света БАН е на 596-то място, Софийският университет е на 1283-то място, а на 3400-то място е Медицинският университет в София. Други от България няма. Системата за класиране Webometrics по силата на общественото въздействие и изява на университетите и научните организации, чрез интернет в Европа и света, е създадена от двете най-мощни и продуктивни национални научни организации в Европа - Обществото на институтите “Макс Планк” в Германия и Националния център за научни изследвания – CNRS във Франция с помощта на Испания. В този рейтинг БАН достойно заема 132-ро място, сред първите 500 научни организации в света и 55-то място сред първите 100 научни организации в Европа. Софийският университет пък е на 1001-во място сред водещите 3000 университета в света и на 403-то място сред първите 500 университета в Европа.

33. Тези високи международни оценки са много добри за нас, като се има предвид, че финансирането на българската наука и заплащането на труда на българските учени е най-ниското между страните членки на ЕС. Българската академия на науките успя да съхрани, в тежките години на прехода, своя високо качествен научен потенциал и сега стои въпроса как българската държава ще съумее да използва това национално богатство за националното и духовно развитие на страната ни, като пълноправен член на Европейската общност.