Възвратни местоимения

1. Възвратни местоимения Думи, които ориентират действието към подлога или показват негово притежание

2. Видове: • Възвратни лични Купих си нови обувки. (на себе си) Подсещам се за това. (себе си) • Възвратни притежателни Взех чантата си. (своята чанта)

3. Граматични признаци Възвратни лични местоимения

4. Граматични признаци Възвратни притежателни местоимения

5. Употреба • Местоименията свой – свои се различават по число; • Възвратните притежателни местоимения могат да се членуват; • Формата си може да се употреби като: • Възвратно лично местоимение, Д. п., кр. ф. Взехме си куче. • Възвратно притежателно местоимение, кр. ф. Тръгнахме по пътя си. • Форма на спомагателния глагол съм за 2 л., ед. ч. Ти не си способен на това.

6. Посочете употребите на думата СИ в следните изречения • Ти не си ли с тях? …………………….. • Онзи си тръгна. …………………….. • Гледай късмета си. …………………… • Грабнал нещата си и избягал. ……… • Гледал ли си този филм? …………… • Скрихме опасенията си. …………….. • Той се стреми към целта си. ……….. • Взе си тоягата и тръгна. ……………..

7. Редактирайте: Патриотите обичат тяхната родина. Знаеш твоите задължения. Старецът знаеше неговата си сила. Ние виждаме нашите слабости. Вярваш ли в твоите възможности? Заехме нашите места. Кой каквото прави, на него си го прави. Човек на него си всичко прощава. Той се гордее с неговите си успехи.

8. Колко възвратни местоимения има в следното изречение? “Ти наистина не си с ума си, присмял му се съдията.” А) две; Б) три; В) четири; Г) няма.

9. В кое от изреченията има възвратно местоимение, което не е като останалите? • Той го остави да прави каквото си ще, затвори кафенето и си отиде в къщи. • Нека заведе мъжа си на болницата. • Той се усмихна и леко поклащаше глава, като че броеше кръпките или като че си спомняше нещо. • Той застана точно по средата на мегданя пред кафенето и там взе да си приготвя легло.

10. Открийте възвратните местоимения в текста и определете граматичните им признаци - Хубаво си е то, мойто палто - продължи той с някаква особена радост в гласа си. - Аз като го позакърпя пак, ще прекарам с него и таз зима. Пък ако ми е писано, с него може и пред бога. То там, на онзи свят, туй палто може да ми помогне. Може пък там да ми дадат ново палто, златно, тъй да се каже, скъпоценно... Серафим говореше с Еня, но не го погледна. Той пусна палтото на колената си, позагледа се пред себе си и се усмихна.

11. Открийте познатите ви местоимения в текста и определете граматичните им признаци: - Хората са наплашени сега и ме изгарят жива, ако усетят - продължаваше селянката, - но как да те оставя тука: не можеш да бягаш и ще те намерят черкезите - поразил ги господ - и в село ги има. Защо ви трябваше вам, момчета? Тая пуста царщина тъй ли се лесно разсипва!... Изтрепаха ви като пилци. Но ти не можеш да вървиш нагоре! - Съмва се, стрино - каза той. - Лошо, няма да стигнем навреме - изпъшка тя. Повървяха още малко. Отсреща се чуха човешки гласове. Селянката се спря. - Тъй не бива, момче, да направим друго... - Какво, стрино? - попита момъкът, който виждаше в тая непозната жена своя майка, свой спасител, свое провидение.