Информационна грамотност и обществени библиотеки Румяна Койчева

1. Информационна грамотности обществени библиотеки Румяна Койчева

2. Съдържание • Отправна точка: правото на информация • Дефиниции за информационна грамотност • Индикатори за информационна грамотност • Практически аспекти • Примери

3. Отправна точка: Свободата на изразяване – основно човешко право! • “Свобода на изразяването = свободата да търсиш, получаваш и предаваш информация и идеи чрез всички медии и независимо от границите” /Резолюция 59 на Генералната асамблея на ООН, 1946; Глава 19 oт Универсалната харта за правата на човека, 1948/ • “Свобода на информацията = право на достъп до информацията, произвеждана от обществените институции”/ UNESCO/, интегрална част от “Свобода на изразяването”

4. “Колкото повече, толкова по-малко”/ Платон/ и социалната отговорност на библиотеките • Контекст: бум на технологиите и производство на огромни количества дигитална информация • Социална отговорност на библиотеките: • управление на информационните потоци • осигуряване на достъп до информация за всички • програми за усвояване на умения за работа с информация /информационна грамотност/

5. Популярни дефиниции “Информационна грамотност означава усвояване на подходящо поведение за идентифициране, чрез каквито и да е канали или медии, на информация, която отговаря на определени потребности и предполага етичното и използване в обществото.” /Webber & Johnston, 2003/ “… Информационно грамотен човек е този, който се е научил как да се учи” /American Library Association, 1998/ “ Информационно грамотен е този, които е способен да забелязва кога информацията е необходима и има способността да разполага с нея, да я анализира, оценява и използва ефективно за даден проблем." /American Library Association, 1998/ • Информационната грамотност в развития свят – свързва се с умението за използване на технологиите за ефективно набавяне и използване на информация.

6. Защо обучението в информационна грамотност като услуга на обществените библиотеки е толкова важно днес? • Изравнява шансовете на хората с различен произход в контекста на дигиталната култура • Повишава качеството на човешкия капитал, шансовете за намиране на работа и качеството на живот на отделния човек • Повишава ефективността на труда, икономическите показатели и общото благосъстояние на нациите /EU quality of life survey 03- 07/ /Public Libraries in the Knowledge Economy Naomi Clayton, Mark HepworthJuly 2006/

7. Индикатори за информационна грамотност • Общи индикатори за повечето теории. Умения за: 1. Идентифициране на собствените информационни потребности 2. Намиране и критична оценка на информацията 3. Съхраняване и използване отново 4. Ефективно и етично използване на информацията 5. Прилагане на информацията за създаване и предаване на знания • Допълнителни индикатори/ фокус върху прагматизирането на понятието/: 6. Използване на знанията за собственото благополучие 7. Използване на знанията за просперитета на обществото 8. Формиране на индивидуална култура на търсене, учене и създаване на информация и знания  Информационна грамотност на студента – 3 категории, 9 стандарти и 21 индикатори /AASL and AECT, 1998*

8. Какво означава информационна грамотност днес за: • Бита • Образованието • Научните институти • Фирмите • Обществените библиотеки

9. Обучения в информационна грамотност чрез обществените библиотеки 1. • Изгражване на базисни умения за търсене на информация за маргинализирани групи, например: пенсионери – умения за ползване на електронна поща, скайп, проверяване на сметки, пазарна информация търсещи работа – изработване на документи за кандидатстване за работа, търсене на работа хора с увреждания – обучение в работа със специализирани каталози и технологии

10. Обучения в информационна грамотност чрез обществените библиотеки 2. • Тенденция : разширяване на услугите по отношение на активните граждани: • Работа с е-каталози, е- апликационни форми, бази данни и др. • Използване на социалните мрежи • Бизнес информационна грамотност • Финансова информационна грамотност, е-банкиране и др. • Гражданска информационна грамотност • Работа с професионален софтуер за обработка и създаване на информация/ статистически, музикален, компютърен дизайн, мултимедия и др./ • Експертни системи • Електронно обучение • Други

11. Практически аспекти, свързани с обученията в обществените библиотеки • Стъпка № 1 – проучване на потребностите и очакванията на отделните групи • Входни тестове за оценка на нивото • Мотивиране на специфични общности в партньорство с техните организации • Изготвяне на обучителни програми за различни групи • Осигуряване на видимост на обществените библиотеки и спектъра на услугите им

12. Примери • Мащабна национална програма за търсещите работа чрез обществените библиотеки в САЩ, от 2010 • Национални програми за пенсионери в Европа от 1997г. • Бизнес информационна грамотност в Манчестър от ср. на 19тив. • Национална програма за фермери в Индия от 2007 • Програми за селското население в Северна Гърция от 1996 • Е-обучение за учители в изолирани райони в Аляска, 2008 • Информационна грамотност за граждани с увредено зрение, РБ Велико Търново • Е-грамотност за имигрантски семейства, Архус, Дания • Проект за младежи от социални институции, София, 2010 • Създаване на електронни музикални продукти, Хелзинки, от 2000 • Графичен дизайн, младежки библиотеки в Германия • Гражданска информационна грамотност, Гьотеборг, Швеция

13. Проект “Информационнаграмотност за младежи от социални домове”, София, 2010

15. Развитието на технологиите и информацията – заплаха или шанс за обществените библиотеки? Благодаря!