Л Е Д А   М И Л Е В А
Download
1 / 18

Л Е Д А М И Л Е В А 90 години от рождението - PowerPoint PPT Presentation


  • 113 Views
  • Uploaded on

Л Е Д А М И Л Е В А 90 години от рождението. “ Да твориш за деца, значи да чувстваш топлината на детското сърце, винаги отзивчиво към съдбата на другите ”. Леда Милева е най-известната съвременна детска писателка. Тя е родена в София на 5 февруари1920 година.

loader
I am the owner, or an agent authorized to act on behalf of the owner, of the copyrighted work described.
capcha
Download Presentation

PowerPoint Slideshow about 'Л Е Д А М И Л Е В А 90 години от рождението' - carver


An Image/Link below is provided (as is) to download presentation

Download Policy: Content on the Website is provided to you AS IS for your information and personal use and may not be sold / licensed / shared on other websites without getting consent from its author.While downloading, if for some reason you are not able to download a presentation, the publisher may have deleted the file from their server.


- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - E N D - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
Presentation Transcript
Л Е Д А М И Л Е В А90 години от рождението

“ Да твориш за деца, значи да чувстваш топлината на детското сърце, винаги отзивчиво към

съдбата на другите ”


Леда Милева е най-известната съвременна детска писателка

Тя е родена в София на

5 февруари1920 година.

Дъщеря е на поета Гео Милев. Единственото имане, което

бащата оставя на трите си дъщери след своята ранна смърт, са безброй много книги и заветът – да изучават чужди езици.


У малкото момиче отрано се поражда преклонение пред книгата и стремеж сама да напише нещо. Първото си стихотворение бъдещата поетеса съчинява когато е 9-годишна. Развълнувана от красотата на първия сняг, тя се връща и пее на майка си:Цветенцата заспиват, тревичките почиват, а от небето сиво се сипят мълчаливо белите снежинки като във картинки.


Майката долавя, че момичето е наследило бащиния си талант. Тя му подарява красива тетрадка с пожеланието: ”Записвай тук всичките си стихотворения.”И в албума-тетрадка започват да се появяват все нови и нови стихчета. Колкото по-голямо става момичето, толкова по-добре разбира, че да се пише хубава, истинска поезия съвсем не е лесно. И то все по-задълбочено изучава родния език и творчеството на наши и чужди поети.


Малката Леда първоначално учи в американска детска градина, после в американско основно училище, а през 1933 г. влиза в Американския колеж, където става стипендиантка. Избрана е за председател на най-известния момичешки кръг “Напредък”, участва и в редколегията на училищния вестник “Рилски шепот”. Там се запознава с вече известните интелектуалци Никола Фурнаджиев, Елисавета Багряна, Антон Страшимиров и се среща с бъдещия си съпруг поета Николай Попов.


Леда Милева започва да учи право в СУ “Климент Охридски”, но през 1940 година завършва Института за детски учители в София.Дълги години ръководи детските предавания по Радио София, после става редактор на детски списания, известно време е директор на българска телевизия. Заема отговорни и престижни длъжности, но не престава да твори за малките палавници.


През 1972 година става посланик на България в Париж и постоянен представител на страната в ЮНЕСКО. Била е и председател на българския ПЕН-клуб и председател на Съюза на преводачите в България. Леда Милева превежда стихове от английски, френски и руски поети в това число и Александър Милн. Нейни творби са преведени на английски, френски, немски, полски, унгарски и арабски език.


Леда Милева пише стихотворения, приказни поеми, пиеси и сценарии за филми. Издала е повече от 30 детски книжки.Първата стихосбирка “Зайо на разходка” излиза през 1946 година и й отрежда почетно място сред нашите детски поети, а стихотворението от това издание “Зайченцето бяло” става любима песничка, с която израстват поколения деца.


Поетесата умее да долавя начина, по който съвременното дете усеща природата; разбира как то се отнася към семейството, училището, приятелството. Говори с читателя открито и добронамерено. В една голяма част от произведенията й главен герой е детето – нежно, мечтателно или дръзко. То изказва своята благодарност на майка си или на учителката (“На мама”, “Моята учителка”), разкрива обичта към баща си (“Усмихни се, ветре”). Малчуганът разговаря със своя молив докато рисува (“Човече”), със своя камион от три стола, прекосява балкани, преброжда планини(“Петьо кара камион”).


Истинско забавление за децата са хумористичните стихотворения на поетесата – закачливи и леко иронични: “Лакомчо” “изяжда” не само букви, но и цели думи; Гица Бърборица от едноименното стихотворение непрекъснато бърбори в час, а при изпитване мълчи; “Припряната Дана” от припряност прави цяла камара от бели; Илия, около когото се вдига страшна олелия, докато си пише домашните или се подготвя за училище (“Илия и котаракът”).


В творчеството на Леда Милева особено място заемат поетичните й приказки, събрани в сборниците “Цветни приказки”, “Листата на брезата” и “Разкажете ми приказка”. В тях авторката показва, че владее умението да олицетворява до съвършенство. В нейните приказки всичко оживява: тревички и цветенца, пътечки и рекички, вятърът и дъждът, самолети и хвърчила, буболечки, птици и зверове. Когато четем тези творби, се удивляваме от богатството на багри и цветове, на настроения и чувства.


“Работна мецана” особено място заемат поетичните й приказки, събрани в сборниците “ е весела история за словоохотливата мецана, която рано сутринта“ с пантофи обута, тръгнала тъй, за минута, бързо, додето е време, стрък мерудийка да вземе”,от Лиса, а се прибрала чак когато“светнали ясни звездици, млъкнали горските птици”, а у дома“гледа – извряла чорбата, гладни заспали децата”.


“В една зоологическа градина”, особено място заемат поетичните й приказки, събрани в сборниците “ където главна героиня е една зла сврака – сплетница и клеветница, която само за два-три дни“с усмивка мила,на зебра, мечка и камила,успяла нещо да подшушнеи в друга клетка да се мушне”и да настрои всички животни в зоопарка едно срещу друго.Затова си получава заслуженото – от всяка клетка се разнася крясък.“Вън свраката – драката!Да няма от нея дори и следа!” и“През решетки и дупкиполетели черупки,пясък и съчки,шума и пръчки”.


“Приказки за трите лисички” особено място заемат поетичните й приказки, събрани в сборниците “ – четири забавни и поучителни приказки за Лиса и нейните рожби: Данчо Лисанчо, Гичка Лисичка и Ганка Лисанка, от които ще разберете “Каква беда сполетя гората”, “Как Вълчо открадна моторетката и нападна лисичките”, “Какво се случи на горския панаир” и “Как лисичките станаха пожарникари”.


“Сиводрешко и Бързобежко”, особено място заемат поетичните й приказки, събрани в сборниците “ в която главните герои - две зайчета - искат да си построят свой дом, но Сиводрешко все намира повод да отложат строежа за следващия ден. Една сутрин обаче той се показва изпод шумака “проскубан, с дрешка изподранаот злите нокти на Лисанаи с нос, червен като черешка”.Още същия ден зайчетата си измайсторяват чудесна къщичка, в която“разни животинкии бръмбарчета, и калинки – са винаги добре дошли”.


За своето детско творчество Леда Милева е включена в почетния списък “Ханс Кристиан Андерсен” на Международния съвет на детската книга през 1979 г., а през 1981 г. за принос в развитието на българската детска литература е носител на престижната награда “Петко Рачов Славейков”. Носител е на националната награда „Константин Константинов” за принос в детското книгоиздаване. Произведенията на сладкодумката отдавна са заели място в читанките за началния курс.


Няколко поколения български деца са израснали с прелестните приказки, стихове и пиеси на Леда Милева. Едва ли има български дом, в който да няма нейни книги, илюстрирани от най-добрите наши и чужди илюстратори. Неувяхващата сила на нейните произведения се дължи на тънкото психологическо проникновение в света на детето и дарбата й да говори с езика на самите деца.


“Любовта към книгата трябва да се посее още в детските години, за да остане за цял живот. Дете, расло без книга, е като цвете, оставено без слънце. Вярвам в силата на детската книга. Вярвам, че тя ще бъде тъй нужна на утрешните деца, както и на днешните.” Леда Милева


ad